Решение по адм. дело №374/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 ал. 3 от КСО.

Делото е образувано по жалба от М. Т. С. с [ЕГН], с адрес: гр. Дупница, [жк], [адрес], чрез пълномощника си адв. Е. Ф., срещу Решение № 1040-09-33/01.08.2025 г. на За Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № О-09-000-00-01859376/20.06.2025 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил. В жалбата се релевират основанията по чл. 146 т. 3 и т. 4 от АПК. Противоречието с материалния закон се обосновава с твърдения за възникнало осигурително правоотношение за лицето М. Д. от 06.06.2025 г., която е упражнявала трудова дейност въз основа на сключен трудов договор, т.е. имала е качеството на осигурено лице по см. на §1 ал. 1 т. 3 от КСО. Иска се отмяна на решението, съответно отмяна на отказа за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради заболяване на М. Т. С. по болничен лист Е20251817721 за периода 09.06.2025 г. до 20.06.2025 г. включително.

В съдебното заседание, изложените в жалбата доводи се поддържат от процесуалния представител по пълномощие адвокат Е. Ф.. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Представена е писмена защита.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Счита оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за законосъобразни административни актове. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представя писмена защита.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Първоначалната регистрация на М. Т. С. като физическо лице – субект на Булстат в Агенцията по вписванията е извършена на 06.06.2025 г., въз основа на заявление за вписване 20250606093319 от 06.06.2025 г. Основната икономическа дейност е юридически дейности, съгласно националната класификация на професията – младши адвокат.

В Регистъра на трудовите договори в Националната агенция за приходите (НАП) за назначеното самоосигуряващо се лице е подадено уведомление на 07.06.2025 г.

С вх. № Р 14-09-000-00-**********/13.06.2025 г М. С. представя болничен лист № Е20251817721, заедно с удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с данни относно правота на парично обезщетение.

С. Р. № О-09-000-00-01859376/20.06.2025 г., с което контролният орган е отказал отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, като е счел че лицето не е от кръга на осигурените лица по см. на чл. 10 от КСО и съответно няма право на такова. За г-жа С. е подаден болничен лист за временна неработоспособност като самоосигуряващо се лице, считано от 09.06.2025 г. /понеделник/. Контролният орган е приел, че дейността й като самоосигуряващо се лице е започнало на 07.06.2025 г. /събота/, т.е. за лицето не е възникнало осигуряване към началото на временната неработоспособност.

Издаденото разпореждане е получено от адресата на 24.06.2025 г. и обжалвано на 07.07.2025 г., т.е. в законоустановения 14 – дневен срок по чл. 117 ал. 2 от КСО.

С оспореното Решение № 1040-09-33/01.08.2025 г., Директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлил жалбата на М. Т. С. срещу Разпореждане № О-09-000-00-01859376/20.06.2025 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил, по съображения за неоснователност. Приема се, че не е налице осигурително правоотношение по чл. 10 ал. 1 от КСО за М. Т. С., която няма качеството на осигурено лице по см. на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е доказано, че е упражнявала трудова дейност от 06.06.2025 г.

Изложените мотиви са във връзка с констатираните противоречия между събраните доказателства и липсата на такива, които да доказват действително извършване на трудова дейност, съгласно регистрацията й. Същата няма няма действително отработен ден, за който да са внесени или дължими осигурителни вноски, съответно да има право на парично обезщетение за временна неработоспособност, вместо възнаграждение /чл. 40 ал. 1 от КСО/.

С оглед на горното са формирани изводи, че е налице нарушение на осигурителното законодателство и произтичащите от това злоупотреби със средствата на фонд „Общо заболяване и майчинство” за изплащане на парични обезщетения за временна нетрудоспособност и бременност на М. Т. С., поради което издаденото разпореждане е прието за законосъобразно.

Решението на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил е съобщено на осигурителя на 03.08.2021г., а жалбата е подадена на 17.08.2021г., т.е. в срока по чл.118, ал.1 КСО.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна поради следното:

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117 ал. 1 т. 3 от КСО, орган – Директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението обаче не е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби, поради което е незаконосъобразно при наличие на основанието по чл. 146 т. 4 от АПК. Съображенията са следните:

П. Р. № О-09-000-00-01859376/20.06.2025 г. е издадено от ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист Е20251817721 за периода 09.06.2025 г. до 20.06.2025 г. вкл.

С обжалваното решение издаденото разпореждане е прието за законосъобразно, а жалбата срещу него е отхвърлена с мотиви за това, че преди началото на нетрудоспособността М. С. няма действително отработен трудов ден, за който да са внесени или дължими осигурителни вноски и да отговаря на изискванията на чл. 10 от КСО и §1 т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО.

Така формираните изводи на органа са необосновани с оглед на събраните доказателствени средства и са в противоречие с материалния закон. Съгласно нормата на чл. 10 ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е и определението на понятието "осигурено лице", посочено в разпоредбата на §1 т. 3 изр. 1 от Допълнителните разпоредби на КСО – физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение. Изискването на горепосочените разпоредби е лицето да упражнява трудова дейност въз основа на валидно възникналото трудово правоотношение. Обратно на приетото от органа, съдът счита за доказано упражняването на трудова дейност от М. С. на длъжност младши адвокат в адвокатска кантора.

Страните по делото не спорят, а и видно от събраните писмени доказателства е, че на 06.06.2025 г. М. Т. С. е вписана от Агенцията по вписванията на Република България като развиваща дейност младши адвокат. Подадена е в срок и регистрацията в НАП на 07.06.2025 г.

Необосновано обаче административният орган отрича, че същата е полагала труд на длъжността младши адвокат,

С представенитте в съдебното производство писмени доказателства, се установява, че С. е изпълнявала трудови задължения от момента на назначаването й – 06.06.2025 г. до преди излизането й в отпуск поради временна неработоспособност. Разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. По делото са приети писмени доказателства, неоспорени от ответника, от които е видно, че С. е извършвала трудова дейност на 06.06.2025 г. Горното се доказва от пълномощно от С. З., с което същият упълномощава адв. Ф. и мл. Адвокат С. да бъде представляван по изпълнително дело, както и договор и пълномощно от М. Ф., с който на М. С. е възложено изготвянето на документи по сделка за продажба на МПС. Представените документи са с дата от 06.06.2025 г., т.е. същата следва да се счита за начална дата, от която мл. адвокат М. С. реално е започнала да изпълнява задълженията си, съответно да престира труд. Представена е и извадка от Протокол № 13/21.05.2025 г. по Решение № 462 на Софийски адвокатски съвет, от който е видно, че М. Т. С. е вписана в регистъра на младши адвокатите към колегията , считано от постановяване на решението, т.е. от 21.05.2025 г.

Налице е ограничително тълкуване на началната дата на изпълнение на трудовите функции от страна на административния орган, което не се подкрепя от събраните доказателства.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за опроверган решаващият извод на административния орган, че към релевантния момент М. Т. С. не е имала качеството на "осигурено лице" по смисъла на §1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия договор до ползването на отпуск за временна неработоспособност не е извършвала трудова дейност, за която да е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4 ал. 1 т. 1 от КСО.

При този изход на спора е основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски в общ размер от 510 лв., от които 10 лв. – заплатена държавна такса и 500 лв. – адвокатско възнаграждение, платими от Националния осигурителен институт, който е юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Воден от гореизложеното и на осн. чл. 172 ал. 2 от АПК вр. с чл. 118 ал. 3 от КСО, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1040-09-33/01.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане № О-09-000-00-01859376/20.06.2025 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист Е20251817721 за периода 09.06.2025 г. до 20.06.2025 г. вкл.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - София да заплати на М. Т. С., чрез адв. Е. Ф., със съдебен адрес: гр. София, [улица], вх. 1, ап. 2, деловодни разноски в общ размер от 510 /петстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.