Решение по дело №225/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 154
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 17 август 2019 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20195610200225
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 


                                         25.07.2019г.                                    гр.Димитровград

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Димитровградският Районен Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов

 

с участието на секретаря Т.Радичева и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №225 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Д.И.Ф. ***, ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление №64/11.03.2019г. на ВПД Началник на РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 03.02.2019г. около 02:10 часа в гр.Димитровград, на ул.”Иван Вазов”, до аптека „Здравкова”, като родител на Ж.Ж.Пс ЕГН **********, не придружава и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на сина си на горепосоченото обществено място, с което за виновното нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗкД, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.3 от ЗЗкД й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, както и че същото било издадено при нарушение на процесуалните правила. Твърде, че е осигурила пълнолетно лице, което да е придружител на синът й, моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата си, счита, че не е нарушила задълженията си като родител и е имало осигурено пълнолетно дееспособно лице като придружител, което обстоятелство обаче не е било възприето от контролните органи. Пледира за отмяна на наказателното постановление.

ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Районна Прокуратура- Димитровград – също редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 03.02.2019г. полицейските служители Е.Г. и Б.М. изпълнявали служебните си задължения, като след полунощ- около 02,10ч. забелязали по ул.“Иван Вазов“- до аптека „Здравкова“, видимо непълнолетни лица.

Спирайки ги и установявайки контакт с тях, полицейските служители установили, че едното лице било Ж.Ж.Пс ЕГН **********. Лицата били отведени в сградата на РУ-МВР-Димитровград, като били извикани родителите им.

Така на Д.Ф.- майка на непълнолетния ж.п., на 04.02.2019г. бил съставен  акт за установяване на административно нарушение №64/04.02.2019г., в който актосъставителят описал, че Д.Ф. не е могла да придружи непълнолетният си син, въпреки, че е била длъжна, както и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице, което да го придружи, а като нарушена описал разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗкД. Актът бил връчен на Д.И. същата вечер, като последната подписала акта с посочени възражения, че е осигурила пълнолетно лице, което да придружава синът й, но не знаела, че трябва да има изрична декларация.

Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е издадено предметното на делото наказателно постановление №64/11.03.2019г. на ВПД Началник на РУ-МВР-Димитровград, в което като цяло са повторени констатациите от АУАН и за допуснатото нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗкД, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.3 от ЗЗкД на Д.Ф. й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 26.04.2019г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е изпратена до адм.-наказващия орган на 03.05.2019г.- видно от поставеният входящ номер- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение №64/04.02.2019г., НП №64/11.03.2019г. на ВПД Началник на РУ-МВР-Димитровград, показанията на актосъставителя Е.Г. и св.Б.М., както и от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда като достоверни поради тяхната непротиворечивост и безпристрастност.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение  №64/2019г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

При издаването на обжалваното наказателно постановление, също като цяло също са спазени превилата на ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП обаче са допуснати съществени процесуални нарушения.

Същите произтичат от смесването на два отделни състава на административно нарушение. Видно от разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗкД, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Законодателят не напразно е предвидил отделен състав на това нарушение, за което е създал алинея 4 на същия текст, който гласи: Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Т.е. нарушението в единия случай е когато родителят лично не е придружил непълнолетното си дете на обществени места след 22,00ч., а във втория случай- когато родителят не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител на детето си след 22ч. на обществени места. Т.е. двете разпоредби предвиждат отделни състави на административни нарушения – с ал.3 се въвежда задължение за адресатите на разпоредбата за придружаване на дете на обществени места след определено време от денонощието, докато с ал.4 се формулира задължение за осигуряване на пълнолетно дееспособно лице за придружител на детето, но тук съставът на нарушението предвижда допълнителен признак от обективна страна спрямо състава на нарушението по ал.3, а именно задълженото лице да не може да придружи детето на съответното обществено място. Въпреки това в НП е описано едно нарушение, като са смесени съставите на двете отделни нарушения и на жалбоподателя е наложено едно наказание – глоба в размер на 300 лева, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Следователно в хипотезата на т.нар. реална съвкупност от административни нарушения законодателят предвижда за всяко от тях да бъде наложено отделно наказание, а така наложените наказания да бъдат и отделно изтърпени. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай на първо място това изискване не е било спазено, което е опорочило съществено съдържанието на НП. На следващо място, в АУАН и в НП са описани като едно нарушение две отделни и самостоятелни деяния, всяко от тях осъществяващо различен състав на административно нарушение - по чл.8, ал.3 и по чл.8, ал.4 от ЗЗД, поради което е следвало за всяко от нарушенията да бъде наложено отделно наказание. Така констатираното процесуално нарушение е неотстранимо едва във фазата на въззивното производство и съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Ето защо, предвид допуснатите процесуални нарушения, които съдът намира за съществени, са налице основания- водещи до отмяна на издаденото наказателно постановление, поради неговата незаконосъобразност, без същото да бъде разглеждано по същество.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №64/11.03.2019г. на ВПД Началник на РУ-МВР-Димитровград, с което на Д.И.Ф. ***, ЕГН **********, за това, че на 03.02.2019г. около 02:10 часа в гр.Димитровград, на ул.”Иван Вазов”, до аптека „Здравкова”, като родител на Ж.Ж.Пс ЕГН **********, не придружава и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на сина си на горепосоченото обществено място, с което за виновното нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗкД, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.3 от ЗЗкД й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева – като незаконосъобразно.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

        

(Ив.Маринов)