№ 1789
гр. Варна, 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501002 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 20726/28.03.2022 г., депозирана от ЗЛ. Н.
СТ., К. Г. СТ. и Н. Г. СТ., всички чрез адв. Ц.Д. срещу Решение № 568 от 7.03.2022 г.,
постановено по гр. д. № 15131/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че:
- ЗЛ. Н. СТ., ЕГН: ********** дължи на „Електроразпределение север“ АД
сумата от 1444.04 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия за
периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с абонатен № ********** и адрес на
потребление гр. Долни чифлик, ул. „*****“ 14, за която е издадена фактура №
**********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 179.71 лева, представляваща обезщетение за забава за
заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението - 8.06.2020 г. до
30.08.2021 г., за които суми е издадена заповед № 4779 за изпълнение на парично
задължение от 9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
- К. Г. СТ., ЕГН: ********** дължи на „Електроразпределение север“ АД
сумата от 1444.05 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия за
периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с абонатен № ********** и адрес на
потребление гр. Долни чифлик, ул. „*****“ 14, за която е издадена фактура №
**********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 179.70 лева, представляваща обезщетение за забава за
заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението - 8.06.2020 г. до
30.08.2021 г., за които суми е издадена заповед № 4779 за изпълнение на парично
задължение от 9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
1
- Н. Г. СТ., ЕГН: ********************* дължи на „Електроразпределение
север“ АД сумата от 1444.05 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа
енергия за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с абонатен № ********** и
адрес на потребление гр. Долни чифлик, ул. „*****“ 14, за която е издадена фактура №
**********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 179.70 лева, представляваща обезщетение за забава за
заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението - 8.06.2020 г. до
30.08.2021 г., за които суми е издадена заповед № 4779 за изпълнение на парично
задължение от 9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от насрещната страна – „Електроразпределение север“ АД, чрез юрк. Велислава Велчева.
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок. Същата обаче е
нередовна по смисъла на чл. 261, т. 4 ГПК, доколкото не е внесен пълният размер на
дължимата държавна такса за настоящото производство от 161,64 лева, от които 86,64 лева –
по трите иска за главниците и 75 лева - по трите иска за мораторната лихва, изчислени по
реда на чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 1 от ТДТССГПК. Ето защо, след приспадане на внесената от
въззивниците държавна такса от 111,64 лева, на същите следва да се дадат указания за
довнасяне на държавна такса за въззивното производство от още 50 лева.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
поради постановяването му при противоречие с материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателите сочат, че не са в договорни отношения с насрещната страна по повод на
процесния обект на потребление. Излагат доводи, че в заявлението по чл. 410 ГПК не е
посочено, че сумата се претендира от всеки един от ответниците съобразно квотите им в
съсобствеността, като наследници, по корекция на сметка за минал период или на основание
влязлото в сила решение по в. гр. д. № 480/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Считат, че липсва съответствие между депозираното заявление по чл. 410 ГПК и исковата
молба по чл. 422 ГПК, доколкото са наведени различни основания за претендиране на
вземането, от където извеждат доводи за недопустимост на исковото производство. Твърдят,
че не следва да бъдат съобразявани събраните доказателства по гр. д. № 9241/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, както и че в настоящото производство не е представена
фактура № ********** от 28.05.2020 г., както и други такива, въз основата, на които е
начислена сумата. Оспорват формата и съдържанието на издадената фактура. Считат, че не
са представени доказателства за приемане на наследството на Костадин Добрев от страна на
ответниците. В условията на евентуалност, оспорват правилното изчисляване на процесната
сума.
2
Молят за отмяна на решението. Претендират разноски. Възразяват за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай, че
надвишава минимумите по Наредба № 1/2004 г.
В постъпилия отговор на въззивната жалба, депозиран от „Електроразпределение
север“ АД, чрез юрк. Велислава Велчева, се излагат доводи за правилността на обжалвания
съдебен акт. Сочи, че е налице идентичност между заповедното производство и исковото,
доколкото не е налице разминаване между основанията, на които се претендира процесната
сума. За необосновани намира доводите на въззивниците за необходимостта за събиране на
доказателства, предвид факта, че по корекционната процедура вече е формирана сила на
пресъдено нещо между страните. Доколкото самите ответници, сами са се определили като
наследници по закон на Костадин Добрев, инициирайки предходното гр. д. № 9241/2020 г.
по описа на Районен съд – Варна, счита, че същите за неоснователни доводите за липсата на
доказателства за приемане на наследството. Счита, че възраженията относно приложението
на чл. 56 ПИКЕЕ, както и тези за съдържанието на процесната фактура са обхваната от
силата на пресъдено нещо по гр. д. № 9241/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в което
са отхвърлени исковете на настоящите въззивници за приемане за установено, че не дължат
заплащането на процесната фактура.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
III. По повод на доказателствените искания на въззивниците, настоящият
съдебен състав намира следното:
Във въззивната жалба са направени доказателствени искания за допускане на
съдебно-софуерна експертиза, както и за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с
друго такова от „Електроразпределение север“ АД, от което да е видно на кое лице се води
партидата на процесния обект за потребление към настоящия момент.
Подобни доказателствени искания са били релевирани от ответниците още в
отговора на исковата молба. Същите са оставени без уважение от страна на
първоинстанционния съд, доколкото оспорването на фактура № **********/28.05.2020 г. е
следвало да бъде сторено в производството по гр. д. № 9241/2020 г. по описа на Районен съд
– Варна.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, във въззивното производство може да
се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния
съд поради процесуални нарушения. В разглеждания случай, доказателствените искания, не
са относими и необходими за разглеждането на спора. Това е така, доколкото процесната
фактура е била предмет на предходното развилото се производство по гр. д. № 9241/2020 г.
по описа на Районен съд – Варна между същите страни, в което е изследвана корекционната
процедура, послужила за издаването й. Също така ирелевантно за спора се явява
обстоятелството на чие име се води партидата на обекта за потребление към настоящия
момент, доколкото процесната фактура касае период, предхождащ инициирането на
заповедното производство, а и както вече се посочи, същата е била предмет на предходното
производство между страните по инициирания от настоящите въззивници – отрицателен
установителен иск. Ето защо, следва да се приеме, че с недопускането им, не е осъществено
процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд. С оглед на горното,
доказателственото искане на въззивниците се явява неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че делото следва да се насрочи за
3
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 20726/28.03.2022 г.,
депозирана от ЗЛ. Н. СТ., К. Г. СТ. и Н. Г. СТ., всички чрез адв. Ц.Д. срещу Решение № 568
от 7.03.2022 г., постановено по гр. д. № 15131/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че:
ЗЛ. Н. СТ., ЕГН: ********** дължи на „Електроразпределение север“ АД сумата от
1444.04 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия за
периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с абонатен № ********** и адрес на
потребление гр. Долни чифлик, ул. „*****“ 14, за която е издадена фактура №
**********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 179.71 лева, представляваща обезщетение за
забава за заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението - 8.06.2020
г. до 30.08.2021 г., за които суми е издадена заповед № 4779 за изпълнение на парично
задължение от 9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г., по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
К. Г. СТ., ЕГН: ********** дължи на „Електроразпределение север“ АД сумата от
1444.05 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия за
периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с абонатен № ********** и адрес на
потребление гр. Долни чифлик, ул. „*****“ 14, за която е издадена фактура №
**********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 179.70 лева, представляваща обезщетение за
забава за заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението - 8.06.2020
г. до 30.08.2021 г., за които суми е издадена заповед № 4779 за изпълнение на парично
задължение от 9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г., по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Н. Г. СТ., ЕГН: ********************* дължи на „Електроразпределение север“ АД
сумата от 1444.05 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия
за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с абонатен № ********** и адрес
на потребление гр. Долни чифлик, ул. „*****“ 14, за която е издадена фактура №
**********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 179.70 лева, представляваща обезщетение за
забава за заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението - 8.06.2020
г. до 30.08.2021 г., за които суми е издадена заповед № 4779 за изпълнение на парично
задължение от 9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г., по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, наведени във въззивната
жалба, депозирана от ЗЛ. Н. СТ., К. Г. СТ. и Н. Г. СТ. за допускане на съдебно-софуерна
експертиза, както и за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова от
„Електроразпределение север“ АД, от което да е видно на кое лице се води партидата на
процесния обект за потребление към настоящия момент.
УКАЗВА на въззивниците ЗЛ. Н. СТ., ЕГН: **********, К. Г. СТ., ЕГН: **********
4
и Н. Г. СТ., ЕГН: ********************* в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представят доказателства за внасяне на допълнителна държавна такса за
настоящото производство в размер на 50 лева /петдесет лева/ по сметка на Окръжен съд –
Варна.
При неизпълнение в цялост и в срок на дадените указания, производството по
делото ще бъде прекратено, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1002/2022 г. на 1.06.2022 г. от 9:00 часа,
за която дата и час да се уведомят страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5