Р Е Ш Е Н И Е
№ 401 / 20.6.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 355 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на В.Я.Б.,
ЕГН **********,***, подадена чрез процесуален представител адвокат Е.Х., срещу Уведомително писмо изх.№
02-130-6500/2820/06.02.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските
райони 2014-2020 г., за Кампания 2021 г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“. Релевирани са доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт, като издаден при неспазване на установената форма, при липса
на фактически и правни основания, което възпрепятства организиране на адекватна
защита от страна на земеделския стопанин. Претендира отмяна на уведомителното
писмо, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител юрисконсулт Г.К., излага
становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите
на страните, приема за установено следното:
С Уведомително писмо изх.№
02-130-6500/3688/13.12.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, В.Б.
е одобрен за участие по направление „Традиционни практики за сезонна паша
(пасторализъм) по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Във
връзка с поетия от него петгодишен ангажимент за извършване на дейности по това
направление, на 12.05.2021 г. е подал заявление за подпомагане, към което са
приложени необходимите документи, в т. ч. декларации, таблици на използваните
парцели и за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане,
обвързани с производството за 2021 г. Приложено е и Разрешително за паша №
004322/13.05.2021 г. на Дирекция „Национален парк Рила“ за срок от 01.06.2021
г. до 20.11.2021 г.
При извършени автоматични проверки на въведените данни
по ЗДП в подаденото заявление за подпомагане по директни плащания е посочено,
че Б. е декларирал за 2020 г. площ от 30.18 ха, а за 2021 г. – 33.82 ха и 30
броя говеда.
С обжалваното уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 за Кампания 2021 г., която е
трета година от поетия ангажимент, на земеделския стопанин е оторизирана сума
от 0 лева, като в Таблица № 1 към писмото в колона 14 „Неспазване на базови и
други изисквания“ е посочена сумата от 10 502,65 лв., която не е одобрена.
Във връзка с молби по чл. 192 ГПК от процесуалния
представител на ответника от Дирекция „Национален парк Рила“ при Министерството
на околната среда и водите е представен Годишен план за паша на домашни животни
и ползване на сено за 2021 г., според който разрешеният период за паша на
територията на парка е от 01.06.2021 г. до 20.11.2021 г. Представени са и
констативни протоколи, от които е видно, че на 06.08.2021 г. Б. е извел на паша
в територията на Национален парк „Рила“ стадо от 30 бр. ЕРД, като на 19.11.2021
г. животните са изведени от парковата територия.
От Българска агенция по безопасност на храните при
Министерство на земеделието е представена информация относно животновъдните
обекти на В.Б., както и ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране
на животни.
В съдебно заседание, проведено на 16.05.2023 г. е
представено Становище изх.№ 02-130-2600/2820#4/28.03.2023 г. на заместник изпълнителния
директор на ДФЗ, в което са изложени фактически и правни основания за издаване
на уведомителното писмо и са посочени конкретните причини за издадения отказ, а
именно, че Б. не е извел заявените за подпомагане животни на паша в Национален
парк „Рила“ най-малко 3 месеца в периода м. май-м. октомври 2021 г.
При така установеното от фактическа страна и след
като извърши цялостна проверка на акта във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Уведомителното писмо е връчено чрез изтегляне от
информационната система на 27.02.2023 г., а жалбата срещу него е подадена на 10.03.2023
г., т.е. в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие
на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана
по същество – основателна по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи
дейността й и я представлява, като разполага и с правомощието по вземане на
решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. От своя
страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство,
включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. С т. 1 от заповед №
03-РД/3088/22.08.2022 г., изпълнителният директор на ДФЗ, е делегирал на
заместник изпълнителния директор В.К., правомощия по издаване и подписване на
всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане.
Уведомителното писмо представлява индивидуален
административен акт и следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му. Т. е., в закона е въведено
императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере
волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.
Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
В случая, като фактически основания за издаване на
оспорения акт е посочено единствено, че „Общата оторизирана сума за получаване е
изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) след
извършване на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно
чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези
данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с
предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в
животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните паркове във вр. чл. 54 от
Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“. В
писмото обаче, не се съдържат нито фактически, нито правни основания за
издадения отказ. Нещо повече, не става ясно каква е причината да се приеме от
органа, че не са спазени изискванията, за да е възможна проверката за
съответствието на фактическите констатации с действителното положение. В
случая, нито поясненията към съответните колони на Таблица № 1, нито приложените
към преписката доказателства внасят яснота по отношение на законовите
изисквания, които не са спазени от земеделския стопанин, респ. не позволяват
установяване на конкретното правно основание за отказа, посочен в колона 14 „Неспазени
базови и други изисквания“ на Таблица 1. В словесното описание на колоната е записано:
„Санкция в лева за неспазени базови и други изисквания, наложена съгласно раздел
III. Намаления при неспазване на базови изисквания за
различните агроекологични изисквания съгласно приложение № 6 към чл. 16 и чл.
23, ал. 2 от Наредба № 7/2015 г. от Методика по мярка 10 „Агроекология и климат“.
В т. 5 от цитираното приложение на Наредбата са посочени базовите изисквания на
агроекологичния ангажимент по поетото от Б. направление, които са общо четири
на брой. В Раздел VІ на Глава шеста от Наредбата са изброени изискванията за
управление на агроекологичните дейности по направление „Традиционни практики за
сезонна паша (пасторализъм)“. От изброените хипотези на базови и други
изисквания обаче не могат да бъдат извлечени данни, коя от тях е приложена, за да
бъде издаден отказът за оторизиране на сумата. От самото уведомително писмо по
никакъв начин не може да се установи каква е причината за извършения отказ на
заявената за финансово подпомагане дейност. Изследването на съдържанието на
таблицата и на обясненията към нея, не позволява установяване на конкретното
фактическо и правно основание за отказаната с оспореното писмо оторизация по
заявлението на земеделския стопанин. Няма конкретни, относими констатации по
отношение на заявлението на оспорващия.
В акта липсват и посочени правни основания.
Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че земеделският стопанин не е спазил някое от базовите или другите
изисквания лежи върху административния орган, който следва да установи
фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид
посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното
оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на
административния орган да изложи фактическите основания за издаване на
оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно
защо е отказано заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи актът
или проверката, въз основа на която това е направено. Мотивирането на акта е
една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се
довеждат до знанието на страните в административното производство
съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде
административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно
прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността
на акта, който се обжалва.
Представеното по делото становище от 28.03.2023 г.
на заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да санира пропуските на
издадения акт. Безспорно е, че съгласно разрешението дадено в ТР № 16/1975 г.
на ОСГК, мотивите на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от
самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния
административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е
издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не
съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният
административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни
съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените
в тълкувателното решение видове документи, защото приложеното по делото писмено
становище изх.№ 02-130-6500/2820#4/28.03.2023 г., което изхожда от издателя на оспорения
административен акт, не може да санира липсата на мотиви в първоначалния
административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия
административен орган. Видно от съдържанието на становището същото е в отговор
на вече постъпилата жалба чрез органа до Административен съд-Пазарджик срещу
уведомителното писмо от 10.03.2023 г., поради което не изпълнява изискванията
на посоченото тълкувателно решение. Допълнително изложени мотиви, след издаване
на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния
орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за
законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва
след сезирането на съда с жалба.
Предвид изложеното, съдът намира, че уведомителното
писмо е издадено при неспазване на установената от закона форма, поради липса
на конкретни фактически и правни основания за издаването му, поради което
следва да бъде отменено. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването
му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново
произнасяне по подаденото от В.Б. заявление, съобразно указаното в мотивите на
решението.
С оглед изхода на делото и предявеното от
жалбоподателя искане за присъждане на разноски ДФЗ следва да бъде осъден да
заплати на В.Б. сумата от общо 1 510 лв., представляваща 10 лв. държавна такса
и 1 500 лв. адвокатско възнаграждение в намален от съда размер, с оглед
своевременно предявеното от ответника възражение за прекомерност и фактическата
и правна сложност на спора, както и съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№ 02-130-6500/2820/06.02.2023 г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., за Кампания
2021 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението
за подпомагане на В.Я.Б., съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане
на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК, едномесечен срок за издаване на
административния акт, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, да заплати на В.Я.Б., ЕГН**********,***,
сумата от 1 510 (хиляда петстотин и десет) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /П/