О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№  821/23.Х.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Производството е по реда на Глава ХХI, чл.274 и сл.вр.чл.248 от ГПК.

 

Обжалвания акт

 

          С определение от 09.VIII.2019 г. постановено по гр.дело №72/2019 г. Районен съд – Димитровград оставя без уважение като неоснователна молбата на ищеца в производството Е.М.Х.,*** за изменение на решение №296/04.VII.2019 г. в частта за разноските.

 

Обстоятелства по обжалването

 

          Недоволна от постановеното определение е Е.М.Х.,поради което иска същото да се отмени,като неправилно и неазаконосъобразно.

          В решение №296/04.VII.2019 г. по гр.дело №72/2019 г. РС-Димитровград неправилно приел,че бил заплатен адвокатски хонорар от 200 лв.Като предмет на договора за правна помощ по това дело било посочено първа фаза на съдебната делба,без да се посочва каква част от същия е определена за делбата и каква за друга претенция.Съдът в разрез с доказателствата приел тази сума наполовина,с което заместил договорната воля на адвоката и страните по делото.В производството по чл.248 от ГПК първата инстанция преповторила мотивите си от решението.

          Според жалбоподателката разноски в първа фаза на делбата и по повод на съдебна администрация не се дължали.В случая била заведена искова молба с правно основание чл.344 ал.II от ГПК за периода от завеждане на делото до окончателното завършване на делбата.Това производство не било исково,а спорно производство за съдебна администрация относно отнешиня между съсобственици по повод ползването и управлението на общата вещ,приключващо с решение на съда.Поради това отказът от искането в тази насока не давало основание за присъждане на разноски.

          Независимо от изложеното липсвали доказателства за извършване на разноски именно в производството по администриране,като била налице договор за правна помощ за цялата първа фаза на делбата.

          По жалбата няма представен отговор.

 

Правни съображения

 

Частната жалба е акт на активно легитимирано лице,предвид разпоредените негативни за неговата правна сфера последици с обжалвания акт на съда. Ето защо същата се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

          Преценено по същество обжалваното определение е правилно и законосъобразно.Между страните няма спор относно обсъдените от тях факти,а и първата инстанция е взела предвид наличните обстоятелства при постановяване на атакуваното определение. Основния въпрос,обект на частната жалба е дали се следва присъждане на въпросните разноски,надлежвно поискани, в хипотезата прекратяване на едната претенция в рамките на делбеното производство първа фаза.

          Настоящата жалбоподателка е и ищца по предявена искова молба против ответника О.М.Ш.  за допускане на делба между тях по отношения жилище в гр.Димитровград-иск по чл.341 от ГПК,вр. с чл.34 от ЗС,както и за присъждане на обезщетение в полза на ищцата заради ползването на този имот от ответника-иск по чл.31 ал.II от ЗС.

          За целите на втората претениция в хода на производството са извършвани доказателствени действия,по които ответната страна се е защитавала.Производството по отношение на тази претенция е прекратено с определение на РС-Димитровград от 27.VI.2019 г. поради отказ от страна на Е.Х..

          Според  чл.355 от ГПК разноските в производството по делба се определят съобразно стойността на дяловете си или в края на производството.Според същия текст,изр.второ по отношение на останалите съединени искове,вкл. и този по чл.31 ал.II от ЗС,се прилага общия режим по чл.78 от ГПК.Съборазно чл.78 ал.IV от ГПК ответната страна има право на разноски и при прекратяване на производството.Следователно осъществената хипотеза в производството пред РС-Димитровград по делото-прекратяване в рамките на воденото съдебно дирене на същото по отношение на обективно съединената претенция по чл.31 ал.II от ГПК се обхваща от чл.78 ал.IV от ГПК ,което обосновава правото на О.Ш. да получи разноски на това основание.Следва да се има предвид и че правилата на чл.78 относно присъждането на разноски касаят всички производства,независимо от характера на търсената защита,вкл. и такива по съдебна администрация.В случая обаче претенцията по чл.31 ал.II от ЗС съставлява осъдителен иск за защита на права,а не осъществяване на съдебна администрация.

          Първата инстанция правилно е определила и размера на присъдените разноски.Съборазно договора за правна помощ Ш. е заплатил на два пъти по двеста лева,или общо четиристотин лева на пълномощника си по делото.В договора за правна помощ изрично е посочено,че първата фаза в производството по делба ще струва на възложителя 400 лв.Този договор  подписан за упражняване на защита по конкретното дело и предявените с исковата молба искове-в случая два,единият от които е прекратен. Безспорно е,че в договора за правна помощ е посочено възнаграждение за първа фаза на делбата и за втора фаза на делбата.Първата фаза определено обхваща не само основния иск по чл.341 от ГПК,но и всички допустими и осъществими само в рамките на тази фаза претенции.Ето защо възнаграждението касае първата фаза по допускане на делба не само по отношение на иска за делба,но и обхваща и иска по чл.31 ал.II от ЗС в случая.Доколкото в договора за правна помощ от 15.V.2019 г. между ответника О.Ш. и адв.В.К.,САК,няма разделение на възнаграждението по искове,то се следва извода,че то обхваща броя искове или половината за прекратената претенция.        

       Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл РС-Димитровград е постановил правилно и законосъобразно определение по чл.248 от ГПК,което ще следва да бъде потвърдено.

          Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково на основание чл.248 ал.III  изр.2 от ГПК

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.VIII.2019 г. постановено по гр.дело №72/2019 г. на Районен съд – Димитровград.

       ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.    

 

Председател:                       

 

 

Членове: 1.                                              2.