Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 15.11.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви
състав, в публичното си заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка
Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 371 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск на
основание по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С исковата молба се твърди, че по заповедно
производство спрямо ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Твърди
се, че ответникът е кредитополучател по
Договор за кредит от 26.10.2016г.. Ответникът се задължил да върне предоставения му паричен
кредит, в т.ч. главница,, договорна лихва,
такси за оценка на кредитното досие, цената по допълнителна услуга
„Кредит у дома“. Общо дължимата се от ответника сума била в размер на 945.09 лева.
Ответникът
не изплатил изцяло предоставения му кредит.
Твърди
се, че на 01.07.2017г. е сключен Договор
за цесия, по силата на който вземането
произтичащо от сключения с ответницата
договор за кредит е прехвърлено в
полза на „А. А. М.“ АД.
С последваща цесия вземането е било прехвърлено на „АСВ“ЕАД .
Твърди
се, че за цесията ответникът е бил
надлежно уведомен.
Иска
се съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите по
отношение на които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
посочени с петитума на исковата молба, в
т.ч. и разноските по заповедното производство.
Претендират
се и направените разноски в производството по чл.422 ГПК, в т.ч. държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С призовката до ответника за съдебното
заседание са оказани последиците в случай на неявяване за същото, в каквото проведено на 10.10.2019г.
ответникът не се е явил. Последният
не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е депозирал писмена защита по по съществото на спора, с отправено
в същата искане за произнасяне от съда с
решение по настоящото дело при предпоставките на чл.238 от ГПК.
Съдът
счита предявените искове за вероятно основателни, като намира, че ответника виновно не е изплатил исковата сума. Установено е по делото, че между страните за процесния
период е съществувало облигационно
правоотношение, произтичащо от
сключен Договор за потребителски
кредит от 26.10.2016г..
Ето защо предвид
изложените по-горе съображения и на
основание чл.238 ГПК съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, с което да приеме за
установено,че ответника дължи на ищеца
посочената с исковата молба по чл.422 от
ГПК сума от 305,97 /триста и пет лева и 97 стотинки/ лева - главница по
договор за кредит; Договорна лихва в размер на 37,50 /тридесет и седем лева и
50 стотинки/ лева за периода от 31.03.2017 г. до 22.12.2017 г.; Такса оценка на
досие в размер на 14,14 /четиринадесет лева и 14 стотинки/ лева за период от 7.04.2017 г. до 22.12.2017
г.; Такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучател в размер на 72,91 /седемдесет и два лева и 91
стотинки/ лева за периода от 7.04.2017 г. до 22.12.2017 г.; Такса услуга
„Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски в размер на 170,13
/сто и седемдесет лева и 13 стотинки/ лева за периода от 7.04.2017 г. до
22.12.2017 г.; мораторна лихва в размер на 44,50 /четиридесет и четири лева и
50 стотинки/ лева за периода от 1.04.2017 г. до 01.02.2019г. ; законна лихва върху
главницата за периода от 01.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски по заповедното производство в размер на 175.59 /
сто седемдесет и пет лева и 59 стотинки/ лева.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК съдът намира, че
е основателно искането и следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и претендираните съдебни разноски за производството по чл.422 от ГПК, които в
общ размер на 500.00/ петстотин/ лева, в т.ч. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Н. Ц. ***,
с ЕГН **********, дължи на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД-С., с ЕИК…….., сума от 305,97 /триста и пет лева и 97
стотинки/ лева - главница по договор за кредит; Договорна лихва в размер на
37,50 /тридесет и седем лева и 50 стотинки/ лева за периода от 31.03.2017 г. до
22.12.2017 г.; Такса оценка на досие в размер на 14,14 /четиринадесет лева и 14
стотинки/ лева за период от 7.04.2017 г.
до 22.12.2017 г.; Такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита
в брой по местоживеене на кредитополучател в размер на 72,91 /седемдесет и два
лева и 91 стотинки/ лева за периода от 7.04.2017 г. до 22.12.2017 г.; Такса
услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски в размер на
170,13 /сто и седемдесет лева и 13 стотинки/ лева за периода от 7.04.2017 г. до
22.12.2017 г.; мораторна лихва в размер на 44,50 /четиридесет и четири лева и
50 стотинки/ лева за периода от 1.04.2017 г. до 01.02.2019г. ; законна лихва
върху главницата за периода от 01.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски по заповедното производство в размер на 175.59 /
сто седемдесет и пет лева и 59 стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Б. Н. Ц. ***, с
ЕГН **********, да заплати на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД-София, с ЕИК *********, разноски в производството по чл.422 от ГПК в общ размер на 500.00/ петстотин/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: