№ 696
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20231001000622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260005/18.04.2023г., постановено по търг. дело № 27/2019 г., Окръжен
съд Кюстендил е прекратил на основание чл.632, ал.4 ТЗ производството по
несъстоятелност на „Българска петролна компания“ЕООД и е постановил заличаване от ТР
на дружеството, поради това, че преди изтичане на едногодишния срок от вписване на
решението за спиране на производството по несъстоятелност не е поискано възобновяване
на производството с предплащане на указаните разноски по производството.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от длъжника
„Българска петролна компания“ЕООД/н/, с която се обжалва първоинстанционното
решение, като неправилно, с искане да бъде отменено поради съображения изложени във
въззивната жалба. Твърди се, че на 07.04.2023г. кредиторът „Николет-К“ЕООД е внесъл
указаната от съда сума в размер на 8000 лева, която била напълно достатъчна да се покрият
разноските по несъстоятелността, поради което и фактически е налице изпълнение на
дадените от съда указания.
Наред с горното, твърди се, че видно от приложения към въззивната жалба данъчен
амортизационен план длъжникът притежавал достатъчно материални активи с начална
отчетна стойност в размер на 747 414,89 лева и балансова стойност след амортизации в
размер на 43 751,10 лева, които според жалбоподателя били напълно достатъчни да
обезпечат след осребряването им както хода на производството по несъстоятелност, така и
1
самото удовлетворяване на кредиторите в последващия етап по разпределение на
осребреното имущество на длъжника.
Извършена е размЯ. на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Витоша Скай“ООД е депозирала отговор на въззивната жалба,
с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения
изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
От фактическа страна съдът приема следното :
Между страните не се спори, а и се установява от справка в ТР по партидата на
дружеството, че с Решение № 31/19.04.2019г., постановено по т.д.№ 27/2019г. на Окръжен
съд Кюстендил е открито производство по несъстоятелност на „Българска петролна
компания“ЕООД/н/, на основание чл.630, ал.1 ТЗ.
Установява се от преписката по делото, че в изпълнение на задълженията си по
чл.659, ал.2 ТЗ новоназначения за постоянен синдик на „Българска петролна
компания“ЕООД, М. С. е уведомил съда по несъстоятелността, че видно от представеното с
отчета извлечение от особената сметка на Българска петролна компания“ЕООД за периода
от 01.01.2022г. до 02.03.2022г. е видно, че в особената сметка е налична разполагаема сума
само в размер на 319,95 лева. С оглед обстоятелството, че дружеството окончателно е
спряло дейността си и няма средства за заплащане на възнаграждението на синдика и други
регламентирани в ТЗ действия и разходи, синдикът е направил искане съдът да задължи
кредиторите на дружеството да предплатят разноски при условията на чл.629б ТЗ в
определен от съда срок.
Установява се, че съдът по несъстоятелността е уважил така направеното от синдика
искане като с Определение № 260064/04.03.2022г. е приканил „Българска петролна
компания“ЕООД/н/, съответно нейните кредитори да привнесат разноски по производството
по несъстоятелност в размер на 8000 лева, чрез заплащане на тази сума по посочената в
определението банкова сметка.
С оглед неизпълнението на така дадените указания съдът по несъстоятелността е
постановил свое решение от 30.03.2022г., с което е спрял производството по
несъстоятелност на „Българска петролна компания“ЕООД, като едновременно с това е
указал на кредиторите и на длъжника, че спряното производство може да бъде възобновено
в срок от една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър, по
молба на кредитор или на длъжника при условие, че бъде удостоверено наличието на
достатъчно имущество на длъжника или при представяне по делото на доказателства за
внасяне по сметка на ОС Кюстендил на сумата от 8000 лева, необходима за разноски в
2
производството по несъстоятелност. Указал е също така, че ако в този срок не бъде
поискано възобновяване на производството по делото, производството по несъстоятелност
ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
Няма спор, а и се установява от справка по партидата на „Българска петролна
компания“ЕООД в ТР, че решението за спиране на производството по делото е вписано в
регистъра на 30.03.2022г.
Видно е от представената по делото молба от „Николет – К“ЕООД, че с нея е
представено платежно нареждане за предплатени разноски в размер на 8000 лева по
сметката на ОС Кюстендил. Молбата е постъпила по електронната поща на 10.04.2023г.,
както и по пощата с обратна разписка. Видно от клеймото на обратната разписка същото е
нечетливо и от него не става ясно на коя точно дата е подадено писмото, но тъй като
платежното нареждане е от 7.04.2023г., то съдът приема, че писмото е подадено най-рано на
тази дата.
С обжалваното решение № 26005/18.04.2023г. Окръжен съд Кюстендил е прекратил
на основание чл.632, ал.4 ТЗ производството по несъстоятелност на „Българска петролна
компания“ЕООД и е постановил заличаването на длъжника от търговския регистър. Като
решаващ мотив на първоинстанционния съд за постановяването на обжалваното решение е
посочено, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството по
несъстоятелност. По делото била постъпила молба от кредитор на несъстоятелния длъжник
с приложено към нея платежно нареждане за предплатени разноски в размер на сумата от
8000 лева, но в същата нямало заявено едновременно с това и изрично искане за
възобновяване на производството по несъстоятелността. Отделно от това молбата била
подадена и след изтичането на преклузивния едногодишен срок по чл.632, ал.2 ТЗ, което
представлявало според решаващия съд достатъчно и самостоятелно основание да не се взема
предвид и да се прекрати производството по несъстоятелност и да се заличи длъжника от
търговския регистър поради неизпълнение указанията на съда за привнасяне на разноски.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност в
хипотезата на чл. 632, ал.2 от ТЗ са ясно посочени в цитираната разпоредба : удостоверяване
от молителя, че е налице достатъчно имущество на длъжника или ангажиране на
доказателства, че е депозирана необходимата сума за предплащане на началните разноски по
чл.629б от ТЗ. Това трябва да бъде сторено в срок от една година от вписването на
решението по ал.1 в Търговския регистър. В противен случай съдът процедира при
условията на ал.4- прекратява производството по несъстоятелност и постановява
заличаването на длъжника от търговския регистър. Съгласно чл. 632, ал.5 ТЗ горните
разпоредби се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че
наличното имущество на длъжника не е достатъчно да се покрият от него разноските по
производството по несъстоятелност и такъв случай е именно и настоящият.
Съгласно константната и безпротиворечива практика на ВКС, отразена в множество
постановени съдебни актове, така напр. Решение № 80/31.05.2021г. по т.д.№ 1069/2020г. на
ВКС, ТК, 2 ТО, ; Решение № 87/24.06.2020г. по т.д.№ 1489/2020г. на ВКС, 2 ТО и др., че
предвиденият в чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен преклузивен срок е относим само към датата на
3
подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по
несъстоятелност, но не и към задължението за представяне на доказателства за наличието на
достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ, поради което и спазването на едногодишния преклузивен срок при
подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за нейната допустимост,
а внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда по същество
и произнасяне по нейната основателност.
Прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на длъжника
от търговския регистър по реда на ал.4 на чл. 632 може да бъде извършено само, ако не са
настъпили условията за възобновяване на производството- ако в предвидения от закона срок
не е поискано или не е било допуснато възобновяване на спряното производство.
В разглеждания случай се установява, че предпоставките за възобновяване на
спряното производство по несъстоятелност не са били налице.
Кредиторът „Николет – К“ЕООД е представил платежно нареждане за предплатени
разноски в размер на 8000 лева по сметката на ОС Кюстендил, като в този документ е
посочено основанието за превода- предплащане на разноски в указания от съда размер с
посочване на номера на производството по несъстоятелност, като противно на приетото от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира, че
чрез представянето на платежния документ е достатъчно да се приеме, че е налице надлежно
сезиране на съда по несъстоятелността с искане за възобновяването на производството по
несъстоятелност.
Въпреки че в молбата на кредитора „Николет – К“ЕООД, с която е приложен
платежния документ няма изрично искане за възобновяване на производството по
несъстоятелност, то с нея имплицитно се съдържа такова искане, доколкото целта на
привнесените от този кредитор разноски е именно отпадане на пречката за хода и
движението на производството по несъстоятелност, което обуславя и необходимостта от
възобновяването на това производство тъй като тази пречка обективно вече не е налице.
Заявяването на такова изрично искане не е и необходимо тъй като със самото представяне
на платежния документ за привнесени разноски се изпълняват и предвидените от
законодателя предпоставки за продължаване на производството- наличие на привнесени
разноски или откриване на бързоликвидно имущество на длъжника, което да осигури
успешното провеждане на последващия етап на производството по несъстоятелност, като
тези предпоставки се извеждат по тълкувателен път от разпоредбата на чл. 632 ТЗ.
Същевременно, както правилно е констатирал и първостепенният съд, молбата на
кредитора „Николет – К“ЕООД, сочеща за последващото отпадане на пречката за движение
на производството по несъстоятелност на длъжника и поради това обективираща на
самостоятелно основание и искане за възобновяване на производството по несъстоятелност,
е подадена и то значително след изтичането на преклузивния едногодишен срок по чл.632,
ал.2 ТЗ. Както се установи по-горе, решението, с което е спряно производството по
несъстоятелност на „Българска петролна компания“ЕООД е обявено в ТР по партидата на
дружеството на 30.03.2022г., а молбата, както се прие е подадена най- рано на 07.04.2023г.
Съгласно чл.64, ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли
установени от съда срокове, не се вземат предвид от съда, поради което и след като е приел,
че молбата е просрочена и е прекратил производството по несъстоятелност на „Българска
петролна компания“ЕООД и едновременно с това е и постановил заличаването на длъжника
от ТР, окръжният съд в крайна сметка е постановил едно правилно решение.
По отношение твърденията в жалбата, че длъжникът притежавал достатъчно
материални активи, които са достатъчни за покриване на разноските по производството по
несъстоятелност, настоящият съдебен състав споделя константната съдебна практика,
развита в поредица актове на касационната инстанция, че преценката дали имуществото на
длъжника е достатъчно да покрие разноските в производството по несъстоятелност зависи
преди всичко от вида на имуществото, неговата цена и доколко може да бъде бързо
4
ликвидно /така напр. Решение № 820 от 29.12.2005 г. по т.д. № 535/2005 г. на КС, ТК, І т.о./,
с оглед възможността бързо да се реализира като се превърне в парични средства, за да
послужи за постигането на тази цел.
Посочените в приложените към въззивната жалба дълготрайни материални активи-
недвижими имоти и движими вещи, представляващи машини и съоръжения, по характера си
представляват активи, който не могат бързо да се реализират и да се превърнат в парични
средства, за да послужат за покриване на разноските. Тези активи не са бързо ликвидни,
същите не може да обезпечат текущо разплащане на разноските в производството
(възнаграждение на синдик, оценка и разгласяване на продажбата, счетоводно обслужване и
публикуване на актове в търговския регистър и др.), като евентуалната им продажба също е
свързана с разноски и разходи, за обезпечаването на които липсват достатъчно средства,
което е видно и от последния депозиран отчет на синдика, послужил като основание съдът
да разпореди привнасянето им при условията на чл. 629б ТЗ.
Предвид изложеното, посоченото от длъжника имущество по начало не може да
обезпечи текущото разплащане на разноските. Следователно, съдът по несъстоятелността
правилно е приел, че не е налице достатъчно налично имущество по см. на чл. 632, ал. 2 ТЗ,
което представлява допълнително основание за спиране, респ. за последващото
прекратяване на производството по несъстоятелност.
С оглед на изложеното, при съвпадането с крайните изводи на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260005/18.04.2023г., постановено по търг. дело №
27/2019 г., с което Окръжен съд Кюстендил е прекратил на основание чл.632, ал.4 ТЗ
производството по несъстоятелност на „Българска петролна компания“ЕООД и е
постановил заличаване от ТР на дружеството, поради това, че преди изтичане на
едногодишния срок от вписване на решението за спиране на производството по
несъстоятелност не е поискано възобновяване на производството с предплащане на
указаните разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5