РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Смолян, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20225440101006 по
описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявения установителен иск от * * на основание на чл.422,
ал.1 от ГПК срещу ответника * * за установяване съществуването на вземането в
размер на 4 859,20 лева- непогасен остатък от задължение по фактура №*/12.09.2019г.
с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
чгр.дело №347/2022г. по описа на РС- Смолян 18.04.2022г. до изплащането на сумата.
Предявен е осъдителен иск срещу ответника за заплащане на паричната сума в
размер на 1 851,79 лева- мораторна лихва за вземането по фактура №*//12.09.2019г. за
периода 13.09.2019г. до 17.04.2022г.
Вземането произтича от сключен между страните неформален договор за доставка на
бетон от м.септември на 2019г., като ищецът се е задължил да достави на ответника *-
*, предварително заявен. За доставката била издадена фактура №*/12.09.2019г., по
която следвало да се извърши плащане по банков път.
В исковата молба се твърди, че ищецът изпълнил в срок задължението си съгласно
договореното.
Ответникът започнал да плаща частично сумите, а именно в размер на 800 лева на
25.11.2019г. и сумата в размер на 1000 лева на 27.11.2019г. от общо 8659,20 лева по
издадената фактура. След това, ответникът преустановил плащанията, като в началото
на февруари 2022г. от ищеца било изпратено уведомление за доброволно плащане,
получено на 10.02.2022г.
В хода на производството на 09.12.2022г. е постъпило плащане от длъжника в
размер на 2000 лева.
В съдебно заседание за ищеца процесуалният представител адв. * поддържа
1
исковете в размер на сумата от 4 859,20 лева, с оглед извършено плащане от ответника,
като установителен иск и осъдителен иск в размер на 1851,79 лева- лихва за забава
върху главницата, съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, като в тази връзка е поискано допускането на изменение. С
исковата молба- уточнение иска за лихва за забава е предявен като осъдителен.
С писмена молба , подадена от адв.*, като процесуален представител на ищеца * *,
внесена за съдебното заседание, исковете се поддържат така, както са заявени след
уточнението им с внесената исковата молба Вх.№1846/13.03.2023г. след оставянето й
без движение.
За ответника, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Внесено е писмено становище, чрез адв.*, с което се заявява, че иска се признава
частично за сумата в размер на 4 859,20 лева, представляваща непогасен остатък от
задължение по фактура №*/12.09.2019г. с ДДС, тъй като на 31.12.2022г. е изплатена
останалата част от претендираната сума в размер на 2000 лева. Поради последното,
иска се оспорва за изплатената част от 2000 лева.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, становището на ищеца, чрез
процесуалния представител, писменото становище на ответника, и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и
правна страна:
Между страните няма спор относно възникналото между тях договорно
правоотношение съобразно твърденията в исковата молба, а именно по силата на което
ищцовото дружество „*“ * през септември на 2019г. е доставило на ответника „*“ * *-
*, като за доставката е издадена фактура №*/12.09.2019г. на стойност 8659,20 лева с
ДДС.
Че ответникът не оспорва доставката на посочените стоки се потвърждава и с
внесената писмена молба по делото чрез адв.*, с Вх.№609/27.01.2023г., с която се
заявява, че иска се признава частично за сумата в размер на 4 859,20 лева,
представляваща непогасен остатък от задължение по фактура №*/12.09.2019г. с ДДС,
тъй като на 31.12.2022г. е изплатена останалата част от претендираната сума в размер
на 2000 лева. Поради последното, иска се оспорва за изплатената част от 2000 лева.
Предприети са частични плащания от ответника за погасяване на вземането по
процесната фактура №*/12.09.2019г., видно и от приложените заверени копия от
справките за приход, в размер на 800,00 лева и 1000,00 лева на дати 25.11.2019г. и
27.12.2019г., както и извършено плащане в хода на настоящото дело в размер на
2000,00 лева на 09.12.2022г., потвърдено и със заключението на вещото лице по
назначената съдебно- счетоводна експертиза.
Според заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза Фактура
№*/12.09.2019г. с данъчна основа 7216,00 лв. и ДДС 1443,20лв. е осчетоводена по
индивидуална партида по сметка „Клиенти“ в счетоводството на ищеца „*“*.
Процесната фактура е осчетоводена и по индивидуална партида по сметка
„Доставчици“ в счетоводството на ответника „*“.
От заключението по ССчЕ се установява, че по фактурата е извършено частично
разплащане в размер на 3800,00 лв. в т.ч. 800,00 лв. на 25.11.2019 г., 1000,00 лв. на
27.12.2019 г. и 2000,00 лв. на 09.12.2022 г.
2
Вземането на ищеца „*“ *, съответно задължението на ответника „*“ * по фактура
№*/12.09.2019г. към датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е в размер на 6859,20 лв.
Съгласно заключението вземането на ищеца „*“*, съответно задължението на
ответника „*“ * по фактура №*/12.09.2019 г. към датата па изготвяне на заключението
е в размер на 4859,20 лв.
Изчислена по заключението по ССчЕ лихвата за забава върху главницата по
фактура №*/12.09.2019г., считано от падежа на фактурата до депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е в общ размер
1851,79 лв. а именно видно от таблицата в заключението на вещото лице по ССчЕ за
периода 13.09.2019г. до 17.04.2022г. Размера на лихвата за забава не се променя,
предвид направеното плащане от ответника в хода на делото, тъй като касае период с
крайна дата 17.04.2022г.
Предвид така установеното от фактическа страна, исковете изцяло подлежат
на уважаване.
Предявеният по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК установителен иск с правно
основание чл. 327, ал.1 от ТЗ вр. чл. 79, ал.1 пр.1 от ЗЗД- продажна цена по
правоотношение за търговска продажба на стоки е процесуално допустим, доколкото е
налице правен интерес у ищеца от предявяването му с оглед издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ведно с акцесорния иск за
присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда
Разгледан по същество предявеният установителен иск за съществуване на
вземането в размер на 4 859,20 лева- непогасен остатък от задължение по фактура
№*/12.09.2019г. с ДДС, както и акцесорния иск за законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по чгр.дело №1006/2022г. по описа на РС- Смолян
18.04.2022г. до изплащането на сумата, се явяват основателни и доказани и следва да
бъде уважен изцяло.
Както се посочи по- горе по делото се установи съществуването между страните по
делото на правоотношение за търговска продажба на стоки, по което ищецът -
продавач е изправна страна, изпълнил е задължението си – предал е стоките на
купувача, които са предмет на продажбата, което не бе оспорено от ответната страна *
* и се признава иска за вземането в размер на 4 859,20 лева. Със заключението по
съдебно- счетоводната експертиза се установи, че процесната Фактура №*/12.09.2019г.
с данъчна основа 7216,00 лв. и ДДС 1443,20лв. е осчетоводена по индивидуална
партида по сметка „Клиенти“ в счетоводството на ищеца „*“*, а също и по
индивидуална партида по сметка „Доставчици“ в счетоводството на ответника.
3
Неизпълненото вземане в размер на 4 859,20 лева се установи и със заключението по
назначената ССчЕ. Доказа се частичното неизпълнение от страна на ответника -
купувач на задължението за заплащане на падежа на цената за реално доставената му
стока до пълния й размер, като са извършени частични плащания.
Доколкото липсват доказателства страните да са уговорили различен падеж на
задължението, по силата на разпоредбата на чл. 327, ал.1 от ТЗ ответникът - купувач
дължи плащане на цената при предаване на стоката, предмет на процесната фактура, а
именно в деня на издаване на фактурата, в която е отразена и дата на плащане
12.09.19г. и осчетоводяването й в счетоводството на ответника, не се оспорва реалното
получаване на стоките, като поради изложеното следва да се направи извода за
настъпил падеж на задължението.
Предвид установеното за дължимост на паричното вземане, поради забавата за
плащане, основателен се явява и подлежи на уважаване и предявения осъдителен иск
за сумата в размер на 1851,79 лв. – лихвата за забава, като от таблицата в
заключението на вещото лице по ССчЕ е видно, че тя е изчислена за периода
13.09.2019г. до 17.04.2022г. и върху размера на непогасената главница за този период,
и се дължи в този размер. Направеното частично плащане от ответника в размер на
2000,00 лева в хода на производството по настоящото дело е на дата след 17.04.2022г.,
което не променя изчисления размер.
С оглед изхода на делото, ще следва на ищеца да се присъдят направените съдебни
разноски в заповедното производство в размер на 942,20 лева, и за исковото
производство- 1 754,34 лева.
Ще следва предвид изхода на делото ответникът да бъде осъден да заплати по
сметка на РС- Смолян и допълнително държавна такса в размер на 1,89 лева, предвид
увеличения размер на вземането за лихва.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „*“ *, ЕИК*, седалище и адрес
на управление гр.Смолян, ул.“*“ №*, че дължи за плащане на „*“ *, ЕИК*, седалище и
адрес на управление гр.*, представлявано от * *, паричната сума в размер на 4 859,20
лева- непогасен остатък от задължение по фактура №*/12.09.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 18.04.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по чгр.дело №347/2022г. по
описа на РС- Смолян.
ОСЪЖДА „*“ *, ЕИК*, седалище и адрес на управление гр.*, ул.“*“ №*, да заплати
на „*“ *, ЕИК*, седалище и адрес на управление гр.*, представлявано от * *, сумата в
размер на 1851,79 лева- мораторна лихва, изчислена върху вземането по фактура
№*/12.09.2019г. за периода от 13.09.2019г. до 17.04.2022г.
4
ОСЪЖДА „*“ *, ЕИК*, седалище и адрес на управление гр.Смолян, ул.“*“ №*, да
заплати на „*“ *, ЕИК*, седалище и адрес на управление гр.*, представлявано от * *,
направените съдебни рпазноски в заповедното производство по чгр.дело №347/2022г.
по описа на РС- Смолян в размер на 942,20 лева и за исковото производство по гр.дело
№1006/2022г. по описа на РС- Смолян в размер на 1 754,34 лева.
ОСЪЖДА „*“ *, ЕИК*, да заплати по сметка на РС- Сморлян държавна такса в
размер на 1,89 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5