Р
Е Ш Е Н И Е
№
04.07.2019г., град ****
В ИМЕТО НА
НАРОДА
****ски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар:
ИЛОНА НЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №189 по описа за 2019 – та година и
на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №250/19.12.2018г.
на ЗАМЕСТНИК ****НА О.П. на А.К.А. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.49 ал.2 от Наредба № 3 за обществения ред при
използване на пътни превозни средства на територията на О.П. – глоба в размер
на 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение на чл.23 ал.1 б. „д“ от същата
Наредба.
Срещу така издаденото наказателно
постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ****. Посочва, че е налице несъответствие
между съставения Акт по административнонаказателната преписка и този на РДГ –
ЛОВЕЧ, без да внася допълнително уточнения по така наведеното съображение.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на
Наказателното постановление.
За ответната страна – ****НА О.П. се
явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита издаденото
Наказателно постановление за законосъобразно като отбелязва, че предвид липсата
на предходни административни наказания спрямо А. за нарушения на Наредба № 3 за
обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на О.П.
/по-нататък – НАРЕДБАТА/, размерът на наложената глоба би могъл да бъде
намален.
Жалбата е подадена от оправомощена
страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като обсъди събраните по делото
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за
установено следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 191а/25.11.2018г. от страна на Б.Б.С. ***, в
присъствието на свидетеля С.В.С. и нарушителя А.К.А.. Съставен е за това, че на
25.11.2018г. около 13:00 часа в ****, посока център, като водач на ППС теглено
от животинска тяга /конска каруца/ извършва следните нарушения: каруцата не е
регистрирана по надлежния ред – нарушение по чл.22г ал.1 от НАРЕДБАТА; каруцата
се движи в строителни граници на гр.**** – нарушение по чл.23 ал.1 б. „д“ от
НАРЕДБАТА. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е
представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло
е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка.
Същевременно е преценил, че за нарушение по чл.22г ал.1 от НАРЕДБАТА, наказание
не следва да бъде налагано. На тази основа, издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на А.К.А. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.49 ал.2 от Наредба № 3 за обществения ред при
използване на пътни превозни средства на територията на О.П. – глоба в размер
на 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение на чл.23 ал.1 б. „д“ от
същата Наредба.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление –
издадено, от компетентни лица /л.10 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в
хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните
правила, поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за
формално законосъобразно.
По неговата правилност се събраха
гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Б.Б.С., С.В.С., И.М.Р.,
обяснения на А.К.А., както и писмени доказателства /л.28 – 29, л.34 – 42, л.47
от делото/. Съдът счита, че между гласните доказателствени средства липсват
същински противоречия, както и липсват основания някои от тях да бъдат лишени
от доверие. Напротив, макар и с по-общ характер, показанията на Б.С., С.С., И.Р.
и обясненията на А.А., не будят съмнение в тяхната достоверност. По-конкретно,
макар и лаконични, обясненията на А.А., дадени в съдебно заседание на 25.02.2019г.
се свеждат до това, че на 25.11.2018г. същата, заедно с други лица, управляващи
ППС с животинска тяга /каруци/, са били задържани в землището на с.**** във
връзка с „дърва“ и са били
съпроводени до гр.****. На свой ред, свидетелите С. и С. не опровергават изложеното
от страна на жалбоподателката, но уточняват, че нямат спомен дали в
действителност, А. и другите лица, управляващи ППС с животинска тяга са били
съпровождани от полицейски органи; потвърждават обаче, че действително, каруците
са били няколко и че във връзка с „дървата“
е водено досъдебно производство. На свой ред, от страна на РП – **** и РДГ –
ЛОВЕЧ са представени официални писмени данни, че във връзка със случай от
25.11.2018г. в землището на с.****, от една страна е водено досъдебно
производство №Д-2065/2018г. по описа на РП – **** - за престъпление по чл.235
ал.1 НК, а от друга – започнати са административнонаказателни производства въз
основа на съставени АУАН №1668/05.12.2018г., АУАН №1669/05.12.2018г. и АУАН
№1670/05.12.2018г., всичките срещу А.К.А. – за нарушения на ЗГ. Не на последно
място, видно от показанията на актосъставителя по отбелязаните Актове за
установяване на административно нарушение – И.М.Р., на 25.11.2018г. същият е
установил в землището на с.****, ОБЛ.****, извършването на нарушения на ЗГ от
страна на жалбоподателката А. и други лица, всичките управляващи конски каруци,
след което устно им разпоредил да транспортират каруците и дървата до гр.****,
02 РУМВР – ****. Свидетелят е категоричен, че лично е разпоредил на споменатите
лица /вкл. – жалбоподателката/ така описаното поведение, тъй като преценил, че
следва дървения материал и каруците да бъдат иззети като предмет и средство на
административните нарушения. Свидетелят не е в състояние да уточни дали е
уведомил органите на МВР за така указаното от негова страна групово придвижване
на конски каруци в стоителните граници на гр.****, както и дали това
придвижване е било надлежно съпроводено от полицейски служители. Посочва обаче,
че писмени разпореждания в подобни случаи не се издават от страна на
служителите на РДГ – ЛОВЕЧ – „Не, нямаме
такава практика“.
Следователно, от събраните в хода на
съдебното следствие доказателствени материали се разкрива, че фактическата
обстановка, изложена в съставения по делото АУАН и предадена в обжалваното НП,
на практика съставлява фрагмент от подлежащите на изследване обстоятелства.
Действително, на 25.11.2018г. около 13:00 часа в ****, посока център, жалбоподателката
А. е управлявала ППС с животинска тяга /конска каруца/, в строителни граници на
гр.****. Същевременно, така предприетото от страна на А. навлизане в
строителните граници на града е в изпълнение на устно разпореждане на св.И.Р.,
дадено от последния във връзка със започващо спрямо А.
административнонаказателно производство за нарушения на ЗГ. Нещо повече,
разпореждането е било дадено и на други лица, управляващи ППС с животинска тяга,
по аналогични причини – започващо административнонаказателно производство и
необходимост от изземване на предполагаеми средство и предмет на
административно нарушение по ЗГ. Поради това, Съдът приема за установена именно
тази фактическа обстановка, а изложената в АУАН/НП – за недостатъчно пълно и
всестранно изяснена.
Следва да бъде напомнено, че съобразно
чл.11 ЗАНН, по въпросите, изключващи вината и отговорността, в
административнонаказателните производства се прилагат съответно разпоредбите на
Общата част на НК. В този смисъл и при отчитане на приетата по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира, че обективно, А.А. е извършила нарушение на чл.23
ал.1 б. „д“ от НАРЕДБАТА, тъй като е навлязла с ППС с животинска тяга в строителните
граници на гр.**** - при положение, че същата разпоредба забранява такова
действие. Същевременно, съобразно чл.15 НК, „Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно
деяние).“ В настоящия случай, в качеството на служител на ТП на ДГС – ****,
свидетелят Р. е разпоредил на А.А. – както и на други, неустановени по делото
лица, в чието владение е открит предполагаемо незаконен дървен материал - да се
явят заедно с конските каруци и дървения материал в 02 РУМВР – ****.
Ирелевантно е дали св.Р. надлежно е уведомил за това свое разпореждане
полицейските органи; ирелевантно е и обстоятелството, че разпореждането е
дадено устно. Съобразно чл.190 ал.2 т.7, 8, 9 и 10 от Закона за горите,
служителите по опазване на горските територии, наред с другото:
„7.
сигнализират незабавно органите на Министерството на вътрешните работи при
установяване на данни за извършване на престъпления, свързани с дейностите в
горите, и съдействат за тяхното разкриване;
8.
дават предписания при констатиране на пропуски и нарушения;
9.
издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на
нарушения в горските територии;
10.
задържат вещите - предмет на нарушения, както и вещите, които са послужили за
тяхното извършване…“
Видно е, че в изпълнение на
собствената си компетентност като служител на ТП на ДГС – ****, св.Р. е
разпоредил на А.А. поведението, за което същата е впоследствие административно
наказана, на основание чл.49 ал.2 от Наредба № 3 за обществения ред при
използване на пътни превозни средства на територията на О.П. за извършено
нарушение на чл.23 ал.1 б. „д“ от същата Наредба. При положение обаче, че
същото поведение е именно в изпълнение на разпореждане на съответен служител по
ЗГ, няма как да се приеме, че А. е била длъжна да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, а именно – навлизане в строителните граници на
ГР.**** с ППС с животинска тяга. Ето защо, нейното поведение не е виновно и А.
не подлежи на административно наказание. Да се приеме обратното, а именно – че А.
не е била длъжна да се съобрази с даденото й разпореждане от компетентен
служител по ЗГ, в рамките на неговата компетентност или още повече – че е
следвало да предприеме активно поведение в разрез със същото разпореждане, би
било не само юридически и житейски неприемливо, но и незаконосъобразно.
Напротив, жалбоподателката надлежно е изпълнила даденото й от страна на св.Р.
разпореждане, а оттук – са започнали както административнонаказателни, така и
наказателно производство, както беше отбелязано и по-горе. Съдът намира за
наложително да изтъкне, че евентуалната едновременна висящност на
административнонакателно и наказателно производство, както и практиката на
работа в ТП на ДГС – **** /РДГ – ЛОВЕЧ/, намерила израз в издаването на
коментираното устно разпореждане, са важни въпроси, които следва да бъдат подложени
на сериозен анализ от съответните административни ръководители в посочените ведомства
– но доколкото същите въпроси не са предмет на разглеждане по настоящото дело,
няма да бъдат обсъждани.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно
постановление е формално законосъобразно, но материалният закон е приложен
неправилно, тъй като жалбоподателката е административно наказана за деяние,
което не може да й бъде вменено във вина – и поради това, следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО
НЕПРАВИЛНО
Наказателно постановление №250/19.12.2018г. на ЗАМЕСТНИК ****НА О.П. с което на
А.К.А. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.49
ал.2 от Наредба № 3 за обществения ред при използване на пътни превозни
средства на територията на О.П. – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, за
извършено нарушение на чл.23 ал.1 б. „д“ от същата Наредба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – ****, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: