РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Велико Търново, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично при закрити врати
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №
20214100900122 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „БОН - 1962“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град В. Т., ул.“**“ №, представлявано от управителя Р. В. И., в която се сочи,
че дружеството е регистрирано в ТР през 2015г. с основен предмет на дейност – търговия с
обувки и кожени изделия. Твърди, че е развивало успешна търговска дейност до началото на
2020г., когато търговската дейност е преустановена вследствие икономически фактори и
пандемията от корона вирус. Междувременно срещу дружеството било образувано
ревизионно производство, приключило с ревизионен акт № 04000420006955-091-
001/08.06.2021г., потвърден с Решение № 98/25.08.2021г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново, с който били начислени задължения за корпоративен данък и
ДДС в общ размер от 14 357.07 лв. Твърди, че не разполага с краткотрайни и дълготрайни
материални активи, парични средства в брой или по банкова сметка, нито реализира
печалба, за да изпълнява свои изискуеми парични задължения. Твърди, че описаните
затруднения не са с временен характер и не могат да бъдат преодолени. Счита, че е налице
неплатежоспособност на дружеството, поради което моли на основание чл.632 от ТЗ то да
бъде обявено в несъстоятелност.
Съдът, след като разгледа молбата и изложените в нея доводи и съобрази приложените
към нея писмени доказателства и заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза за установяване финансовото състояние на дружеството, установи следното:
Молбата е подадена от оправомощено лице – представляващия длъжника, чрез
пълномощник с изрично пълномощно, до компетентния съд по смисъла на чл.613 ТЗ и към
1
нея са приложени изискуемите по чл.628 от ТЗ документи – годишен счетоводен баланс и
отчет за приходите и разходите за 2020г., оборотна ведомост за 2020г. и за периода от
01.01.2021г. до 30.09.2021г., текущ счетоводен баланс към 30.09.2021г., отчет за приходите
и разходите към 30.09.2021г., решение на едноличния собственик на капитала от
10.09.2021г., уведомление по чл.78 ал.2 от ДОПК до НАП, списък на кредиторите.
От приложените по делото счетоводни документи и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че дружеството не разполага с дълготрайни и
краткотрайни материални активи, а към 2020г. и 30.09.2021г. не разполага и с парични
средства в брой или в банка. За периода от 2019г. към 30.09.2021г. са отчетени само
вземания от клиенти в размер на 2 000 лв. и други вземания, в т.ч. вземане от собственика
от предоставени парични средства и вземане от други дебитори – „Рали мод 82“ ЕООД,
предоставени на посоченото дружество през 2018г.
По делото е представен Ревизионен акт № 04000420006955-091-001/08.06.2021г..,
потвърден с Решение № 98/25.08.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново и влязъл в законна сила от 09.09.2021г., с който е установено задължение на
дружеството – молител към държавата в размер на 14 357.07 лв., представляваща сбор от
дължим корпоративен данък и ДДС, съответно лихва върху начислените суми.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
наличното имущество на дружеството към 30.09.2021г. и към датата на изготвяне на
заключението се състои единствено от описаните в счетоводния баланс вземания,
възникнали през предходни годишни периоди и по които не са извършвани погасявания,
поради което вещото лице е заключило, че не съществува реална възможност за събирането
им. При установяване общия размер на задълженията на дружеството вещото лице е
посочило, че същият възлиза на сумата от 31 858.42 лв. и то е спряло плащанията си,
считано от 25.06.2020г. Публичноправните задължения по издадения ревизионен акт са
възникнали на 08.06.2021г., а останалите задължения към доставчици през 2016г. и 2017г.
Дейността на дружеството е преустановена от 01.01.2021г. и не се реализират приходи.
Според експертното заключение затрудненията на молителя да изпълнява свои изискуеми
парични задължения след 25.06.2020г. придобиват траен и необратим характер. Тъй като
молителят не отчита налични парични средства както в каса, така и в разплащателни
банкови сметки, не разполага с бързоликвидни краткотрайни /текущи/ активи, вещото лице
е приело, че то не е в състояние да покрие първоначалните разноски в производство по
несъстоятелност, като е определило същите на 5 340 лв. за 6-месечен период.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни
изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при
условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно на чл.742 ТЗ, а именно 1/
длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ, 2/ да е налице изискуемо парично негово
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане, 3/ да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла
на чл.608 ал.1 от ТЗ /евентуално свръхзадълженост съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ при КТД/, 4/
затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно. Неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията
съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ.
Търговското качество на длъжника е безспорно – същият е търговец по смисъла на
чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ.
Неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и то следва да
бъде преценено въз основа на цялостен анализ на доказателствата за икономическото
2
състояние и възможността длъжникът да изпълнява паричните си задължения спрямо
всички кредитори към момента на постановяване на решението. Релевантно за определяне
икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е бързоликвидно, като
освен това следва да се определи каква е тенденцията – за влошаване или за подобряване,
съобразно балансите за съответните години.
Налице са предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на молителя. Същият е с установени публичноправни задължения към държавата
за периода 2017-2018г. - за корпоративен данък и ДДС, установени с влязъл в сила
ревизионен акт, както и задължения към доставчици, свързани с търговската му дейност.
Последните приходи от развиваната от дружеството дейност са отчетени през 2019г. След
посочената финансова година приходи от дейността не са отчитани, а от 01.01.2021г.
дружеството е преустановило дейността си. Несъмнено се установява от събраните по
делото доказателства и експертното заключение, че задълженията на молителя са
безусловни и изискуеми, както и че същият е спрял плащанията си към кредиторите, като
последните плащания са извършени на 24.06.2020г. за данъчни задължения. Вещото лице е
установило неспособността на дружеството да изплаща текущите си задължения със
собствени текущи активи.
Предвид размерите на установените публичноправни задължения, наличните
задължения към доставчици още от 2016г. и 2017г., дългия период от време на липса на
погашения и фактическото преустановяване на търговската дейност, съдът намира, че
затрудненията на молителя са с траен характер и тъй като той не разполага с никакви активи
– дълготрайни или краткотрайни, с които да покрива задълженията, се намира в състояние
на неплатежоспособност.
По отношение началната дата на неплатежоспособност:
По аргумент от легалната дефиниция на понятието "неплатежоспособност" в чл.608
ал.1 ТЗ, начална дата е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое
изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента
на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1
ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
Видно от съдържанието на ревизионния акт, съставен на молителя, с него се обхващат
публичноправни задължения за периода 2017г. и 2018г. От 25.06.2020г. молителят е спрял
плащанията към свои кредитори. През 2020г. не отчита приходи от дейността си, а от 2021г.
започва да отчита отрицателни финансови резултати и преустановява и дейността си. С
оглед на това, първият доказан момент, в който двата елемента – спрени плащания и
невъзможност за плащане – съвпадат, е 01.01.2021г. Тази дата следва да се определи за
начална. Следва да се приеме, че към тази дата дружеството е в състояние на
неплатежоспособност и трайно не може да заплаща задълженията си към кредиторите и да
ги покрива с паричните си средства. Към тази дата всички обстоятелства, които обосновават
състоянието на неплатежоспособност, са налице и са трайно установени.
Тъй като в хода на съдебното производство се установи, че дружеството- молител не
притежава имущество – дълготрайни и краткотрайни активи, събираеми вземания и
парични средства и сумата на актива на баланса е 0 лева, следва да се постанови решение по
чл.632 ал.1 ТЗ. С определение от 21.12.2021г., обявено в книгата по чл.634в ТЗ, съдът е
указал на молителя и неговите кредитори, че следва да привнесат началните разноски по
производството, определени на сумата от 5 340 лв., но в указания срок сума не е постъпила.
Изводът, че длъжникът не разполага с парични средства в наличност за покриване на
началните разноски по несъстоятелността следва от експертното заключение, базиращо се
на счетоводната документация на дружеството. С оглед на това налице е предвидената в
3
чл.632 ал.1 ТЗ хипотеза, при която следва да се обяви неплатежоспособността на длъжника
и нейната начална дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да се обяви
длъжникът в несъстоятелност, да бъде постановено прекратяване на дейността на
предприятието и да спре производството по делото до евентуалното предплащане от
длъжника или негов кредитор на необходимата сума за началните разноски.
Възобновяването на производството може да се реализира при привнасяне на дължимите
разноски в едногодишен срок от вписването на настоящото решение в търговския регистър,
като ако това не бъде сторено, след изтичане на срока съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаването на търговеца от търговския регистър.
При този изход на делото молителят следва да заплати по сметка на ВТОС държавна
такса за производството в размер на 250 лв. Тази такса съгласно разпоредбата на чл.620 ал.1
ТЗ се събира от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
Водим от горното и на основание чл.632 ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „БОН - 1962“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град В. Т., ул.“*“ № , представлявано от управителя Р.
В.И., и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 01.01.2021г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „БОН - 1962“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град В. Т., ул.“**“ № , представлявано от
управителя Р. В. И..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „БОН - 1962“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град В.Т., ул.“*“ №, представлявано от управителя Р. В.
И..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „БОН - 1962“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град В. Т., ул.“*“ № , представлявано от управителя Р. В.
И..
СПИРА производството по несъстоятелност до предплащане от длъжника или негов
кредитор на началните разноски по производството, определени от съда в размер на 5 340
/пет хиляди триста и четиридесет/ лв.
УКАЗВА, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение не бъде
поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаването на дружеството от ТР.
ОСЪЖДА „БОН - 1962“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град В. Т., ул.“*“ № , представлявано от управителя Р. В. И., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВТОС държавна такса за производството по делото в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в ТР.
Решението да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в ТР пред
Апелативен съд-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4