№ 96
гр. Кюстендил, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.а
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
в присъствието на прокурора М. Кр.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600240 по описа за 2022 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава XXI от НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Р. АНГ. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.Дупница, подадена чрез защитника му
адв. И.В. от САК срещу Присъда № 260004/28.01.2022 г. на ДнРС,
постановена по НОХД № 294/2020 г. по описа на съда, с която е признат за
виновен в извършването на продължавано престъпление по чл.201 във вр. с
чл.26 ал.1 НК, за което при условията на чл.54 НК му е наложено наказание
“лишаване от свобода“ за срок от 2 години, с приложение на чл.66 ал.1 НК за
изпитателен срок от 4 години. С присъдата е уважен гражданския иск за
имуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД и подсъдимия Т. е осъден
да заплати на МБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕООД сумата от 25 079,83 лв.,
представляваща обезщетение за причинените с извършеното престъпление
имуществени вреди на болницата. В жалбата и допълнението към нея са
релевирани бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата, с дадена заявка за уточняване на основанията за това на основание
чл.320 ал.4 НПК. Доказателствени искания в жалбата не са направени.
Постъпило е възражение по въззивната жалба от гражданския ищец -
ощетеното ЮЛ МБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕООД, с което е изразено становище
за неоснователност на жалбата поради релевирани в нея бланкетни
оплаквания. Поддържа се във възражението, че І-инстанционният съд е
1
провел законосъобразно съдебното производство, в което са събрани всички
необходими и относими доказателства и атакуваната присъда е изцяло
законосъобразна, поради което се моли за потвърждаването й.
В срока по чл.320 ал.4 НПК постъпи пространно допълнение към
въззивната жалба, в което се конкретизират оплакванията за неправилност на
присъдата – постановяването й в нарушение на материалния и процесуалния
закони и явна несправедливост на наложеното наказание, както и неправилно
уважен граждански иск.
Поддържа се допуснато съществено нарушение на процесуални правила в
ОА, които се твърди да са преповторени в присъдата - осъждане по
процесуално негодно обвинение, изразяващо се в пороци на ОА на плоскостта
на цитирана европейска практика и несъответствие на чл.246 НПК поради:
липса на факти за всяко от инкриминираните деяния и голословност на
соченото, че подсъдимият се е разпоредил с парите за свои лични интереси;
липса на описани в ОА разпоредителни действия с предмета на
престъплението; противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на
ОА – в обстоятелствената част били изброени 21 транзакции, а в диспозитива
– 15 деяния.
Поддържа се и наличие на допуснати с присъдата съществени процесуални
нарушения. Налице е според защитата съществено противоречие в присъдата,
изразило се в: признаване на виновност на подсъдимия за деяния – теглене на
суми и получаване на суми по РКО,а от друга страна на стр.24 от мотивите
съдът приема, че престъплението е извършено със съвсем различни
изпълнителни деяния –„като не е върнал посочените суми, нито е представил
доказателства, че е разходвал сумите по предназначение за служебни цели,
подсъдимият се е разпоредил с тях като със свои“. Това противоречие води до
невъзможност за подсъдимия да разбере за какво точно престъпление е
признат за виновен и осъден. Твърди са наличие на нарушение на чл.103
НПК, като съдът бил прехвърлил доказателствената тежест на подсъдимия в
изложението си на стр.23-24 от мотивите и Т. е осъден по предположения.
Поддържа се още в допълнението към ВЖ, че районният съд е игнорирал
доказателствен материал и не е обсъдил противоречията в него –
установеното от наличната подробна документация, от показанията на св.И. и
от обясненията на подсъдимия, че констатацията за 16-те РКО, които са без
2
оправдателни документи е 20 дни след отстраняването на подсъдимия, че в
деня на отстраняването на подсъдимия не е извършено приемане-предаване и
е прекратен достъпа му до кабинета и болницата, че ревизията е извършена
след отстраняването на подсъдимия и затова с категоричност не може да се
твърди липсата на оправдателни документи за РКО. Твърди се, че има голям
набор от писмени доказателства и свидетелски показания, установяващи,че 7
от 11-те инкриминирани плащания на ПОС терминал са били за нуждите на
болницата – отчетите по сметките на Юро банк АД, обясненията на
подсъдимия, показанията на св. И., становище на представителя на фирмата
за информационно обслужване за рентабилността на рекламите във фейсбук,
което е подминато без коментар от ДнРС. Игнорирано е също, че 3 от
инкриминираните плащания с карта са извършени във връзка със служебна
командировка в Рибарица – едно за гориво и три за престой, както и
обясненията на подсъдимия и справката от св. Д., както и доказателствата за
закупения епилатор за сумата от 134,99 лв. Не са обсъдени обясненията на
подсъдимия, който е заявил, че написаното негово име в РКО не означава
непременно, че сумата е отпусната на него и че той я е взел – напр.за сумата
от 3 500 лв., платени на ръка на св.К.Г. от касиерката. Игнорирани са
показанията на св. И., които потвърждават обясненията на подсъдимия и се
твърди, че никой доказателствен материал не изключва достоверността на
заявеното от подсъдимия. Игнорирана е съвкупността от наличната по делото
фактура за сумата от 4390 лв. по РКО от 30.11.2016 г. за строителни
материали за“Харби ХДК“ и обясненията на подсъдимия, че строителните
материали са вложени и е оборена обвинителната теза. Игнорирани са и
обясненията на подсъдимия за отношенията му със св.И. от А1 и че не е
подписвал съзнатлелно протокол за получаване на 5000 лв. от него.
Игнорирана е и справката за притежаваните от болницата автомобили чрез
изопачаване от съда на показанията на св.И. и предположенията й не
установяват факти, а е трябвало да бъдат проверени, както и обясненията на
подсъдимия за ползване на дебитната карта от шофьорите на автомобилите.
Поддържа се в допълнението още липса на анализ на събрания
доказателствен материал и необсъждане доводите на защитата и така без
отговор били останали много въпроси, описани подробно на стр.12-13 от
допълнението към въззивната жалба.
Освен гореописаните съществени процесуални нарушения се твърди, че в
3
присъдата е допуснато и нарушение на материалния закон, изразило се в
следното: инкриминирано е само такова поведение, което не съставлява
присвояване; че щетата се дължи на конкретни противоправни
разпоредителни действия, каквито твърдяното неотчитане на сумите и
невнасяне по сметката на болницата на 5000 лв. не е, като не е посочено и към
кой момент се е дължало такова отчитане.
Поддържа се, че авторството на деянието не е доказано, тъй като не било
доказано получаване на служебните аванси по РКО от подсъдимия, както и
ползването на сумите за лични нужди и че не било доказано предаването от
св.И. на сумата от 5000 лв. на подсъдимия. Категорично е оборено според
защитата присвояването на 11-те суми, платени чрез ПОС терминал, както и
датите на извършените транзакции, свързани с отбелязването на“вальор“ и
разяснението от вещите лица на това понятие.
В заключение се поддържа явна несправедливост на наложеното наказание
поради неотчитането като смекчаващо вината обстоятелство изминалия
период над 5 години от инкриминираните деяния до постановяване на
присъдата. Твърди се неправилност на присъдата в гражданската част
поради липса в ОА на факти за деликт и недоказаност на извършени от
подсъдимия разпоредителни действия.
По всички тези съображения се моли в допълнението към ВЖ за цялостна
отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна
присъда. Алтернативно се моли отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане на І-инстанционния съд на база посочени директива на
Европейския парламент и решение на съда в Люксембург.
В о.с.з. прокурорът оспорва въззивната жалба и допълнителното
изложение към нея и поддържа, че възраженията в жалбата са неоснователни.
Присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна и като такава
следва да бъде потвърдена. В мотивите на съда подробно и задълбочено е
направен анализ на доказателствения материал по делото и установената
фактическа обстановка и правните изводи изцяло кореспондират с него.
Прокурорът поддържа доводите за потвърждаване на присъдата във
възражението на гражданския ищец.
Повереникът на гражданския ищец МБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕООД – гр.
Дупница адв.В.Т. оспорва въззивната жалба и допълнението към нея и моли
4
за оставяне без уважение на въззивната жалба с решението на въззивния съд,
като претендира присъждане разноски на доверителя му за тази инстанция.
Защитникът на подсъдимия адв. И.В. моли за отмяна на І-инстанционната
присъда като неправилна и незаконосъобразна и за оправдаване на
подсъдимия по съображенията в допълнението към въззивната жалба, които
интерприетира в резюме пред съда. Тя поддържа, че произнасяне на съдебен
акт без оправдаване на подсъдимия би било лишаване на подсъдимия от
възможността делото да се гледа на 2 инстанции.
Подсъдимият изрази съгласие със заявеното от защитника му и като
последна дума каза, че не иска да е подсъдим.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените
му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери жалбата за допустима като
подадена в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда подсъдимия Р. АНГ. Т.,ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Дупница, ул.“Я.“ № 8 е признат за виновен в това, че за
времето от 29.02.2016 г. до 4.12.2016 г., в качеството си на длъжностно лице –
управител на МБАЛ“Св.Иван рилски“ЕООД , със седалище гр.Дупница,
ул.“С.Г.“ № 2, назначен с Договор за възлагане на управлението на
дружеството от 29.02.2016 г.- под формата на продължавано престъпление, е
извършил 31 деяния, които осъществяват поотделно едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, като е присвоил чужди пари на обща стойност 25 079,83 лв.,
собственост на МБАЛ“Св.Иван рилски“ЕООД гр. Дупница, поверени му да ги
пази и управлява. В диспозитива на присъдата са изброени и
индвидиуализирани всяко едно от тези 31 отделни деяния, с посочване на
дата на извършване на всяко от тях и размер на присвоената сума -
престъпление по чл. 201, във вр. чл. 26, ал. I от НК, за което и при условията
на чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2
(две) години, с отлагане изтърпяването на наказанието на основание чл.66,
ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата
5
в сила. С присъдата е уважен гражданския иск за причинени с деянието
имуществени вреди в размер на 25 079,83 лв. на МБАЛ“Св.Иван
Рилски“ЕООД – гр.Дупница. Подсъдимия е осъден да заплати разноските по
делото, както следва: на гражданския ищец на МБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕООД
– гр.Дупница – сумата от 1900 лв.адвокатско възнаграждение; на Районен съд
– гр.Дупница – сумата от 1003,19 лв., представляваща държавна такса по
гражданския иск и сумата от 360 лв. разноски за съдебното производство ; на
Окръжна прокуратура, Окръжен следствен отдел – сумата от 550 лв. разноски
за досъдебното производство.
Фактическата обстановка е правилно установено от ДнРС, но в
настоящото решение тя ще се допълни с релевантни нейни установени по
делото детайли, като фактите се систематизират според виждането на
въззивния съд.
Подсъдимият Р. АНГ. Т. е роден на 27.11.1986 г. в гр. София, българин,
българско гражданство, неженен, неосъждан, с висше образование, с
постоянен адрес: гр. Дупница, ул. „Я." № 8.
Не се спори между страните, че с Решение № 10 от 26.02.2016 г. на
Общински съвет - гр. Дупница подс. Р.Т. бил избран за временно изпълняващ
длъжността управител на „Многопрофилна болница за активно лечение -
Св.Иван Рилски" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул.
„С.Г." № 2, до провеждане на конкурс. Със същото решение било възложено
на Кмета на Община Дупница да сключи договор за възлагане управлението
на едноличното дружество с ограничена отговорност с определения
управител, със срок до провеждане на конкурс. Такъв договор бил сключен на
29.02.2016 г.
С Договор за възлагане на управление на еднолично търговско
дружество с ограничена отговорност № 10 от 29.02.2016 г., сключен между
Община Дупница, представлявана от инж. М.Ч. - кмет, от една страна
наричан „доверител" и подс. Р. АНГ. Т., от друга страна наричан
..довереник/управител/", било възложено на подсъдимия управлението на
„Многопрофилна болница за активно лечение - Св. Иван Рилски" ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „С.Г." № 2, с произтичащите
от договора права и задължения за управителя. Съгласно чл. З от
горецитирания договор, на управителя е поверено да пази и управлява
финансовите средства на дружеството, като същият планира финансовите
средства, извършва финансови анализи на състоянието му, определя
разходването на средствата.
Видно от удостоверение изх. № 20180227103350/27.02.2018 г., изд. от
6
Агенция по вписванията, Р. АНГ. Т. е вписан като управител на МБАЛ „Св.
Иван Рилски" ЕООД на 30.03.2016 г., като на 30.12.2016 г. е заличен като
такъв и по партидата на дружеството и е вписан като управител В.И.М..
Непосредствено след назначаване на подсъдимия за управител, той
назначил за административен управител св.Д. И. и тя заедно с него са
занимавала с финансите на болницата. И практически св.С.П. била изолирана
от преките си задължения на зам.-главен счетоводител.
Дейността на подсъдимия като управител и в това му качество като
разпоредител с финансови средства на болницата в инкриминирания от ОА
период се развивала по три направления:
І. В качеството му на управител, на 16.08.2016 г., подсъдимият сключил
Договор за издаване и обслужване на фирмена дебитна карта Business Debit
Master Card № 5169050000078718, със страни: титуляр на сметката е
юридическото лице МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕООД, представлявано от
управителя Р. АНГ. Т., оправомощен държател на картата е управителят Р.
АНГ. Т. и Банката - издател на картата - „Юробанк България" АД/ вж л.109
от том ІІ на ДП/.
След издаване на дебитната карта, Р.Т. в качеството си на оправомощен
държател извършил транзакции от дебитната карта, както следва:
= 1/.на 10.09.2016 г. /вальор 09.09.2016г. извършил картова транзакция с
дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал)
- устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти/,
документ референтен № 1079618 за сумата от 79.35 лв., ведно със събрана на
същата дата автоматична такса комисиона с документ референтен №
1079628 в
размер на 0.40 лв. - общо 79.75 лв.;
= 2/.на 16.09.2016 г. /вальор 15.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 3901281 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 3901286 в размер на 2.00 лв. - общо
102.00 лв.;
= 3/.на 17.09.2016 г. /вальор 16.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 4639339 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 4639340 в размер на 2.00 лв. - общо
102.00 лв.,
= 4/.на 19.09.2016 г./вальор 17.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 5374062 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 5374063 в размер на 2.00 лв. - общо
102.00 лв.;
7
= 5/.на 20.09.2016 г. /вальор 19.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 5976582 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 5976583 в размер на 2.00 лв. - общо
102.00 лв.;
= 6/.на 21.09.2016 г. /вальор 20.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 6517547 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 6517548 в размер на 2.00 лв., както и
на 21.09.2016 г. /вальор 20.09.2016 г,/ извършил картова транзакция с дебитна
карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал) -
устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карта/,
документ референтен № 6705244 за сумата от 155.00 лв., ведно със
събраната на същата дата автоматична такса комисионна с документ
референтен № 6678054 в размер на 0.30 лв. - общо 257.30 лв.,
= 7/. на 26.09.2016 г. /вальор 23.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 7490546 за
сумата от 400.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 7490547 в размер на 2.00 лв., както и
на 26.09.2016 г. /вальор 21.09.2016 г./ извършил картова транзакция с дебитна
карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал) -
устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти/,
документ референтен № 7959623 за сумата от 87.68 лв., ведно със събрана на
същата дата автоматична такса комисионна с документ референтен №
7959628 в размер на 0.44 лв. - общо 490.12 лв.;
= 8/. на 27.09.2016 г. /вальор 26.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен №8393561 за
сумата от 50.00 лв., ведно със събраната на същата дата автоматична такса
комисиона с документ референтен № 8393562 в размер на 2.00 лв. и
автоматична такса комисионна с документ референтен № 8552321 в размер на
0.30 лева -общо 52.30 лв.;
= 9/. на 03.10.2016 г. /вальор 30.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал)
- устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти/,
документ референтен № 1141661 за сумата от 30.98 лв., ведно със събрана на
същата дата автоматична такса комисионна с документ референтен №
1141668 в размер на 0.15 лв. - общо 31.13 лв.;
= 10/. на 03.10.2018 г. /вальор 30.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал)
-устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти/,
документ референтен № 1141677 за сумата от 57.99 лв., ведно със събрана на
същата дата автоматична такса комисионна с документ референтен №
1141682 в размер на 0.29 лв. - общо 58.28 лв.;
= 11/.на 04.10.2016 г. /вальор 03.10.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал)
- устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карта/,
документ референтен № 1778812 за сумата от 43.52 лв., ведно със събрана на
същата дата автоматична такса комисионна с документ референтен №
1778815 в размер на 0.22 лв. - общо 43.74 лв.;
8
= 12/. на 10.10.2016 г. /вальор 07.10.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 4110936 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 4110937 в размер на 2.00 лв., както и
на 10.10.2016 г.: с вальор 08.10.2016 г. извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 4194697 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 4194698 в размер на 2.00 лв.; с вальор
09.10.2016 г. извършил картова транзакция с дебитна карта /теглене на пари в
брой/, документ референтен №4221599 за сумата от 100.00 лв., ведно със
събрана на същата дата автоматична такса комисионна с документ
референтен № 4221600 в размер на 2.00 лв. и с валъор 07.10.2016 г. извършил
картова транзакция с дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство
(или ПОС терминал) - устройство за приемане на директни плащания с
дебитни и кредитни карта/, документ референтен № 4270674 за сумата от
60.00 лв. - общо 366.00 лв.; = 13/. на 11.10.2016 г. /вальор 07.10.2016 г./
извършил картова транзакция с дебитна карта /покупка на ПОС терминално
устройство (или ПОС терминал) - устройство за приемане на директни
плащания с дебитни и кредитни карта/, документ референтен № 4935576 за
сумата от 45.00 лв., както и на същата дата /вальор 07.10.2016 г./ извършил
картова транзакция с дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство
(или ПОС терминал - устройство за приемане на директни плащания с
дебитни и кредитни карти/, документ референтен № 4940559 за сумата от
90.00 лв. - общо 135.00 лв.; = 14/.на 31.10.2016 г. /вальор 29.10.2016 г./
извършил картова транзакция с дебитна карта /покупка на ПОС терминално
устройство (или ПОС терминал) - устройство за приемане на директни
плащания с дебитни и кредитни карти/, документ референтен № 3882251 за
сумата от 89.87 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 3882252 в размер на 0.45 лв. - общо
90.32 лв.;
= 15/.на 01.11.2016 г. /вальор 31.10.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал)
- устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти/,
документ референтен № 4699240 за сумата от 24.80 лв., ведно със събрана
на същата дата автоматична такса комисионна с документ референтен №
4699242 в размер на 0.12 лв. - общо 24.92 лв.
Извлечението от банката за извършените транзакции е представено от
св.Петкова на разследващия орган и е приложено на л.83 от том ІІ на ДП.
Общата стойност на горепосочените извършени от подсъдимия транзакции
ведно с комисионите е в размер на 2 036,86 лв.
Свидетелката С.П., замл -гл.счетоводител на болницата, осчетоводявала
банковите преводи на болницата по дължими плащания за различни услуги и
към различни контрагенти, установила, че от банковата сметка на болницата
в „Юробанк България" АД липсват пари. Във връзка с това св. Петкова
направила запитване до служител на банката, който отговарял за сметката на
болницата за причините, довели до тези липси. От банката й отговорили, че
9
това движение на парични средства е от издадената дебитна карта на
управителя Р.Т.. Тя поодсъдимия Т. за липсващите пари и той й отговорил, че
е плащал гориво и интернет и че за всичко има документи, които са при св. Д.
И.. Св.И. казала на св. Петоква, че ще потърси тези документи. Но в крайна
сметка за сумите от описаните транзакции, възлизащи на 2 036,86 лв., не били
предоставени разходооправдателни документи до края на управлението на
подсъдимия – 4.12.2016 г. Дотогава в болницата работила и св.Д.И..
Безспорно е установено, че плащането на горивото за линейките на
болницата на бензиностанцията не е извършвано с дебитната карта на
болницата. При зареждане на гориво в бензиностанцията се записвал номера
на автомобила и в края на месеца издадената фактура се изпращала в
болницата. Свидетелите Б.Ч. и К.А., работили като шофьори на линейка в
МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕООД през 2016 г., зареждали гориво, без да го
плащат, като посочвали името си и данни за количеството заредено гориво,
които е вписвано на лист, който оставал в бензиностанцията.
По делото е представена справка за автомобилите собственост на
МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕООД за периода от 29.02.2016 г. до 05.12.2016 г.
ІІ. На второ място, подсъдимият Р.Т. в качеството си на управител на
„Многопрофилна болница за активно лечение - Св. Иван Рилски ЕООД - гр.
Дупница за времето от 29.02.2016 г. до 04.12.2016 г., датата когато е
освободен от заеманата длъжност, започнал да взема пари на ръка от касата
на болницата, с разходни касови ордери и от регистратурата с разписки под
формата на служебни аванси, както следва:
= 1/.разходен касов ордер от 15.08.2016 г., на името на Е.Н. за сумата от
69.98 лв. - лична пратка за Р.Т., доставена от куриер и разпоредено по
телефона да бъде заплатена от касата на болницата; = =2/.разходен касов
ордер от средата на месец март 2016 г., на името на Р.Т. за сумата от
100.00лв.- служебен аванс за командировка до гр. Търговище;
= 3/.разходен касов ордер от 06.09.2016 г. на името на Р.Т. в размер на 100
лв.;
= 4/.разходен касов ордер от 08.09.2016 г. на името на Р.Т. в размер на 100
лв. - аванс;
= 5/. разходен касов ордер от 20.09.2016 г., получен от Р.Т. на стойност
150.00 лв. - служебен аванс;
=6/.разходен касов ордер от 10.09.2016 г. за получена сума в размер на
300.00 лв.;
10
= 7/.разходен касов ордер от 29.09.2016 г., получена сума от Р.Т. на
стойност 2500.00 лв. - служебен аванс;
= 8/.разходен касов ордер от 21.09.2016 г., получена сума от Р.Т. в размер
на 200.00 лв.;
= 9/.разходен касов ордер от 04.10.2016 г. на името на Я. - ЕМАГ на
стойност 134.99 лв., изплатени по нареждане на Р.Т.;
= 10/.на неустановена дата за времето от 29.02.2016г. до 04.12.2016 г. с
разходен касов ордер без дата и номер е изплатена сума на Р.Т. - служебен
аванс в размер на 400.00 лв.;
= 11/.на неустановена дата за времето от 29.02.2016 г. до 04.12.2016 г.,с
разходен касов ордер без дата и номер, изплатени на Р.Т. на стойност 850.00
лв.;
= 12/.на неустановена дата за времето от 29.02.2016г. до 04.12.2016г.,15/.
разходен касов ордер без дата и номер, изплатени на Р.Т. в размер на 4 500.00
лв.;
= 13/.разходен касов ордер от 03.08.2016 г., изплатени на Р. АНГ. Т. в
размер на 236.00 лв.;
= 14/.разходен касов ордер от 01.11.2016 г. за сумата от 4 000 лв., изплатен
на Р.Т., със записано в ордера за плащане по фактура № 57/06.10.2016 г. на
„Нел Ропстрой" ЕООД /ПКО - Калин Г./;
= 15/.разходен касов ордер от 30.11.2016 г., изплатени общо 4002 лв. на
Росен Ангелов Т. със записване в него, че е за фактура на стойност 4 390.00
лв. + 12.00 лв. такса на „Харби" ХДК.
Общата сума по посочените РКО е в общ размер на 18 042,97 лева.
Оригиналните ордери са приложени на л.273 и сл. от делото на ДнРС.
По времето на управлението на подсъдимия на болницата – от 29.02. до
4.12.2016 г. касиер в МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕООД - гр. Дупница била
свидетелката Р. Д.. Цялата сума, която е взета от обвиняемия Р.Т. с разходни
касови ордери под формата на служебен аванс, не е била заведена в касовата
книга на болницата поради това, че ордерите към момента на получаване на
сумите са били без съответните номера и за същите липсват
разходооправдателни документи /фактури, вносни бележки или фискални
бонове/. Разходният касов ордер от 15.08.2016 г. за 69,98 лв. е на името на
11
Е.Н., куриер на фирма за доставка на пратки, но пратката е лична – за
глюкомери. Подсъдимият напредил на св. Д. да я плати от сметката на
болницата, като й казал, че след това той щял да възстанови парите, което не
сторил. Взетата на 8.09.2016 г. сума от 100 лв. е взета от подсъдимия от
регистратура в почивните дни, за което има подписани бележки от
подсъдимия, прикрепени към РКО. Издаденият на 4.10.2016 г. РКО за сумата
от 134,99 лв. е на името на КЯ., куриер лична пратка от ЕМАГ – „Бизнес
център Василеви“, но сумата е платена с пари на болницата от св.Д. по
нареждане от подсъдимия, който й казал, че ще възстанови сумата, но
впоследствие не я възстановил.
Една от сумите от 100 лв. по горните ордери, в началото на м. април 2016
г., е била за командировка на подс.Т. в Рибарица, който казал на
гл.счетоводител св.В.Т., че там ще се събират всички управители.
Подсъдимият взел 100 лв. от касата и му била издадена заповед за
командировка, като той е трябвало да върне след изтичане дните на
командировката подпечатано командировъчно, фактура за гориво, но той не
донесъл никакъв документ, за да се обоснове разхода с документи и да се
осчетоводи.
РКО от 1.11.2016 г. за сумата от 4000 лв. е издаден за частично плащане по
фактура за 4800 лв. на лицето К.Г., като след представяне на касов бон
трябвало да се изплати цялата сума, но такъв не е бил представен. По-късно е
била представена фактура от подсъдимия на Г.В., член на комисията по
извършения одит след отстраняването на подсъдимия.
На 30.11.2016 г. издаденият РКО за сумата от 4402 лв./4390 лв. + 12 лв.
такса/ е взета от подс.Т., за да бъде внесена към сметката на фирмата,
извършвала ремонтни дейности, след което подсъдимият е трябвало да донесе
вносната бележка, но такава на касиера не е била представена.
На 31.07.2016 г.при св.Т., гл.счетоводител, дошъл д-р П. и още едно лице,
което тя не познавала и д-р П. й казал, че е разговарял с управителя и той и
казал на даде на това лице 10 000 лв. Св. Т. тогава се обадила на подсъдимия
и му казала, че няма право да даде на ръка такава сума. Тогава подсъдимият й
казал да му даде на ордер 3 500 лв., че договорите са при него и всичко е
наред и че като се прибере, ще уволин трима от тях. Касиерката св.Д. дала
сумата от 3 500 лв. с РКО на въпросното лице, което е св. К.Г. като аванс за
12
ремонт на АГ отделението.Тази сума е била възстановена на болницата от св.
К.Г. с приходен РКО № 5/9.02.2017 г. Оригиналният приходен ордер е
представен на л.36 от том ІІІ на ДП. А що се отнася до приложената на л.9 от
том ІІІ на ДП Фактура № 57/6.10.2016 г., сумата по нея е била платена по
банков път на изпълинтеля на СМР.
Следва да се посочи изрично, че именно поради възстановяването на
сумата от 3500 лв. на 9.02.2017 г., макар и не от подсъдимия, тази сума е
приспадната от взетите с РКО и неотчетени суми от подсъдимия и не е
включена в глобалната сума от 18 042 лв. Защото, видно от Справката от
1.11.2016 г., приложена в одитната преписка, размера на взетата сума,
неотчетена от подсъдимия с включената първоначално сума от 3 500 лв., е в
размер на 21 542 х,97 лв.
От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещите
лица Д.иТ. в съдебното производство/ на л.221-226 от делото на ДнРС/се
установява следното:
За сумата по п.14, получена от подсъдимия с РКО № 248/30.11.2016 г.
/номерацията на ордера е поставена по-късно при одита/ в размер на 4000 лв.,
за плащане на фактура № 57/6.10.2016 г. на стойност 4 800 лв., издадена
на“Нел и РАПСТРОЙ“ ЕООД, експертизата е установила съгласно
аналитичен счетоводен регистърна сметка 401 Доставчици и проследявайки
цялостното движение на издадените фактури от дружеството, че всички
фактури, издадени от и на „НЕЛ и РАПСТРОЙ“ЕООД са платени по банков
път, вкл.и фактура № 57/6.10.2016 г. Затова именно експертизата е приела,
че тази фактура не може да се счита като разходооправдателен документ за
сумата по РКО № 248/30.11.2016 г.от 4000 лв.
За сумата по п.15, получена с РКО № 249/30.11.2016 г./номерацията също е
поставена оп време на одита/ в размер на 4002 лв. за плащане на фактура,
издадена от „Харби ХДК“ ООД, експертизата е установила съгласно
аналитичен счетоводен регистърна сметка 401 Доставчици, че няма
фактури, издадени и осчетоводени от „Харби ХДК“ООД и в
счетоводството на болницата няма регистриран такъв
контрахент.Затова именно експертизата е приела, че и тази фактура не може
да се счита като разходооправдателен документ за сумата по РКО №
249/30.11.2016 г. за сумата от 4002 лв.
13
Вешите лица са уточнили при приемане на заключението, че ако е имало
освен по банков път и плащане на изтеглените суми по РКО по фискален бон,
то е щяло да има надплащане и дружеството“Нел и Рйпстрой“ е следвало да
върне надплатеното, но такова надплащане не е установено.
За сумата по п.1 от 69,98 лв., изплатена с РКО на подсъдимия, експертизата
сочи, че е изплатена лична пратка на подсъдимия, а за получил сумата е
записано името на курииера Евгеин Нешев и по тази причина са отразени
като задължение на подс.Р.Т..
За сумата по п.9 по разходен касов ордер от 04.10.2016 г. на стойност 134,99
лв. е посочено в експертизата, че е платена лична пратка на подсъдимия, а за
получил сумата е записано името ан куриера КЯ. и по тази причина са
отразени като задължение на одс.Р.Т..
ІІІ. На трето място, на 13.10.2016 г. подс. Р.Т., в качеството си на управител
на „Многопрофилна болница за активно лечение - Св. Иван Рилски" ЕООД -
гр. Дупница, сключил Договор № ********* с „Мобилтел ЕАД, магазин КК
гр. Варна за предоставяне на комуникационни услуги и устройства, приложен
заедно с приложението към него на л. 48 – 58 от том ІІІ на ДП, със страни:
абонат – МБАЛ“Св.Иван рилски“ ЕООД – гр.Дупница, представляваон от
управителя Р. АНГ. Т. и оператор- “Мобилтел“ЕАД – София, магазин КК-
Варна, представлявано от служителя свидетеля Й. И.. Договорът бил
подписан за абоната – от подсъдимия в качеството му на управител,
представляващ болницата и за мобилния оператор – от св.Й. И..
В Приложение № 1 към Договора за активиране и условия за ползване на
тарифни планове за мобилна телефонна услуга тарифни планове Мтел М
Клас, т. 4.12 е посочено, че операторът предоставя на абоната, т.е. на
болницата, крайни устройства, като отстъпка от цената, дължима за
предоставените по Договора услуги, която се определя въз основа на броя на
активираните 81 СИМ карти. Съгласно т. 4.12.1 от същото приложение,
общия размер на отстъпката, която може да бъде усвоена, е в размер до 6 000
лв., тъй като ставало въпрос за голяма корпоративна група.
Във връзка с описаното приложение при сключване на договора св.Й. И.
обяснил на подс. Т., че има право на „бюджетна отстъпка" при закупуване
на устройства от „Мобилтел" ЕАД. Във връзка с това, Т. пожелал и взел 4
14
броя мобилни телефони „Айфон 7“ на стойност 5 784.00 лв., 2 броя „Самсунг
Джей 5" на обща стойност 585.00 лв. и 3 броя „Нокиа" на обща стойност
106.00 лв. Описаните мобилни телефони Т. не е плащал, тъй като същите са
му били дадени като отстъпка за сключения договор. Описаните телефони
били предадени на подс.Т. с Приемо-предавателен протокол от 19.10.2016 г.,
който е подписан от него и св.И./ вж л.214 от том VІІ на ДП/.
Около седмица, след като взел мобилните апарати, подсъдимият
отишъл в магазина на „Мобилтел А1" ЕАД и пожелал да върне апаратите, тъй
като болницата не се нуждаела от тях, а имала нужда от парични средства.
Свидетелят Й. И. обяснил на подсъдимия, че „Мобилтел" ЕАД не може да му
даде пари срещу тези телефони и като единствен вариант му предложил
дадените като отстъпка мобилни телефони да бъдат продадени на трети лица,
но вече като втора употреба, тъй като били отворени и сумите от прадожбата
могат да бъдат предоставени на подс. Р.Т., който се съгласил на предложения
вариант. След като подсъдимият оставил гореописаните мобилни телефонни
апарати, свидетелят Й. И. ги занесъл в няколко магазина за продажба на
мобилни апарати. След продажбата им, с Приемо-предавателен протокол от
28.10.2016г. св. Й. Г. И. предал на подс.Т., в качеството му на управител на
МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕООД, сумата от 5 000 лв., като протоколът бил
подписан от двамата при предаването на сумата. Протоколът е приложен в
Одитната преписка като Приложение № 20 и беше предедявен на подсъдимия
във въззивното производство. Получената от продажбата на мобилните
апарати сума от 5000 лв., предадена на подсъдимия от св.И. в качеството му
управител на болницата, за да я пази и управлява, не е била внесена в касата
или по сметката на болницата – липсват одкументи за извършен превод.
От заключението на изготвена на досъдебното производство разширена
съдебно-счетоводна експертиза от вещите лица Д.иТ. се установява, че в
резултат от гореописаните действия на Т. е нанесена щета на МБАЛ „Св.
Иван Рилски" ЕООД в общ размер на 25 079.83 лв. В с.з. по приемане на
експертизата вещите лица са допълнили, че са ползвали извлечения от
банковата сметка, за която е издадена банковата карта, предоставени от
„Юробанк“. За изтеглените суми с банковата карта не са представеин
разходооправдателни документи. От самия факт, че стоят открити салда
следва, че не са представени такива разходооправадателни документи.
Паричните средства, изтеглени в брой с дебитната карта от банковата сметка
на болницата следва да бъдат възстановени на касата на болницата със
съответните Приходни касови ордери/ПКО/, но такива в материалите по
делото липсват. Срещу отразените в справката изтеглени суми от касата на
болницата също не са представени разходооправдателин документи. Такива
могат да бъдат фактури, ПКО за заплатени суми на контрахенти, но по делото
не са представени за процесните суми. При проверка на касовата книга на
болницата вещите лица не са установили да има отразени в нея такива ПКО.
При изтегляне на служебен аванс също трябва да се представят
разходооправдателни документи и след като такива не са били представени,
вещите лица са приели, че теглените суми не са похарчени за служебни цели.
В допълнителната ССчЕ от СП е посочено, че след проверка на
аналитичните и хронологични регистри на сметка № 498/1/42- Други
15
дебитори -партида на Р.Т. - Каса, сметка 501 Каса и сметка 503 -
разплащателна сметка за периода от 01.01.2016 г. до 13.09.2021 г. /датата на
която вещите лица са посетили дружеството/, вещите лица са установили, че
не са представени и осчетоводени разходооправдателни документи и не са
постъпвали суми от Р.Т. за погасяване на задълженията по неговата партида.
Не е постъпвала и сума от 5000 лв. от Р.Т. за продадени 4 бр. мобилни
телефони, индивидуализирани в обвинителния акт в касата и
разплащателната сметка на МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕООД. За изтеглените
суми в размер на 2036.86 лв. /2014.19 лв. -изтеглена сума и 22.67 лв. -
комисионна/ от сметката на МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕООД с дебитна карта
с оправомощен държател Р.Т. не са установени разходно оправдателни
документи и същите не са възстановени на дружеството, видно от
предоставените на вещите лица счетоводни регистри на смет7ка 501 и сметка
503 – разплащателна сметка.
От допълнителните обяснения на експертите в съдебно заседание пред
ДнРС /вж л.229-230 от делото на ДнРС/ при приемането на тази експертиза
те са допълнили, че разходните ордери, които са издадени от болницата във
връзка с получени суми от Р.Т. от касата на дружеството първоначално не са
били осчетоводени и не са били записани в касовата книга на дружеството
именно поради липса на разходооправдателни документи към тях. Към
30.12.2016 г. всички касови ордери, предмет на обвинението са описани от
касиерката св. Д. в касовата книга, заведени са със съответни номера, както са
описани и в допълнителната експертиза и са били осчетоводени в
счетоводството по партидата на Р.Т.. Поради тази причина, всички РКО са с
една и съща дата - 30.12.2016 г. и съответната номерация, която е посочена в
допълнителната ССЕ. Експертите уточняват, че само два ордера нямат
номерация и това са ордерите, за които като получател е посочено друго лице
и касаят суми, които са изплатени от касата на болницата, но са свързани с
лични пратки на управителя. Поради тази причина са записани имената на
куриерите, които са получили сумите от касата.
Вещите лица са пояснили, че първичният документ трябва да бъде съставен
към момента на стопанската операция по партида 498“Други дебитори“, в
която сметка получените от подсъдимия горепосечени суми по РКО са
осчетоводени на 30.12.2016 г. като задължение на управителя Р.Т., въпреки че
той вече не е такъв. Първични документи са придохдинят касов ордер и
16
фискален бон, но такива не са били представени от подсъдимия в качеството
му на управител. Вещите лица са заявили за допусната от тях техническа
грешка на стр. 3 от заключението- вместо дата 13.12.20121 г. по точка втора,
ред 4-ти отдолу нагоре следва да се чете“…Разплащателната сметка за
периода 1.01.2016 г. до 13.09.2016 г..“.
В периода от 19.12.2016 г. до 17.01.2017 г. на основание Заповед №
3681/08.12.2016 г. на Кмета на Община Дупница е извършена проверка от
комисия в състав: Г.В. - ст. експерт „ВВК“, Илия Ч. -представител на ОбС,
В.В. - ст. специалист „счетоводител" в Община Дупница и Р.Т. - досегашен
управител на дружеството, на наличните средства в касата на МБАЛ „Св.
Иван Рилски" ЕООД, както и разходооправдателни документи за получени
служебни аванси и други плащания от управителя Т. за периода на
управлението му. За констатираните липси и излишъци на материални
ценности в различните звена на дружеството и по МОЛ, неразделна част от
Приемо-предавателния протокол от 20.01.2017 г. е таблица /Приложение № 1/
с данни за същите. Съставеният протокол е подписан от членовете на
комисията, а от поде. Т. - с особено мнение, видно от цитираното
приложение.
Районният съд е посочил изчерпателно доказателствата, от които е
установил възприетата фактическа обстановка.
Споделя се извода, че фактическа обстановка е установена от следните
доказателства: показанията на свидетелите, Й. И., Р.Д., П., В.Т., Р. Д., С.П.,
Л.М., Д. И., К.Г., Б.Ч. и К.А. писмени доказателства: справка за транзакции с
дебитна карта на МБАЛ „Св. Ив. Рилски" ЕООД, граждански договор № 73 от
01.08.2017 г. сключен между МБАЛ „Св. Ив. Рилски" ЕООД и Л.М.; договор
за изпълнение на СМР от 14.07.2016 г. сключен между МБАЛ „Св. Ив.
Рилски" ЕООД и ,,Нел и Ропстрой" ЕООД, представлявано от К.Г., справка за
взети с РКО от м. март до 05.12.2016 г. от Р.Т., ксерокопия на разходни
касови ордери, представени на досъдебното производство, приобщени по
надлежния ред и допълнително изисканите на съдебното следствие и
представени такива, взети предвид от експертите при изготвяне на
допълнителната ССЕ; фактура № 57/06.10.2016 г. за сумата от 4 000 лв. изд.
от „Нел и Ропстрой" ЕООД, приходен касов ордер № 5 от 09.02.17 г. за
сумата от 3 500 лв. внесена от К.Г.; договор за възлагане на управление на
17
еднолично търговско дружество с ограничена отговорност от 29.02.2016 г.;
удостоверение изх. № 20180227103350/27.02.2018 г., издадено от Агенция по
вписванията; договор за мобилни услуги от 15.04.2016 г., договор за лизинг,
Приложение № 1 към същия; приемо-предавателен протокол от 28.10.2016 г.;
приемо-предавателен протокол от 20.01.2017 г. и Приложение № 1 към него;
справка за автомобилите собственост на МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕООД за
периода от 29.02.2016 г. до 05.12.2016 г.; писмо от „Емаг Интернешънъл"
ООД от 15.06.2021 г.; справка за съдимост на подсъдимия; двойна съдебно-
счетоводна експертиза и допълнителна ССЕ.
ДнРС подпробно е анализирал всяко едно доказателствено средство и какви
факти се установяват от него.
Настоящият състав се солидаризира с извода на І-инстанционния съд за
цялостно кредитиране показанията на свидетелите Й. И., Р.Д., П., В.Т., Р. Д.,
С.П., Л.М., К.Г., Б.Ч. и К.А. като безпротиворечиви, логични,
последователни и взаимодопълващи се. Показанията на свидетелите Т. –
гл.счетоводител на болницата, Р. Д. – касиер на болницата и Петкова – зам.-
главен счетоводител на болницата са последователин и непротиворечиви. Те
установяват, предвид заеманите от свидетелкитке длъжности, механизма на
извършваните от подсъдимия дейности с финансовите средства на болницата,
както и обясняват причината за незаписване в касовата книга на процесните
ордери и неосчетоводяването им – липса на разходооправдателин документи
за тях. Заявеното от посочените свидетелки се подкрепя изцяло от
заключениеята на съдебно-счетоводните експертизи от ДП и СП. Отделно от
това, свидетелките абсолютно категорично са заявили,че сумите по двата
договора за ремонтни дейности на болницата са изплатени изцяло по банков
път. А този факт се подкрепя и от заявеното от свидетеля К.Г..
Св.Й. Й.ов, служител в магазина на „Мтел“АД пък е изяснил подробно
събитията, развили се между Й.ов и подсъдимия в качеството му на
управител във връзка със закупуването на скъпи молбилни телефони,
връщането им впоследствие и настояването на подсъдимия пред св.Й.ов да
бъдат продадени, както и подписаните между тях приемо-предавателни
протоколи за предаване на телефоните и за предаване от св.Й.ов на
подсъдимия сумата от 5000 лв. за продадените като втора употреба върнати
телефони от подсъдимия на св.Й.ов под претекст, че на болницата й трябват
18
пари, а не телефони. Показанията на свидетелите Б.Ч. и К.А., шофьори на
линейки в болницата, са абсолютно еднопосочени и непротиворечиви. Те са
разяснили начина на зареждане на гориво от тях на линейките, който се
опсочи по-гоер при описание на факитческата обстановка и категорично
опровергаха твърдяното от подсъдимия и св.И., че за зареждане на гориво е
била използвана от някой от тях дебитната карта на болницата.
Споредля се изцяло възприетото от районния съд за частично кредитиране
показанията на св. Д. И., административен управител, назначена от
подсъдимия, само в частите им, в които ес подкрепят от кредитираните
доказателства. В часттта, в която заявява, че дебитната карта на болницата се
е ползвала и от шофьорите, когато пътували и трябвало да зареждат гориво,
нейните показания са категорично опровергани от показанията на самите
шофьори - свидетелите Ч. и А., които предвид изпълняваната от тях длъжност
като шофьори в болницата подробно изясниха начина на зареждане с гориво
и че никога нито един от тях не е ползвал дебитната карта на болницата за
зареждане на линейките с гориво.
Показанията на свидетелите Ч., П., Р.Д. не съдържат преки факти в
подкрепа на обвинението. Но те се кредитират каот достоверни и по косвен
начин допълват извършените неправомерин едйствия от подсъдимия.
Както е посочил ДнРС, изготвените в ДП и СП съдебно-счетоводни
експертизи от вещите лица Д.иТ. следва да се кредитират изцяло като
обективни и компетентно изготвени. Те са извършени след задълбочено
запознаване с релевантната банкова и счетоводна документация и обосновано
и аргументирано излагат констатираното от вещите лица по предмета на
обвинението, което подробно бе посочено по-горе в решението.Експертните
заключения, в съвкупност с кредитираните гласни доказателства,
опровергават обосновано и аргументирано защитната теза на подсъдимия,
развита в обяснеинята му.
Писмените документи – справки, договори, извлечения от банкови сметки
също се кредитират изцяло и отразеното в тях в съвкупност с гореописаните
креидтирани доказателства очертават изложената в решението фактическа
обстановка.
Районният съд е посочил подробно в мотивите на присъдата
съдържанието на обясненията на подсъдимия. Той е заявил, че на 06.12.2016
г. бил почти силово отстранен от болницата. Настоявал пред новия управител
19
на болницата д-р М., като се обаждал и на кмета на общината с молба да бъде
сформирана приемо-предавателна комисия, на която да предаде
документацията на дружеството. Такава била определена след около 10 дни.
Подал и писмено възражение в Община Дупница. На 06.12.2016 г. бравата на
служебния му кабинет, както и на кабинета на завеждащ-стопанския
ръководител на болницата - св. И. били сменени, след което напуснал
болницата. На комисията предал служебен телефон и документи, които се
намирали у него, като подписал протокола с особено мнение предвид
несвоевременните действия на комисията. За автомобилите т.нар. „ванове" е
било зареждано гориво с дебитната карта на болницата. Никога за нуждите на
болницата не са поръчвани скъпи телефони и в тази връзка държаното
обвинение е следвало да проследи къде се намират тези телефони.
Предоставял картата за текущи нужди, а в случаите, когато е извършвал
лично тегления е представял документи за нощувки, фактура, касов бон от
бензиностанция, каквото е касаело него лично го е предоставял на момента.
Болницата е имала страница във фейсбук с цел реклама,за което също
плащането е ставало с картата. По същия начин е извършвано и плащането
към фирма ,Краш" за компютърна техника и такава била закупувана, както и
резервни части. Никога не е получавал каквото и да било от А1, както и
никога не е взимал сумата от 4000 лв. за К.Г..
При това подробно посочване съдът е маркирал съображения защо не
кредитира в една част обясненията на подсъдимия. Настоящият състав намира
за необходимо да разшири изложеното от ДнРС, което споделя, с
допълнителни собствени съображения. Обясненията на подсъдим имат двояка
функция – те са и средство за защита, и доказателстевно средство.
Обясненията могат да бъдат годно доказателствено средство, когато
изнесеното от тях се подкрепя от кредитирания доказателствен материал. В
последното с.з. пред районния съд подсъдимият е дал подробни обяснения.
Освен заявеното, че е бил управител на болницата през инкриминирания
период и колко хора са работиил в счетоводния отдел, че е отстранен на
4.12.2016 г., че след около 10 дни това е започнала проверка на финансовата
документация и че подписа в предявените му протокоил прилича на неговия,
в цялата им останала част обясненията на подсъдимия следва да се приемат
само като защитна теза, защото са опровергани от кредитирания
доказателствен материал. Твърдението за зареждане на гориво с банковата
карта на болницата, чийто държател е бил единствено подсъдимият и това е
записано в сключения договор, е категорично опровергано от показанията на
шофьорите – св. Ч. и А.. Обясненията му се подкрепят в тази част
единсгтвено от некредитираните показания на св.Д.И., но поради същата
причина, което е посочено и от районния съд, нейните показания в тази част
не са кредитирани с доверие.Твърдението, че никога не е закупувал мобилни
20
телефони за болницата също е категоричон опровергано първо от наличинте
оп делото писмени доказателства - сключените дооговори между него като
управител на Болницата с мобилния оператор“Мобилтел“ЕАД, и
приложенията към тях, второ – от двата приемо-предавателни протокола
съответно за телефоните и за сумата от 5000 лв., предадена от св.Й.ов на
подсъдимия и от показанията на св.Й.ов, служителят участвал в съставянето
на тези документи и присъствал на подписването им от подсъдимия. Затова
не се кредитира и заявеното от подсъдимия пред въззивния състав, че
приемо-предавателния протокол за сумата от 5000 лв. подсъдимият вижда за
първи път. Но същевременно съдът кредитира заявеното от подсъдимия при
предявяването на протоколите във въззивното производстнво, че подписа му
и в двата протокола прилича на неговия. Това представлява частично
самопризнание на подсъдимия за знанието му за тези документи. Твърдението
му, че е представял документи за нощувки, командировки, за реклама на
болницата във „Фейсбук“ и че никога не е взимал сумата от 4000 лв. за К.Г.
се опровергава освен от всички други кредитирани писмени и гласни
доказателства по делото, но и от показанията на самия К.Г., по-късно
възстановил сумата от 3 500 лв. на болницата и от заключенията на ССчЕ. По
тези съображения се налага обоснования правен извод, че обясненията на
подсъдимия представляват единствено негова защитна теза, целяща
оневиняването му.
При така установеното от фактическа страна обосновано и
законосъобразно районният съд е приел ,че обвинението е доказано от
обективна и субективна страна, както и откъм неговото авторство по
изискващия се от разпоредбата на чл.303 НПК начин.
Споделят се изцяло доводите на районния съд, че субект на
престъплението по чл.201 НК е длъжностно лице. Безспорно е по делото, че
подсъдимият Т. е притежавал качеството на длъжностно лице – управител на
търговско дружество - МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕООД със седалище гр.
Дупница, ул. „С.Г." № 2, като управлението му е възложено с Договор за
възлагане на управление на еднолично търговско дружество с ограничена
отговорност от 29.02.2016год. Като управител на посочената МБАЛ той е
вписан на 30.03.2016 г. и е бил реално такъв до 4.12.2016 г., когато е
принудително отстранен от работното си място и на 30.12.2006 г. е заличен
като такъв в регистъра, когато е вписан следващия управител на болницата.
21
В чл.3 от Договора за възлагане на управлението е записано, че на
управителя е поверено да пази и управлява финансовите средства на
дружеството, като плансира финансовите средства, извършва финансови
анализи на състоянието му , определя разходването на средствата.
Чл.201 ал.1 НК предвижда наказателна отговорност за длъжностно лице,
което присвои в това му качество чужди пари, вещи или други ценности,
връчени в това му качество да ги пази или управлява.
Безспорно е установено по делото и затова е законосъобразен извода на
районния съд, че именно в това му длъжностно качество – управител на
болницата - подсъдимият Т. в периода на управлението си на дружеството е
получил сумата от общо 25 079,83 лв. Сумата се установи, че е получена от
него по три различни способа.
Първият способ е теглене на суми с дебитна карта от сметката на
болницата. В качеството му на управител, на 16.08.2016 г., подсъдимият
сключил Договор за издаване и обслужване на фирмена дебитна карта
Business Debit Master Card № 5169050000078718, със страни: титуляр на
сметката е юридическото лице МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕООД,
представлявано от управителя Р. АНГ. Т., оправомощен държател на картата
е управителят Р. АНГ. Т. и Банката-издател на картата - „Юробанк
България" АД/ вж л.109 от том ІІ на ДП/. Установи се безспорон, че
дебитната карта е била държана и ползвана само от него,в качеството му на
неин държател съгласно сключения договор.
С дебитната карта се установи по безспорен начин, че подс.Т. е извършил
общо 15 транзакции, а именно:
= 1/.на 10.09.2016 г. /вальор 09.09.2016г. извършил картова транзакция с
дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал)
- устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти/,
документ референтен № 1079618 за сумата от 79.35 лв., ведно със събрана на
същата дата автоматична такса комисиона с документ референтен №
1079628 в
размер на 0.40 лв. - общо 79.75 лв.;
= 2/.на 16.09.2016 г. /вальор 15.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 3901281 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 3901286 в размер на 2.00 лв. - общо
102.00 лв.;
= 3/.на 17.09.2016 г. /вальор 16.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
22
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 4639339 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 4639340 в размер на 2.00 лв. - общо
102.00 лв.,
= 4/.на 19.09.2016 г./вальор 17.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 5374062 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 5374063 в размер на 2.00 лв. - общо
102.00 лв.;
= 5/.на 20.09.2016 г. /вальор 19.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 5976582 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 5976583 в размер на 2.00 лв. - общо
102.00 лв.;
= 6/.на 21.09.2016 г. /вальор 20.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 6517547 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 6517548 в размер на 2.00 лв., както и
на 21.09.2016 г. /вальор 20.09.2016 г,/ извършил картова транзакция с дебитна
карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал) -
устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карта/,
документ референтен № 6705244 за сумата от 155.00 лв., ведно със
събраната на същата дата автоматична такса комисионна с документ
референтен № 6678054 в размер на 0.30 лв. - общо 257.30 лв.,
= 7/. на 26.09.2016 г. /вальор 23.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 7490546 за
сумата от 400.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 7490547 в размер на 2.00 лв., както и
на 26.09.2016 г. /вальор 21.09.2016 г./ извършил картова транзакция с дебитна
карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал) -
устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти/,
документ референтен № 7959623 за сумата от 87.68 лв., ведно със събрана на
същата дата автоматична такса комисионна с документ референтен №
7959628 в размер на 0.44 лв. - общо 490.12 лв.;
= 8/. на 27.09.2016 г. /вальор 26.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен №8393561 за
сумата от 50.00 лв., ведно със събраната на същата дата автоматична такса
комисиона с документ референтен № 8393562 в размер на 2.00 лв. и
автоматична такса комисионна с документ референтен № 8552321 в размер на
0.30 лева -общо 52.30 лв.;
= 9/. на 03.10.2016 г. /вальор 30.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал)
- устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти/,
документ референтен № 1141661 за сумата от 30.98 лв., ведно със събрана на
същата дата автоматична такса комисионна с документ референтен №
1141668 в размер на 0.15 лв. - общо 31.13 лв.;
= 10/. на 03.10.2018 г. /вальор 30.09.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал)
-устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти/,
23
документ референтен № 1141677 за сумата от 57.99 лв., ведно със събрана на
същата дата автоматична такса комисионна с документ референтен №
1141682 в размер на 0.29 лв. - общо 58.28 лв.;
= 11/.на 04.10.2016 г. /вальор 03.10.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал)
- устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карта/,
документ референтен № 1778812 за сумата от 43.52 лв., ведно със събрана на
същата дата автоматична такса комисионна с документ референтен №
1778815 в размер на 0.22 лв. - общо 43.74 лв.;
= 12/. на 10.10.2016 г. /вальор 07.10.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 4110936 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 4110937 в размер на 2.00 лв., както и
на 10.10.2016 г.: с вальор 08.10.2016 г. извършил картова транзакция с
дебитна карта /теглене на пари в брой/, документ референтен № 4194697 за
сумата от 100.00 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 4194698 в размер на 2.00 лв.; с вальор
09.10.2016 г. извършил картова транзакция с дебитна карта /теглене на пари в
брой/, документ референтен №4221599 за сумата от 100.00 лв., ведно със
събрана на същата дата автоматична такса комисионна с документ
референтен № 4221600 в размер на 2.00 лв. и с валъор 07.10.2016 г. извършил
картова транзакция с дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство
(или ПОС терминал) - устройство за приемане на директни плащания с
дебитни и кредитни карта/, документ референтен № 4270674 за сумата от
60.00 лв. - общо 366.00 лв.; = 13/. на 11.10.2016 г. /вальор 07.10.2016 г./
извършил картова транзакция с дебитна карта /покупка на ПОС терминално
устройство (или ПОС терминал) - устройство за приемане на директни
плащания с дебитни и кредитни карта/, документ референтен № 4935576 за
сумата от 45.00 лв., както и на същата дата /вальор 07.10.2016 г./ извършил
картова транзакция с дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство
(или ПОС терминал - устройство за приемане на директни плащания с
дебитни и кредитни карти/, документ референтен № 4940559 за сумата от
90.00 лв. - общо 135.00 лв.; = 14/.на 31.10.2016 г. /вальор 29.10.2016 г./
извършил картова транзакция с дебитна карта /покупка на ПОС терминално
устройство (или ПОС терминал) - устройство за приемане на директни
плащания с дебитни и кредитни карти/, документ референтен № 3882251 за
сумата от 89.87 лв., ведно със събрана на същата дата автоматична такса
комисионна с документ референтен № 3882252 в размер на 0.45 лв. - общо
90.32 лв.;
= 15/.на 01.11.2016 г. /вальор 31.10.2016 г./ извършил картова транзакция с
дебитна карта /покупка на ПОС терминално устройство (или ПОС терминал)
- устройство за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни карти/,
документ референтен № 4699240 за сумата от 24.80 лв., ведно със събрана
на същата дата автоматична такса комисионна с документ референтен №
4699242 в размер на 0.12 лв. - общо 24.92 лв.
Общата стойност на горепосочените извършени от подсъдимия транзакции
ведно с комисионните е в размер на 2 036,86 лв. ССчЕ сочи, че паричните
средства, изтеглени в брой с дебитната карта от банковата сметка на
24
болницата, следва да бъдат възстановени на касата на болницата със
съответните Приходни касови ордери/ПКО/, но такива в материалите по
делото липсват.Тъй като се установи безспорно и от показанията на
свидетелите, и от заключенията на ССЕ и от писмените доказателства по
делото, приложени в Одитната преписка, че за така изтеглените суми до края
на управлението си подсъдимият не е представил дължимите
разходооправдателни документи, се налага безспорният извод, че сумата от
2 036,83 лв. е била присвоена от него.
Във връзка с възражението на защитата за различието в датите на
посочения вальор и датата на деянието в обстоятелствената част на ОА /респ.
и в мотивите на присъдата /е необходимо да се направи следното пояснение:
Видно е, че при по-голяма част от транзакциите датата на вальора е с ден или
за два по-рано от посочената дата на извършената транзакция. Вальор
означава датата на физическото получаване на сумата от лицето при теглене
от АТМ. Тази разлика между вальора и посочената дата на транзакцията е,
защото правилно е посочването от вещите лица, че вальор означава деня на
физическото получаване на сумата от лицето, но сметката остава блокирана
до осчетоводяването на транзакцията. Осчетоводяването обаче в банката
става до 23 часа след физическото изтегляне на сумата и отразяване на
транзакцията в банковите документи, представляващи извлечение от сметката
на болницата. Затова в обстоятелствената част и в мотивите на присъдата
коректно са посочени и двете дати – и датата на физическото получаване на
сумата/вальор/, и датата на осчетоводяването на транзакцията в банката. А
ако е теглено в почивни дни, то осчетоводяването в банката става в първия
работен ден след изтичане на почивните дни. Затова вальорът в три от
транзакциите е с 2 дни по-рано посочен от датата на осчетоводената
транзакция, като именно датата на осчетоводената документално транзакция
правилно приета като дата на извършване на деянието. В диспозитива на
присъдата/както и на ОА/ е посочена като дата на извършените транзакции
датата, посочена в банковите документи на извършената транзакция, след
нейното осчетоводяване. Така че няма никаква неяснота и противоречие
относно датата на извършване на деянията. Посочването е на датата, когато
транзакцията е отразена надлежно в банковото извлечение от сметката на
болницата и за пълнота и коректност в обстоятелствената част на ОА е
посочен и вальорът. А в диспозитива на ОА и на присъдата като дата на
25
извършване на отделните деяния е посочена именно датата на транзакцията й
съгласно датата на отразяването на извършената транзакция в банковите
документи.
Вторият използван от подсъдимия способ за получаване на парични
средства от повереното му имущество на болницата е получаване на пари в
брой чрез разходни касови ордери/РКО/ от касата на болницата и от
регистратурата с разписки под формата на служебни аванси, както следва:
= 1/.разходен касов ордер от 15.08.2016 г., на името на Е.Н. за сумата от
69.98 лв. - лична пратка за Р.Т., доставена от куриер и разпоредено по
телефона да бъде заплатена от касата на болницата; = =2/.разходен касов
ордер от средата на месец март 2016 г., на името на Р.Т. за сумата от
100.00лв.- служебен аванс за командировка до гр. Търговище;
= 3/.разходен касов ордер от 06.09.2016 г. на името на Р.Т. в размер на 100
лв.;
= 4/.разходен касов ордер от 08.09.2016 г. на името на Р.Т. в размер на 100
лв. - аванс;
= 5/. разходен касов ордер от 20.09.2016 г., получен от Р.Т. на стойност
150.00 лв. - служебен аванс;
=6/.разходен касов ордер от 10.09.2016 г. за получена сума в размер на
300.00 лв.;
= 7/.разходен касов ордер от 29.09.2016 г., получена сума от Р.Т. на
стойност 2500.00 лв. - служебен аванс;
= 8/.разходен касов ордер от 21.09.2016 г., получена сума от Р.Т. в размер
на 200.00 лв.;
= 9/.разходен касов ордер от 04.10.2016 г. на името на Я. - ЕМАГ на
стойност 134.99 лв., изплатени по нареждане на Р.Т.;
= 10/.на неустановена дата за времето от 29.02.2016г. до 04.12.2016 г. с
разходен касов ордер без дата и номер е изплатена сума на Р.Т. - служебен
аванс в размер на 400.00 лв.;
= 11/.на неустановена дата за времето от 29.02.2016 г. до 04.12.2016 г.,с
разходен касов ордер без дата и номер, изплатени на Р.Т. на стойност 850.00
лв.;
= 12/.на неустановена дата за времето от 29.02.2016г. до 04.12.2016г.,15/.
разходен касов ордер без дата и номер, изплатени на Р.Т. в размер на 4 500.00
26
лв.;
= 13/.разходен касов ордер от 03.08.2016 г., изплатени на Р. АНГ. Т. в
размер на 236.00 лв.;
= 14/.разходен касов ордер от 01.11.2016 г. за сумата от 4 000 лв., изплатен
на Р.Т., със записано в ордера за плащане по фактура № 57/06.10.2016 г. на
„Нел Ропстрой" ЕООД /ПКО - Калин Г./;
= 15/.разходен касов ордер от 30.11.2016 г., изплатени общо 4002 лв. на
Росен Ангелов Т. със записване в него, че е за фактура на стойност 4 390.00
лв. + 12.00 лв. такса на „Харби" ХДК.
Общата сума по посочените РКО е в общ размер на 18 042,97 лева.
Оригиналните ордери са приложени на л.273 и сл. от делото на ДнРС.
Безспорно се установи от кредитираните свидетелски показания и
заключенията на двете ССчЕ, че за сумите по всички посочени РКО няма
разходооправдателни документи. Срещу отразените в справката изтеглени
суми от касата на болницата също не са представени разходооправдателин
документи. Такива могат да бъдат фактури, ПКО за заплатени суми на
контрахенти, но по делото не са представени за нито една от процесните суми
по РКО. При проверка на касовата книга на болницата вещите лица не са
установили да има отразени в нея такива ПКО. При изтегляне на служебен
аванс също трябва да се представят разходооправдателин одкументи и след
като такива не са били представени, вещите лица са приели, че теглените
суми не са похарчени за служебни цели. Както се посочи вече, сумата от
3 500 лв., която е възстановена от св. К.Г. на 9.02.2017 г., въпреки че не е
възстановена от подсъдимия, е възстановена на болницата и тя не е включена
в сумата от 18 042,97 лв.
Допълнителната ССчЕ обосновано сочи защо фактурите по пункт 14 и 15
не са признати за надлежни разходооправдателни документи, както и защо е
прието, че със сумита по п.1 и 9. са платени лични пратки. За сумата по п.14,
получена с РКО № 248/30.11.2016 г. в размер на 4000 лв., за плащане на
фактура № 57/6.10.2016 г. на стойност 4 800 лв., издадена на“Нел и
РАПСТРОЙ“ ЕООД експертизата е установила, че всички фактури, издадени
от и на „НЕЛ и РАПСТРОЙ“ЕООД са платени по банков път, вкл.и
фактура № 57/6.10.2016 г. Затова именно експертизата е приела, че тази
фактура не може да се счита като разходооправдателен документ за сумата по
27
РКО № 248/30.11.2016 г.от 4000 лв.
За сумата по п.15, получена с РКО № 249/30.11.2016 г. в размер на 4002 лв.
за плащане на фактура, издадена от „Харби ХДК“ ООД, екстпертизата е
установила съгласно аналитичен счетоводен регистърна сметка 401
Доставчици няма фактури, издадени и осчетоводени от „Харби ХДК“ООД
и в счетоводството на болницата няма регистриран такъв контрахент.
Затова именно експертизата е приела, че тази фактура не може да се счита
като разходооправдателен документ за сумата по РКО № 249/30.11.2016 г. за
сумата от 4002 лв.
Вешите лица са уточнили при приемане на заключението, че ако е имало
освен по банков път и плащане на изтеглените суми по РКО по фискален бон,
то е щяло да има надплащане и дружеството“Нел и Рипстрой“ е следвало да
върне надплатеното, но такова надплащане не е установено.
За сумата по п.1. от 69,98 лв., изплатена с РКО на подсъдимия, е изплатена
лична пратка на подсъдимия, а за получил сумата е записано името на
курииера Евгеин Нешев и по тази причина са отразени като задължение
на подс.Р.Т..
За сумата по п.9 по разходен касов ордер от 04.10.2016 г. на стойност 134,99
лв. е посочено в експертизата, че е платена лична пратка на подсъдимия, а за
получил сумата е записано името ан куриера КЯ. и по атзи причина са
отразени като задължение на одс.Р.Т.. За тази сума посоченото от
експертизата се потвържадва и от св.Д.. Защитната теза на подсъдимия, че
закупеният за тази сума епилатор е за АГ отделението на болницата, се
опроверга категорично от посочените доказателства.
Третият способ за получаване на парични средства от патримониума на
болницата от подсъдимия в качеството си на управител на „Многопрофилна
болница за активно лечение - Св. Иван Рилски" ЕООД - гр. Дупница, е
сключването и подписването от него от него на Договор № ********* с
„Мобилтел“ ЕАД, магазин КК гр. Варна за предоставяне на комуникационни
услуги и устройства, приложен заедно с приложението към него на л. 48 – 58
от том ІІІ на ДП, със страни: абонат – МБАЛ“Св.Иван рилски“ ЕООД –
гр.Дупница, представляваон от управителя Р. АНГ. Т. и оператор-
“Мобилтел“ЕАД – София, магазин КК- Варна, представлявано от служителя
свидетеля Й. И.. В Приложение № 1 към Договора за активиране и
28
условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга
тарифни планове Мтел М Клас, т. 4.12 е посочеон, че операторът предоставя
на абоната, т.е. на болницата крайни устройства, като отстъпка от цената,
дължима за предоставените по Договора услуги, която се определя въз основа
на броя на активираните 81 СИМ карти. Съгласно т. 4.12.1 от същото
приложение, общия размер на отстъпката, която може да бъде усвоена, е в
размер до 6 000 лв., тъй като ставало въпрос за голяма корпоративна група.
Във връзка с приложение № 1 при сключване на договора подс. Т., се
възползвал от правото на „бюджетна отстъпка" и получил от „Мобилтел"
ЕАД 4 броя мобилни телефони „Айфон 7“ на стойност 5 784.00 лв., 2 броя
„Самсунг Джей 5" на обща стойност 585.00 лв. и 3 броя „Нокиа" на обща
стойност 106.00 лв., които му били предадени от св.И. с Приемо-
предавателен протокол от 19.10.2016 г., който е подписан от него и св.И./ вж
л.214 от том VІІ на ДП/.
Около седмица, след получаване на мобилните апарати, подсъдимият
отишъл в магазина на „Мобилтел" ЕАД и пожелал да ги върне, тъй като
болницата имала нужда от парични средства. Свидетелят Й. И. обяснил на
подсъдимия, че „Мобилтел" ЕАД не може да му даде пари срещу тези
телефони и като единствен вариант му предложил дадените като отстъпка
мобилни телефони да бъдат продадени на трети лица, но вече като втора
употреба, тъй като били отворени и сумите от прадожбата могат да му бъдат
предоставени и подсъдимият се съгласил на предложения вариант. След
продажбата им, с приемо-предавателен протокол от 28.10.2016г. св. Й. Г. И.
предал на подс.Т., в качеството му на управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски"
ЕООД, сумата от 5 000 лв. с Приемо-предавателен протокол, подписан от
двамата при предаването на сумата. Така предадената на подсъдимия от св.И.
в качеството му управител на болницата сума от 5000 лв., за да я пази и
управлява, не е била внесена от опдсъдимия в касата или по сметката на
болницата – липсват документи за извършен превод, устаноевно безспорон от
допълинтелната ССчЕ.
Така по трите посочени способа на подсъдимия, в качеството му на
управител на болницата, той получил и са му били поверени процесните
25 079,83 лв., за да ги пази и управлява в качеството му на управител на
болницата. Като не е представил дължимите разходооправдателни документи
29
– приходни касови ордери/ПКО/, фактури, касови бонове - за извършените
транзакции и за взетите с РКО суми, а представените фактури за РКО по п.14
и 15 са неуспешен опит за оправдаване на сумите по тях и не могат да се
приемат за надлежно плащане по посочените подробно по-горе
причини/сумата по първата фактура е била платена оп банков път, а издателят
на втората фактура не е вписан каот контрахент в документите на
дрлужестовто/ се налага безспорния извод, че подсъдимият се е разпоредил с
тези суми неправомерно и те са присвоени от него именно в качеството му на
длъжностно лице. В това качество е била присовена от него и поверената му
сума от 5000 лв. от продадените мобилни апарати, която той получил от
св.Й.И.. За нея също няма представени никакви документи да е била внесена в
касата на дружеството или по банковата сметка на дружеството.
Предвид гореизложеното се налага извода за обективна съставомерност
на обвинението, до какъвто извод е стигнал и районният съд. Споделя се
довода в мотивите на присъдата, че длъжностно присвояване има и когато се
присвои сума, за която е поето задължение да се внесе в касата. По тези
съображения е неоснователен довода на защитата, че присвояването не може
да се извърши чрез бездействие. Разпоредбата на чл.201 ал.1 НК не въвежда
задължение да се изследва за какво са използвани присвоените суми и в тази
връзка е ирилевантно дали са използвани за личин нужди, каквото съждение е
изказано в ССчЕ. Релевантното в случая е безспорната доказаност, че
процесната сума от 25 079,83 лв. е била връчена на подсъдимия по трите
способа, в качеството му на управител, да я пази и управлява, но той не е
представил дължимите разходооправдателин документи и не я е върнал в
патримониума на болницата. Споделя се довода на районния съд, че е налице
е противозаконно действие, чрез което парите са отклонени от патримониума
на МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕООД, от името на което се владее имуществото
и са се намирали в негова фактическа власт. Противозаконното юридическо
или фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на патримониума
на дружеството, което обективно трябва да е налице, а не да бъде
предполагаемо. В случая, след като парите са излезли от патримониума на
дружеството, намирали са се във фактическата власт на подсъдимия по силата
на сключения договор за възлагане на управлението на юридическото лице и
не са се върнали под никаква друга форма в последното, а и не са представени
разходооправдателни документи за изразходването им, несъмнено е налице
неправомерно разпореждане от страна на подсъдимия, без да има право на
това.
Именно тази последователност от действия и бездействия на подсъдимия –
получаването на парични средства от патримониума на дружеството, за да ги
пази и управлява като негов управител и последващото им неотчитане с
надлежни разходооправдателни документи, че средствата са изразходвани
действително за твърдените нужди на болницата - формират фактическия
състав на присвояването на инкримираните парични средства от подсъдимия
от обективна страна.
Правилно е прието, че процесното престъпление е продължавано такова по
30
см.на чл.26 ал.1 НК, тъй като е извършено чрез осъществяване на голям брой
отделни деяния, посочени по-горе в решението. Установено е, че отделните
деяния, извършени от подсъдимия, осъществяват поотделно един и същи
състав на едно и също престъпление - „присвояване". Извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите с явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, което ес субсимира от
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК.
Престъплението е безспорно доказано и откъм субективната му страна.
От субективна страна правилно е прието, че престъплението е извършено при
форма на вината пряк умисъл. За умисъла на дееца се съди по обективно
извършените от него действия. Фактът, че при получаване на сумите чрез
РКО и при издаване от него на нареждане например да се заплатят двете му
лични пратки от касата на болницата той винаги е заявявал, че всичко е наред
и че за всичко има документи и той ще ги представи, сочи на извода, че той
добре е знаел, че за така получените суми трябав да се представят документи,
удостоверяващи за какво са употребени те. И въпреки това не е представил
никакив разходооправдателин докуменит нито за изтеглените с дебитната
карта от сметката на болницата суми, нито за получените с РКО суми, нито за
получените 5000 лв. от продадените мобилни телефони. Заради това следва да
се приеме, че подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
престъплението, предвиждал е обществено-опасните последици и е желаел
тяхното настъпване. Длъжностното присвояване е типично умишлено
престъпление - виновният съзнава, че няма никакви права върху правомерно
предадените му във владение в качеството на длъжностно лице пари, но
въпреки това се разпорежда с тях в свой или чужд интерес. Налице е и
користна цел - да се набави имотна облага в лична полза, с ясното съзнание,
че се причинява вреда на търговското дружество - МБАЛ „Св. Иван Рилски"
ЕООД.
При така установеното от фактическа и правна страна районният съд
законосъобразно е признал подсъдимия за виновен по предявеното му
обвинение и е определил наказанието му по чл.54 НК в пределите на чл. 201
от НК. Отчетена е високата степен на обществена опасност на
престъплението предвид вида на увредените обществени отношения.
Районният съд е приел е степента на обществена опасност на дееца за
невисока предвид чистото му съдебно минало към момента на извършване на
деянието. Отчетени са подбудите за извършване на престъплението, както и
останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаваищ
обстоятелства са приети чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни и доброто процесуалон поведение на подсъдимия. Като отегчаващо
обстоятелство е прието големия размер на присвоеното имущество. В
резултат на този анализ наказанието“лишаване от свобода“ е определено при
превес на смекчаващите обстоятелства за срок от 2 години, за което е
приложен чл.66 ал.1 НК при наличие на условията за това. Изпитателният
срок е определен на 4 години предвид обеществената опасност на деянието.
Така определеното наказание е законосъобразно определено и е
справедливо. Взети са предвид всички необходими и относими за
определянето му обстоятелства. В допълнение следва да се посочи, че
въпреки превеса на смекчаващите обстоятелства липсват многобройни или
изкключителин смекчаващи вината обстоятелства, което да обуславя
31
приложението на чл.55 НК, в случая на чл. 55 ал.1 т.2 НК. Високата степен на
обществена опасност на деянието и големия размер на присвоената сума не
могат да се неглижират при определяне размера на наказанието, което е близо
до законовия минимум по общата част на НК и е далеч под средния размер за
това престъпление. Наложеното условно наказание за срок от 2 години, с
определения 4-годишен изпитателен срок според настоящия състав
съответстват в пълна степен на целите по чл.36 НК на наказанието – както за
индивидуалната превенсция, така и за генералната такава. За
превъзпитанието ан дееца не ес налага наказанието да се търпи ефективно и
деецът да се откъсва от нормалната му социална среда. Според настоящия
състав така определеното наказадние е съобразено и с периода от време на
проведеното досъдебно и съдебно производства. По тези съображения съдът
намира за неоснователен довода на защитата за явна несправедливост на
наложеното наказание.
Пространните допълнителни съображения към въззивната жалба за
постановяване на оправдателна присъда и алтернативно – за връщане делото
за ново разглеждане съдът намира за неоснователни. На част от тях – за
неяснота относно датата на деянията при тегленето с дебитната карта предвид
датата на вальора и че е невъзможно присвояването да се извърши с
бездействие, както и за явната несправедливост и завишеност на наказанието
- се даде отговор в горното изложение при правния анализ на обективната
страна на престъплението и при обсъждане на наложеното наказание.
Липсват твърдяните нарушения и несъответствия на ОА на чл.246 НПК.
В неговата обсотятелствена част са посочени отделните деяния, коректно и
датата на вальора за транзакциите, и датата на деяниеот, окято е всъщност
датата на осчетоводяване на извършената транзакция в банката. Липсва
твърдяното противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на ОА –
в обстоятелствената част били изброени 21 транзакции, а в диспозитива – 15
деяния. При внимателно прочитане е видно, че на една дата са били
извършвани по 2 или 3 транзакции, които в диспозитива са обобщени, а в
обстоятелствената част са посочени поотделно. Но няма разминаване в боря
на отделните деяния в мотивите и диспозитива на ОА. Относно довода за
голословност, че подсъдимият се е разпоредил с парите за свои лични
интереси се изложиха съображеиния по-горе при правния анализ на
престъплението. Относно липса на описани в ОА разпоредителни действия с
предмета на престъплението,съдът счита, че в ОА съобразно спецификата на
процесното престъпление е посочено поверяване сумата на подсъдимия да я
управлява и пази и че той не е представил разходооправдателин документи за
така получените суми, което обосновава неправомерното разпореждане с тях.
Що се отнася од сочената европейска практика във връзка с твърдяните
нередовности на ОА, настоящият състав я намира за неотносима към
настоящия казус. По тези съображеиня се налага извода, че ОА не страда от
твърдяните пороци. Той отговаря на изискванията на чл.246 НПК и на
постулатите на ТР№ 2/2002 г. Поради това се налага извода, че подсъдимият е
признат за виновен и осъден по процесуално годно обвинение.
Настоящият състав намира за неоснователни и доводите за допуснати
от съда съществени процесуални нарушения в съдебното следствие и при
постановяване на присъдата. Некоректно е твърдението за съществено
противоречие на присъдата поради това, че теглене на суми и получаване на
суми по РКО е едно, а длъжностно присвояване чрез невръщане на суми е
32
съвсем различно. Длъжностното присвояване е сложно престъпление,
включващо няколко елемента – най-напред поверяване на чужди пари в
случая на управителя да ги пази и управлява и второто – тяхното ненадлежно
отчитане, което обосновава фактическия състав на присвояването. Така че
двата елемента са взаимно свързани и няма как да бъдат противопоставяни. А
в случая, след като не са представени дълижмите разходооправдателни
документи за получените суми ,което се сочи и от вещите лица,и от всички
кредитирани свидетелски показания, сочи на неправомерно разпореждане с
поверените средства, излезли от патримониума на болницата и се субсимари
от състава на чл.201 ал.1 НК.
Некоректно е и твърдението за нарушаване на доказателствената
тежест, вменена на подсъдимия да доказва факти по обвинението. Безспорно
е, че именно подсъдимият в длъжностното му качество на управител е
следвало да представи разходооправдателин документи за получените
парични суми. Превратно се тълкува от защитата формулировката в
присъдата, че след като подсъдимият не бил представил доказателства за
какво е изразходвал парите, той ги е присвоил и същевременно, при липса на
сдоказателства за съставомерни елементи, е осъдил подсъдимия. Изложеното
и в проверяваната присъда, и в настоящото решеине, че подсъдимият не е
представил разходооправдателин документи, е свързано с качеството му на
управител на дружеството и по никакъв начин не е свързано с качеството му
подсъдим, на когото се вменява задължение да представя доказателства в
подкрепа на обвинението. Поради това твърдението за разместване на
доказателствената тежест и за нарушаване на чл.103 НПК е необосновано и
изведено в резултат на превратно тълкуване в полза на подсъдимия.
Абсолютно необосновано е твърдението за игнориране на доказателствен
материал от съда и необсъждане на противоречия в него. Видно е от мотивите
на проверяваната присъда/на л.10-15 от нея/, което се посочи и в настоящото
решение, че са подробно описани всички доказателства и какви факти от кои
доказателства са установени. Единствено се допълни в настоящото решенсие
същността на обяснеинята на подсъдимия, което не се отразява на качеството
на присъдата. В присъдата липсват твърдяните“недопустими предположения“
относно липсата на разходооправдателни документи за 16 РКО поради
отстротняването на подсъдимия на 4.12.2016 г. и липсата му ан одстъп од
каблинета. Защото, ако тези разходооправдателин докуменит някога са били
налице, то въпросните РКО са щели да бъдат заведени в касовата книга. А и
свидетелите от счетоводния отдел, и вещите илца в двете ССчЕ и
извършения ОДИТ безспорно установяват изначалната липса на такива
документи и е опровергано твърдението, че едва ли не след отстраняването на
подсъдимия разходооправдателните докуменит са изчезнали. Относно
доказателствената стойност на показанията на св.И. са изложени докстатъчно
обосновани съображения от районния съд. Извършените разходи за служебна
33
командировка се удостоверяват с представяне на подпечатано
командировъчно, което посочват вещите лица, но такова не е представено и
не е било зотразено никъед в документацията на болницата. А относно сумата
от 3 500 лв. и относно несъстоятелността на фактурите за сумите от 4000 и
4 390 лв. по РКО от 30.11.2016 г. подробни съображеиня се изложиха по-
горе, и то на база заключеинето на допълнителната ССчЕ и защо не се
приемат обясненията на подсъдимия за тези обстоятелства аз достоверни. За
установеното от показанията на св.И. ДнРС е изложил подробните си
съображения, споделени и от насотящия състав, а относно заявеното от
подсъдимия за ползването на дебитната карта и от други лица, то е
опровергано от показанията на свидетелите Ч. и А. и въззивният съд изцяло
споделя аналогичния довод за това на ДнРС. А това, че преценката на съда за
доказателствата не удовлетворява защитата, не означава липса на
доказателствен анализ и игнориране от съда на конкретни сочени от защитата
доказателства, но оборени от всички останали кредитирани доказателства, за
окето са изложени посробни и обосновани съображения.
Тегленето на пари от сметката на болницата от управителя не е
неправомерно, но става такоав, когато не се представят документи за какво са
изразходвани тези пари. Несериозно е твърдението на защитата, дали
съзнателно или несъзнателно подсъдимият е подписал приемо-предавателиня
протокол за предадените му 5000 лв. от продадените мобилни телефони,
който му беше предявен от въззивния съд и за който подсъдимият заяви, че
вижда за първи път, което естествено не се кредитира от съда. Голословно и
опровергано от всички доказателства е твърдението на защитата, че
експертизите по никакъв начин не изясняват предмета на делото.
Установеното от експертизите е подробно посочено в проверяваната присъда
и се потвърди и в настоящото решение.
Липсват и твърдените т.нар. от защитата нарушения на материалния
закон в проверяваната присъда. А твърдението, че изобщо не са обсъдени в
мотивите на присъдата доводите на защитата, е абсолютно невярно и
голословно. То се опровергава от изложението в моитвите на л.23 от
мотивите, респ.на л.311 от делото на ДнРС, изрично отбелязано с курсив:“По
възраженията на защитата“.
При проверката на присъдата в гражданската част също не се намериха
основания за отмяната й. Законосъобразно е прието, че кумулативно са
налице всички елементи от фактическия състав на иска с правно основание
чл.45 ЗЗД: причинена вреда на ощетеното юридическо лице в размер на
присвоената сума от 25 079,83 лв., наличие на неправомерно виновно
поведение и на връзка между причинената вреда на дружеството и
противоправното поведение на подсъдимия. И след като вредите са
причинени виновно, подсъдимият дължи възстановяването им. Затова
законосъобразно и обосновано гражданският иск за имуществени вреди е
уважен изцяло. По тези съображения съдът намира за неоснователни
34
доводите в допълнението към въззивната жалба за липса на деликт поради
недоказаност на разпореждане на подсъдимия със сумата. Релевантното в
случая е, че сумата е получена от подсъдимия и не е възстановена на
болницата, както и не са представени разходооправдателни документи за
какво точно е изразходвана от него като управител на болницата.
Правилно е определен размера на дължимата от подсъдимия държавна
такса, както и е правилна присъдата в частта за дължимите от подсъдимия
разноски, вкл. и тези на гражданския ищец.
По така изложените съображения настоящият състав намира
обжалваната присъда в наказателната и гражданската част за правилна и
законосъобразна, тъй като не се откриха при служебната й проверка други
основания, различни от сочените от защитата, които да налагат нейната
отмяна или изменение.
Затова присъдата на ДнРС като правилна и законосъобразна ще се
потвърди изцяло с настоящото решение.
Поради неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.189
ал.3 НПК на гражданския ищец МБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕООД следва да се
присъдят поисканите разноски за платено адвокатско възнаграждение във
въззивното производство в размер на 850 лв., удостоверени с представения
договор на л.65 от настоящото дело, като подсъдимия бъде осъден да ги
заплати.
Мотивиран от изложеното и на осонвание чл.338 и чл.189 ал.3 НПК,
Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260004/28.01.2022 г. на Дупнишкия
районен съд, постановена по НОХД № 294/2020 г. по описа на този съд.
ОСЪЖДА Р. АНГ. Т., ЕГН **********,с постоянен адрес гр.Дупница,
ул.“Я.“ № 8 да заплати на МБАЛ“Св.Иван Рилски“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Дупница, ул.“С.Г.“ № 2 разноските за въззивното
производство в размер на 850/осемстотин и петдесет/ лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35