Номер 26126.10.2020 г.Град М.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – М.ІІ състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Валентин К. Спасов
Секретар:Диана Б. Георгиева Анастасовска
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Административно
наказателно дело № 20205140201071 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на М. Г. Г. от гр. Х., против Наказателно
постановление № 20-1300-001124/ 14.07. 2020 г., издадено от Началник група в сектор ПП към
ОДМВР- М..
В жалбата се сочи, че атакуваното НП било незаконосъобразно, тъй като не бил извършил
виновно посоченото в акта административно нарушение, за което излага съображения. С оглед на
изложеното моли съда да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбодателят се представлява от редовно упълномощен адвокат,
който поддържа жалбата така, както е предявена.
Наказващият орган, чрез депозирано писмено становище, счита жалбата за неоснователна,
поради което не следва същата да бъде уважена, за което излага съображения.
Съдът, като изслуша показанията на свидетелите и обсъди приетите по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.06.2020 година жалбодателят Г. управлявал личния си лек автомобил „М.” с рег. №
****** по ул. “*****” в град *****, движейки се в посока от бензиностанция ***** към
бензиностанция *****, движейки се в колона от автомобили. Срещу завод „*****” попада в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което настъпва ПТП-
спукват се двете леви гуми и се изкривяват двете джанти. По сигнал на дежурния на РУП- М., на
място пристигнали свидетелите Р.П. и С.С.- служители в ПП, които приемайки, че водачът е
нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, му съставят АУАН с бланков № 125248 от 21.06.2020 г.. На
25.06.2020г. жалбодателят депозира “Възражение” до началника на ПП- М., в което обяснява, че не
е карал с несъобразена скорост, а на пътното платно е имало необезопасена дупка, причинила ПТП,
1
за което той нямал виновно поведение.
Въз основа на АУАН Началник група в сектор ПП към ОДМВР- М., издава Наказателно
постановление № 20-1300-001124/ 14.07. 2020 г., с което на М. Г. Г. от гр. Х., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2 от ЗДП му е наложено
административно наказание “ ГЛОБА” в размер на 200 лева.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
сектор ПП към ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. Видно от същата е, че заповедта е подписана
министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед,
съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен
орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността
министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1
и 3 от ЗАНН.
Въпреки горното съдът намира, че при провеждане на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно е бил приложен материалния
закон. За да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на защита, както
актосъставителя, така и административно - наказващият орган имат задължението да
дадат конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то
да може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Със
съставения акт на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на
водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото
2
вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно: с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост. В АУАН и НП е записано, че при управление "поради
несъобразена скорост с пътните условия /интензивността на движението, управлява
в колона от МПС”/. Така описаното нарушение по никакъв начин не води до извода
за вина на водача, тъй като движейки се в колона от автомобили той следва
скоростта на колоната, а не я избира самостоятелно, както и с това, с какво не е
съобразена скоростта му на движение. Очевидно законодателят не е имал предвид
под интензивност на движението предвижване в колона от автомобили. Точното
описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и юридическото
обвинение против нарушителя и е от значение не само за пълноценното реализиране
на правото му на защита, а и за правилната преценка за неговата виновност, респ.
невиновност. Такова именно описание липсва в процесните АУАН и НП и затова
въззивникът е поставен в невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди,
че е извършено съответното нарушение, а това реално и съществено е ограничило
възможността да реализира пълноценно правото си на защита. В случая, нито в акта,
нито в НП е посочено с каква скорост е управляван автомобила и дали тя е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Съгласно константната съдебна
практика, за да е налице описание на нарушението следва в обстоятелствената част
да се съдържат обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите
обективни и субективни признаци. Нарушителя се защитава срещу фактите, а не
срещу правната квалификация на нарушението, а понятието "несъобразена скорост"
не е факт, а правен извод.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните съществени
нарушения на процесуалните изисквания по чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/,
подкрепящо нарушението. Нещо повече, от кредитираните като добросъвестно
дадени в резултат на непосредствени лични възприятия показания на свидетелите се
налага извода, че причина за настъпилото ПТП е факта, че превозното средство е
преминало през дупка, която не се е виждала от разстояние, поради движението му в
колона от МПС, което е способствало неблагоприятно на способността на водача да
3
намали скоростта, да заобиколи дупката или да спре, при което е настъпило ПТП,
изразяващо се в спукване на двете леви гуми и изкривяване на джантите им. Според
съда, внезапната поява на непредвидимо препятствие на пътното платно и
преминаването през него, в следствие на което настъпва ПТП, са все поредица от
случайни събития, които водачът не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, поради
което и вменяването им във вина на водача би било неправилно. От изложеното е
видно, че жалбодателят, като водач на МПС, не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпилото ПТП, като за него деянието е случайно по
смисъла на чл. 15 от НК, към който текст препраща чл. 11 от ЗАНН. Този текст
гласи, че не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен и не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В случая Г. се е
движил в колона от автомобили, с разрешената за града скорост, но е нямало как да
знае, че на сравнително новата асфалтова настилка има необезопасена и
необозначена дупка с диаметър около 50-60 см., а твърдението на полицаите за
евентуално неспазена дистанция е друго по вид нарушение, различно от чл. 20 ал.2
от ЗДвП и чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДП.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло.
Водим от изложеното,съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-001124/ 14.07. 2020 г., издадено от
Началник група в сектор ПП към ОДМВР- М., с което на М. Г. Г. от гр. Х., ЕГН **********,
за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2 от ЗДП му е наложено
административно наказание “ ГЛОБА” в размер на 200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийският административен съд в
четиринадесет дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
4