Р Е Ш Е Н И Е № 37
28. 06. 2019 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 26. 06. 2019 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
АНД номер 197
по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалбата на И.С.П., ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 1, адв. И.Д.
против НП № 18 - 0375- 001090/ 18. 12. 2018 г., издадено от И. Димитров Димитров - Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР с което му е наложено
административно наказание по чл. 179 ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на
200.00лв. и по чл. 175 ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят
останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено, като постановено
при съществени нарушения.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество
основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства
се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.
Установи се по делото, че с НП
№ 18 - 0375- 001090/ 18. 12. 2018 г., издадено от от И.
Димитров Димитров - Началник група към ОДМВР Стара
Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, е наложено на
жалбоподателя административно наказание по чл. 179
ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00лв. и по чл. 175 ал.1, т.5 от ЗДвП
– глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца затова че: “ на 23.11.2018г. в 04.00ч. в община Чирпан на път ОБЩИНСКИ №SZR2004 като водач на лек автомобил – БМВ 525 ТДС с рег.№ РВ6517ТХ, държава
България, при обстоятелства: На път III- 5603км.20 по посока село Голям дол управлява лек
автомобил БМВ525 ТДС с рег.№РВ6517ТХ негова собственост като: 1. Водачът П. се
движи с несъобразена скорост спрямо пътните и атмосферни условия, губи
управление над МПС и излиза от ляво на пътното платно по посока на движението в
отводнителна канафка и удря желязобетонен
стълб собственост на ЕВН. 2. П. напуска местопроизшествието, не уведомява
съответната служба за Контрол на МВР на територията на която е настъпило
произшествието, е извършил:
1.Водачът не
избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с
условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да
спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.ПТП, с
което виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП
2.Не остава
на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието, с
което виновно е нарушил чл. 123 ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП.“
Това НП е постановено на основание Акт за установяване
на административно нарушение Серия Д бл.№ 987041, съставен на 23. 11. 2018 г. с
актосъставител И.Д.Н. на длъжност мл. автоконтрольор и свидетелят П.Д.С..
В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по делото Министерска Заповед.
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН НП трябва да съдържа следните реквизити: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Видно от представените по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява, че липсва яснота относно обстоятелствата при които е извършено вменяваното на жалбоподателя административно нарушение, както и такава по отношение мястото на извършване на нарушението.
Съдът счита, че в тази връзка следва да посочи, че изрично и в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, както актосъставителя, така също и АНО са посочили, че деянието е извършено в Община Чирпан, като първоначално сочат, че става въпрос за общински път №SZR2004, а по-надолу е записано, че деянието е извършено на път III – 5603. Съгласно Списък на общинските пътища в Република България става въпрос за един и същи път, който обаче се намира и свързва населените места – селата Найденово и Малко Дряново. Съгласно териториалното деление на РБ тези две села се намират в община Братя Даскалови, а не в община Чирпан както изрично е посочено в АУАН и НП. По този начин и съдът счита, че остава неясно точно къде е извършено вменяваното на жалбоподателя административно нарушение.
На следващо място съдът счита, че следвада отбележи, че представеният АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – П.С.. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай тази императивна разпоредба не е изпълнена, тъй като при съставянето на акта е отбелязан, че присъства само един свидетел по съставянето / като това дори изрично не е посочено/. Изрично в Акта не е отбелязано защо същият не е съставен в присъствието на двама свидетели, както изисква законовата норма посочена по-горе. Последното от своя страна представлява съществено процесуално нарушение, което води до нередовност на акта, а от там и до незаконосъобразност на издаденото НП. Изискването на закона при липса на свидетели / на което е приравнена невъзможността да се състави акт в тяхно присъствие/, установяващи нарушението, актът да се състави в присъствието на двама други свидетели е израз на основния принцип в административнонаказателно-процесуалното право - публичността. Нещо повече, тази нередовност на акта поражда съмнение, относно извършено ли е деянието и вината на нарушителя.
Относно приложението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение. Действително не е посочено с каква скорост се е движел същия, не са посочени особености на пътната обстановка, което да обуславя, че жалбоподателя се е движел с несъобразена скорост, съответно несъобразена с релефа на пътя, състоянието му и действително не са описани конкретните обстоятелства, обуславящи механизма на станалото ПТП. Налице е нарушаване на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и съответно чл. 57, т. 5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е движил в посоченият участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености.
В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение и че е извършено от конкретно лице. В процесният случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.
По отношение на втора точка от НП а именно, вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗДвП и наложената му санкция по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП съдебният състав при извършената служебна проверка също констатира, че са налице съществени нарушения на водения административно - наказателен процес, които обуславят неговата незаконосъобразност. В настоящият случай е било установено възникването на ПТП, но следва да се има предвид, че както в АУАН, така също и в наказателното постановление е посочено изрично, че в резултат на настъпилото ПТП е ударен железобетонен стълб, собственост на ЕВН. Отделен е въпроса, дали това описание може да се приеме за описание на настъпили имуществени вреди, тъй като не всеки удар в съоръжение, собственост на Енергоразпределително дружество ЕВН, представляващо стълб, довежда до повреждането на това съоръжение. Никъде, нито в АУАН или НП не е описана степента на увреда на стълба, т.е. дали същият може да бъде използван или следва да бъде заменен. Т.е. в конкретният случай съдът приема, че не са описани конкретно настъпилите имуществени вреди, които са от съществено значение за определяне на конкретните задължения на водачите по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие когато са причинени само имуществени вреди, да има определено поведение, съгласно т.3, б.а и б от посочения по-горе член.
В конкретният случай е вмененото на жалбоподателя че същият не е останал на място на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието, с което виновно бил нарушил чл. 123 ал., т.2 б.Б от ЗДвП. Съгласно тази норма, водачът на ППС, който е участник в ПТП е длъжен когато при произшествието са пострадали хора, да остане на място и да изчака пристигането на компетентните органи. В случая, безспорно липсва един от признаците а именно, наличието на пострадали хора, за да може деянието да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 123 ал.1, т.2, б.б от ЗДвП.
Следователно, в случая е налице несъответствие между словесната и цифрова квалификация на деянието, което само по себе си е основание за отмяна на НП в тази му част.
По разбиране на настоящия състав и изхождайки от установената фактическа обстановка по-скоро е следвало деянието да бъде определено като такова по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП при която норма са налице изисквания, касаещи не само специални задължения за водачите при настъпване на ПТП, които са обвързани и с последиците, а именно да са настъпили само имуществени вреди.
От изложеното горе, съдът възприема че е налице съществен пропуск, който е в разрез с установените изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на обстоятелствата при които е извършено административното нарушение.
Липсата на съществени обстоятелства около извършване на нарушението, визирано като т. 2 от наказателното постановление, създава неяснота, рефлектираща върху адекватното упражняване правото на защита. Това е липса на задължителни реквизити в съставеният правораздавателен административен акт, с което съществено се ограничава правото на защита на нарушителя. Налице е неизпълнение на задълженията му по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като те се проявяват в частта, свързана с описание на нарушението, извършено от жалбоподателят, както и начина на извършването му.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че следва да отменени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 и сл. от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18- 0375- 001090/ 18.12.2018 г., издадено от издадено от И. Димитров Димитров - Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР с което на жалбоподателя И.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** му е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00лв. и по чл. 175 ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: