Определение по дело №3152/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер ………                                          25.10.2019 г.                             Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                   ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

в закрито заседание в следния състав :                                                               

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ ТЕНЕВА

като разгледа докладваното от съдия Тенева гражданско дело № 3152 по описа за 2019 година.

            Извършена е проверка по чл. 140 от ГПК - предявеният иск е редовен и допустим.

Съдът намира, че за изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства.

По отношение на искането да се изиска и приложи АНД № 3171/2018 г. по описа на РС Стара Загора, то същото е относимо и допустимо и следва да се уважи.  

Следва да бъде дадена възможност на ищеца да води в с.з. двама свидетели – за установяване на описаните в исковата молба неимуществени вреди.  

В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор от ответника.

Следва да се изискат от третото лице по делото Дияна Г. Иванова описаните в нарочна молба документи, като относими и допустими по спора, както и да се допуснат двама свидетели във връзка с възражението за съпричиняване.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

            ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ АНД № 3171/2018 г. по описа на РС Стара Загора.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от страните да води по двама свидетели – за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба/отговора.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК третото неучастващо по делото лице Дияна Г. Иванова да представи в срок до насроченото открито съдебно заседание посочените в молбата писмени документи.

НАСРОЧВА делото за 02.12.2019 г. от 11.30 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищеца.

            СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :

Производството е образувано по иск по чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата М.Г.Г. твърди, че на 26.06.2018 год., около 07.20 часа пътувала за работното ми място с Диана Г. Иванова, като същата я карала с личния си лек автомобил марка" „Нисан", модел „Алмера" с per. № СТ0351ВА, към работното ѝ място.

Движели се по ул. „Войвода Стойно Черногорски" в посока запад - изток и до паркинга на м-н „Багира" в кв. „Индустриален, Диана Иванова отбила по ул."Светлина" и спряла на паркинга на м-н „Багира" от северната страна. На това място ищцата слязла от автомобила, за да отиде на работното си място. След като я оставила Диана Иванова обърнала колата си, за да отиде на работа.

Ищцата тръгнала към работното си място, като чула удар и тогава видяла, че нейната позната Диана Иванова в кръстовището на ул. „Войвода Стойно Черногорски" и ул. „Светлина" се е ударила в друг автомобил. Видяла, че едно лице слезло от другия лек автомобил участник в ПТП - то, марка „ Ауди", модел „80" с per. № СТ1347СК. Лицето за което после разбрала, че е И.А.Я. отишло до шофьорската врата на лекия автомобил на Дияна, отворило я и започнало да я удря, като викало на висок глас. Веднага се върнало и отишло до лекия автомобил на моята позната. Опитала се да издърпа лицето, което ѝ нанасяло удари от вратата на автомобила, но той се обърнал и започнал да нанася и на нея удари. Ищцата се предпазила с дамската си чанта, като усещала ударите по страничните части на ръцете си.

През цялото време, ответникът обиждал и заплашвал и двете като ги наричал с обидни думи и епитети. В близост имало голям брой хора, които викали на А. да спре.

На място дошъл и патрулен автомобил на МВР, а после и катаджии. Двете с нейната позната и Я., били отведени във Второ РУ при ОДМВР - Стара Загора. След това били прегледани от лекар.

За описания инцидент, било образувано досъдебно производство № 1959 зм 617/2018 год. по описа на Първо РУ Стара Загора.

В последствие е внесено Постановление за извършено престъпление по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК, като по същия е образувано АНД № 3171/2018 год. по описа на PC - Стара Загора. С Решение № 110 от 21.02.2019 год. И.А. Якимов е признат за виновен за това, че на 26.06.2018 год. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, състоящи се в нанасяне на юмручни удари на Дияна Г. Иванова и М. Тенева Г. - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 78а НК, го освобождава от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му налага административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.

От нанесените удари от страна на ответника били причинени на ответницата травматична увреди, а именно: охлузване по гръбната повърхност на близката фаланга на трети пръст на дясната ръка; по вътрешната повърхност на четвърти пръст на същата охлузване; охлузвания в проекцията на втора дланна кост и оточни основа на четвърти пръст на лявата ръка и самия пръст с кръвонасядания.

От така описаните противоправни действия, осъществени от И.А.Я. на 26.06.2018 год. ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в редица негативни емоционални преживявания: уплаха, страх, чувство за безпомощност и унижение, застрашено беше моето здраве, от нанесените ми удари почувствах и силни моментни болки, като същите продължили един немалък период от време, деянието било извършено на обществено място и в присъствието на голям брой хора. 

Искането е да се постанови съдебно Решение, с което да се осъди И.А.Я. ЕГН ********** да  заплати на М.Г.Г. обезщетение за причинените ѝ вреди, а именно: болка, уплаха, страх, чувство за безпомощност и унижение, силни моментни болки, като деянието било извършено на обществено място и в присъствието на голям брой хора, в размер на 3000.00 лв., както и разноските за настоящото производство.

 

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор

Исковата молба е оспорена като нередовна.

Оспорва твърденията, че след настъпило ПТП от 26.06.2018г. между управлявания от Дияна Иванова (приятелка на ищцата) л.а. „Нисан Алмера" с per. № СТ 0351 ВА и управлявания от ответника л.а. „Ауди 80" с per. № СТ 1347 СК ответникът е отишъл при Иванова и той е започнал да се държи агресивно с нея, да я удря и да вика. Оспорва и това ответникът Я. да е удрял по какъвто и да било начин ищцата Г., както и през цялото време същият да е заплашвал и обиждал ищцата и приятелката ѝ. 

Оспорва също и твърдението, че в близост имало много хора, които викали на ответника И. Ангелова Я. да спре.

Моли също така да се остави, без движение исковата молба, като се задължи ищцата да опише механизма по който са получени, твърдените от нея травматични увреждания. Липсата на такова описание, правело невъзможно за ответника да разбере по какъв начин е причинил претендираните вреди на ищцата и каква е била причината тя да се намеси в спор между ответника и трето лице.

Всъщност, от голямо значение за настоящия спор е именно това как е настъпил пътният инцидент между автомобилите на Дияна Иванова и ответника. Действително на мястото на произшествието са пристигнали полицейски служители, като за произшествието е съставен Протокол за ПТП. Тъй като ответникът не е имал никаква вина за настъпването на инцидента, а изцяло отговорна за това е била приятелката на ищцата, именно на нея е съставен АУАН и й е издадено Наказателно постановление. Нещо повече, въпреки че е била виновна за настъпването на ПТП, точно Дияна Иванова е била тази, която се е държала нагло и агресивно с ответника Я., като след инцидента същата е започнала да му крещи и да го обижда.

Тези действия на Иванова са провокирали и ответникът да започне скандал с нея. Ответникът И.Я. категорично отрича да е удрял както ищцата, така и приятелката й. Той е бивш боксьор и ако наистина бил ударил някоя от тях, то последиците за здравето им щели да са значително по-сериозни от описаните в исковата молба и в представения Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО №472 от 26.06.2018г. - охлузвания на пръсти на дясната ръката, охлузване на дланта на лявата ръка и оток и кръвонясядане на пръст на лявата ръка, които травми не са предизвикали и каквото и да било разстройство на здравето при ищцата М.Г.. Счита, че тези контузии в областта на пръстите на ръцете и дланта на лявата ръка по никакъв начин не се доказва да са получени именно от действията на доверителя ми. Напротив, много по-вероятен бил механизмът на получаването им, твърдян от ответника, а именно, че когато ищцата М.Г. се е намесила в скандала между доверителя ми и приятелката й, ищцата е започнала да удря ответника, а последният единствено се е предпазвал да не бъде ударен. По този начин ищцата Г. най-вероятно се е самоувредила в опитите си да удари доверителя ми.

Ако се приеме за вярно твърдението на ищцата, че в близост имало много хора, които викали на ответника да спре, несъмнено при вида на това как един мъж нанася удари на две беззащитни жени, някой от многото хора е щял да се намеси, за да попречи на агресията на ответника. Твърдения в тази насока обаче няма, на първо място, защото не е имало хора, които да викат на доверителя ми да се спре, и на второ място, защото не е имало и причина за каквато и да било намеса от странични хора, тъй като между доверителя ми и Дияна Иванова е бил налице само скандал относно настъпилото по вина на последната ПТП и арогантното й поведение след това, което е провокирало доверителя ми, а в този скандал напълно неоснователно се е намесила и ищцата.

Ответникът не спори относно това, че с Решение №110 от 21.02.2019г., постановено по АНД №3171/2019г. по описа на PC - Стара Загора, е признат за виновен в това, че на 26.06.2018г. в гр. Стара Загора, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обещството (хулиганство), с което е осъществил състава на чл.325, ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК доверителят ми е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 1 000 лв.

Моля, да имате предвид, че не може да се приеме, че решението на съда по чл.78а от НК има последиците на влязла в сила присъда. В Глава двадесет и осма от НПК няма изрично предвиден такъв текст, какъвто, например, има относно одобреното от съда споразумение за решаване на делото в чл.383 от НПК. Предвид това, в случая не следва да намира приложение и разпоредбата на чл.300 от ГПК относно задължителния характер на влязлата в сила присъда на наказателния съд по отношение на гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Следователно, в настоящия случай на пълно и главно доказване от страна на ищцата подлежат всички елементи на твърдения от нея деликт, включително и това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предвид изложеното, счита, че предявеният от ищцата иск е напълно недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.

В случай, че се приеме претенцията на ищцата Г. за основателна, счита, че същата е изключително завишена по размер. Никъде в исковата молба ищцата не посочва в какъв период от време е изпитвала болки и страдания. Това е така, защото в действителност ищцата М.Г. е изпитвала описаните в исковата молба болки и страдания не повече от 1-2 дни, ако изобщо е търпяла такива. Получените от нея увреждания не са й причинили каквото и да било разстройство на здравето, като ищцата също не твърди такова да е налице, а единствено моментна болка. Считам, че за ищцата Г. не са настъпили и посочените от нея уплаха, страх, чувство за безпомощност и унижение, тъй като именно тя е била агресор в ситуацията и тя е започнала да нанася удари по ответника и да го дърпа, докато последният само се е предпазвал. Противното би означавало да се приеме, че ищцата черпи права от собственото си неправомерно поведение. Така, смята, че търсеното от ищцата Г. обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на реално претърпените такива от нея. Освен това, претендираното обезщетение не отговаряло и на икономическата обстановка в страната към датата на инцидента. Поради тези причини считам, че справедливо в случая би се явило обезщетение в размер на не повече от 500 лв. за изпитаните от ищцата болки и страдания.

Във връзка с горното прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Както вече се посочи, именно тя напълно неоснователно се е намесила в скандала между доверителя ми и приятелката й Дияна Иванова, като ищцата е тази, която е започнала да удря и дърпа ответника. Именно тези действия на ищцата са предизвикали и получените от нея увреждания, като по този начин с поведението си ищцата М.Г. е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Нейните действия са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Така, счита, че приносът на ищцата в конкретния случай е в размер на 50%.

Моли да се отхвърли иска, а при условията на евентуалност, в случай, че че претенцията на ищцата е основателна, моли, да се осъди ответника И.А.Я. да заплати на ищцата М.Г.Г. сумата от 250 лв., представляваща действителния размер на неимуществените вреди, понесени от ищцата, която сума е намалена и с приноса на ищцата за настъпване на вредоносния резултат в размер на 50%.

Преетендирани са разноски.

Предявен е иск на основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Съгласно чл. 300 от ГПК съдът, който разглежда гражданските последици от деянието, е длъжен приеме за установено, че същото е извършено от ответника, както и неговата вина. Съдът приема, че влязлото в сила решение, с което е наложена глоба по реда на чл. 78а от НК има значението на присъда (т. 15 от ТР № 6/2013 г., ОСГТК, ВКС). Като безспорно може да се приеме установеното обстоятелство, че на процесната дата И.А.Я. е нанесъл юмручни удари на ищцата. На доказване подлежи причинно-следствената връзка със сочените травми и причинени неимушествени вреди.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

           

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :