Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 9
14.01.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове:
Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Дорета Атанасова и
в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1032 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, подадена чрез пълномощник, против
Решение №260042 от 15.09.2020г., постановено по АНД №624 по описа на Районен
съд – Хасково за 2020г., с което е отменено Наказателно постановление №26-001078/15.06.2020г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково.
В касационната жалба се релевират
доводи за неправилно приложение на закона. Сочи се, че от фактическа страна
безспорно било установено извършване на нарушението по чл.128, т.2 от Кодекса
на труда, а именно, че дружеството като работодател не изплатило начисленото с
платежен фиш трудово възнаграждение на лицето Д. С. С.за действително
отработеното от нея време за м. октомври 2019г. Съдът се позовал единствено на
показанията на свидетелите, служители на дружеството, които заявили, че
посетили С.през ноември 2019г. за да ѝ изплатят дължимата сума, но тя била
отказала да ги получи под предтекст, че имала да получава още пари. Изводите в
тази връзка били неправилни и незаконосъобразни. Не били взети под внимание
показанията на Д.С., която в съдебно заседание изрично заявила, че през ноември
2019г. не била посещавана от въпросните две лица на дружеството, като посочила,
че била посетена веднъж през 2020г., когато срокът за получаване на заплатата
вече бил изтекъл. От така изложеното било видно, че отказът на фиша, който бил
без дата, бил оформен впоследствие заедно с фишовете за заплати за следващите
месеци. От представените по делото четири броя фишове, оформени с отказ, било
видно, че лицето било посещавано всеки месец и всеки път отказвало да получи
заплатата си, което не отговаряло на действителното положение. Твърди се, че
заплатата на С.била изплатена по време на последваща проверка на контролните
органи за изпълнение на предписанията, дадени на дружеството във връзка с
постъпилите жалби от лицето. Неправилни били изводите на съда за това, че
задължението за изплащане на трудовото възнаграждение в срок работодателят не
изпълнил не поради негова вина, а защото работникът отказал да го получи.
Неверен бил и изводът, че доказателства за датата и начина, по който било
отстранено нарушението и за липсата на вредни последици не били представени. От
разпечатка от имейл вх.№20056456/10.06.2020г., ведно с платежен фиш за октомври
2019г. било видно кога работодателят представил доказателства за отстраняване
на нарушението. В заключение се твърди, че било доказано по безспорен начин
констатираното от контролните органи нарушение. Заплатата на Д. С.за м.
октомври 2019г. била изплатена след намесата на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково и след срока за изплащането ѝ. В тази връзка се счита, че
атакуваното решение следва да бъде отменено, а наказателното постановление
потвърдено.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуален представител, претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – „СТАР ПОСТ“ ООД, в
писмен отговор и писмена молба по хода на делото, подадени чрез пълномощник, излага
доводи в насока законосъобразност на обжалваното решение. Претендира разноски
по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково предлага решението да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши
проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №260042/15.09.2020г.,
постановено по АНД №624/2020г., Районен съд - Хасково е отменил Наказателно
постановление №26-001078 от 15.06.2020г., издадено от Директора Дирекция
„Инспекция по труда“ - Хасково, с което на „СТАР ПОСТ“ ООД, гр.С., за нарушение
на чл.128, т.2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5 във вр. с
чл.414, ал.1 и чл.415в, ал.1 от КТ, е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 300 лева.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд описал фактическата обстановка по случая и кредитирал
показанията на свидетелите Г. Г. А.и П.З. Н.относно обстоятелствата, свързани с
начина на извършване на проверка и относно част от констатациите, до които били
достигнали, както и тези, свързани със съставянето на АУАН. По отношение
изплащането на трудовото възнаграждение на работника в лицето на Д. С. С.за
октомври 2019г., приел за достоверно изложеното от свидетелите В.Р. Р.и В. Н.А..
Дал вяра на показанията им относно факта на посещение от тяхна страна на офиса
на дружеството жалбоподател в периода ноември 2019г., за да предадат трудовото
възнаграждение на работниците и служителите за октомври 2019г., и за отказа на С.да
го получи, което било отбелязано на представения фиш за работната заплата на
това лице за октомври 2019г. Показанията на визираните свидетели по отношение
на последното били вътрешно
безпротиворечиви, логически и последователни, поради което същите били
съответни на обективната истина. Отбелязал, че действително липсвало вписване на дата на
отказа лицето да получи трудовото си възнаграждение, но това се компенсирало от
кредитираните свидетелски показания, които по отношение на този елемент от
фактите по случая се подкрепяли от това, че към април 2020г., когато според С.лицата В. Р.и В. А.за
пръв път са посетили офиса на фирмата в гр.Хасково за предаване на трудовите
възнаграждения, посоченият документ вече бил изпратен на вниманието на органите
на ДИТ – Хасково за целите на извършваната проверка, т. е. документът с
направеното отбелязване вече е съществувал.
Допълнителна индиция за кредитиране на показанията на Р. и А.съдът намерил в
правилата на житейската логика и липсата на твърдения и възражения за
неизплатени възнаграждения за месеца, следващ процесния - ноември 2019г., което означавало, че
работните заплати били изплатени в брой по съответния ред към края на месец
декември 2019г. От правна страна съдът посочил, че нарушението, за което била
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството било обявено
от закона за наказуемо. При съставяне на АУАН и издаване на НП не констатирал
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на санкционния акт. АУАН
отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като не били допуснати нарушения на
чл.40 от ЗАНН. Наказателното постановление било издадено от компетентен орган,
в кръга на неговите правомощия, спазени били формата и редът за издаването му,
като съдържанието му отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
По същество съдът приел, че
задължението на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение в срок не
било изпълнено не поради друга причина, а поради тази, че работникът в лицето
на Д. С.отказала да го получи с мотива, че имала да получава допълнителни суми,
след като В. Р.в срок - през ноември 2019г. посетила офиса на дружеството в
гр.Хасково с цел именно да предаде работните заплати на работниците и
служителите за октомври 2019г. Отбелязал, че отказът на С.да получи възнаграждението
си бил удостоверен с отбелязване върху фиша за работна заплата за октомври
2019г. без да била вписана датата на отказа, като посочил, че колебанията на
актосъставителя Г. Г. А.в тази насока, заявени пред съда следвало да бъдат
преодолени със събирането на допълнителни доказателства, каквито били приобщени
с разпита на свидетелите Р. и А.за пръв път пред съда и които били кредитирани.
Според съда разминаването на преценката на съда и актосъставителя, респ.
наказващия орган относно един от основните съставомерни признаци на деянието -
за наличието на действия, предприети в съответния срок за изплащане на
трудовото възнаграждение, се дължало не толкова на неправилното интерпретиране
на доказателствените източници, ангажирани в хода на
административнонаказателното производство от страна на контролните органи от
Дирекция „Инспекция по труда – Хасково“, а на липсата на процесуална активност
за събиране на допълнителни доказателства. Изтъкнал, че липсата на надлежно насрещно поведение от
работника - да получи възнаграждението
си, препятствало обективната възможност за изпълнение на задължението на работодателя
по чл.128, т.2 КТ. Така се препятствала и възможността да се приеме, че това
деяние съставлявало съставомерно бездействие, покриващо признаците на
административно нарушение или най–малко такова с обществена опасност, със
степен налагаща административнонаказателно преследване и отговорност, което правило наказателното
постановление необосновано.
Настоящият състав на касационната
инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Според настоящия състав, след като е събрал необходимите
за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите,
районният съд е направил законосъобразен извод за отмяна на наказателното
постановление.
Правилно
съдът е приел, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, в конкретния случай не се установява по извършването на
посоченото в наказателното постановление административно
нарушение на чл.128, ал.2 от КТ. Направените
фактически и правни изводи в тази насока се подкрепят
от съда, тъй като същите се явяват обосновани от доказателствения
материал. Първоинстанционният съд детайлно е анализирал всички
относими към съставомерността на деянието елементи, като обосновано е приел
липсата на съставомерно бездействие от страна на наказаното дружество. Мотивите
на ревизирания съд изцяло се споделят от настоящата инстанция, като на
основание чл.221, ал.2 от АПК, намира за ненужно тяхното повтаряне и препраща
към същите.
С оглед
горното, касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд е постановил
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на спора,
основателна се явява единствено
претенцията на касационния ответник за присъждане на сторените разноски за настоящата инстанция., който
представя доказателства за сторени разноски в размер на 300.00 лева, представляващи действително
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 10.11.2020г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260042/15.09.2020г., постановено по АНД
№624/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда“ Хасково да заплати на „Стар пост“ ООД, гр.С., с ЕИК ***разноски за касационна инстанция в размер на
300.00(триста) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.