РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Силистра , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101681 по описа за 2020 година
Ищецът “Теленор България” ЕАД твърди, че между страните било сключено допълнително
споразумение от 25.07.2018 г. към договор за мобилни услуги по отношение на предпочетен
номер +.............., както и договор за лизинг от същата дата по отношение на устройство
марка SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black. За отчетния период от 15.08.2018 г. до
14.11.2018 г. ищецът предоставил на абоната си мобилни услуги на стойност 92,91 лв.,
които последният не му заплатил. Това дало основание на доставчика да начисли неустойка
за предсрочното прекратяване на този договор, формирана на база три месечни
абонаментни такси в размер от 77,46 лв., както и неустойка в размер на 195,88 лв.,
формирана на база разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг. Тъй като се снабдил със
заповед за изпълнение за стойността на доставените мобилни услуги, лизингови вноски и
неустойки, издадена по ч.гр.д. № 840 по описа на СРС за 2020 г., ищецът моли съда да
признае за установено, че ответницата му дължи
-сумата от 92,91 лв., представляваща стойността на мобилните услуги, доставени по
допълнително споразумение от 25.07.2018 г. към договор за мобилни услуги по отношение
на предпочетен номер +............................за периода от 15.08.2018 г. до 14.11.2018 г.;
-лизинговите вноски по договора за лизинг от 25.07.2018 г. за периода от 15.08.2018 г. до
14.01.2019 г. в общ размер от 260,89 лв. (въпреки така посочения в исковата молба период от
съдържанието на същата става ясно, че сумата касае сбора от всички лизингови вноски по
договора, както и неустойка в размер на още една лизингова вноска, дължима на основание
1
чл. 1, ал. 3 поради невръщане на лизинговата вещ след края на неговия срок);
-неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 25.07.2018 г. към
договор за мобилни услуги по отношение на предпочетен номер +.................., формирана на
база три месечни абонаментни такси размер от 77,46 лв.;
-неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 25.07.2018 г. към
договор за мобилни услуги по отношение на предпочетен номер +.................в размер на
195,88 лв., формирана на база разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг;
-както и законна лихва върху горните суми от 11.08.2020 г. до окончателното им плащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответницата Д. П. АРС. чрез назначения си по делото особен представител изразява
становище, че основателността на исковете следва да бъде преценена от съда..
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 309а, ал. 1 ТЗ,
чл. 422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 11.08.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение РС
– гр. С. е издал такава заповед на 14.08.2020 г. по ч.гр.д. № 840 по описа за 2020 г., чрез
която е разпоредил заплащането на общата сума от 627,14 лв., представляваща
неизпълнение на договор за мобилни услуги от 25.07.2018 г. и договор за лизинг от същата
дата, заедно със законната лихва върху нея от 11.08.2020 г. до окончателното ѝ плащане.
Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното ѝ връчване на
длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото
исково производство.
От представено по делото допълнително споразумение от 25.07.2018 г. към договор за
мобилни услуги е видно, че на тази дата страните встъпили в договорни отношения с
предмет предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер +...................при
абонаментен план Тотал 30,99 с месечна абонаментна такса от 30,99 лв. и срок на действие
на договора 24 месеца. По делото са представени 3 бр. фактури, касаещи процесния период
на ползване на далекосъобщителни услуги от 15.08.2018 г. до 14.11.2018 г., които
обективират задължения за предоставените мобилни услуги през периода на стойност от
94,12 лв., формирани на база месечните абонаменти по споразумението с прибавянето
цената за изпращане на кратки текстови съобщения. Тъй като по делото не са изложени
възражения за погасяването на така възникналото в тежест на абоната задължение, искът за
неговото установяване следва да се уважи съобразно посочения в исковата молба размер от
92,91 лв., претендиран след съобразяване на извършено от абоната частично плащане.
2
Чрез представен по делото договор за лизинг от 25.07.2018 г. ищцовото дружество се е
задължило да предостави на клиента си за временно и възмездно ползване устройство марка
SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black срещу задължението на последния да му заплати 23
бр. месечни лизингови вноски, считано от 25.08.2018 г., с уговорена опция за придобиване
на вещта след изтичане срока на ползването. Тъй като срокът на лизинговия договор е
изтекъл преди завеждането на исковата молба в съда, лизинговите вноски се явяват при
всички случаи изискуеми, поради което искът за установяване вземането на ищеца за
вноските за лизинг за целия срок на договора – за периода от 25.08.2018 г. до 25.08.2020 г. в
размер на 249,10 лв. (изчислен след извършено от ищеца приспадане на част от сумата)
следва да се уважи изцяло. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг ако
лизингополучателят не упражни правото си за изкупуване на устройството, то подлежи на
връщане в срок от един месец след изтичане срока на договора, като при невръщане на
вещта в указания срок лизингополучателят следва да заплати неустойка в размер на 11,79
лв. Тъй като ответницата не е заявила твърдения или представила доказателства за
връщането на предоставеното ѝ с договора за лизинг мобилно устройство, предпоставките за
начисляване на уговорената неустойка са възникнали и искът за установяване на това
задължение на абоната, като основателен, следва да се уважи.
Т. 3 от раздел 4 от допълнителното споразумение от 25.07.2018 г. гласи, че в случай на
прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока му на действие по вина или
инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по настоящия договор
или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия
срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договор за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора. Въпреки че ответникът не е изпълнил свои задължения по допълнително
споразумение от 25.07.2018 г., не може да се счете, че ищецът е провел по надлежния ред
процедура по разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД, тъй като по делото не са
представени доказателства, че до абоната е достигнало отправено в този смисъл изявление
на неговия кредитор. В тази връзка следва да се отбележи, че едностранното прекратяване
на договора от страна на мобилния оператор поради виновното неизпълнение на
3
задълженията на неговия съконтрахент има характер на разваляне на договорната връзка по
смисъла на чл. 87 ЗЗД, който не се променя от различното словесно обозначение на тази
правна последица – „прекратяване“, с което ищецът назовава завършека на договорната си
връзка с ответната страна. Дори и в чл. 75 от Общи условия на ищеца за взаимоотношения с
потребителите на мобилни съобщителни услуги в полза на “Теленор България” ЕАД е
предвидено право да прекрати индивидуалния договор с потребителя при неплащане в срок
на дължими по договора суми, а упражняването на това право изисква извършване на
волеизявление от лицето, което го упражнява, без каквото то остава във вид на
нереализирана възможност. Прекратяването (т.е. развалянето) на споразумението за
далекосъобщителни услуги се явява предпоставка за начисляване на неустойката по раздел
4, т. 3 от него, поради което липсата на доказателства за реалното му предприемане обуславя
неоснователност на иска по чл. 92 ЗЗД.
В писмената си защита ищецът обосновава възникването на задължението на абоната за
заплащане на неустойка по раздел 4, т. 3 от допълнителното споразумение с неизпълнението
на задълженията му по същото и по – конкретно неплащане стойността на доставените му
далекосъобщителни услуги. В тази си част посочената договорна клауза е формулирана по
крайно неясен начин, тъй като не съдържа конкретизация на нарушенията на задълженията
на абоната по настоящия договор или други документи, които могат да послужат като
основание за начисляване на неустойката, с което се поставя под общ знаменател всяко
(незначително или съществено) нарушение на договора, без да е възможно да се предположи
точно при каква тежест на нарушението мобилният оператор ще прибегне до
санкционирането на своя потребител. Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 19 (в редакцията на
закона към момента на сключване на договора) се съдържа неизчерпателен списък на
видовете неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, предишен чл. 143, т. 18 ЗЗП), както и поставят други
подобни условия (чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, предишен чл. 143, т. 19 ЗЗП). Съдът счита, че е
налице невъзможност на който и да било абонат да разбере икономическите последици от
клаузата за начисляване на неустойка, тъй като тя е предвидена за нарушение на което и да е
негово задължение, без да става ясно точно какво е то и при каква степен на нарушение се
прилага санкцията (например ако е забава в плащането на месечна сметка – при каква
продължителност на забавата, на цялото задължение или на част от него). Не става ясно
също така как се определя размерът на неустойката при нарушение на задълженията на
абоната, без да се достигне до прекратяване на договора, тъй като раздел 4, т. 3 от
допълнителното споразумение предвижда, че такава се дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, като размерът ѝ се определя за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, без да се коментира друг способ за нейното
4
изчисляване. Поради тези причини съдът приема, че в тази си част договорната клауза на
раздел 4, т. 3 от допълнителното споразумение е неравноправна, тъй като не позволява на
абоната да прецени вида на нарушенията, които обосновават налагането на неустойката и
нейния размер, както и поради обстоятелството, че договорът не предвижда реципрочна
санкция за мобилния оператор за нарушаване на което и да било негово задължение, поради
което създава явно неравновесие в правата и задълженията на доставчика и потребителя. Чл.
146, ал. 1 ЗЗП обявява неравноправните клаузи за нищожни, поради което искът за
установяване вземането на ищеца за неустойката, произтичаща от нищожна договорна
клауза, се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.
На основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ следва да се признае и вземането на ищеца за законна лихва
върху признатите с настоящото решение задължения на ответницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.08.2020 г., до
окончателното им плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 14,10 лв. за държавна такса, 169,24 лв. за адвокатски хонорар, 84,62 лв. за
назначаване на особен представител, както и разноски за заповедното производство в размер
на 14,10 лв. за държавна такса и 203,09 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на
основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. П. АРС. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.“ № .., ет.
., ап. ..дължи на “Теленор България” ЕАД с ЕИК ...........и адрес на управление: гр. С., ж.к.
М. ., Б. парк С., сграда .
-сумата от 92,91 лв. (деветдесет и два лв. и 91 ст.), представляваща стойността на мобилните
услуги, доставени по допълнително споразумение от 25.07.2018 г. към договор за мобилни
услуги по отношение на предпочетен номер +.......................за периода от 15.08.2018 г. до
14.11.2018 г.;
-лизинговите вноски по договор за лизинг от 25.07.2018 г., сключен по отношение на
устройство марка S. G. J7 ..............Dual Black, за периода от 25.08.2018 г. до 25.08.2020 г. в
общ размер на 249,10 лв. (двеста четиридесет и девет лв. и 10 ст.);
-неустойка за невръщане на лизинговата вещ по договора за лизинг от 25.07.2018 г. след
изтичане на неговия срок в размер на 11,79 лв. (единадесет лв. и 79 ст.);
-както и законна лихва върху горните суми от 11.08.2020 г. до окончателното им плащане.
За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 840 по
описа за 2020 г.
5
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от “Теленор България” ЕАД с ЕИК
................и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б. парк С., сграда . против Д. П. АРС. с
ЕГН ********** от гр. С., ул. „К. № .., ет. ., ап. .., чрез които ищецът моли съда да признае
за установено, че ответницата му дължи
-неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 25.07.2018 г. към
договор за мобилни услуги по отношение на предпочетен номер +....................., формирана
на база три месечни абонаментни такси размер от 77,46 лв.;
-неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 25.07.2018 г. към
договор за мобилни услуги по отношение на предпочетен номер +.......................в размер на
195,88 лв., формирана на база разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг;
-както и законна лихва върху горните суми от 11.08.2020 г. до окончателното им плащане, за
които суми се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 840 по описа за
2020 г.
ОСЪЖДА Д. П. АРС. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.“ № .., ет. ., ап. ..да заплати на
“Теленор България” ЕАД с ЕИК ...............и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б. парк С.,
сграда ...направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер
на 14,10 лв. (четиринадесет лв. и 10 ст.) за държавна такса, 169,24 лв. (сто шестдесет и
девет лв. и 24 ст.) за адвокатски хонорар, 84,62 лв. (осемдесет и четири лв. и 62 ст.) за
назначаване на особен представител, както и разноски за заповедното производство в размер
на 14,10 лв. (четиринадесет лв. и 10 ст.) за държавна такса и 203,09 лв.(двеста и три лв. и 9
ст.) за адвокатски хонорар., като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така
посочените размери
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6