Р Е Ш Е Н И Е
№ 266 21.08.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на дванадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова КАН дело № 234 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на П.К.К. ***, срещу Решение № 33 от 10.04.2020г.,
постановено по АНД № 273/ 2019г. по описа на Районен съд - Гълъбово, с което е
изменено Наказателно постановление № 6459 от 17.10.2019г., издадено от Началника
на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, като е
намален размера на наложеното на П.К. на основание чл. 53, ал.1 от Закона за
пътищата наказание глоба от 3 000 лева на 1000 лева, за нарушение на чл.
26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основания по чл.
348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че правилно е
ангажирана отговорността на водача на пътното превозно средство, за
констатирано нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата.
Твърди, че необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на закона
съдът е приел, че в качеството му на водач на ППС, може да бъде субект на
нарушението по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Поддържа,
че от събраните по делото доказателства не се установява извършването на съставомерно
деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 53, ал.1, т.2 във
вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата, като твърди, че е
следвало да бъде санкциониран на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, за нарушение
на чл.139, ал.1, т.2 от същия закон. Направено е искане обжалваното съдебно решение
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 6459 от
17.10.2019г.
Ответникът по
касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното
писмено възражение, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
закона Гълъбовският районен съд е потвърдил наказателното постановление, като правилно
и законосъобразно, за което излага подробни съображения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона,
да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Гълъбово
се е развило по жалба на П.К.К. ***, срещу Наказателно постановление № 6459 от
17.10.2019г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 7375/ 11.09.2019г., на П.К. е
наложено административно наказание глоба в размер 3 000лв., на основание чл.53,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а”
от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 11.09.2019г., в 14.00ч., на път ІІІ-5504,
км.7+500, посока с. Обручище – ТЕЦ Марица Изток ІІІ, П.К. е управлявал и
осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН, модел
ТГА с рег. №*******, като при извършената проверка и направеното измерване е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено
разстояние между осите 1.40м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 29.950т, при максимално
допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба №
11/ 03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на проверката
водачът на ППС П.К.К. е осъществявал
движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г.,
респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба №
11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Гълъбовският районен съд е приел,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършеното от П.К. нарушение на чл. 26,
ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, като основание за налагане на административна санкция
по чл. 53, ал.1 от ЗП. По съображения за липса на доказани отегчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи по-висока степен на обществена опасност
на конкретното нарушение, наказателното постановление е изменено при определяне
на санкция в законово регламентирания минимален размер.
Решението на Гълъбовския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло
се споделя извода на въззивния съд, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на П.К.К. в качеството му на водач на
тежко ППС, на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, за допуснато нарушение на чл.
26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП. Наложената от наказващия орган санкция на П.К. се
основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП,
съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и
чл.41 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна
регламентация следва извода, че субект на нарушението и респ. субект на
административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде
всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26,
ал.2, т.1, б „”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение – т.е кръга на субектите на това нарушение не
се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/ или тежки ППС и превозвачите
по см. на §1, т.5 от Закона за автомобилните превози, в какъвто смисъл са
твърденията на касационния жалбоподател. В случая
ангажирането на отговорността на касационния жалбоподател от правна страна е
обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а”
от ЗП, като от фактическа страна повдигнатото на П.К. обвинение се основава на
това, че е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две
управляеми оси, като при измерено разстояние между осите 1.40м на двойната
задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е
29.950т, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1,
т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на
извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г.,
респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба №
11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. С оглед на
така направената фактическа и правна обосновка на обвинението, съдът приема, че
П.К. като лице, на което е вменено, че е нарушило забраната по чл. 26, ал.2,
т.1, б. „а” от ЗП управлявайки тежко ППС без надлежно издадено разрешение, може
да бъде субект на нарушението и съотв. на административнонаказателна
отговорност по чл.53, ал.1 от ЗП. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ.
От фактическа страна по делото не е спорно,
че управляваното от санкционираното лице МПС с четири оси, следва да бъде
квалифицирано като тежко ППС по см. на определението по чл. 3, т.2 във връзка с
чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото законодателство
движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл.8,
ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г./ или
след заплащане само на дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Съгласно
регламентираното изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба №
11/ 03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да
се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса
до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30м и
дължина - до 22м. В случая при измерено разстояние между осите 1.40м на
двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща
ос е била 29.950т, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7,
ал.1, т.5 б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. Следователно превишението на
допустимите максимални натоварвания на ос е по-голямо от 30%, поради което хипотезата
на чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ, е неприложима. Ето защо правилно
въззивният съд е приел, че след като по отношение на ППС не е налице
изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/
03.07.2001г. и движението на същото не се разрешава след заплащане само на
дължимата такса, осъщественото управление на ППС не може да бъде определено като съставомерно деяние по чл.177, ал.3 от ЗДвП, а правилно е квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП,
защото именно тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни
ППС без разрешение, каквото в случая се е изисквало. Когато движението на
извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от
Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от
ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3
от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП. По изложените
съображения обоснован е извода на Гълъбовския районен съд, че е налице съответна
от гл. т на установените по делото факти и правилна от гл. т. на закона административнонаказателна
правна квалификация на деянието, респ. правилно определяне на приложимата
санкционна разпоредба.
Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направения от
въззивния съд извод, извършеното от П.К. нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а”
от ЗП, като основание за налагане на административна санкция по чл. 53, ал.1 от
ЗП, е установено по несъмнен начин – описаната в НП фактическа обстановка и констатациите,
обуславящи съставомерността на деянието по повдигнатото
административнонаказателно обвинение, се потвърждават от събраните по делото
доказателства.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че не е налице
твърдяното касационно основание, поради
което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие
и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 10.04.2020г.,
постановено по АНД № 273/ 2019г. по описа на Районен съд - Гълъбово.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.