№ 1820
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501753 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение № 5736/27.05.22г.,постановено по гр.д.№ 3125/22г.по описа на на
ПдРС,18-ти гр.с.,е върната исковата молба на „Билиив“ЕООД,ЕИК-*********,уточнена с
молба от 26.04.22г.,против „Ромекс Кар“ЕООД-в несъстоятелност,ЕИК-
*********,А.П.Х.,ЕГН-********** и синдика В.И.Г.,ЕГН-********** за прогласяване
нищожността на решение № 9/08.01.20г.,постановено по т.д.№235/19г.по описа на ПдОС и е
прекратено производството по делото поради недопустимост на производството.
Подадена е частна жалба от „Билиив“ЕООД ,с която се твърди неправилност на
атакуваното определение и се иска същото да се отмени,като се върне делото на
първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение
по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск от „Билиив“ЕООД против „Ромекс
Кар“ЕООД-в несъстоятелност,ЕИК-*********,А.П.Х. и синдика В.И.Г. с правно основание
чл.124,ал.,във вр.с чл.270,ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на решение №
9/08.01.20г.по т.д.№235/19г.по описа на ПдОС,като постановено по симулативен процес.
Твърденията в исковата молба са,че ищцовото дружество е един от кредиторите на
ответника „Ромекс Кар“ЕООД,по отношение на който е открито производство по
1
несъстоятелност и същият е обявен в несъстоятелност с решение № 399/06.10.16г.по т.д.№
639/14г.на ПдОС,като ищецът е придобил това качество по силата на договори за цесия от
23.07.20г.и от 18.03.21г.с друг кредитор на ответника-„Си финанси груп“ЕООД,на обща
стойност 110 000лв.
Твърди се още,че вторият ответник- А.П.Х. също е предявила пред синдика на
„Ромекс Кар“ЕООД-в несъстоятелност вземания срещу несъстоятелния длъжник,които не
били приети,а били включени в Списъка на неприетите вземания на дружеството,като
възражението на Х. срещу списъка съдът по несъстоятелността оставил без
уважение.Поради това А.П.Х. предявила против „Ромекс Кар“ЕООД-в несъстоятелност
установителен иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ за признаване на неприетото към онзи момент
вземане срещу несъстоятелния длъжник.По този иск било постановено решение №
9/08.01.20г.по т.д.№235/19г.по описа на ПдОС,влязло в законна сила на 06.02.2020г.Това
решение е предмет на настоящия установителен иск,чиято нищожност се иска от ищеца да
бъде прогласена по съображения,че процесът по т.д.№235/19г.е симулативен,проведен с
цел да се увредят останалите кредитори в несъстоятелността.
Районният съд е намерил иска за недопустим,като е приел,че недопустимостта е
обусловена от ограничението на чл.299,ал.3 от ГПК,която разпоредба не допуска оспорване
от страна на влязъл в сила съдебен акт с аргумент за привиден(симулативен) процес.Развил е
доводи,че в случая под „страна“ следва да се има предвид и ищеца,въпреки че не е участвал
в производството по т.д.№235/19г.,но спрямо него се простират субективните предели на
СПН по силата на разпоредбата на чл.694,ал.8 от ТЗ.
Изводите,до които е стигнал районният съд се споделят изцяло от настоящата
инстанция.
Разпоредбата на чл.299,ал.3 от ГПК действително не допуска оспорване на влязло в
сила съдебно решение по привиден процес от страна в производството по делото.
От друга страна,според чл.694,ал.8 от ТЗ влязлото в сила решение по иск по ал.1-
3,какъвто безспорно е искът по т.д.№235/19г.,има установително действие в отношенията
на длъжника,синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.Тази
разпоредба разширява пределите на силата на пресъдено нещо,очертани в чл.298 от
ГПК,като ги разпростира и спрямо лица,които не са били участници в процеса-кредитори в
производството по несъстоятелност.В случая не става въпрос за разширително тълкуване на
ограничаващата разпоредба на чл.299,ал.3 от ГПК,както смята частният жалбоподател,а за
разширяване субективните предели на СПН по силата на законова разпоредба-чл.694,ал.8
от ТЗ,която е специална спрямо разпоредбата на чл.299,ал.3 от ГПК,доколкото касае
производство по несъстоятелност по ТЗ.
Правилно е отбелязал районният съд,че поради това дори когато останалите
кредитори не са конституирани като страни,било то главни или подпомагащи в
производството по този иск,доколкото това производство е съпътстващо производството по
несъстоятелност,постановеното решение намира отражение и върху тяхната правна сфера-
чрез въвеждане на нов кредитор и намаляване /увеличаване на процента на удовлетворяване
2
на вземанията им,поради което именно по силата на изричната разпоредба на чл.694,ал.8 от
ТЗ и тези кредитори са обвързани от силата на пресъдено нещо по постановеното решение.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира,че ПдРС е постановил
правилно и законосъобразно определение,което следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5736/27.05.22г.,постановено по гр.д.№
3125/22г.по описа на ПдРС,18-ти гр.с.,с което е върната исковата молба на
„Билиив“ЕООД,ЕИК-*********,уточнена с молба от 26.04.22г.,против „Ромекс Кар“ЕООД-
в несъстоятелност,ЕИК-*********,А.П.Х.,ЕГН-********** и синдика В.И.Г.,ЕГН-
********** за прогласяване нищожността на решение № 9/08.01.20г.,постановено по т.д.
№235/19г.по описа на ПдОС и е прекратено производството по делото поради
недопустимост на производството.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3