Normal;Iiaiene;Body Text 2;и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33 - чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на адв.Лазар Базлянков, процесуален представител на “Устра-Холдинг”АД, град Кърджали против Решение №617/24.01.2006 г., постановено по НАХД № 399/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0067/06.12.2004 година на Началник отдел “Данъчен контрол” към ТДД - Кърджали, с което на основание чл.135, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС е била наложена имуществена санкция в размер на 28277.00 лева на “Устра-Холдинг”АД, гр.Кърджали, представлявано от Валери Николов Хаджийски, за нарушение по чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и като необосновано. Направените от съда изводи били неточни и не кореспондирали на доказателствата по делото, тъй като безспорно било установено, че данъчното събитие е настъпило през м.декември 2003 г. и “Устра-Холдинг”АД следвало да подаде справка –декларация до 14.01.2004 г. този срок не бил спазен и изискуемата справка-декларация била подадена през м.март 2004 г., т.е. нарушението се състояло в неспазване на срока с 2 месеца. Това нарушение било констатирано през м.септември 2004 г. и АУАН били съставен на 20.09.2004 г., когато дружеството било изпълнило задължението си за подаване на справка декларация и изплатило дължимия ДДС. Към момента на съставяне на акта, описаното в него нарушение не съществувало. Контролните органи били констатирали само неспазването на срока за подаване на справка-декларация - 14.01.2004 г., а били вписали, че към датата на съставяне на акта, такава въобще не е подавана и ДДС не е начисляван, което не отговаряло на истината. Неправилното възприемане и описване на нарушението довело да неправилно прилагане на санкцията по чл.135, ал.1 от ЗДДС от административнонаказващия орган – имуществена санкция за неначисляване на ДДС изобщо. В случая било извършено нарушение по чл.133, ал.1, т.2 от ЗДДС – регистрираното лице “Устра-Холдинг”АД, гр.Кърджали не било подало справка-декларация в предвидените срокове /до 14.01.2004 г./ и следвало да носи предвидената в този текст санкция. Изложеното налагало извода, че в резултат на нарушение на материалния закон, административнонаказателната процедура била опорочена и наложеното административно наказание било незаконосъобразно. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд-Кърджали по н.а.х.дело №399/2005 г., както и наказателно постановление № 0067/06.12.2004 г. на Началника на отдел “Данъчен контрол” към ТДД-Кърджали. В съдебно заседание, касатора не изпраща представител. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, моли обжалваното решение на Кърджалийския районен съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага и подробни съображения в представена писмена защита. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС-Кърджали, като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Кърджалийският районен съд, с обжалваното решение № 617/24.01.2006 г. по н.а.х. дело № 399/2005 г. е потвърдил Наказателно постановление №0067/06.12.2004 г. на Началника на отдел “ДК” към ТДД - Кърджали, с което на “Устра – Холдинг” АД – гр.Кърджали, представлявано от Валери Николов Хаджийски, за извършено нарушение на чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС, е наложена “имуществена санкция” в размер на 28277.00 лв. на основание чл.135, ал.1 от ЗДДС. Потвърденото НП е издадено против жалбодателя за това, че: при извършване на данъчна ревизия на ”Устра – Холдинг” АД, приключила с ДРА № 426 от 02.07.2004 год., било установено, че за данъчния период 01.12.2003 г. - 31.12.2003 г. дружеството не е начислило ДДС в размер на 14138.62 лв., като нарушението било констатирано на 24.06.2004 г. Задължението за начисление на ДДС произтичало от извършени от дружеството през м.декември 2003 г. продажби на собствено недвижимо имущество – общо 12 броя недвижими имота – самостоятелно обособени апартаменти, 7 от които от блок “Общежитие ПУЦ” в гр.Кърджали и 5 от жил.блок “Общежитие на строителна организация” в гр.Момчилград. Продажбите били извършени чрез посредничеството на “Агенция за недвижими имоти “Кара” ООД, които продажби не били отразени за данъчния период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г. За установяване на извършените продажби контролните органи са изискали и събрали необходими им данни и продажбите са изчерпателно изброени в НП. В последното е посочено, че на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по ЗДДС ставал изискуем за облагаемите доставки и възниквало задължение за регистрираното лице да го начисли. Данъчното събитие съгласно чл.25, ал.1, т.1-2, ал.2, ал.3, т.1-2 от ЗДДС, възниквало на по-ранната от двете дати:1.Датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и 2.Датата на плащането /цялостно или частично авансово плащане/. Данъчната ревизия при установените от нея данни е констатирала, че за данъчния период 01.12.03г.-31.12.03 г. при извършената продажба на недвижимо имущество, “Устра-Холдинг”АД не е начислило ДДС в размер на 14 138,62 лв. в счетоводството на дружеството в подадената справка-декларация и информацията на магнитен носител до 14.01.2004 г., с което бил нарушен /осъществен състава/ на чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС и на основание чл.135, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС, наказващият орган е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 28 277,00 лева. Настоящата инстанция намира, че сочените касационни основания – неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, не са налице. За да постанови решението си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства и ги е обсъдил задълбочено и подробно. Въз основа на анализа на доказателствените материали е приел, че административното нарушение е безспорно доказано и са налице фактическите и правни основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на “Устра – Холдинг” АД гр.Кърджали за извършено нарушение на чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС. Този извод на съда е правилен и обоснован. С оглед събраните по делото доказателства – ДРА 426/02.07.2004 г., 12 бр. заверени копия от нотариални актове за продажба на недвижими имоти, собственост на “Устра”АД гр.Кърджали, АУАН № 0604972/20.09.2004 г. и показанията на актосъставителя Ходжев и свидетелите Али, Димитров и Кавракиров, се установява следната фактическа обстановка: за периода 01.12.2003 г. до 31.12.2003 г. “Устра” АД гр.Кърджали е извършило продажби на недвижими имоти – общо 12 броя самостоятелно обособени части /апартаменти/, подробно описани в приетите като доказателства по делото нотариални актове, на обща стойност 28655.00 лв. и данъчна оценка на имотите в общ размер на 70693,00 лв., върху които продажби е следвало да се начисли ДДС за данъчния период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г. в размер на 14138.62 лв. от страна на дружеството жалбодател, но което то не е начислило. Така установената и от районният съд фактическа обстановка не се оспорва от страните, като в тази връзка следва да се отбележи, че ДРА е влязъл в сила и констатациите по него касаещи ДДС се считат за верни. По делото е безспорно установено, че “Устра-Холдинг”АД не е изпълнило задължението си по чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗДДС начисляването на данъка по този закон се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, като в ал.6 на същия член са изчерпателно посочени условията, които следва да са налице, за да се счита данъкът начислен – доставчикът да издаде документ, в който да посочи данъка, да отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС, както и да отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация за съответния данъчен период. Неизпълнението на посоченото императивно задължение към държавата при осъществяване на стопанската дейност влече ангажирането на безвиновната отговорност на юридическото лице, задължено по този закон, чрез налагането на имуществена санкция, определена съобразно разпоредбата на чл. 135 ал.1 от ЗДДС – в двойния размер на неначисленото ДДС. Или, следва да се приеме от изложеното, че като не е начислило дължимия ДДС за осъществените 12 бр. сделки в данъчния период 01.12. – 31.12.2003 год., дружеството – касатор не е изпълнило задължението си към държавата по чл. 55 ЗДДС, т.е. осъществил е от обективна страна деяние, съставляващо административно нарушение, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Правилно е приложена и административно-наказателната разпоредба, а именно чл.135, ал.1 от ЗДДС, съгл. която регистрирано лице /каквото е жалбодателя/, което е задължено, не начисли данък, се наказва с имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ в двойния размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 лева. Наказващия орган, след като е изчислил следващия се данък, който възлиза на обща стойност 14138,62 лв., правилно е определил и размера на следващата се имуществена санкция – двойния размер на неначисления данък - 28277,00 лева. В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.133, ал.1,т.2 от ЗДДС, за което пледира в жалбата си защитника на касатора, тъй като посочената законова разпоредба санкционира неподаването въобще на справка декларация или неподаването й предвидените срокове, или посочването в справката-декларация на неверни данни и обстоятелства, водещи до увеличаване на размера на данъчния кредит. А в настоящият жалбодателя – касатор е подал справка справка-декларация и то в предвидените срокове, но в подадената такава не отразил извършените 12 броя облагаеми сделки, тъй като въобще не е начислил ДДС за извършените през м.декември 2003 г. продажби, съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС, санкцията за което е уредена в разпоредбата на чл. 135 ал.1 от ЗДДС, която правилно и законосъобразно е приложена в случая, както бе коментирано по-горе в изложението. Или не наказващия орган, както се твърди в касационната жалба, а жалбодателят неправилно е възприел описаното нарушение, като не е разграничил задълженията си по ЗДДС за подаване на справка-декларация и за начисляване на ДДС, неизпълнението на които задължения представляват самостоятелни административни нарушения и съответно за тях са предвидени отделни административни санкции, поради което доводът, че неправилно е приложена санкцията по чл.135, ал.1 от ЗДДС се явява неоснователен. Начисляването на ДДС през м.март 2004 г. т.е. след два месеца, както се твърди в жалбата, макар доказателства в тази насока да липсват по делото, е ирелевантно за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбодателя по чл.135, ал.1 от ЗДДС. От значение би било в случая, ако “Устра-Холдинг”АД, гр.Кърджали, бе начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен т.е. данъка бе начислен през м.януари 2004 г., предвид, че тогава съгласно чл.135, ал.2 от ЗДДС, имуществената санкция би била в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 50 лв., но настоящия случай не е такъв. Или, с оглед изложеното, следва да се направи извода, че обжалваното решение не е неправилно, поради нарушение на материалния закон, каквото е възведеното от касатора касационно основание. От изложеното следва извода, че постановеното първоинстанционно решение не е неправилно, поради нарушение на материалния закон, т.к. съдът правилно е приложил правните норми към установените по делото факти. Решението не е неправилно и поради необонованост, т.к. направените от съда изводи съответстват на събраните по делото доказателства. Или след извършената проверка, настоящата инстанция констатира, че не са налице сочените касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение, в размер на 50 лв. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 617/24.01.2006 г., постановено по н.а.х. дело № 399/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА„Устра-Холдинг” АД , със седалище и адрес на управление – гр.Кърджали, ул.Сан Стефано” №22, представлявано от Николай Денчев Николов с ЕГН ********** и Валери Николов Хаджийски с ЕГН ********** да заплати на ТДД – Кърджали /понастоящем ТП на НАП – гр.Кърджали/ юрисконсулско възнаграждение, в размер на 50 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |