МОТИВИ ПО НОХД №373 /2019 година
РП гр. Мездра е внесла
обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу подс.
Д.С.В. - роден на *** г. в
гр.Плевен, живущ ***. Българин, с българско
гражданство, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН: **********.
ЗА ТОВА, ЧЕ:
След
като с влязъл в сила на 15.03.2017г. съдебен акт - Решение № 26/21.02.2017 г.
по гр.дело № 1513/2016г. по описа на РС – Мездра, е осъден да издържа свой
низходящ – сина си С.Д.В., ЕГН ********** заплащайки по 115 лева месечно, чрез
законния му представител – майката Ц.П.Т. ***, съзнателно не е изпълнил това
свое задължение за повече от две месечни вноски - за периода от 15.03.2017г. до
месец август 2019 г. включително - общо 30 месечни вноски в общ размер на 3450
лева – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В
РЗ от 07.11.2019 г. страните направиха
искане за съкратено съдебно следствие
при хипотеза на чл.371 т.2 НПК .
Делото е разгледано незабавно на основание чл.252 ал.1 НПК
по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.
В
съдебно заседание РП гр. Мездра поддържа
обвинението така, както е възведено в обвинителния акт. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение и му се наложи
наказание „пробация“ с оглед многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
.
Защитникът
адв.М.Стоянов от АК-Враца поддържа
изложеното от представителя на прокуратурата.
Подсъдимия по реда на чл. 372 ал.1 вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съжалява за
извършеното.
Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК
запозна подсъдимия с реда
за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК
, при което той направи самопризнания, съобразно
разпоредбата на 372 ал.1
вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му
бе , че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се
ползват при постановяване на присъдата .
По
реда на чл. 372 ал.4 НПК, се установи,
че така даденото самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване
на присъдата ще се ползва самопризнанието ,
без да се събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт.
Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл.
372 ал.4 НПК, съдът в мотивите си на
присъдата приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава
на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят а именно:
Подсъдимия Д.В. и св.Ц.П.Т. *** заживели
на съпружески начала преди около 26 години. Двамата живеели заедно 9 години, в
жилището на подсъдимия в гр.Плевен. От съжителството им на ***г. се родило
детето им С.Д.В.. Преди още детето да навърши една годинка, през 2002 година
майката и бащата се разделили, като от тогава грижи за детето им, полага само
майката Ц.Т.. Тъй като детето станало ученик в професионална гимназия в
гр.Тетевен и разходите по издържането му се повишили, а бащата не полагал
никакви грижи и не пращал пари, Т. завела гражданско дело.
С Решение № 26/21.02.2017 г. по гр.дело
№ 1513/2016г. РС – Мездра осъдил подсъдимия да заплаща месечна издръжка на сина си С.В. в
размер на 115 лева. Решението на съда е в
сила от 15.03.2017г. От влизането на съдебното решение в сила до момента на
пълнолетието на детето 30.05.2019
г. подсъдимия Д.В. не е изплащал никакви суми за издръжката на детето си.
Пари не са давани нито на ръка, нито са превеждани по образуваното изпълнително
дело. Така от март 2017г. до края на месец май 2019г. той дължи общо 27 месечни вноски по 115
лева или общия размер на дължимата издръжка, която подсъдимия В. не е заплатил е 3 105 лева.
По делото са приложени справки
доказателства за това, че същият частично през този период е работел, има
движимо и недвижимо имущество и въпреки това не е давал пари за издръжката на
детето си.
Фактическата обстановка се установява от
събраните по досъдебното производство доказателства: Обяснения на обвиняемият ,Решение
№ 26/21.02.2017 г. по описа на МРС /л.19-20/; Писмо от ДСИ при РС-Мездра
/л.24/;
справка относно притежавани имоти и имущество от обв.В. /л.26-28/; справка от КАТ за притежавани МПС от обв.В.
/л.29-30/;
справки от ТД-НАП-Велико Търново-офис Монтана и
СИС при РС-Лом /л.31-33/;
показания на: св. Ц.Т. /л.34-35/;
св. С.В. /л.36/;
справка за съдимост на обвиняемият В.
/л.45/;
характеристика на обвиняемият В. /л.48/; декларация за семейно и имотно
състояние на обв.В. /л.42/. Всички доказателства са логични , последователни и взаимно
допълващи се , поради което подкрепят обвинението за периода до навършване на
пълнолетие от детето на 30.05.2019 г.
От изложената фактическа обстановка е видно,
че подсъдимия Д.В. е извършил
престъпление против брака и семейството -След като с влязъл в сила на
15.03.2017г. съдебен акт - Решение № 26/21.02.2017 г. по гр.дело № 1513/2016г.
по описа на РС – Мездра, е осъден да издържа свой низходящ – сина си С.Д.В.,
ЕГН ********** заплащайки по 115 лева месечно, чрез законния му представител –
майката Ц.П.Т. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение за повече от
две месечни вноски - за периода от 15.03.2017г. до месец май 2019 г. включително - общо 27 месечни вноски в
общ размер на 3105 лева.-престъпление по чл.183 ал.1 НК , за което го призна за
виновен . От субективна страна деянието е извършено умишлено
,с пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на деянието си ,но поради финансови затруднения не
могла да изпълни това си задължение,което не го
оправдава –аргумент от чл.143 ал.2 СК
Факта
, че се дължи издръжка на непълнолетно дете не се спори от страните и е
инкриминиран от прокурора , но не е отчетено , че детето Стойл В. е навършило
пълнолетие на 30.05.2019 г. /род. *** г. / , поради което след тази дата
съгласно чл.143 ал.2 СК отпада задължението за издръжка на това основание ,
като отделно от това навършилото
пълнолетие лице /дете до този момент по смисъла на Закона за Закрила на Детето/
разполага с възможност да търси издръжка
САМОСТОЯТЕЛНО на друго правно основание
ако учи редовно в средно или висше учебно заведение до навършване
съответно на 20 или 25 годишна възраст-арг от чл.144 СК. При това положение
съобразно отразените факти от прокурора и осъдителното решение за дължима
издръжка ,то такава не се дължи на детето Стойл В. чрез неговата майка Ц.Т. след
навършване на пълнолетие,поради което съдът постанови оправдание подсъдимият да
е извършил деянието в периода от м.06. до м.08.2019 г. вкл в размер на три месечни вноски възлизащи общо на 345 лева , поради
което съответно тази сума и период след м.05.2019 г. не са обвързани с виновно
поведение на подсъдимия поради липса на
законно основание и субект за плащане на издръжка след навършване на пълнолетие
.
От
обективна и субективна страна подсъдимият В. е осъществил състава на чл. 183
ал.1 от НК. Действал е умишлено. Съзнавал е, че е задължен да се грижи за
непълнолетния си син С.В. като негов баща.
Подсъдимият
признава вината си във всички стадий на процеса , не е
осъждан- реабилитиран , не разполага с постоянно доходи,което не го освобождава от дължимото заплащане на
издръжката към своето непълнолетно дете- арг.от чл. 143 ал.2 СК .Налице са многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, който обаче не са достатъчни за определяне на
наказание при условията на чл.55 НК ,
поради което по справедливост съдът наложи съобразно чл.54 НК предвиждащото се
в разпоредбата на чл.183 ал.1 пр.2 НК алтернативно наказание „пробация“ с приложение на пробационните мерки
„задължителна регистрация“ по настоящ адрес за дванадесет месеца с периодичност на подписване
два пъти седмично на основание чл.42а ал.2 т.1 НК и задължителни срещи с
пробационен служител за срок от дванадесет месеца на основание чл.42а ал.2 т.2 НК . Наложеното наказание в този вид и
размер ще бъде достатъчно да постигне целите на чл.36 НК свързани с
личната , специалната и генералната превенция.
Районен съдия: