Решение по дело №5068/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1606
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20215330205068
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1606
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330205068 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от ИВ. Р. Р. срещу Наказателно
постановление № 583550 –F601749/18.06.2021г., издадено oт Заместник
директор на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 38,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за счетоводството, И. Р. Р. на
основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена глоба в размер от
200 / двеста / лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността на процесното
наказателно постановление,Като се излага като довод отсъствието от
страната ИВ. Р. Р..
В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не изпраща и упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна – ТД на НАП- гр. Пловдив, в открито съдебно
заседание, чрез своя процесуалния представител, оспорва жалбата.
Противопоставя се на изложените от жалбоподателя доводи в жалбата. Сочи
се, че закъснението за подаване на ГФО е твърде дълго-близо от половин
1
година. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено
в своята цялост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, счита следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок произтича от
легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен
контрол по съдебен ред. Предвид това, същата подлежи на разглеждане по
същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като материалната и териториална компетентност на
административнонаказващия орган . При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи писмени възражения срещу него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН- АУАН е
съставен на 11.03.2021 г., а атакуваното наказателно постановление е
издадено на 18.06.2021г г. В АУАН е посочено ,че нарушението е
уснтановено на 14.12.2020г.в ,а АУАН е съставен на 11.03.2021 г. Тоест,
обективно е бил спазен тримесечният срок за съставяне на АУАН, отброяван
от откриване на нарушителя.
Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че както
в АУАН, така и в НП ясно е посочена годината, за която не е подаден ГФО
(2019 г.), както и времевият интервал, в който това е следвало да бъде
2
сторено- до 30- ти септември 2020г.,предвид Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение .
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството "Вида Вип 7“ ЕООД е предприятие по смисъла
на Закона за счетоводството и регистриран търговец по смисъла
на Търговския закон. Вписан управител на дружеството е жалбоподателят
ИВ. Р. Р. Предвид това, за него възниква задължение да публикува годишния
финансов отчет на дружеството за всяка отчетна година. Същевременно,Р. .
не е представил за публикуване в Търговския регистър при Агенция по
вписванията годишния финансов отчет за 2019 г. в установения законов срок,
а именно- до 30.09.2020г. Дружеството "Вида Вип 7 " ЕООД е извършвало
търговска дейност през отчетната 2019 г., за което е подало в ТД на НАП- гр.
Пловдив годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 92 ЗКПО, с вх. №
1600И0866030 /15.02.2020г.ГФО за 2019г.е заявен и вписан В Търговския
регистър към Агенция по вписването на 08.03.2021г.
Нарушението е установено при извършена проверка от служители
към ТД на НАП- Пловдив. АУАН с № F601749 от 11.03.2021г. бил съставен в
присъствието на управителя И.Р. . АУАН е предявен на пълномощника, той
се е запознал със съдържанието му и го е подписал.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка, която
същевременно е правилно отразена в АУАН и НП, се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел- И.Г. .В рамките на проведения разпит, свидетелят изцяло
поддържа констатациите си, обективирани в цитирания по- горе АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логически
последователни и непротиворечащи на събраната по делото доказателствена
съвкупност.
Описаната и възприета по делото фактическа обстановка се
потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени
доказателства- АУАН с № F601749 от 11.03.2021г г.;
От правна страна:
3
При така изяснената фактическа обстановка, съдът счита, че правилно
административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна
страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1,
т. 4 Закон за счетоводството. Съгласно цитираната норма, предприятията
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и
годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на
съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1.
всички търговци по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване
и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година. Същевременно, разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за
счетоводоството изрично повелява, че ръководителят на предприятието е
лицето, което именно отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади.
Безспорно е, че в процесния случай, доколкото се касае за
юридическо лице с правноорганизационна форма "ЕООД", то именно
управителят е този, който следва да осигури и обезпечи своевременното
подаване на ГФО. Жалбоподателят Р. бидейки управител и лице, което
ръководи оперативните дела на дружеството, е следвало да подаде ГФО на
представляваното от него дружество " Вида Вип 7" ЕООД.
Изяснява се и че за отчетната 2019 г., е извършвана търговска
дейност. Предвид това, представляваното от жалбоподателя дружество не
попада в изключението, третирано в чл. 38, ал. 9, т. 2, съобразно което
предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, не
следва да заявяват за публикуване в Търговския регистър годишен финансов
отчет. Предвид изложеното, то за жалбоподателя Р. , като управител на "
Вида Вип 7 " ЕООД, се е породило задължение да публикува годишен
финансов отчет за 2019 г. за представляваното от него дружество. Това
задължение е следвало да бъде реализирано до 30 септември 2020г.
Доколкото жалбоподателят не е изпълнил това задължение, то с пропуска си е
консумирал състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч.
По размера на наказанието:
Правилно административнонаказващият орган е преценил, че
4
приложимата в случая санкционна норма е разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗСч.
Законосъобразно е определена и глобата, която следва да се наложи в
рамките на предвидения в нормата минимум- 200 лв. Нарушението е
извършено за пръв път и по делото не са налице данни, жалбоподателят да е
извършвал други нарушения по смисъла на ЗСч.
По приложението на чл. 28, б. "а" от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като
това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от
НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН,
съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният
случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. На
първо място, съдът отчете факта, че нарушението е първо по ред за
жалбоподателя, но като се има предвид дългия срок,в който не е бил подаден
ГФО ,а именно 6 месеца . Самият случай според съдът не се различава от
типичната хипотеза на неподаване в срок на ГФО. Именно предвид това,
настоящият съдебен състав счита, че процесният случай не разкрива по- ниска
степен на обществена опасност, съпоставено с обикновените случаи на
подобни нарушения.Ето,защо и не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.

По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът
отхвърля претенцията за разноски на другата страна . С оглед на това, че
5
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в
минималния размер от 80 лева, което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Като има предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо,
предложение първо ЗАНН, Районен съд Пловдив.

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 583550
–F601749/18.06.2021г., издадено oт Заместник директор на ТД на НАП-
Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1,
т. 4 Закон за счетоводството, И. Р. Р. на основание чл. 74, ал. 1 Закон за
счетоводството, е наложена глоба в размер от 200 / двеста / лв.

ОСЪЖДА ИВ. Р. Р. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски в настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6