Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 02.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Р.Аврамова, като разгледа докладваното от
съдията търговско дело N 540 по
описа за 2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от Р.Д.Х. конститутивни искове
с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на всички решения, взети на общо
събрание на ответното дружество от 09.03.2018г., с изключение на решението за
изключване на съдружника И.Г..
Заявени са следните основания за незаконосъобразност на
решенията: 1)нарушениe при свикване на ОС – нарушение на закона и дружествения
договор /чл. 31 от същия/– поканата за събранието не е изпратена и получена,
съобразно уговорените в дружествения договор способи и начини; 2./ нарушение на
чл. 126, ал. 3 ТЗ - изпратеното до ищеца писмено предупреждение не съдържа
конкретни факти и обстоятелства; 3./ противоречие на взетото решение за
изключване на Р.Х. като съдружник с императивните норми на закона и
дружествения договор /нормата на чл. 126, ал. 3 ТЗ/ – липса на посочените
материалноправни основания за изключване на съдружника.
Ответникът Ю.П.ООД намира исковете за неоснователни.
Счита, че ищецът е надлежно уведомен за ОС, както и че са спазени законовите
правила и уговореното в дружествения договор за изключване на съдружник по
отношение на ищеца.
Третото лице помагач Й.С.А. – акционерно дружество,
регистрирано в Люксембург намира исковете за неоснователни. Твърди
законосъобразност на свикването и провеждането на ОС и взетите решения, както и
наличието на предпоставките на чл. 126, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за
изключване на съдружника.
В тежест на ищеца по исковете е да докаже съдържанието на
решенията, за чиято отмяна са предявени исковете.
В тежест на
ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на всички законови
изисквания и посоченото в дружествения договор за свикване на ОС, както и че са
били налице предпоставките за изключване на съдружника по чл. 126, ал. 3, т. 1
и т. 3 ТЗ, както и че съдружникът е изключен именно на посочените основания и
след отправено писмено предупреждение.
Като общо известно /вписано в ТРРЮЛНЦ/ съдът приема за
доказан фактът, че ищецът е съдружник към датата на проведеното общо събрание в
ответното ООД, притежаващ 10 % от капитала на дружеството.
Искът, съответно, е допустим, тъй като ищецът е
легитимиран да иска отмяна на решенията на общото събрание на ответното
дружество.
Исковата молба е подадена на 19.03.2018 година и искът е
предявен в 14-дневният срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа
на доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
При предявен иск за отмяна на решения на общото събрание
на дружеството съдът е ограничен при произнасянето си само от заявените от
ищеца основания за процесуална и материална незаконносъобразност на решението,
като всяко едно от тях представлява самостоятелно основание на отделен иск по
чл. 74 ТЗ. В това производство съдът проверява единствено дали решението е
законосъобрано, т.е., има ли нарушения на законови разпоредби и на дружествения
договор, регламентиращи процедурата по свикване, провеждане на общото събрание
и вземане на решенията, както и такива, регламентиращи определени материални
права на съдружниците, но няма право да извършва контрол за целесъобразност на
решенията, взети от върховния орган на дружеството. С оглед на това и при
съобразяване на пороците, въведени от ищеца като основание на предявените
искове, съдът в настоящото производството по чл. 74 ТЗ, следва да провери
спазена ли е установената в закона и дружествения договор процедура за свикване
на общото събрание, на което са приети оспорените решения, както и дали те са
приети в съответствие с правилата, установени в закона - чл. 126 ТЗ и
дружествения договор, за изключване на съдружник поради виновно неизпълнение на
негови имуществени или неимуществени задължения или на основни дружествени
цели.
По първото от
наведените основания за незаконосъобразност – нарушения при свикване на общото
събрание.
Няма спор, че процесното общо събрание
е свикано по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ по искане на съдружника, притежаващ 80 %
от капитала на дружеството. В чл. 31 от Дружествения договор е предвидено
уведомяването за общото събрание да се извършва чрез връчване на писмена покана
или уведомление до всеки съдружник или изпращането й по пощата, факс или телекс
най- малко петнадесет дни преди събранието.
Няма спор, че ищецът е получил представената по делото
нотариална покана лично, на 08.02.2018 година. Действително, съдебната практика
е приела, че разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ е диспозитивна и ако в устава
или дружествения договор са предвидени различни начини или способи на връчване
на покана, то именно те са водещите и следва да бъдат спазени, за да е налице
едно законосъобразно свикано общо събрание. В случая, обаче, нормата на чл. 31
от договора предвижда различен срок на връчване на поканата, спазването на
който се установява категорично /поканата е връчена близо месец преди датата на
общото събрание/, но не предвижда специфично изискване за способа за лично връчване на писмената покана /още
повече тя е достигнала до знанието на съдружника/, тоест, извършеното от
нотариуса и удостоверено връчване на поканата на съдружника – ищец е достатъчно,
за да се приеме, че изискванията на дружествения договор и закона са спазени.
Поканата е писмена, връчена е лично на съдружника и съдържа дневния ред, дата и
място на провеждане на събранието.
Или, посоченото основание за незаконосъобразност на
взетите решения е неоснователно.
По второто от
наведените основания за незаконосъобразност на взетото решение за изключване на
съдружника Х. – нарушения в процедурата по връчване на писмено предупредеждение
по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Следващото заявено в исковата молба основание за отмяна
на решението на общото събрание за изключване на съдружника Р.Х. е липсата на
връчено ясно и конкретно писмено предупреждение, съобразно изискването на чл.
126, ал. 3 ТЗ. В закона не е регламентирано съдържанието на това
предупреждение, но в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се
приема, че в него следва да са конкретизирани действията или бездействията на
съдружника, които са квалифицирани като нарушения и съставляват основания за
неговото изключване, като е необходимо и това писмено предупреждение, което
може да е инкорпорирано /решение №
160/26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на ВКС, І т. о., и в решение №
3/19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на ВКС, І т. о./ и в самата покана за
свикване на общото събрание, да е отправено до съдружника /вкл. и от друг
съдружник - Решение № 56 от 08.09.2010 г. по т.д. 472 от 2009 г./ в подходящ
срок преди провеждане на заседанието, който с оглед обстоятелствата е необходим
за подготовката му за участие в събранието, за организиране на защитата му,
както и за евентуална корекция на неговото поведение. Целта на предупреждението
е именно да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод
на участието или неучастието му в дружествените работи, да служи и за известие до
него, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му, както
и да бъде дадена възможност на съдружника да преустанови нарушението и
съответно да се подготви за заседанието на общото събрание, на което ще бъде
разгледан въпросът за неговото изключване.
В конкретния случай, това наведено от ищеца основание за
незаконосъобразност също е неоснователно. Установява се, че във връчената още на
08.02.2018 година на Х. нотариална покана за процесното събрание е
инкорпорирано именно такова конкретно писмено предупреждение, като видно от
текста на самата покана, в същата са изложени фактическите твърдения и
обстоятелства, послужили впоследствие като мотив за изключване на съдружника на
процесното общо събрание. Посочените причини и основания са описани ясно и конкретно
не се нуждаят от допълнително пояснение, и именно те са послужили на
мажоритарния съдружник да обоснове хипотезите на чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ. От друга страна, предупреждението е връчено и в достатъчен период от време
до датата на заседанието, та за съдружника да е налице реална възможност да организира
адекватна защита, да се снабди евентуално с необходимите документи и информация
във връзка с отправеното предупреждение, както и да коригира поведението си.
Отделен е въпросът, обаче, дали визираните и детайлно описани конкретни факти –
съответно, действия и бездействия, с които се свързва поведението на Х., са от
естество да обусловят състав на нормата на чл. 126, ал. 1, т. 1 и/или т. 3 ТЗ и
да е налице законосъобразно взето решение за изключването му.
Тоест, не се установи нарушаване на процедурата за
отправяне на писмено предизвестие.
Не е опорочена процедурата по изключване на съдружник и
доколкото решението за изключване на двама съдружника е гласувано и прието едновременно
– „ан блок” с едно решение, доколкото в по-голямата си част причините и
основанията за изключването им са общи, а и както на събранието, така и в
писменото предупреждение изрично са разграничени действията/бездействията,
заради които се ангажира отговорността на другия съдружник.
По третото
основание за незаконосъобразност на взетото решение за изключване на съдружника
Х. – липсата на материалноправните предпоставки по чл. 126, ал. 3, т. 1 и/или
т. 3 ТЗ. Същото е основателно.
Изключването е най-тежката санкция, прилагана по отношение
на съдружник, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение. За
наличието на изключващото основание по т. 1 е необходимо да се установи конкретно
дължимото поведение, произтичащо от закона /напр. чл. 124 ТЗ/ или от дружествения
договор, което виновно е нарушено от съдружника чрез неговото систематично и трайно бездействие. В свое решение по т.д. № 860/2010 г. пък ВКС е приел,
че увреждащи по см. на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ са само онези правни и/или фактически
действия, осъществени от съдружника, които засягат имущественото състояние на търговеца
– ООД, или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име, като е без значение
дали от последното са настъпили и имуществени вреди, тъй като нарушението е формално.
Преценката следва да е конкретна, а критериите следва да се търсят, както в посока
на виновни действия, създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството,
причиняващо сериозно и непоправимо влошаване на отношенията между съдружниците,
така също и действия, водещи до свръхзадлъжнялост и други, които действия също трябва
да имат траен, а не епизодичен характер, както и да не са в колизия с
упражняване на законово установени членствени права на съдружника.
В случая, конкретните действия/бездействия, поради които
е изключен Х. са следните: неявяване на редовно свикани общи събрания на
дружеството; несъгласие за взимане на неприсъствени решения; неоказване
съдействие за осъществяване дейността на дружеството, чрез препятстване избор
на управител, уреждане на отношения с кредитори, гласуване на допълнителни
парични вноски, които проекти за решения са били включени в предходни
извънредни общи събрания; гласуване „против“ проекти на решения, посочени от
мажоритарния съдружник; неизвършване на инвестиции в полза на дружеството извън
заплатените дялови вноски; предлагане на решение за приемане на двама
управители на дружеството, действащи само заедно; непредоставяне на
мажоритарния съдружник на търговски и счетоводни книги на дружеството и достъп
до информация и препятстване изготвяне на ГФО за 2017 година.
На първо място, следва да се посочи, че недоказано остана
в процеса извършено систематично
нарушение от страна на Х., изразяващо се в неявяване на редовно свикани
извънредни или редовни общи събрания на дружеството. Напротив, установява се
участие на същия в проведено през м.02.2018 година събрание, както и изразено
становище за нередовност на насроченото за м.01.2018 година събрание /тоест,
съдружникът не демонстрира дезаинтересованост към дружествените работи и
поведението му не може да бъде отъждествено с бездействие/. Отделно от това,
участието и гласуването с положителен или негативен вот в извънредните или
редовни събрания на върховния орган на дружеството е упражняване на основните
членствени права, залегнали в дружественото право. В този смисъл,
неупражняването, съответно - упражняване правото на глас и вида на вота е избор
по собствена свободна воля и усмотрение на съдружника и щом не е тенденциозно
поведение, сочещо на нарочно затруднение на дейността на дружеството /каквото в
конкретния случай не се доказа/ не може да бъде приравнено на неизпълнение на
задължение за оказване съдействие при осъществяване дейността на дружеството,
нито пък да се тълкува като действие против интересите на дружеството. В тази
връзка изрично следва да се посочи, че още при учредяване на дружеството,
съдружниците са се съгласили с разпоредбите на чл. 29 и чл. 33 от дружествения
договор. Или, те изначално са въвели изискването за единодушие при взимане на
всички решения от компетентността на ОС и са възприели принципа върховният
орган да взима решения единствено при съгласие на всички съдружници, дори това
да би могло да доведе до блокиране на дейността поради невъзможност за взимане
на някое от решенията по чл. 137 ТЗ. Тази обща воля и възможността за
предвиждането й по чл. 137, ал. 3 ТЗ не сочат на противоречие с кой да е
основен принцип на дружественото право и следва всеки от съдружниците да се
съобразява с постигнатото съгласие при учредяване на дружеството.
В този ред на мисли и опцията по чл. 139, ал. 2 от ТЗ е
предвидена в закона, но с оглед охраняване интересите на всички съдружници и
преследваните дружествени цели, изрично е въведено и изискването, неприсъствени
решения да се взимат само при заявено писмено съгласие на всеки съдружник с
решението. Възможността за представяне или непредставяне на такова съгласие
също попада в обхвата на членствените правомощия на съдружника, които той може
свободно да упражни, без това да е насочено срещу интересите на търговеца.
Или, при горните мотиви, за посочените обстоятелства - неявяване
на редовно свикани общи събрания на дружеството; несъгласие за взимане на неприсъствени
решения; неоказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, чрез препятстване
избор на управител, уреждане на отношения с кредитори, гласуване на допълнителни
парични вноски, които проекти за решения са били включени в предходни извънредни
общи събрания; гласуване „против“ проекти на решения, посочени от мажоритарния съдружник
- не може да бъде ангажирана най-тежката санкционна отговорност на съдружника.
В конкретния случай се касае до упражнени от същия членствени права и
правомощия. Следва да се посочи и че, както Х. е гласувал против предложения от
мажоритарния съдружник управител, така и обратно – налице е бил негативен вот от
дружеството – съдружник по предложение за избор на двама, съвместно управляващи
дружеството, каквато е изричната възможност по чл. 141, ал. 2 ТЗ /приемлива,
предвид доказано обтегнатите отношения между съдружниците/. Тоест, налице е
реципрочност в действията на съдружниците и същите не могат да се считат за
действия против интересите на дружеството, при положение, че са насочени към
намиране на справедлив изход от ситуацията с липса на избран управител.
Отделно следва да се добави и че влошените отношения между
съдружниците в ООД не са елемент от фактическия състав на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ и
макар същите, предвид правно- организационната форма на ответника, при определените
в закона предпоставки да имат значение за съществуването му /пр. чл. 155, т. 1 ТЗ/, не са самостоятелно основание за изключване на отделния съдружник, независимо
дали той да е допринесъл за тях.
Относно посоченото неизвършване на инвестиции в полза на
дружеството – това действие не е включено в обема на дължимото от ограничено отговорния
съдружник поведение по оказване на съдействие за дейността на дружеството и
излиза извън дължимата грижа, съответстваща на членствените му права - поетия с
конкретното дялово участие риск от дейността на ООД. В този смисъл, в
преценката на съдружника е и дали ще гласува извършване на допълнителни вноски
и предприемане на конкретно предложени действия по удовлетворяване на
кредитори. Разпореждане с недвижими имоти, активи на дружеството е от
компетентност на върховния орган и отправени предложения за такова без решение
на ОС са ирелевантни за ООД.
Упражняване правото по чл. 141, ал. 5 ТЗ за заличаване на
Х. като управител на дружеството няма отношение към задълженията му в
качеството му на съдружник, като редът за това е императивно опредлен в нормата
на чл. 141, ал. 4 и ал. 5 ТЗ. В този смисъл, същият нито като управител, нито
като съдружник е имал задължение за уведомяване на съдружниците и предоставяне
срок за избиране на нов управител. Неизпълнение на задължения за контрол и
плащане на данъчните задължения на ООД, Х. евентуално е имал също като
управител, а не съдружник в ООД. Всички действия, осъществени от Х. или дължими
от същия в качеството му на управител /дори и доказани/, не могат да бъдат основание
за изключването на ищеца като съдружник, а единствено за освобождаването му от длъжността
„управител” /в случай, че той все още беше такъв/ и за ангажиране на отговорността
му за евентуални вреди на дружеството /чл. 145/ като управител, която договорна
отговорност е различна от отговорността на редовия съдружник /в този смисъл е и трайно установената съдебна практика решение
№ 56 от 08.09.2010 г. по т. д. № 472/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 196 от
22.11.2013 г. по т. д. № 665/12г., І т. о. на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК/.
Недоказани останаха в процеса извършените от Х. действия
по препятствие на мажоритарния собственик до достъп до неконкретизирана
информация, свързана с дружеството и за действия, препятстващи възможността за
изготвяне на ГФО за 2017 година. А доводите за задържани от Х. търговски и
счетоводни документи също кореспондират със задълженията му от времето, в което
е бил и управител на дружеството и съответно - за тези действия също са
относими изложените по – горе мотиви. Още повече, в отправеното предупреждение
за изключване не са описани конкретни документи като вид и характер на същите
/пр. първични счетоводни, документи за собственост или др./ по начин, че
бившият управител да може да ги представи.
Поради изложеното, съдът приема, че третото основание за
незаконосъобразност на взетите решения е основателно и недоказани в
производството са материалноправните предпоставки по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т.
3 ТЗ за изключване на съдружника Х..
Като последица от незаконосъобразността на решението за
изключване на съдружника Х., незаконосъобразни се явяват и последващите обусловени от него решения, предвид
изискването в дружествения договор всички решения да се вземат с единодушие от
всички съдружници и при представляване на всеки от тях на общо събрание.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, но
основателно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което далеч надхвърля минималния предвиден в НМРАВ размер от 300 лева по всеки
неоценяем иск, или общо 900 лева за трите предявени основания по чл. 74 ТЗ. С
оглед неголямата фактическа сложност /не е налице спор по повече от посочените от
страните релевантни обстоятелства/ именно в размер на 900 лева следва да се присъди
възнаграждение за адвокат на ищеца. Или, на ищеца са дължими общо 1600 лева –
общо разноски за адвокат, държавна такса и особен представител.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по предявения от Р.Д.Х., ЕГН: ********** иск по чл. 74 ТЗ решението на Общо събрание на Ю.П.ООД, ЕИК: ********, проведено на 09.03.2018г.
за изключване на съдружника Р.Д.Х., ЕГН: ********** на основание чл. 126, ал.
3, т. 1 и т. 3 ТЗ, както и останалите решения на общото събрание на Ю.П.ООД, ЕИК: ********, проведено на
09.03.2018г., с изключение на решението за изключване на съдружника И.Г., което
не е предмет на производството.
ОСЪЖДА
Ю.П.ООД, ЕИК: ********, проведено на 09.03.2018г. да заплати на Р.Д.Х., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1600 лв., представляваща разноски за държавна такса по
делото и разноски за особен представител на ответника и адвокат.
Решението е постановено при участието на И.Й.С.А.,
дружество, регистрирано в Люксембург като трето лице помагач на страната на
ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: