Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 26 ноември 2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 20 ноември през 2018 година в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №426…… по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано след постъпило възражение/жалба/ от А. Т. А. срещу Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.,
за кампания 2015г., изх. №02-180-6500/2068 от 10.07.2018г.,
издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. София.
Оспорването е в частта на писмото, с която на жалбоподателя, подал заявление за
подпомагане с УИН: 18/130515/67707 по мярка 11 от ПРСР 2014-2020, за кампания
2015г., за 30 броя пчелни семейства
помощта била отказана, поради причина, че те били недопустими за
подпомагане, а била оторизирана сума за изплащане в размер на 6099.16 лева, само
за 90 броя пчелни семейства.
Несъгласен с
отказа за подпомагане на всичките 120 броя пчелни семейства, а само на 90-те, е
останал А., което и довело до депозиране от негова страна на възражение/с
характеристиката на жалба/, сезирало съда. С допълнителна молба, адвокатите на
А. А. уточняват и пороците на оспорения от тях административен акт. Сочи се, че
Уведомителното писмо е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта
на закона. Същите основания за оспорване се поддържат и в съдебна зала от
адвоката на А..
Иска се от Административния
съд да отмени Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/2068 от 10.07.2018г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, гр. София. Претендират се направените по делото разноски, за които
се представя списък.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФЗ гр. София, действащ
чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. Ж., счита жалбата за
неоснователна, като излага подробни доводи за законосъобразност на
административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално
допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна
страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Фактите:
Няма спор между
страните, че А.Т.А. е земеделски производител/земеделски стопанин/.
На 30.03.2015г.,
А. подал до ДФЗ заявление(л.19-32 от адм. преписка) за подпомагане с УИН 18/130515/67707,
с което кандидатствал по направление „Биологично пчеларство“ от мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2015г. Неразделна част от това
заявление е таблицата в него(л.23 от адм. преписка), за броя на пчелните
семейства/в случая 90/, за които иска подпомагане. Към заявлението приложил и
изискуемите в такива случаи документи. Към заявлението, и неразделна част от
преписката по стартиралата процедура е и сключения между А. А. и сертифициращ
орган - „Лакон България СЗХ“ ООД договор(л.35-36 от адм. преписка). От този
договор, виждаме, че задълженията на сертифициращия орган са свързани с извършване
на инспекционни проверки за съответствие
с валидната редакция на Регламент ЕО №834/2007 и за правилата за
прилагане на Регламент ЕО 889/2008(IR). Зоната за инспектиране по договора е селскостопанска
продукция, а обекта се намира в с. Ботров, обл. Русе и представлява 90 броя
пчелни семейства, от които се произвежда пчелен мед и восък. Договорът бил
сключен на 27.02.2015г.
Сертифициращият орган
има задължение освен за инспекциите за съответствие, и за въвеждане в Системата
за въвеждане на данни от външни институции(поддържана от МЗГХ), и изпращане в
Министерството на земеделието, храните и горите на заверена разпечатка на
въведените в електронната система данни в едномесечен срок от изтичане на срока,
определен със заповед на министъра на МЗГХ. Тези задължения произтичат пряко от
разпоредбите на чл.49, ал.2, ал.3 и сл. от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
На 11.06.2015г.,
А. и „Лакон България СЗХ“ ООД подписали анекс(л.66 от адм. преписка) към сключения
от тях договор от 27.02.2015г. В съдържанието на този анекс виждаме, че се
променя обекта на инспектиране, като броят
на пчелните семейства вече е 120.
Въз основа на
тази промяна, А. А. депозирал до ДФЗ „редактиращи“ заявления за подпомагане(л.53-65
от адм. преписка и л.69-81), като към първото от тях бил приложен и анекса на
договора между А. и Лакон и всички други необходими документи. Част от
заявлението, депозирано на 15.06.2015г. /аналогично е и по заявлението от
16.06.2015г./ е и таблицата в него(л.56, съответно л.72 от адм. преписка), за
броя на пчелните семейства, за които иска подпомагане, от която виждаме, че тук
броят вече е 120 пчелни семейства.
Интересна част /от
гледна точка на изводите, които ще изведе съдът по-долу/ от документите към
последните две заявления са двата документа, озаглавени „Резултати от
автоматични проверки на въведените данни“. Те се намират на л.65 и л.81 от адм.
преписка. В тях откриваме, че се извършва проверка именно на заявителя и
кандидат за подпомагане А. А., като на документа на л.65, в графа „последно
стартиране“ е записана дата
15.06.2015г., а в графа „Брой открити
несъотвествия“-0. Абсолютно идентично е положението и на документа на
л.81, където обаче проверката е с дата 16.06.2015г., а в графа „Брой открити несъответствия“ цифрата пак е „0“.
На 11.01.2016г.,
А. получил Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/52/04.01.2016г. (л.15-17 от
адм. преписка), издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр.
София, с което бил уведомен, че е
одобрен за участие в мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за
развитие на селските райони 2014-2020г., за кампания 2015г., за пчелини и
пчелни семейства, посочени в Таблица №1. Видно от тази таблица, намираща се на
л.17 от адм. преписка, общият одобрен брой пчелни семейства е
именно 120.
Под таблицата е
налице текст, указващ на ЗС, че всички одобрени пчелни семейства, за които
поема 5-годишен абонамент, подлежат на последващи проверки, върху които ще се
изчислява финансовата помощ.
Без повече
проверки и процедури, на 10.07.2018г., зам. изпълнителният директор на ДФЗ
издава и оспореното пред настоящата инстанция Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., за кампания 2015г.,
изх. №02-180-6500/2068 от 10.07.2018г., с което обаче,
противно на записаното в Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/52/04.01.2016г.,
приема, че ЗС ще бъде финансиран за 90 броя пчелни семейства. В таблицата към
последното уведомително писмо, в колона 3, озаглавена „Санкционирани пчелни
семейства“ е записан 30 броя.
Това писмо е
предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони
2014-2020г., за кампания 2015г., изх. №02-180-6500/2068 от 10.07.2018г., е постановено от компетентен орган, в предвидената от
закона писмена форма. С малко повече въображение, може да се приеме, че АО все
пак е изложил фактически и правни основания, които обаче не са достатъчно, да
обосноват решението му за намаляване на субсидията.
Писмото, имащо
безспорно качеството на индивидуален административен акт, страда от няколко
порока, които са причина за съда да го приеме за незаконосъобразно и да го
отмени, ведно с последствията от тази отмяна.
Основният спорен
момент между страните в проведеното съдебно производство е кой е правилният
брой пчелни семейства, подлежащи на финансиране по депозираното от А. заявление
за подпомагане-90 бр., както е приел АО, или 120 броя, както твърди А..
Няма спор, че по
първоначално подаденото от ЗП заявление, той кандидатства за финансиране за 90
броя пчелни семейства. Така е депозирал и заявлението си до ДФЗ, толкова броя
пчелни семейства са отразени и от сертифициращия орган – Лакон.
В срока обаче, в
който е било допустимо да бъде извършана промяна, А. А. решава да увеличи броя
на пчелните семейства от 90 на 120 броя. За тази промяна е сключен и анекс(л.66)
със сертифициращата фирма/орган/, за тази промяна е депозирал и коригиращи
заявления, където в таблицата е посочил, че броят на пчелните семейства вече е
120 броя.
Важен момент в
спора са съставените именно от администрацията на ДФЗ документи, за които
споменахме и по-горе. Това са двата документа, озаглавени „Резултати от
автоматични проверки на въведените данни“. Те се намират на л.65 и л.81 от адм.
преписка. В тях видяхме, че при извършената проверка на заявителя и кандидат за
подпомагане А. А., за дата 15.06.2015г., в графа „Брой открити несъответствия“ е отбелязано „0“. Абсолютно
идентично е положението и на документа на л.81, където обаче проверката е с
дата 16.06.2015г., а в графа „Брой
открити несъответствия“ цифрата пак е
„0“.
Други проверки
от администрацията на ДФЗ не са извършвани.
Напротив, след
вече приключена кампания за 2015г., на 04.01.2016г. е издадено Уведомително писмо, изх.
№02-180-6500/52/ (л.15-17 от адм. преписка), подписано от зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, с което А. бил уведомен, че е одобрен за
участие в мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските
райони 2014-2020г., за кампания 2015г., за пчелини и пчелни семейства, посочени
в Таблица №1. Видно от тази таблица, намираща се на л.17 от адм. преписка, а общият
одобрен брой пчелни семейства е именно
120.
Затова буди
изключително сериозно недоумение, защо след всичко случило се дотук, и
най-вече, след издаденото Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/52/04.01.2016г.,
в оспореното такова, АО е направил корекция в броя на пчелните семейства, които
счита, че следва да бъдат финансирани.
Мотивите на АО в
писмото липсват. Единствено откриваме, че в колона „3“ от таблицата в писмото,
се отразяват недопустими за подпомагане пчелни семейства след извършени
проверки на място и/или административни проверки.
Дори не става
ясно защо тези 30 броя пчелни семейства, отразени в колона 3, са недопустими за
подпомагане.
Причината за
включването им в тази колона откриваме в писмо(л.5-7 от адм. преписка), изходящо
много/повече от месец/ след издаване на оспорения АА, съдържащо в себе си
становище от директора на дирекция „Директни плащания“ към ДФЗ, адресирано до
гл. юрисконсулт на ОД на ДФЗ-Русе. Там научаваме, че 30-те броя пчелни
семейства не следвало да бъдат финансирани, защото при една от проверките било
установено, че е налице разминаване между броя пчелни семейства, регистрирани
от Контролиращото лице и броя, деклариран от кандидата за субсидия. Така,
съгласно Методиката за намаляване и отказване на плащанията, сумата за
финансово подпомагане следвало да бъде тази, получена при изчисленията за
най-малкия брой пчелни семейства, в случая-90 броя.
Тези мотиви
обаче е следвало да намерят място не в писмото, изходящо 42 дни след издадения
ИАА, а в самия административен акт.
Друг е въпросът,
че дори и с такива мотиви, Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/2068 от 10.07.2018г. издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
гр. София пак би било незаконосъобразно.
Това е така,
защото Уведомителното писмо, предмет на контрол пред РАС е издадено, както
правилно се твърди от оспорващата страна, при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. То се състои в нарушаване на правилото
на чл.35 от АПК, съгласно което „Индивидуалният административен акт се издава,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации,
ако такива са дадени, съответно направени“.
Първоначалното заявление
на А. е за подпомагане на 90 броя пчелни семейства, а след това той депозира друго такова, с
искане за корекция на броя на пчелните семейства и сочи в таблицата именно 120
броя. Сключва и анекс с контролираща страна, където също е отразен новият
брой-120. Това, че Лакон, независимо от сключения анекс, не е изпълнил
задължението си по чл.49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка
11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. – да въведе данните от промяната, не може да
влече след себе си неблагоприятни последици за кандидата за подпомагане.
Събраните в тази насока доказателства от АС Русе(л.94-101 от делото) сочат
именно на виновно поведение не на заявителя, а на контролиращата страна. Но
дори и контролиращата страна да не е въвела новите данни в регистъра на МЗХГ,
предвид и подаденото от А. на 15-16.06.2015г. заявление, АО е следвало да
извърши нова проверка, за да установи каква е причината за новото заявление и
за разминаване на данните, находящи се в регистъра/подадени от контролиращата
страна/ и тези, които подава А. с коригиращото заявление за вече 120 броя
пчелни семейства. Такава обаче липсва. Ето защо АО е нарушил разпоредбата на
чл.35 от АПК, а с несъбирането на допълнително доказателства за изясняване на
обективната истина, е нарушил и следващата норма - на чл.36 от АПК. Такова
задължение АО има и по цитираната Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – чл.49, ал.4 и
ал.5.
Това негово
нарушение е довело съответно и до нарушаване на материалния закон, защото
неправилно е определил размера на исканата и дължима субсидия-за 90 броя пчелни
семейства, вместо за 120 броя.
Тук обаче съдът
констатира и още по-фрапиращо нарушение-на основен принцип в Европейското
право- принципът на
правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Принципът на
правна сигурност изисква правилата на правото, както и действията на
администрацията да бъдат ясни, точни и предвидими особено, когато могат да имат
неблагоприятни последици върху физическите лица и предприятията.
Конституционният съд също е подчертавал, че понятието правова държава
предполага правна сигурност и предвидимост на обществените отношения (Решение №
8 от 12.05.1999 г. на КС на РБ по конст. дело № 4/99 г.). В каква връзка съдът
сочи нарушение на цитирания принцип?
АО, след като е
приключил всички проверки по така подаденото от А. първоначално и последващи
заявления, прави последни такива, видно от двата документа, озаглавени
„Резултати от автоматични проверки на въведените данни“. Те се намират на л.65
и л.81 от адм. преписка. В тях видяхме, че при извършената проверка на
заявителя и кандидат за подпомагане А. А., за дата 15.06.2015г., в графа „Брой
открити несъответствия“ е отбелязано
„0“. Абсолютно идентично е положението и на документа на л.81, където обаче
проверката е с дата 16.06.2015г., а в
графа „Брой открити
несъответствия“ цифрата пак е „0“. След като администрацията не открива
несъответствия, в крайна сметка издава и Уведомително писмо, изх.
№02-180-6500/52/04.01.2016г. (л.15-17 от адм. преписка), с което уведомява А.,
че е одобрен за участие в мярка 11
„Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.,
за кампания 2015г., за пчелини и пчелни семейства, посочени в Таблица №1. В
тази таблица, намираща се на л.17 от адм. преписка, общият одобрен брой пчелни
семейства е именно 120.
При липсата на
данни за последващи проверки, за сравнение на информацията, дадена и записана в
регистъра от Контролиращата страна, и след като на 04.01.2016г. АО се е
съгласил, че се касае за 120 броя пчелни семейства, няма как изведнъж, без данни
за нови проверки и без дори да изложи смислени мотиви за това, да оторизира
плащане само за 90 броя. Именно това му
поведение, при положение, че веднъж е приел, че става въпрос за 120 броя пчелни
семейства, нарушава принципът на правна
сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. А това нарушение
само по себе си е достатъчно, за да приеме съдът незаконосъобразност на Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/2068 от 10.07.2018г., в
частта, с която на А. А. е отказано финансиране за останалите 30 броя
пчелни семейства.
По тези съображения съдът намира жалбата за основателна и доказана.
Административният акт страда от пороците, записани в чл.146, т.3 и т.4 от АПК,
нарушава и основен принцип на ЕП.
Съобразно гореизложеното, преписката следва да се изпрати на ответника -
Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”- Разплащателна
агенция за ново произнасяне по заявление
за подпомагане с УИН: 18/130515/67707 по мярка 11 от ПРСР 2014-2020, за
кампания 2015г., подадено от А. А., само досежно отказа за оторизация и финансиране
на 30-те броя пчелни семейства, при спазване на процедурата по
издаването му и дадените по-горе указания по прилагане на закона.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК административният
орган дължи направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство за
адвокатско възнаграждение, доказани в размер на 400 лева и държавна такса в
размер на 10 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на А. Т. А. Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., за кампания 2015г., изх.
№02-180-6500/2068 от 10.07.2018г. издадено от зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, в частта му, с която е отказана оторизация и финансово подпомагане
за 30 броя пчелни семейства.
Осъжда Държавен
фонд „Земеделие”- Разплащателна агенция гр. София да заплати на А.Т.А. направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 400(Четиристотин) лева и 10(Десет) лева -
за държавна такса за завеждане на делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: