Решение по дело №223/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 150
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20217270700223
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               

                                             №.......

                                            гр. Шумен, 11.11.2021г.

 

Административен съд – гр. Шумен, в публично заседание на втори ноември две хиляди  двадесет и първа година, в следния състав:

 

                                      Административен съдия: Кремена Борисова

 

при участието на секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от председателя АД № 223 по описа за 2021 година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалба от  «РКЛ»ООД , представлявано от управителя Я.Р.Ш., с ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор и съдебен адрес за кореспонденция гр.Велико Търново ул.****№3 «Г», чрез пълномощника  и процесуален представител-адв.Я.Т.от АК-Велико Търново срещу Заповед с рег.№21-0323-000053 от 17.06.2021год. на  Началник РУ-Велики Преслав към ОД на МВР Шумен,  за налагане на ПАМ по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП-прекратяване регистрацията на състав от ППС-Колесен трактор ТК-80 с рег.№Н*** и Товарно ремарке РСД-4 с рег.№Н***за срок от 6 месеца, считано от 08.06.2021год..

В жалбата се релевират доводи за материална незаконосъобразност и неправилност на обжалваната заповед, поради постановяването й в нарушение на материалния закон , съставляващо отменително основание по смисъла на чл.146 т.4 от АПК. Сочи се и допускане на съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и постановяване на заповедта в противоречие с принципа на съразмерност, визиран в разпоредбата на чл. 6, ал.5 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения, оспорващият обективира искане за отмяна на обжалваната ЗППАМ като незаконосъобразна и неправилна. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

          Ответникът, Началник на РУ-Велики Преслав при ОДМВР-Шумен, се представлява от главен юрисконсулт С., която оспорва жалбата като неоснователна. В тази връзка в съдебно заседание и в прил. писмено становище с рег.№ДО-01-2041/13.07.2021год. сочи, че са били налице предпоставките за налагане на съответната ПАМ, административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, в съответствие с целта на закона, както и че административният орган е действал в условията на обвързана компетентност.В допълнение излага, че по делото е безспорно доказано, че водачът на процесните два броя ППС е бил неправоспособен и никога не му е било издавано СУМПС.Съшият е управлявал този състав на път, отворен за обществено ползване в границите на населеното място.Обективният факт на управляване на МПС от неправоспособно лице е достатъчен за налагане на ПАМ, независимо дали същото му било предоставено или не от дружеството-собственик.Наложената ПАМ е в минимален размер и съответства на принципа на съразмерност.Поради това отправя претенция за отхвърляне на оспорването като неоснователно  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0323-000053 от 17.06.2021год. на  Началник РУ-Велики Преслав към ОД на МВР Шумен,   на „Р.“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.Бял бряг, Стопански двор  е наложена ПАМ по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП-прекратяване регистрацията на състав от ППС-Колесен трактор ТК-80 с рег.№Н*** и Товарно ремарке РСД-4 с рег.№Н***за срок от 6 месеца, считано от 08.06.2021год.. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че срещу лицето М.Н.Ю.е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 330992/08.06.2021г., за това, че на 08.06.2021г., около 14,40 часа в с.Бял бряг, община Смядово, по ул.Ив.Вазов посока центъра, като водач на състав от ППС-Колесен трактор ТК-80 с рег.№Н*** и Трактор ремарке РСД-4 с рег.№ Н ***, управлява собствения на „Р.“ООД със законен представител Я.Р.Ш.  състав от ППС, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/. Констатираното деяние било квалифицирано като административно нарушение на чл.150 от ЗдвП, за което Д.И.Ч.- на длъжност МПИ при РУ-Велики Преслав съставила посочения по-горе АУАН. При проверката на 08.08.2019год.  били иззети като доказателства  СРМПС№*** и свалени 2бр. регистрационни табели рег.№Н  ***.

Заповедта е връчена надлежно на оспорващия на 23.06.2021г.. и е оспорена с настоящата жалба  с рег.№УРИ-372000-12954 /07.07.2021год. по описа на ОД на МВР-Шумен, по повод на което е образувано и административно дело № 3223/2021г. по описа на Административен съд – гр. Шумен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален  административен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0323-000053 от 17.06.2021год. на  Началник РУ-Велики Преслав към ОД на МВР Шумен съдът приема за издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., на основание чл. 165 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 372з-1525/04.06.2019 г. директорът на ОД на МВР гр. Шумен, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил Началниците на районни управления-гр.Шумен, РУ Нови пазар,РУ Велики Преслав и РУ Каолиново при ОДМВР Шумен – с компетентност на територията на съответното РУ при ОД на МВР-Шумен “ да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки /вж. т.1.6 от заповедта на л.21 от делото/.Съгласно прил. удостоверение№372000-19301 от 04.10.2021год. на ОД на МВР-Шумен /л.33/  гл.инспектор Р.С.С. заема длъжността началник II степен на РУ Велики Преслав при ОДМВР-Шумен, считано от 30.10.2013год. до настоящия момент и към датата на издаване на обжалваната заповед за ПАМ-17.06.2021год. не е бил в платен годишен отпуск или в отпуск поради временна нетрудоспособност, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт.

Процесната заповед отговаря и на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа Акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. Същата съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства / 2бр. Свидетелства за регистрация на земеделска и горска техника и Справка по данни от търговския регистър/, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Тези документи са посочени и в оспорваната заповед. И в мотивите, и в диспозитива на обжалвания административен акт  се съдържат данни за адресата на същата, ППС-то /състав от колесен трактор и ремарке/ е индивидуализирано с марка и с  регистрационен номер, поради което съдът счита, че обхватът на действие на ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по отношение на МПС-то, така и по отношение на неговия собственик.

Съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон и неговата цел и в този смисъл не са налице сочените от оспорващия отменителни основания по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а б.А от ЗДвП /в редакцията в сила към датата на издаване на заповедта/, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на „собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства-за срок от 6 месеца до една година“.Следователно необходимите предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ са установяването по надлежен ред управление на моторно превозно средство без притежание на съответното свидетелство за управление на МПС-от неправоспособен водач.В конкретния случай е налице втората хипотеза на налагане на ПАМ на собственик, чието МПС е управлявано от неправоспособен водач.

В случая събраните доказателства несъмнено установяват наличието на посочения юридически факт, правопораждащ прилагането на ПАМ. По делото няма спор относно обстоятелството, че на 08.06.2021г., около 14,40 часа в с.Бял бряг, община Смядово, по ул.Ив.Вазов посока центъра, М.Н.Ю., като водач на състав от ППС-Колесен трактор ТК-80 с рег.№Н*** и Трактор ремарке РСД-4 с рег.№ Н ***, управлява собствения на „Р.“ООД със законен представител Я.Р.Ш.  състав от ППС, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/, установено в резултат на проведена проверка от органи на ОД на МВР, за което на водача Ю. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №330992/08.06.2021год., приложен сред доказателствения материал. В хода на съдебното производство са разпитани и полицейските служители-очевидци-св.Чернева и св.И., установили конкретното нарушение, чиито показания подкрепят обективираните констатации за реализирана простъпка.От показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели на нарушението се установи по категоричен и безспорен начин,че в посочените в обжалваната заповед ден , час  и място именно М.Н.Ю.е бил възприет като водач на състава от ППС от двамата очевидци.Същите съответстват на останалия доказателствен материал, поради което следва да бъдат ценени като достоверен източник на правнозначима информация.Видно от показанията на разпитаните актосъставител и свидетел по АУАН, за лицето и преди това е имало информация, че управлява МПС без да притежава валидно СУМПС, както и че същото не възразило срещу съставения АУАН и обяснило, че е общ работник в дружеството-собственик на ППС. В тази насока, съдебният състав съобрази и факта, че жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, описана в ЗППАМ не ангажира никакви доказателства, които да установят фактическа обстановка, различна от тази по АУАН.Единственият релевиран от оспорващия довод е , че не бил предоставял за управление на нарушителя Ю. процесното ППС, което обстоятелство не кореспондира с признанието на дружеството, че същото работи в „Р.“ООД и е ирелевентно за настоящия спор. Обективният факт, че съставът от ППС е бил управляван от неправоспособно лице е достатъчен за налагане на ПАМ. Събраният съвкупен доказателствен материал по делото обосновава извод, че именно е М.Н.Ю.управлявал собствения на оспорващото дружество-„Р.“ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Бял бряг Стопански двор, представлявано от Я.Р.Ш. състав от ППС-Колесен трактор ТК-80 с рег.№Н*** и Трактор ремарке РСД-4 с рег.№ Н ***, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, в какъвто смисъл са и констатациите на контролните органи.В потвърждение на горното са и прил. по преписката 2бр. Свидетелства за регистрация на земеделска и горска техника с №Н *** А и №Н*** А и Справка по данни от търговския регистър, установяващи, че именно „Р.“ООД  с ЕИК****, със седалище и адрес на управление с.Бял бряг Стопански двор, представлявано от Я.Р.Ш. е собктвеник на процесните ППС.

Видно от прил. по преписката Справка за нарушител, липсват каквито и да било данни и записи в системата на М.Н.Ю.да е издавано СУМПС или да е придобивал през годините правоспособност за управление на МПС, в каквато връзка е напълно обоснован и доказан факта, че  към момента на проверката-08.06.2021год. същият не е притежавал свидетелство за МПС, респективно че е бил неправоспособен водач.Поради това съдът достига до единствено възможния правен извод, че безспорно установени са всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че наложената принудителна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от водачи, които управляват собствените си МПС без да притежават съответното СУМПС и представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в движението по пътищата. Нормите на ЗДвП са с ясно изразен императивен характер и с оглед конкретното нарушение обжалваната заповед не нарушава принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 и 5 от АПК. Управлението на МПС  от лица, непритежаващи съответното СУМПС е обществено укоримо.Мярката има сериозен превантивен и преустановяващ ефект, тъй като се изпълнява незабавно с прекратяване регистрацията на МПС за определен срок, определен в законоустановени рамки.Конкретният срок на действие на мярката е определен до минимално предвидения в текста на чл. 171, т. 2а б.А от ЗДвП размер и е съобразен със спецификите на конкретното нарушение на обществената опасност на водача . Следователно, с издаването на процесната заповед точно и стриктно е спазена целта на закона - да се възпрепятства шофиране на МПС от лица, непритежаващи съответните СУМПС, с оглед защита на особено съществени обществени интереси - живота и здравето на гражданите и опазването на имуществото както на самите тях, така и на държавата и общините.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№21-0323-000053 от 17.06.2021год. на  Началник РУ-Велики Преслав към ОД на МВР Шумен е правилна и законосъобразна, включително и в частта относно определения срок на ПАМ, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в придружителното писмо, с което се изпраща преписката и поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр. Шумен /в чиято структура е началник  на РУ към ОДМВР - Шумен/, следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на «РКЛ»ООД , представлявано от управителя Я.Р.Ш., с ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор и съдебен адрес за кореспонденция гр.Велико Търново ул.****№3 «Г», чрез пълномощника  и процесуален представител-адв.Я.Т.от АК-Велико Търново срещу Заповед с рег.№21-0323-000053 от 17.06.2021год. на  Началник РУ-Велики Преслав към ОД на МВР Шумен,  за налагане на ПАМ по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП-прекратяване регистрацията на състав от ППС-Колесен трактор ТК-80 с рег.№Н*** и Товарно ремарке РСД-4 с рег.№Н***за срок от 6 месеца, считано от 08.06.2021год. .

ОСЪЖДА «РКЛ»ООД ,представлявано от управителя Я.Р.Ш., с ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор, да заплати на ОД на МВР - гр. Шумен сума в размер на 100 /сто/ лева,съставляваща направените РАЗНОСКИ по делото.

 

         На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП /доп. бр.77/2018год.,в сила от 01.01.2019год./ решението на административни съд  е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: