Р Е Ш Е Н И
Е
№ 231 / 21.06.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в открито съдебно заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При
участието на секретаря Мария Михалева разгледа
докладваното от председателя адм.д. №535/2021 г. по описа на АС – Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХIХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на „АГРОПРОЕКТ" ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ЖК „Добротица“, бл.26, вх.Б, ет.4,
ап.10, представлявано от управителя Д.И.Д., чрез АД „С. *** срещу
Ревизионен акт №
Р-03000819005425-091-001/30.03.2020 г. издаден от Н.И.Б.и П.Р.И. –
органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден и изменен с Решение № 137/18.06.2020 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП" Варна.
Производството пред настоящата инстанция е второ
по ред и е образувано в изпълнение на решение № 10917/29.10.2021 г., постановено по адм. д. № 6327/2021 г. по описа на Върховния
административен съд, с което е отменено решение № 120/09.04.2021 г., постановено по адм.
д. № 344/2020
г. по описа на Административен съд - Добрич и делото върнато в една част на АдмС-Добрич за ново разглеждане от
друг състав като са дадени
задължителни указания за изпълнение при новото разглеждане на делото.
Производството
по настоящото дело продължава само по отношение на Ревизионен акт№ Р-03000819005425-091-001/30.03.2020 г., относно непризнат данъчен
кредит по фактури, издадени от „АГРО ИНВЕСТМЪНТ 2017“ ЕООД с №№102/26.06.2018
г., 103/26.06.2018 г., 130/17.07.2018, 125/12.07.2018 г., 127/16.07.2018 г.,
120/11.07.2018 г., 73813.05.2018 г., 186/19.10.2018 г. и шест броя фактури,
описани на стр. 47-48 от РД /с ДДС 45 697,10 лв./, с предмет платено
комисионно възнаграждение.
В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на ревизионният
акт като се оспорват всички направени в него фактически и правни изводи.
Жалбоподателят счита, че в нарушение на чл.3, ал.3 и чл.37, ал.1 от ДОПК органите
по приходите не са анализирали всички събрани в хода на ревизионното
производство доказателства. В резултат от тези нарушения, незаконосъобразно е
отказано право на приспадане на данъчен кредит, тъй като обжалваният акт не е
основан на действителните факти от значение за случая. Подробни аргументи в
тази насока са изложени в жалбата и в представени по делото писмени бележки на
адв.И.С.–процесуален представител на жалбоподателя. Иска се ревизионният акт, в
частта в която не е отменена от ВАС да бъде отменена и да се присъдят направените
в съдебното производство разноски за двете съдебно инстанции.
Ответникът – директорът на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния
си представител, главен юрисконсулт К.Д., изразява становище за неоснователност
на жалбата и законосъобразност на ревизионния акт. Представя подробно и
мотивирано становище в писмени бележки и претендира присъждане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Ревизионното производство е открито със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000819005425-020-001/19.08.2019 г., подписана
с квалифициран електронен подпис от Нели И. Бонева, началник Сектор „Ревизии“.
Издателят на заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК,
видно от Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на Милена Колева- директор на ТД на
НАП-Варна. Със ЗВР е наредено да се извърши ревизия на „Агропроект“ ЕООД за
наличие на задължения за данък върху добавената стойност за данъчните периоди
на месеците от м.07.2017г. до м.10.2018г., периода 01.10.2016 – 31.07.2017г., определен е срока,
ревизиращите органи и ръководителя на ревизията. Съдържанието на заповедта
съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. ЗВР е връчена
по електронен път на жалбоподателя на 19.08.2019 г., с което е спазено
изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК.
Със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000819005425-020-002 от
18.11.2019 г., подписана с квалифициран електронен подпис от Н.И.Б.срокът на
ревизията е удължен до 17.01.2020 г. на осн. чл.114, ал.2 от ДОПК Заповедта е
връчена на 20.11.2019 г. по електронен път.
Ревизионният доклад с № Р-03000819005425-092-001 е
издаден на 31.01.2020г. и е подписан с квалифицираните електронни подписи на
органите по приходите, определени да извършат ревизията - П.Р.И. -
главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Галина П.а П.а -
главен инспектор по приходите.
Спазено е изискването на чл.117, ал.1 ДОПК
ревизионният доклад да се състави не по-късно от 14 дни след изтичането на
срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа данните, визирани
в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният
доклад е връчен на жалбоподателя на 03.02.2020 г. по електронен път.
По искане на
данъчнозадълженото лице срокът за подаване на възражение е удължен до
17.03.2020г. На 17.03.2020г. ревизираното дружество е подало възражение срещу
всички констатации в РД.
На 30.03.2020
г. е издаден Ревизионен акт (РА) № Р-03000319005425-091-001, подписан от
възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията в съответствие с
чл.119, ал.2 от ДОПК. Ревизионният акт е връчен на 31.01.2020 г. и е обжалван в
срок.
С Решение №
137/18.06.2020 г., издадено от С.Х.П. -
директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна
при ЦУ на НАП, РА е потвърден в обжалваната част по отношение размера на
установените задължения, с изключение на данъчния период за м.03.2018г., в
която част е изменен като вместо установеното задължение за ДДС от 49 897
лева - главница и съответните лихви, директорът на дирекция „ОДОП“ е установил
задължение за ДДС в размер на 3697,20 лева и лихва от 735,39 лв.
Настоящото производство е по отношение на фактури, издадени от „Агро инвестмънт
2017" ЕООД за комисионно възнаграждение както следва:
№ 102 от 26.06.2018
г., № 103 от 26.06.2018 г. и № 130 от 17.07.2018 г. /ДДС - 4512,50 лв./ -
свързани с намиране на клиент - „Н. Овчаров" ЕООД;
№ 125/12.07.2018 г. и
№ 127/16.07.2018 г. / ДДС - 14000 лв./ за осигуряване на клиент „Павлови Фууд
индъстрийс" ООД;
№ 120/11.07.2018г.
/ДДС - 833,33 лв./ за съдействие за сключване на сделка с „Пол Аграр
Кампани" АД,
№ 73/13.05.2018 г.
/ДДС - 7600 лв./, по която е изплатено комисионно възнаграждение за продажба на
селскостопанска техника към ЗК "Победа";
№ 186/19.10.2018 г.
/ДДС - 3600 лв./ за съдействие за сключване на сделка с ЕТ „Земя 2001 X. Ж.",
6 броя фактури /ДДС -
45 697,10 лв./ с предмет платено комисионно възнаграждение, описани па
стр.47-48 от РД, или в общ размер на ДДС - 76242,93 лева.
По процесните фактури
е прието от ревизиращия орган, че липсват доказателства за възникване на
данъчно събитие по смисъла на чл.9 от ЗДДС, и начисления ДДС се явява начислен
без основание и за него не възниква право на приспадане на данъчен кредит –
чл.70, ал.5 от ЗДДС.
При предходното
разглеждане на делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която не е
оспорена от страните и е приета от съда.
При първоначалното
разглеждане на делото е разпитан представляващия на „Агро инвестмънт
2017"ЕООД - Костадин Лялев, който свидетелства, че се занимава със зърно
от 40 години, от началото на демокрацията. В Добрич бил поканен от фирмата Доминион
Грейн преди 10 години. Познава управителя на дружеството - жалбоподател от
2016г. Тогава, при посещение на Митническа агенция, при Иван Иванов, видял на
крайбрежието слама в много окаяно състояние. Той се поинтересувал чия е и така
започнали да работят с Д.. Свидетелят имал опит в съхранението и складирането
на слама, имал и търговски контакти, за продажбата й. Д. му дал пълни права да
се занимава със сламата и свидетелят го свързал с няколко фирми от Турция -
Измир Бирлик, Осман Чивил, Али Ердоргут с фирма Адер Тарим, Дикили Чифтилик,
Осман Чивил. Сключили договори за покупко-продажба на слама и започнали да
изнасят. Изнесли слама и за Саудитска Арабия сключили договори и в Ирак. Всички
договори с Турция били изпълнени. В Саудитска арабия работили с Айдко и Артат
Ентърпрайз. Една от тези фирми платила някакъв аванс, другите фирми не платили
аванс, но имало договори и тези договори гарантирали много голям износ. Той се
занимавал освен с намирането на клиенти и с цялата организация по добиването и
продажбата й. Свидетелят Лалев обяснява, че след като сделките с арабските
страни се провалили, предназначената за тях слама била продадена на български
купувачи - Недко Митев, където контактувал с племенника на Недко Митев -
Недялко Митев от с.Овчарово. Кой отглеждал 12 000 крави. Друга част, съдействал
да се продаде на Братя Павлови Фууд, където контактувал с техния директор,
Николай П.. Отделно на тях балирали много слама. Имали клиенти и в Русе.
Свидетелят сочи, че съдействал на ревизираното лице, като намерил клиенти за
продажба на поръчана комбайна от Германия - в с.Победа, където комуникирал с
механизатора и на ЕТ „Земя - Христо Ж.". С тези клиенти се познава от
работата си „Доминион Грейн", със Стефан.
В настоящото съдебно
производство бяха приобщени издадените от ревизираното лице фактури с превод на
български език, към следните контрагенти: Ader Tarim Ticaret Ve Sanayi
ltd.sti; Dikili Ciftlik Anonim Sirketi ; BRONZ TARIM SU URUNLERI HAYVANCILIK
SAN.TIC.Ltd.Sti; IZMIR ILI DAMIZLIK SIGIR YETISTIRICILERI BIRLIGI; SMS ERSANLAR
TARIM; MADENCELIK GIDA SANAY VE TIC.LTD.STI; AL DAHRA BIO AGRL.
По делото като свидетел е разпитан Н.С.П., който
работи за „Павлови груп холдинг“ от 2015 г. като проджект менджър. Същият
отговаря за цялата международна търговия на зърно, на фуражи, първични,
вторични и всичко останало. П. заявява, че „АГРОПРОЕКТ“ са ги наемали, за да им
балират сламата за износ. През 2018 г. договорките за балиране на слама от
страна на „АГРОПРОЕКТ“ е направена с г-н Костадин Я. /Лялев/, който е бил нещо
като брокер. През цялото време е комуникирал само с него, и той е бил
отговорник по разпределение на стоките, след балиране на сламата, разпределение
по депа.
Въз основа на установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Жалбата е
подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване
възможността за обжалване по административен ред, поради което същата се явява
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
По валидността на акта:
При извършване на задължителната проверка по
чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в
срока по чл.119, ал.3 от ДОПК от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради
което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Видно от
приложените по преписката разпечатки от ИС "Контрол", заповедите за
възлагане на ревизия, ревизионния доклад, ревизионния акт са издадени като електронни документи,
подписани с електронен подпис.
По съответствието на акта с
материалния закон.
Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или
услуги по облагаема доставка и извършено от него плащане, преди да е възникнало
данъчното събитие за облагаема доставка (чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС).
Според нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставки с право на приспадане на
данъчен кредит са тези, при които стоките и услугите се използват за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, които доставчикът-
регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Предпоставките за възникване на това право са установени в разпоредбата на чл.
71 от ЗДДС. За да бъде то упражнено, лицето следва да притежава данъчен
документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, по отношение на доставките на стоки или услуги, по които е получател - чл. 71, т. 1
от ЗДДС. От съдържанието на тази разпоредба следва, че притежаването на данъчна
фактура не е достатъчно условие за упражняване правото на приспадане на данъчен
кредит. Необходимо е да се установи действително придобиване собствеността
върху стоките, респ. услугите, предмет на облагаемата доставка. В противен
случай не възниква данъчно събитие, респ. задължение за начисляване на данъка,
а при неправомерно начисляване на такъв, не се поражда право на данъчен кредит
(чл. 70, ал. 5 от ЗДДС). Наличието на
реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е
кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то
начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга, е
"неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за
непризнаване на право на данъчен кредит. Данъчният субект е този, който следва
да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен
кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже
осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен
кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови
изисквания по чл. 86 от ЗДДС и реалното осъществяване на доставките по
процесните фактури по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Наличието на данъчно
събитие е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на
начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на
правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка
/услуга по смисъла на ЗДДС е кумулативно условие за възникване правото на
данъчен кредит.
Съгласно ЗДДС и постоянната практика на СЕС по
тълкуването на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО възникването и
надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква
установяване наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки
и услуги. В т.32 от решение на СЕС по дело С-285/11 е посочено, че преценката
за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на
основание доставки на стоки и услуги се извършва въз основа на всички елементи
и фактически обстоятелства по делото в съответствие с правилата за доказване,
установени в националното право. При доставка на услуги данъчното събитие
настъпва към момента на извършването им по аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС,
като съобразно общите правила за доказване в тежест на данъчно задълженото лице
е да докаже при пълно и главно доказване, че е получател по действително
осъществена доставка на услуги.
Правото на приспадане на данъчен кредит на
жалбоподателя е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС поради липса на
доказателства относно реалното осъществяване на доставките, водеща до извода за
липса на данъчно събитие по смисъла на чл.9 от ЗДДС.
В хода на
административното обжалване при преглед на приложените към административната
преписка писмени доказателства са установени приобщени от органите по приходите
доказателства, както следва:
Между ревизираното
лице и „Агро инвестмънт 2017" ЕООД са сключени договори с които
„Агропроект" ЕООД е възложило на „Агро инвестмънт 2017" ЕООД да му
съдейства, от свое име и за сметка на „Агропроект" ЕООД, осигуряването на
клиенти за определено във всеки договор количество слама на бали: № №
501/20.07.2017г. - 2 000 т.; 502/24.07.2027г. - 2800 т.; 503/30.07.2017г. -
5600 т.; 505/18.12.2017г. - 3500 т. На 28.02.2018г., между страните е подписан
договор № 536/28.02.2018г. с предмет, осигуряване на клиенти или съдействие при
сделки с клиенти за продажба на слама/люцерна на бали; селскостопански машини и
резервни части; балиране на слама/люцерна; косене на люцерна и др., събиране на
люцерна и др.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля
на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Прилагайки чл.20 от ЗЗД се установява, че между ревизираното лице от една страна и от друга „Агро
инвестмънт 2017" ЕООД, са сключени договори за поръчка по см. на чл.280 и
сл. от ЗЗД. Комисионерът, съгласно чл.348 от ТЗ действа винаги от свое име, но
за чужда сметка, докато довереникът може да действа от свое име, но може да
бъде упълномощен (да действа от името на доверителя). Видно от предмета на
договорите изпълнителите са действали от свое име и за сметка на възложителя
си. Ако се касаеше за комисиони договори, сделките би следвало да се сключат от
името на комисионера, който, в последствие да прехвърли на комитента сключените
сделки (т.н. отчетна сделка). Съдържанието на сключените в процесиите случаи
договори установява, че между страните не е уговорено извършването на отчетна
сделка, а установяване на извършената работа, въз основа на възложеното
осъществяване на съдействие, което е установявано с подписването на протокол.
Тълкуването на разпоредбите на договорите в съвкупност установява, че се касае
за договор за поръчка, без упълномощаване на довереника, да действа от името на
доверителя, а не за комисионни договори. Предметът на договора за поръчка е
постигането на определен резултат - свързване на страните и подпомагането им да
сключат договор или сключват договори. За да се приеме, че е осъществено
посредничество, а следователно и че услугата по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и чл.
12 от ППЗДДС е извършена, е необходимо да се установи, че от договора са
произтекли целените от него последици, а именно, че посредникът е свързал
поръчващия с трети лица, сключили договор с него. Доколкото ролята на
посредника е да свърже определени лица в договорна връзка, той се явява с
двойна функция. Това са единствените правно релевантни факти, които следва да
бъдат установени в хода на производството, за да се прецени, налице ли е
реалност на доставките с предмет „комисион по договор46.
Във връзка с
доставките по фактури № 102 от 26.06.2018 г., № 103 от 26.06.2018 г. и № 130 от
17.07.2018 г. /ДДС - 4512,50 лв./, в хода на ревизията е установено, че в
протоколите към фактурите е посочено, че е извършена работа по осигуряване на
клиент „Недко Недков Овчарово" ЕООД. В счетоводството на ревизираното лице
са заведени фактури за доставка към „Недко Недков Овчарово" ЕООД., по
които ревизираното лице е отчело приход. Свидетелят - Костадин Лялев излага, че
е съдействал и организирал доставките във връзка с изпълнение на договорите към
„Недко Недков Овчарово" ЕООД.
Относно издадените
фактури № 125/12.07.2018 г. и № 127/16.07.2018 г. / ДДС - 14000 лв./, в
протоколите към фактурите е посочено, че е извършена работа по осигуряване на
слама за клиент „Павлови Фууд индъстрийс" ООД. В счетоводството на
ревизираното лице са заведени фактури за доставка към „Павлови Фууд
индъстрийс" ООД, по които е отчетен приход. По делото беше разпитан
Николай Стефанов - служител на „Павлови Фууд индъстрийс" ООД в ревизирания
период, който потвърждава, че сделките с ревизираното лице са били извършени с
посредничеството на Костадин Лялев, който е отговарял за цялостната организация
на процеса.
В протокола към
фактура № 120/11.07.2018г. /ДДС - 833,33 лв./ е посочено, че е извършена работа
по осигуряване на клиент за слама: „Пол аграр къмпани"АД. В счетоводството
на ревизираното лице е отчетен приход по ф-ра **********/11.06.2018г. - Услуга
балиране на люцерна -ф-ра **********/23.07.2018г. - Услуга балиране на люцерна,
издадени на посочения клиент.
Възнаграждението по
фактура № 73/13.05.2018 г. /ДДС - 7600 лв./ касае извършено посредничество във
връзка с продажба на селскостопанска техника към ЗК "Победа".
Посредничеството на Костадин Лялев по продажбата на Зърнокомбайн на ЕТ Земя
-2001- Х.Ж.е потвърдено от управителя в писмени обяснения до ревизиращите
органи. В счетоводството на ревизираното лице е отразена фактура №
**********/04.05.2018г. за документиране на продажбата на техниката, отчетен е
приход от продажбата.
Фактура №
186/19.10.2018г. /ДДС - 3600 лв./ касае съдействие за сключване на сделка с ЕТ
„Земя 2001 X. Ж.", в резултат на което е продаден комбайн. Продажбата е
документирана с фактура № **********/04.07.2018г. и **********/09.07.2018г. В
писменото обяснение, депозирано от ЕТ „Земя 2001 X. Ж." е посочено, че
сделката е сключена с посредничеството на фирма Агроинвестмънт и е контактувано
с Д. и Костадин Лялев. Последният свидетелства в същия смисъл в съдебно
заседание.
При първоначалното
разглеждане на делото пред Административен съд - Добрич, е разпитан св. Иван
Иванов - управител на фирма „Веслан шипинг и Менинг" ЕООД. Същият
свидетелства, че познава Д.Д. от 2014 г. и по- късно го запознал със свидетеля
Лялев, също негов клиент. Поводът бил търсене на слама за износ за Турция. През
2017г., вследствие на сътрудничеството между Лялев и Д. били изнесени около 10
кораба със слама от пристанищата от Балчик и Варна. Според свидетеля, Лялев
имал няколко основни дейности, в които участвал: първо с неговите контакти намирал
купувачи и това бил поводът, за да го запознае с Д.. Втора функция, той
участвал в „пазарлъците" с превозвачите и с пристанището. Лялев намирал
хората - да закачат и откачат колани, намирал ниска работна цена, трето,
намирал такъв вид хора, които да изпълняват неквалифициран труд. Помагал и
съдействал, където някъде имало проблеми.
В хода на ревизионното
производство са изследвани сключените от ревизираното лице договори за износ на
слама - посочено на стр. 13 от РД, съгласно който, във връзка с осъществения
износ, ревизираното лице притежава договори, сертификати за качество, заверени
митнически декларации, кантарни бележки от пристанище и фактури. Във връзка с
извършения износ не са установени нарушения.
В хода на ревизията,
ревизираното лице е представило на 07.10.2019г. по електронен път писмени
обяснения, копия на договори и таблици, онагледяващи връзката между разходите
за комисионни, наеми и транспорт и приходите от продажба. /Приложение №7 към
РД/. От същото, както и от писмените доказателства за осъществен износ,
анализирани от органите по приходите се установява, че продажбите на слама са
реализирани на посочените от свидетеля Лялев лица и дестинации.
По делото е приложено
и турско печатно бизнес списание, списание издадено на 02.02 2018г., като на
стр.2 се намира снимка на свидетеля, от горе надолу 1-вия отляво.
Освен с намирането на
клиенти за реализация на добитата слама, Лялев е организирал изцяло събирането
й със сламопреси, собственост на ревизираното лице и с негови работници, на
място от полетата, осигурени чрез „Агра трейд" ЕООД.
Свидетелят Лялев сочи,
че е организирал изнасянето на слама от полетата, в землищата на Балчик,
Каварна, Добрич и други.
Свидетелят Маринов -
работник при жалбоподателя обяснява, че с цялата дейност се занимавал Костадин,
на когото викали „Коцето". Първата година - 2016г. работниците сами си
редили балите по техен начин, обаче видели, че не става така, имало много брак
и на следващата година Коцето се намесил, казвал как да ги редят, всеки ден бил
на място. Лично идвал, на местата където се товари и разтоварва сламата.
Разтоварването било организирано в депа - с. Стражица и с.Топола. Товарело се
от много различни места - гр.Каварна, с.Селце, с.Хаджи Димитър, Крупен,
Соколово, Стражица, Балчик, Старо Оряхово, Долен Чифлик и др
За установяване
действителността на услугите по фактурите с предмет „комисион", издадени
от „Агро инвестмънт 2017" ЕООД, в хода на първото съдебното производство
са събрани писмени доказателства, от които и от назначената по делото ССЕ се установява,
че съгласно представените хронологични и аналитични регистри на „Агро
инвестмънт 2017"ЕООД за 2017 и 2018 години всички описани фактури издадени
към дружеството жалбоподател. с изключение на фактура №********** от
29.08.2017г. са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 411 Клиенти и
кредита на сметка 703 Приходи от продажби на услуги. С извършеното действие
доставчикът е отчел в счетоводната си отчетност приходи по издадените от него
останали фактури за услуги към „Агропроект"ЕООД. Със същите счетоводни
операции в отчетността на доставчика е извършено контиране по дебита на сметка
411 Клиенти и кредита на сметка 4532 Начислен данък върху продажбите по всички
фактури, с изключение на фактура №********** от 29.08.2017г. с което
дружеството е начислило дължимия за извършените продажби данък върху добавената
стойност, чрез отразяването му като задължение към бюджета. Съгласно информация
от протокол за извършена насрещна проверка прил.10 /лист 111 от преписката/,
издадените фактури, включително фактура №********** от 29.08.2017г са включени
в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС и справки декларациите за съответните
периоди от 2017 и 2018 години.
През 2017 година, на
25 август са получени авансови преводи на стойност 77900 долара и 40700 долара
от „Izmir
ili damizlik" Турция, във връзка с който от „Агропроект"ЕООД е издадена фактура
№**********/01.09.2017г. на стойност 40800 долара-авансово плащане за слама по
договор №476/22.08.2017г. и 78000 долара - авансово плащане по договор за слама
№477/23.08.2017г.
На 24.11.2017г. е
получен друг аванс от същото дружество, във връзка с което му е издадена
фактура № **********/27.11.2017г. на стойност 43400 долара и основание -
авансово плащане по договор за пшенична слама №412/12.11.2017г.
Така издадените фактурите
са осчетоводени по сметка 412 Клиенти по аванси, аналитичност 73 - „Izmir ili
damizlik".
От заключението на ССЕ
се установява, че през 2018 година, на 25.01.2018г. е получен аванс в размер на
30000 долара /29935 след приспадане на изходящите такси от банката на клиента/
от „SMS
Ersanlar tarim madencelik" Турция. В тази връзка, „Агропроект"ЕООД е издало
фактура № **********/26.01.2018г. на стойност 30000 долара и основание -
авансово плащане за пшенична слама по договор №504/14.01.2018г. На 06.06.2018г.
е получен превод в размер на 51750 долара от „А1 dahra bio agri" SRL Италия, във връзка с
което на клиента е издадена фактура №**********/11.06.2018г. на стойност 51750
долара и основание - авансово плащане за пшенична слама по договор №524/04.06.2018г.
За ревизирания период
в дружеството са отчетени приходи от продажба на слама в следните размери: за
2017 година 2615636.83лв. за реализирани 29570.22 тона слама; а за 2018 година
приходите са 365340.70 лева за реализирани 3829.36 тона. Приходите са отразени
по кредита на сметка 702 Приходи от продажба на стоки, в кореспонденция със
сметка 411 Клиенти.
За част от продажбите,
а именно извършените към български клиенти е начислен данък върху добавената
стойност, а за останалите доставки, извършени към лица регистрирани извън
държавите в европейския съюз, данък не е дължим околкото последните
представляват облагаеми доставки с нулева ставка на данъка по смисъла на чл.28
от ЗДДС.
От така очертаната нормативна регламентация
по-горе се налага извода, че изискванията за възникване правото на приспадане
на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано
това право, поради което предмет на изследване е дали процесиите фактури
удостоверяват реално осъществени доставки на посочената в тях стока/услуга,
след подробен анализ на събраните в тази връзка доказателства.
Необоснован е извода на приходните органи, че по процесиите фактури
изобщо не са извършени доставки. Не е обсъден установения при ревизията факт,
че всички преки доставчици са отразили издадените от тях фактури с начислен ДДС
в дневниците за продажби и СД през съответните данъчни периоди. Не е обсъден
факта, че по всички процесии фактури са извършени плащания - банкови и касови,
за които дружеството притежава фискален бон от регистрирани ЕКАФП в НАП. Макар
и отразяването на процесиите фактури в дневниците за продажби по ЗДДС, респ. СД
на доставчиците и плащането по фактурите, да не е сред изискванията за
упражняване на право на данъчен кредит, то фактът, че данъкът е начислен от
всеки от доставчиците и ревизираното дружество е заплатило за получените
услуги, е израз на спазване на законовите изисквания и липса на знани В хода на
ревизията от жалбоподателя са представени писмени доказателства и обяснения
относно последващата реализация на резултатите от спорните доставки, които се
потвърждават и от констатациите на ССЕ. Предвид на гореизложеното последващата
реализация е безспорно установена, а това на основание чл.69, ал. 1 от ЗДДС
дава право на ДК.
При извършените насрещни проверки
доставчиците потвърждават реалността на доставките. Издадените от доставчиците
фактури на ревизираното лице са осчетоводени в тяхната счетоводна отчетност
като приход от дейността, по съответните счетоводни сметки, което също доказва
автентичност им, противно на изложеното в РА. Регистрите от счетоводните сметки
са представени при насрещните проверки, където проверените лица потвърждават
доставките и неизлагат твърдения, че са издали документи с невярно съдържание с
цел неправомерно упражняване на право на данъчен кредит като част от данъчна
измама.
Като косвено доказателство за реалността
на сделките могат да бъдат преценени и приложените банкови извлечения за
плащания по банков път и фискални бонове за извършено плащане. По този начин
прихода на доставчика свързан с конкретната доставка е деклариран пред НАП.
Освен това при извършените насрещни
проверки на доставчиците, същите са представили изисканите им доказателства, в т.ч.
счетоводни регистри за осчетоводяване на процесиите фактури като приход от
дейността, заверени копия на договорите с жалбоподателя и приемно
-предавателните протоколи за предаване на резултатите от изпълнението им, което
удостоверява тяхното съдържание.
За да се прецени, че доставката е извършена
следва да се прегледат документите свързани с нея при ревизирания субект -
фактури, протоколи, счетоводни документи и да се установи дали документират
получаването на предмета на доставката и дали получения предмет е свързан с
независимата икономическа дейност на ревизираното лице. Това доказва връзката
на доставените стоки и услуги с независимата икономическа дейност на лицето, а
последното води до възникване на право на ДК съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Постоянната практика на СЕС е
основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка
на стоки или услуги не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен
кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В случая не
е установена недобросъвестност на ревизираното лице с оглед неговото поведение
към ревизиращите органи. В процесния РД няма констатация за извършване на
измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата
доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае.
Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване
на услугите, поради което получателят, в качеството му на данъчнозадължено
лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени
дейности, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на начисления ДДС
по фактурите.
В съдебната практика на СЕС по
съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-3 84/04, С- 324/11 изрично се посочва, че
получателят не може да отговаря вместо своя доставчик.
Следва да се има предвид, че липсата
на доставка, за която са издадени данъчни фактури, и от които за получателя
произтичат такива права, като правото на приспадане на начисления във фактурите
данък като данъчен кредит, не може да се твърди или предполага, а следва да се
докаже документално в процеса на ревизия или проверка с изготвянето на годни
доказателствени средства съгласно установения в ДОПК ред. Такова доказване в
случая не е направено. Представените частни писмени документи, по повод
изпълнение на доставките, неправилно не са кредитирани, въпреки че са
непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по ревизионната
преписка.
Наличието на право на приспадане на
ДК за получените доставки се определя в зависимост от тяхното последващо
използване. За да възникне правото на данъчен кредит, доставките трябва да
поддържат пряка и непосредствена връзка с облагаемите сделки на лицето.
Наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и
една или повече извършени доставки, които пораждат право на приспадане на ДДС,
е необходимо по принцип, за да се признае на данъчно задълженото лице право да
приспадане данъка, начислен върху получената доставка, както и за да се
определи обхватът на това право. За да има „пряка и непосредствена връзка"
с дейността на субекта, не е необходимо за получената доставка с право на ДК да
съществува връзка с друга конкретна последваща облагаема сделка. Една връзка с
дейността на ДЗЛ също може да бъде достатъчна.
В практиката е прието, че съществува
право на приспадане в полза на данъчно задълженото лице дори при липса на пряка
и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече
извършени сделки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за въпросната
доставка са част от общите разходи на това лице и като такива представляват
елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. В случаят
разходите за материали и услуги по спорните фактури са осчетоводени като такива
в счетоводната отчетност на предприятието и са включени в общите му разходи.
Съдът приема, че от
събраните по делото доказателства може да се направи извод, че са налице реални
доставки по фактурите издадени от "АГРО
ИНВЕСТМЪНТ 2017" ЕООД . Предвид гореизложеното съдът приема, че следва да отмени РА Р-03000819005425-091-001/30.03.2020
г. издаден
от Н.И.Б.и П.Р.И. – органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден и изменен
с Решение № 137/18.06.2020 г.
на Директора на Дирекция „ОДОП" Варна в частта на фактури, издадени от „АГРО ИНВЕСТМЪНТ 2017“ ЕООД с №№102/26.06.2018 г.,
103/26.06.2018 г., 130/17.07.2018, 125/12.07.2018 г., 127/16.07.2018 г.,
120/11.07.2018 г., 73813.05.2018 г., 186/19.10.2018 г. и шест броя фактури,
описани на стр. 47-48 от РД /с ДДС 45 697,10 лв./, с предмет платено
комисионно възнаграждение.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се
заплатят сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1 320
лева, заплатено адвокатско възнаграждения /съразмерно определени от заплатеното
адвокатско възнаграждение с представени доказателства при преходното
разглеждане на делото/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на„АГРОПРОЕКТ" ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ЖК „Добротица“, бл.26, вх.Б, ет.4,
ап.10, представлявано от управителя Стойчо Пенков Стойчев, Ревизионен
акт № Р-03000819005425-091-001/30.03.2020 г. издаден от Н.И.Б.и П.Р.И. –
органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден и изменен с Решение № 137/18.06.2020 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП" Варна в частта на фактури, издадени от „АГРО ИНВЕСТМЪНТ 2017“ ЕООД с №№102/26.06.2018 г.,
103/26.06.2018 г., 130/17.07.2018, 125/12.07.2018 г., 127/16.07.2018 г.,
120/11.07.2018 г., 73813.05.2018 г., 186/19.10.2018 г. и шест броя фактури,
описани на стр. 47-48 от РД /с ДДС 45 697,10 лв./, с предмет платено
комисионно възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите – гр. Варна да заплати на„АГРОПРОЕКТ" ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ЖК „Добротица“,
бл.26, вх.Б, ет.4, ап.10, представлявано от управителя Д.И.Д., сумата в размер на 1 320
(хиляда триста и двадесет) лева, представляваща
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: