М О Т И
В И
Д.К.А. *** е повдигнал частна
тъжба против К.Б.Х. *** обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК за това, че на 02.12.2019г. в с.В., обл.В. пред домът на Д.К.А. му е нанесъл
удари с ръце в областта на главата и лицето, както и с лопата, вследствие на
което на Д.А. са причинени разстройство на здравето, извън случаите по чл.128
от НК и чл.129 от НК.
По
делото е предявен граждански иск от частния тъжител Д.К.А. против подсъдимия К.Б.Х.
за сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените в
резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на извършване на деянието - 02.12.2019г. до окончателното изплащане
на същата, както и направените по делото разноски по делото, който иск е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство. На основание чл.84 и сл.
от НПК частния тъжител е конституиран и като граждански ищец в процеса.
В
съдебно заседание частния тъжител поддържа така повдигнатото обвинение. В ход
на съдебното следствие счита същото за доказано по категоричен и несъмнен начин,
че на инкриминираната дата и място подсъдимия е нанесъл побой над тъжителя, с
който му е причинил болки и страдания без разстройство на здравето по чл.130,
ал.1 от НК. В хода на съдебните прения не взема отношение каква присъда да бъде
постановена и каква част от гражданския иск да му бъде уважен.
Повереникът
му адв.П.Т. в ход по същество излага доводи, че подсъдимия следва да бъде
признат за виновен по чл.130, ал.1 от НК, по който текст съдът да му наложи
наказание. По отношение на гражданския иск поддържа претендираните 3000.00
лева, но алтернативно - по преценка на съда.
Защитникът
на подсъдимия адв.М.М. излага доводи, че по делото не е установено по безспорен
и несъмнен начин авторството и вината на подсъдимия Х. в престъплението по чл.130, ал.1 от НК и пледира за неговото
пълно оправдаване, на основание чл.304 НПК и за отхвърляне на гражданския иск,
като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият
К.Б.Х. не се признава за виновен, като твърди, че на инкриминираната дата
частният тъжител го е заплашвал с вила, който държал в ръка.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е съдебно
медицинска експертиза, които доказателства, анализирани по отделно и в
съвкупност, дават основания на съда да приеме за установено следното от фактическа
страна:
Частният
тъжител Д.К.А. е роден на ***г***, българин, български гражданин, жител и живущ
***, с основно образование, не осъждан, разведен, пенсионер.
Подсъдимият
К.Б.Х. е роден на ***г***, българин, български граждански, жител и живущ ***, с
начално образование, не женен, не е осъждан и е безработен.
И
двамата живеят в с.В., обл.В.. В частната тъжба се твърди, че на 01.12.2019г.
подсъдимият К.Б.Х., заедно с жената, с която живеел на семейни начала Л. /не е
разпитана по делото, тъй като се намира извън пределите на Република България/
отишли да режат дърва в селище, което се намирало срещу домът на частният
тъжител. Селището било собственост на Л.. Първият ден имали пререкания между
частният тъжител и подсъдимия, като частният тъжител поискал на следващия ден
да му бъдат донесени документи за собственост на дворното място. На следващия
ден 02.12.2019г. подсъдимият, заедно с Л., отново отишли до селището да режат
дърва. Пред домът заварили Д.К.А.. Той им поискал документи за собственост,
вследствие на което Л. го хванала за едната ръка, а подсъдимия К.Б.Х. му
нанесъл удари в областта на лицето. След като частният тъжител се отскубнал,
подсъдимият го настигнал и го ударил с лопата силно по главата. След удара
дръжката на лопатата се счупила. Частният тъжител усетил болка в главата и
паднал на земята. Свидетелят Я.И.Г. и съпругата на частният тъжител – Е. Д.П.
му помогнали да влезе в домът си. Била извикана полиция, а на по-късен етап,
след няколко дни частният тъжител посетил личния си лекар и му било издадено
медицинско свидетелство. В същото е отразено, че има насиняване в областта на
долния клепач на ляво око, болка при палпация в теменната област без видими
промени. Не е губил съзнание.
С
оглед установяване вида и характера на нанесената телесна повреда на частният
тъжител Д.К.А. е назначена съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Ф.Й.Т.
***. От заключението на същата е видно, че от приложената медицинска
документация се установява, че Д.А. е получил кръвонасядане на долен ляв
клепач. По механизъм увреждането отговаря да бъде получено от удар с/или върху
твърд, тъп предмет. На А. му е причинено болка и страдание. Тази експертиза
беше потвърдена от вещото лице в съдебно заседание. В същото съдебно заседание
частният тъжител каза пред вещото лице, че подсъдимия го е ударил с лопата по
главата, като сочеше горната окосмена част на главата си, като вещото лице е
категорично, че при такъв удар, който твърди пострадалия, че е ударен с лопата
в главата, няма как да се получи кръвонасядане на клепача, което е описано в
медицинското удостоверение.
Съдът
не възприема описаното в частната тъжба, а именно, че частният тъжител е
получил от подсъдимия удари с юмруци в областта на лицето. Този факт не се
подкрепя от нито един от свидетелите, разпитани по делото.
Горната
фактическа обстановка се установява отчасти от показанията на свидетелите Я.И.Г.,
Е.Д.П., К.В.С. и Н.М.Н., които съдът прецени съобразно и останалите събрани
доказателства.
Съдът не цени
показанията на свидетеля Милчо Б.Х., който е брат на подсъдимия, тъй като в тях
личи явен стремеж за оневиняване на брат си, като в разпита си твърди, че той е
имал кръв под носа и същевременно описва частният тъжител, че е имал незаконно
оръжие, тъй като излязъл с пушка да гърми по брат му.
По същата причина съдът не дава вяра и на
обясненията на подсъдимия в частта, в която той твърди, че частният тъжител е
дошъл с пушка, гърмял е във въздуха, той е успял да избие пушката и частният
тъжител е взел вила, като се е опитал да ги намушка, а той е успял да избие
вилата.
Съдът не цени
и показанията на свидетелката Е.Д.П. в частта, в която тя твърди, че през
прозореца е видяла как Д. е искал да му дадат скицата и подсъдимият К. е ударил
Д. с лопата по главата. Вследствие на удара той е клекнал и е паднал. Същата
твърди, че Д. не е имал кръв по главата, а е имал кръв по устата и носа, и
окото му било станало синьо.
По същата
причина съдът не цени и показанията на свидетеля Я.И.Г. в частта, в която той
твърди, че подсъдимия е ударил частният тъжител с лопата по главата, вследствие
на което частният тъжител е паднал. Тези твърдения се оборват от назначената и
изготвена съдебно-медицинска експертиза, където в съдебно заседание вещото лице
е категорично, че при подобен удар не могат да се получат насинявания на долния
клепач, които са описани в медицинското свидетелство.
Съдът не цени
показанията на свидетеля Васил Петров Коцев, тъй като същия говори за друго
събитие.
Съдът цени
показанията на служителите на полицията, които са посетили сигнала и които са
категорични, че частният тъжител не е имал видими белези от наранявания, тъй
като те са незаинтересовани свидетели.
При така
изложената по – горе фактическа обстановка могат да се направят следни правни
изводи:
По делото не
се установи по несъмнен начин, че на 02.12.2019г. в с.В., обл.В. подсъдимия К.Б.Х.
да е нанесъл удари с ръце в областта на главата и лицето и да е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 от НК и чл.129 от НК на Д.К.А. *** да е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, поради което съдът с присъдата си го призна за невинен и го
оправда по предявеното частно обвинение. Съгласно разпоредбата на чл.303 НПК,
присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да признае
подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. По
настоящето дело не бе установено безспорно, че подсъдимия К.Б.Х. е автор на
причинените телесни увреждания на А. и че същите увреждания са в резултат от
нанесен от Х. удар над тъжителя. Напротив, по делото бяха събрани данни от
свидетелите К.В.С. и Н.М.Н., че по частният тъжител не е имало видими следи от
наранявания. Тези показания не се
изключват от заключението на СМЕ при направеното уточнение от експерта в
съдебно заседание, че при удар в окосмената част на главата, не могат да се
получат описаните наранявания на долния клепач на ляво око.
Вярно е, че в
подкрепа на обвинителната теза е медицинското удостоверение приложено към
тъжбата, но то е издадено девет дни след инцидента и е възможно частният
тъжител да е претърпял и друг инцидент. При това положение съдът намира, че не може да
постанови осъдителна присъда само на база на това изолирано писмено
доказателство, тъй като дава основание за съмнение относно виновността на
подсъдимия, което е недопустимо.
При горните
съображения и след като обвинението не бе доказано по несъмнен начин, съдът на
основание чл.304 НПК призна подсъдимия К.Б.Х. за невинен в престъплението по
чл.130, ал.1 НК и го оправда.
При този изход
на делото и тъй като не се доказа повдигнатото обвинение, то съдът прие, че
предявеният граждански иск за неимуществени вреди от тъжителя Д.К.А. срещу
подсъдимият е неоснователен и недоказан, поради което го отхвърля.
Съдът с
присъдата си осъди частният тъжител да заплати на подсъдимия К.Б.Х. направените
от него разноски по делото в размер на 400,00 лева – за адвокатска защита.
При горните
мотиви, съдът постанови присъда си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :