№ 11
гр. Панагюрище, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20205230100538 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Предявени са от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с предишно наименование
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД срещу Г. А. Т. кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК,
за приемане за установено, че Г. Т. дължи на ищеца сумата в размер на 4348,52 лв. -
главница по договор за потребителски кредит № 1804132336923536 от 24.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, 309,15 лв. - възнаградителна лихва по договора за периода от
05.01.2019г. до 03.03.2020 г, 160,02 лв. – наказателна лихва за периода от 05.01.2019 г.
до 05.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №214/2020 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище, в условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите
вземания.
В исковата молба се твърди, че на 26.04.2018 г. между „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД и Г. А. Т. бил сключен договор за потребителски кредит №
1804132336923536, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в
размер на 4830,29 лева, които били изцяло усвоени на 27.04.2018 г. В исковата молба
се сочи, че страните по договора са постигнали уговорка за заплащане на
възнаграждение за отпуснатия кредит под формата на възнаградителна лихва, която за
първите 12 месеца е в размер на 6,90%, а след изтичане на този срок е в размер на 6,735
+ 6-месечен SOFIBOR. Твърди се, че страните са определили размер на обезщетение в
случай на забава в заплащане на дължимите вноски по кредита – наказателна лихва в
размер на дължимата възнаградителна лихва плюс 10 пункта, която се начислява върху
забавената главница, считано от деня на забавата. Сочи се, че крайния срок за
погасяване на кредита е 05.05.2023 г. Твърди се в исковата молба, че ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на месечни погасителни вноски за месеците от м.
01.2019 г. до м. 02.2020 г., поради което с писмо изх. № изх-001-9631 банката е обявила
1
кредита за предсрочно изискуем считано от 04.03.2020 г, като не са постъпили никакви
плащания по договора за кредит. Изложено е, че в случай, че не се приеме, че
предсрочната изискуемост е надлежно обявена преди предявяване на исковата молба,
то същата следва да се счита обявен с връчване на исковата молба за отговор на
ответника. Предвид изложеното моли за уважаване на исковите претенции.
Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, като в
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който се излага, че
исковите претенции са изцяло недопустими и неоснователни. Излага се, че следва да
намери приложение Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета
от 12.12.2012 г. относно компетентността, призоваването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела относно определената международна
компетентност по потребителски договори. В отговора на исковата молба се сочи, че
неоснователни се явяват претенциите за лихви, като незаконосъобразно се претендира
и мораторна и възнаградителна лихва. Сочи се, че няма яснота кога е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита и дали въобще е настъпила, като претенцията се
явява неизискуемост, доколкото съобразно погасителния план сумите са дължими до
05.05.2023 г. Моли се делото да се прекрати, алтернативно за отхвърляне на исковите
претенции. Направено е искане за задължаване на ищеца да довнесе сума в размер на
267,24 лева, представляваща разликата между определеното възнаграждение за особен
представител в размер на 300 леваа и минималното такова съобразно наредбата в
размер на 567,24 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.
Исковете са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на
18.08.2020 г., а исковата молба е подадена на 16.09.2020 г.
Няма спор по делото, а и видно от представения и приет като доказателство
договор за потребителски кредит от 26.04.2018 г. ищецът е предоставил на Г. Т. в
качеството й на кредитополучател банков кредит в размер на 4830,29 лева срещу
задължението на последната да го върне при условията на договора до 05.05.2023г.,
към договора е приложен погасителен план подписан от Г. Т..
Страните са договорили в чл. 4 от договора заплащането на годишен лихвен
процент за ползвания кредит, който за първите 6- месецае фиксиран в размер на 6,90%,
а в последствие е променлив и се съставя от фиксирана преференциална надбавка в
размер на 6,735 % и стойността на 6 месечния SOFIBOR.
В чл. 4.5 от договора е постигната уговорка при забава в плащането на
дължимите суми по кредита да се дължи наказателна лихва в размер на уговорената
лихва между страните увеличена с 10 пункта.
По делото е прието като писмено доказателство уведомление от 11.02.2020г.
изготвено от банката ищец, с което до ответника е отправено изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. От доказателствата по делото се установява, че така
изпратеното уведомление до адреса на ответника е върнато като непотърсено.
2
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, изготвена от вещото лице Л. А.. От заключението на вещото лице се
установява, че общо усвоеният кредит е в размер на 4830,29 лв., който е усвоен на
27.04.2018 г., чрез превеждане по банкова сметка в „Райфайзенбанк“ АД, посочена в
договора за кредит. Вещото лице в своето заключение посочва, че общо дължимата
сума по кредита към дата на подаване на заявлението е в размер на 4819,69 лв.,
включваща главница 4348,52лв.., възнаградителна лихва – 309,15 лева изчислена до
дата 05.03.2020 г. и лихва за забава (наказателна лихва) – 107,98 лева, която е
начислена за периода от 05.01.2019 г. до 04.03.2020г. Вещото лице е уточнило, че
размерът на договорната лихва и наказателната лихва поотделно не надминават три
пъти размера на законна лихва, като е уточнено, че размерът на сбора от договорната
лихва и наказателната лихва не надминават пет пъти размера на законната лихва.
Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което
при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до
които вещото лице е достигнало.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената
тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за потребителски кредит
№ 1804132336923536, от 26.04.2018 г., по който е предоставил на ответника сума пари
и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата
главница; наличие на действително задължение за заплащане на възнаградителна
лихва, че по силата на договора и общите условия към договора, при наличие на забава
от страна на длъжника се дължи наказателна лихва, както и действителност на
уговорката за дължимост на наказателна лихва.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
26.04.2018 г., е сключен Договор за кредит между „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с
предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ (промяна на наименованието на
ищеца е установява в справка в търговския регистър по партида на ищеца, чрез
въвеждане на неговото ЕИК) и Г. Т., на основание, който договор на Т. е предоставена
сумата в размер на 4830,29 лв., която сума е следвало да бъде върната на 60 месечни
погасителни вноски в срок до 05.05.2023 г., ведно с договорната лихва, поради което
следва да се приеме, че между страните по делото е сключен именно договор за
потребителски кредит.
Спорно по делото е обстоятелственото дали е обявена по надлежния ред
предсрочната изискуемост на кредита, както и датата на настъпване на същата.
В своята константна практика ВКС приема, че съгласно даденото разрешение в
т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
3
Волеизявлението на банката - кредитор трябва да бъде обективирано в писмен
документ, да бъде изрично и недвусмислено заявено, да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или
на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.Съгласно поС.ната практика на
ВКС, обективирана в решение № 148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I
т. о. и решение № 208/09.02.2018г. по т. д. № 394/2017г. на ВКС, ТК, І т. о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, „начинът на удостоверяване на връчването на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по
договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от
кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа,
преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на
въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи“.В
посочените решения съдебният състав на ВКС е приел, че предсрочната изискуемост
на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен
способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за
връчване на съобщения. В решение № 148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС,
ТК, I т. о. е посочено, че начинът на удостоверяване на връчването на документа
зависи от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде
уговорен и в сключения между страните договор. Разграничени са различни случаи на
удостоверяване: при липса на уговорка в договора относно връчването на
кореспонденцията; в случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на
длъжника чрез пощенска пратка; в случай, че в договора са предвидени конкретни
способи за връчване на кореспонденция.В хипотезата на направен избор за връчване на
уведомлението на длъжника чрез пощенска пратка приложение намират условията за
доставяне на пощенски пратки, определени в Общи правила, приети с решение №
581/27.05.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2
от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. В този случай връчването трябва да е
удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 на Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Удостоверителното изявление
на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба
по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не презумира недобросъвестното поведение на
получателя (напр. укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на
съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и
пощенския оператор. В решение № 180/23.11.2016г. по т. д. № 2400/2015г. на ВКС, ТК,
I т. о. е прието, че Общите правила и чл. 36, ал. 2 ЗПУ не въвеждат фикция, че при
липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския
оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, пратката ще се счита за доставена на
получателя. Ако в договора са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява
съобразно договорните клаузи. При необходимост от тълкуване на договора следва да
се приложат правилата на чл. 20 ЗЗД като се съобрази, че конкретната уговорка
относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на
страната, която изпраща съобщение, и препятства евентуално недобросъвестно
4
поведение на получаващата страна. Изпращането на съобщение не трябва да
ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и
при полагане на дължимата грижа, тя да не е в съС.ие да получи изявлението на своя
съдоговорител. В цитираните решения на ВКС съдебните състави са посочили, че е
допустимо в договора да бъде предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита
за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Клауза, която
фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора,
ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при
наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според
договора опитът за предаване на съобщението /на адрес или на адресат/ се приравнява
на фактическото му получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно
връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо
от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит не може да се счита получено от
длъжника. В конкретния случай в чл. 11. 8 от процесния договор е посочено
единствено, че изявленията изпратени до кредитополучателя ще са получени, ако са
изпратени до адреса за кореспонденция посочен от него, като липсват други конкретни
уговорки в тази насока. Ето защо съобразно посоченото по-горе следва да се приеме, че
длъжникът не е уведомен надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост преди дата
на подаване на вземането, тъй като в договора сключен между страните липсват
каквито и да е било конкретни уговорки за начина на връчване.
Както бе посочено по-горе предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В решение №
139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о. е посочено, че предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по
чл.422 ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се
обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на
предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по
иска. В решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. също е прието,
че исковата молба по чл.422 ГПК може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на
препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Следователно релевантен по съществото на спора при иск за вземане въз основа на
договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на
банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира в самата искова
молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по
иска. На осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК
с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в
5
практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е
редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5
ГПК - отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство. Предвид изложеното следва да се направи
извода, че когато в исковата молба е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник
(така и в Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на Първо т.о., ВКС). Ето
защо, в конкретния случай, от датата на връчване на исковата молба на особения
представител – 25.02.2021г., е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,
доколкото от приетата по делото ССчЕ се установява, че последното извършено от
ответника плащане е на 14.12.2018 г., като към дата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е настъпил падежа на много повече от две погасителни вноски,
като задължението за погасяването им не е изпълнено от ответника, т.е. налице са
всички предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
За пълнота на изложението следва да се добави, че този факт – фактът на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да се вземе предвид при
постановяване на решението по реда на чл. 422 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 ГПК – доколкото представлява факт настъпил в хода на процеса и е релевантен
(от значение) към спорното право в този смисъл е и константната практика на ВКС
обективирана в Решение № 50098 от 10.10.2022 г. по т.д. № 869/2021г. на Второ т.о. на
ВКС, Решение № 76 от 07.06.2022 г. по т.д. № 2640/2021г. на Второ т.о. на ВКС,
Решение № 60048 от 20.07.2021 г. по т.д. № 2122/2020г. на Второ т.о. на ВКС, Решение
№ 171 от 16.03.2021 г. по т.д. № 1273/2019г. на Второ т.о. на ВКС и много др., която
практика изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.
Ето защо се явява основателна исковата претенция на ищеца за заплащане на
главница в размер на 4348,52 лева дължима по договор за кредит от 26.04.2018 г.
сключен между страните, тъй като от заключението по допуснатата ССчЕ, което съдът
кредитира изцяло се установява, че именно това е размерът на непогасения от
кредитополучателя остатък от отпуснатия кредит. По отношение на искането за
заплащане на законна лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на същото, съдът намира, че следва да уточни, че макар исковата молба да е
подадена на 29.04.2020 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), то заплащането на законна лихва се
дължи от 14.07.2020г. с оглед разпоредбите на чл. 6 Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно който не се дължи лихва за
забава за периода на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна, тъй
като извънредното положение бе отменено на 13.05.2020 г.
По отношение на иска за заплащане на възнаградителна лихва в размер на
309,15 лв. за периода от 05.01.2019г. до 03.03.2020г.:
От събраните по делото доказателства се установи, че между страните по делото
съществува валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, като в
същия е уговорено задължение за заплащане на възнаградителна лихва. Посочена
6
клауза съобразно правилата на ЗЗП и ЗПК се явява действителна, същата съобразно
заключението на вещото лице е в размер по-малък от три пъти законната лихва, поради
което съдът намира, че същата не представлява неравноправна клауза.
Възнаградителната лихва се претендира за периода от 05.01.2019 г. – когато се
установи, че ответникът е преустановила заплащането на вноските по кредита, като се
претендира до 03.03.2020 г., макар същата е да е дължима до дата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, а именно 25.02.2021г. С оглед принципът за
диспозитивно начало в гражданския процес именно за претендирания период следва да
бъде уважен искът, като по отношение на размерът от приетата по делото ССчЕ се
установява, че същият е в размер на претендирания от 309, 15 лева, поради което и тази
искова претенция следва да бъде уважена изцяло.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на наказателна лихва,
доколкото от приетото по делото ССчЕ се установи, че действително ответникът не е
изпълнявал задължението си за заплащане на дължимите анюитетни вноски, като
размерът на лихвата е уговорен в договора за кредит, която уговорка настоящия
съдебен състав намира за действителна. Ето защо следва да бъде уважена и тази искова
претенция в размер на 107,98 лева, която е начислена за периода от 05.01.2019 г. до
04.03.2020г.
С оглед гореизложеното следва да бъде уважена исковата претенция за
заплащане на сума в размер на 4348,52 лв. - главница по договор за потребителски
кредит № 1804132336923536 от 24.04.2018 г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 309,15 лв. -
възнаградителна лихва по договора за периода от 05.01.2019г. до 03.03.2020 г, 160,02
лв. – наказателна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 05.03.2020 г.
Доколкото осъдителните претенции са предявени в евентуалност при
неуважаване на установителните искове и с оглед ненастъпване на процесуалните
предпоставки за разглеждането на исковете, то съдът не дължи произнасяне по тях.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 50 лв. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 146,35 лв., от които 96,35 – ДТ и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за
правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на
правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв.,
поради което в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер на 886,63 лв., от които 100 –
юрисконсултско възнаграждение, 186,63 – държавна такса, 300 лев – депозит за особен
представител и 300 лв. – депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Панагюрище,
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр.с чл. 79 ЗЗД и чл. 9 ЗПК по отношение на срещу Г. А. Т. ЕГН: **********
с адрес: гр. Панагюрище, ул. „******“ № 8 дължи на „Кей Би Си Банк България“
ЕАД с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ЕИК:*********,
сумата от 4348,52 лв. - главница по договор за потребителски кредит №
1804132336923536 от 24.04.2018 г. сключен между страните, ведно със законната лихва
от 14.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, 309,15 лв. - възнаградителна
лихва по договора за периода от 05.01.2019г. до 03.03.2020 г, 160,02 лв. – наказателна
лихва за периода от 05.01.2019 г. до 05.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №214/2020 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище и които суми могат да бъдат заплатени по следната
банкова сметка: IBAN: BG66RZBB91551000000208, BIC: RZBBGSF.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78,ал. 8 ГПК, Г. А. Т.
ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. „******“ № 8 да заплати на „Кей Би
Си Банк България“ ЕАД с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД ЕИК:********* сума в размер на 146,35 лева разноски направени в заповедното
производство, както и 886,63 лева- разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
8