Р Е Ш Е Н И Е
№………/2020г.
гр.Варна 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на седми юли две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№19083/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът М.М. твърди, че е
абонат на ответника „Е.п.“ АД по повод имот находящ
се в гр.Варна, кв.Вл.Варненчик,
бл.302, вх.5, ет.2, ап.54 с клиентски №********** и абонатен №**********, като
ответника претендира от него заплащането на сумата от 3 670.69лв.
начислена за времето от 21.02.2018г. до 20.02.2019г., като се твърди, че ищецът
не е ползвал ел.енергия на посочената стойност за посочения период на
неустановения от него адм.адрес. Оспорва се начина и
методиката по които са извършени изчисленията за определяне размера на
дължимата се сума Твърди се наличие на неравноправни клаузи в нормативната база
възоснова на която е определен размера на корекцията,
а освен това нормативната база на която се е позовал ответника – ПИКЕЕ е
отменена от съда. Моли се да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ищеца не дължи на ответника посочената по-горе сума и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е
депозирало отговор в който сочи, че между страните има облигационно отношение
по силата на което ищеца е потребител на доставяна ел.енергия, която се отчита от
ответника. Сочи се, че корекционната процедура е
приложена законосъобразно в рамките на предвиденото по действащата нормативна
база ОУ на ДПЕЕ, ПИКЕЕ и ЗЕ. Сочи се, че на 20.02.2019г. е извършена проверка
на обекта на ищеца в негово присъствие, като за нея е съставен констативен
протокол отразяващ констатирана намеса в софтуера на СТИ на ищеца и поради това
е издадена фактура за сумата от 3 670.69лв. корекция за времето от
21.02.2018г. до 20.02.2019г., като се твърди, че посочената сума е начислена
съобразно предвиденото в нормативната уредба и съответно се дължи.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.124 от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети:
Копие от констативен протокол №1105526/20.02.2019г.; констативен
протокол №2520/6.11.2019г. на БИМ РО Варна, писмо на „Е.п.“ АД, становище за
начисление на ел.енергия от 12.11.2019г., фактура №**********/13.11.2019г., писмо
на „ЕРП север“ от 12.11.2019г., писмо от „Е.п.“ АД от 13.11.2019г., 2бр.
обратни разписки, справка за потреблението от 29.11.2019г., извлечение фактури
и плащания от 28.11.2019г., протокол за монтаж/демонтаж №1051785/10.02.2016г. и
СТЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса по предявения установителен иск
възлага върху ответника задължението да докаже, че ищеца е негов абонат, че е
ползвал ел.енергия на стойност равна на корекцията и че това е станало в процесния период на посочения адрес, докато за ищеца е
нужно само да докаже, че ответника претендира от него посочената в исковата
молба сума.
Активната материалноправна
легитимация на ищеца, не се оспорва от страните. Не се спори за наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по
силата на който ищеца се явява потребител на доставяната от ответното дружество
ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север“ АД.
Съгласно представената по делото копие от
констативен протокол №1105526/20.02.2019г. служители на „ЕРП Север“ АД са
извършили проверка на адрес гр.Варна, кв.Вл.Варненчик, бл.302, вх.5, ет.2, ап.54 и СТИ е свалено за
проверка извършена в последствие от БИМ където е констатирано отчитане на
ел.енергия в тарифа 3, която не се визуализира от устройството и е невидима при
регулярна проверка.
По посочените констатации ответника е издал
описаната по-горе фактура за сумата от 3 670.69лв. за времето от 21.02.2018г.
до 20.02.2019г. представляваща коригирана стойност на ползваната за периода
ел.енергия.
Въпреки изложеното обаче, следва да се има предвид
че ответникът не е доказал, че такова количество ел.енергия е доставено на
ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това
обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за
реално предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г.,
постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г.,
постановено по търг.дело №658/2009г.
Ответникът за доказване на твърденията си, че СТИ на
ищеца е било монтирано по надлежния ред е представил констативен протокол за
монтаж/демонтаж №1051785. Посоченият документ не съдържа отразяване на
присъствието на абоната или негов представител при монтирането на СТИ поради
което съдът не приема за достоверно отразяването в него на състоянието на
устройството към момента на монтажа му. Посоченият протокол също така не
съдържа информация за останалите тарифни показатели освен записаните нулеви
стойности за дневна и нощна тарифа, като при това положение не може да се
приеме, че и другите тарифи на СТИ са били нулеви.
На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се
заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род
корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е
налице неотчитане на ел.енергия, което от своя страна би довело до
неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на
Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи
на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната практика на ВКС се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на
ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане.
По изложените съображения ответникът не е доказал
при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и
предявените искове следва да бъдат уважени.
Предвид извода за основателност на претенцията
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците и сторените в настоящото
производство разноски възлизащи съответно на 653.83лв. при отчитане
възражението за прекомерност направено от представителя на ответника.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца М.В.М. ЕГН********** *** и ответника „Е.П.“ АД, ***, че ищеца не
дължи на ответното дружество сумата от 3 670.69лв. претендирана
от ответника като корекция на сметката на ищеца за обект находящ
се в гр.Варна, кв.Вл.Варненчик,
бл.302, вх.5, ет.2, ап.54 начислена за времето от 21.02.2018г. до 20.02.2019г.
за абонатен №**********, с клиентски
№**********, на осн. чл.124, ал.1, от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“
АД, *** да заплати в полза на М.В.М. ЕГН********** *** сумата от 653.83лв.
разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2
от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: