Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен 27.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито
заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при
секретаря Анелия Докузова като разгледа докладваното от съдията Димитрова
в.гр.д. № 113 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1943 от 11.12.2018 г. по гр.д. №1386/2018 г. Плевенски Районен съд
е:
ОТХВЪРЛИЛ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „*****, със
седалище и адрес на управление ******, представлявано от *******против „*******”
ЕАД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ******, иск с правно основание чл.435 от КЗ и цена 2 000 лева, частичен
от 72 220.49 евро, за присъждане на застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на
покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434
от КЗ.
ОСЪДИЛ
на
основание чл.78 от ГПК „*****, със
седалище и адрес на управление ******, представлявано от *******да заплати на „*******”
ЕАД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ******, сумата 473 лева,
представляваща деловодни разноски.
Недоволен от
решението е останал ищецът „*******и е подал въззивна жалба срещу него, в която
моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде уважен предявения иск.
Въззивникът твърди, че с
подписването на Предложение-въпросник от 03.10.2016 г. не е приел Общите условия на застрахователя,
поради което не е обвързан от т.10,
раздел III от тях, предвиждаща, че не се покрива отговорността на превозвача за
загуби и/или повреди при кражба на/от превозно средство, паркирано на
неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорността на
превозвача. В същото време се позовава на Общи условия на застрахователя,
влезли в сила на 01.01.2017 г., т.е. след сключването на договора, в които Общи
условия вече не фигурира изискване към застрахования да паркира на охраняем
паркинг.
Според въззивника, Общите условия на
застрахователя не определят ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите
рискове и изключенията от покритие /каквото е изискването на чл.345, ал.5, т.1 от КЗ/, в частност –
липсва дефиниция за „неохраняем паркинг“.
Въззивникът намира, че за да има
основание застрахователят да откаже плащане на обезщетение в хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, трябва да
докаже, че процесният автомобил е бил паркиран на неохраняем паркинг; че това
неизпълнение от страна на застрахования е значително с оглед неговия /на
застрахователя/ интерес и че именно паркирането на неохраняем паркинг е довело
до възникването на застрахователното събитие.
В жалбата се твърди, че водачът на процесния автомобил е действал правомерно,
оставяйки го на паркинга на голям супермаркет – с осветление и охранителни
камери, тъй като е следвало да преустанови управлението му, за да направи
регламентирана почивка, а наблизо не е имало охраняем, според разбиранията на
застрахователя, паркинг.
Въззивникът се позовава и на чл.395, ал.4 от КЗ, и на чл.395, ал.5 от КЗ,
за да обоснове тезата си, че
възможността застрахователят да откаже плащане на обезщетение трябва да
е предвидена в договора, а не в Общи условия. В първата хипотеза застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на
задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, а във втората - настъпването на застрахователното събитие не е в причинно – следствена връзка с
неизпълнението на задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване
на застрахованото имущество от вреди.
В
жалбата се твърди, че е доказано прихващането между дължимата от превозвача на
увреденото лице сума от 72 220.49 евро и дължимата от увреденото лице на
превозвача сума от 19 498.17 евро до размера на по-малката сума, както и
постигането на споразумение между превозвача и увреденото лице за изплащане на
остатъка след прихващането. Въззивникът счита, че неосчетоводяването на тези
отношения, не означава, че те не съществуват и че са релевантни в хипотезата на
чл.435 от КЗ.
Препис от въззивната жалба е връчен на „*******”
ЕАД на
04.02.2019 г. и на 15.02.2019 г. е
подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение като
правилно. Изложени са подробни аргументи по съществото на спора.
С определение от 22.02.2019 г. Плевенски Окръжен съд е счел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. на 14.03.2019 г. за
нейното разглеждане.
В о.с.з. на 14.03.2019 г.
процесуалният представител на въззивника – адв. М.А. е пледирал за отмяна на
решението на Плевенски Районен съд с аргумента, че не е доказана, а само
презюмирана причинната връзка между неизпълнение на задължение на застрахования
и настъпване на застрахователното събитие. Позовава се на решение №49 от
29.07.2013 г. по т.д. №840/2012 г. на ВКС, I т.о.
Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Адв. М.А. е представил допълнително
подробна писмена защита.
В пледоарията си по съществото на спора
процесуалният представител на въззиваемия – адв. П.А. е заявил, че счита
обжалваното решение за правилно. Акцентира върху това, че не е изпълнен
фактическия състав на чл.435 от КЗ.
Моли да бъде отчетено, че липсват доказателства процесният автомобил да е бил
оставен на охраняем паркинг, както твърди въззивникът. Счита, че са налице и
двете хипотези по т.10, раздел III от Общите
условия,
доколкото въззивникът признава, че шофьорът е оставил без надзор автомобила
през нощта.
Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по
отношение на застрахованото лице по смисъла на чл. 435 от КЗ, следва да бъде изпълнен фактическия състав, съдържащ
кумулативно следните елементи:
1.наличие на валидно застрахователно правоотношение;
2.сключен договор за превоз;
3.настъпило застрахователно събитие, разбирано като настъпил покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие;
4.изправност на застрахования превозвач;
5.увреденото лице да е удовлетворено от застрахования.
Ако този сложен фактически състав бъде напълно изпълнен, на
изследване подлежи въпроса дали са налице обстоятелства, които изключват
отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие.
В случая не е спорно, че е сключен застрахователен
договор по застрахователна полица № 510216141000018/03.10.2016 г. със срок
на действие от 04.10.2016 г. до 03.10.2017 г. Спорно е дали представените от „*******”
ЕАД с отговора на исковата молба Общи условия за застраховка „Отговорност на
превозвача на товари по шосе“ и в частност т.10, раздел III от тях са
неразделна част от договора, която обвързва ********. Правилно Плевенски
Районен съд е приел, че в подписаното на 03.10.2016 г. предложение-въпросник
/на стр.44 от делото/ представителят на „*******е декларирал, че е запознат с
Общите условия от 28.12.2006 г. и че ги приема.
„*******твърди, че като „превозвач“ е сключило договор за
превоз на товар – сухо мляко на стойност 72 220.49 евро, съгласно
инвойс-фактура от 27.04.2017 г. /на стр.10 от делото/. Твърди, че превоза е следвало
да бъде осъществен с товарен автомобил с рег. №ЕН 3053 КК и ремарке с ***,
съгласно ЧМР-товарителница №017663 /на стр.51 от делото/. С исковата молба и
двата документа са били представени по делото на чужд език без превод на
български език. В отговора „*******” ЕАД е възразило, че нито в исковата молба
се твърди, нито от посочените ЧМР-товарителница и инвойс-фактура става ясно коя
е другата страна – „възложител“ по договора за превоз, респ. коя е увредената
от изчезването на товара страна.
В първото о.с.з. в
първата инстанция адв. М.А. уточнява, че увредено в случая е испанското
дружество ****, което с фактура №GUA200.000.388 от 15.05.2017 г. /на стр.115 от
делото в превод на български език/ предявява претенциите си за обезщетение в
размер на 72 220.49 евро.
Допълнително е представен превод на български език на ЧМР-товарителницата /на
стр.115 от делото – втора с тази номерация/, от който е видно, че в нея **** е
отбелязано в графа 16 „превозвач“, а „*******- в графа 17 „последователни
превозвачи“.
В КОНВЕНЦИЯТА за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) има разпоредби за
превоза, извършван от последователни превозвачи. Съгласно чл.34 от КОНВЕНЦИЯТА,
когато един превоз, извършван в
изпълнение на един-единствен договор, се осъществява от последователни пътни
превозвачи, всеки от тях поема
отговорността за изпълнението на цялостния превоз, като вторият и следващите превозвачи стават страна по договора с приемането на стоката и
товарителницата, при условията посочени в товарителницата. В процесната
ЧМР-товарителница – в графа 23 „подпис и печат на превозвача“ фигурират такива
на ********, т.е. дружеството е станало страна по договора за превоз.
С оглед гореизложеното, въззивната инстанция намира, че възложител
на превоза е ****“, което дружество фигурира като „изпращач“ в
ЧМР-товарителницата, а превозвачи са ******и ********. Какви точно са
отношенията между двете дружества не е ясно. Как се разпределя помежду им
отговорността спрямо възложителя на превоза за липса, повреда или закъснение е
уредено в чл.36 – чл.40 от КОНВЕНЦИЯТА.
Между страните не е спорно, че на 01.05.2017 г. сутринта
шофьорът на процесния товарен автомобил ******* се е явил в полицията в ********* и е подал
жалба, в която е заявил, че предната вечер е паркирал автомобила заедно с
ремаркето на улица ******“, в близост до супермаркет ******в зона с охранителни
камери, а на сутринта са липсвали и автомобила, и ремаркето заедно с товара. Не
е спорно, че по-късно са намерени и ремаркето, и влекача, но от тях са липсвали
превозваните 33 палета мляко на прах. Спорно е дали цялостната липса на товара,
в резултат на кражбата, представлява застрахователно събитие, за което
застрахователят носи отговорност, т.е. дали е налице покрит риск. Застрахователят
прави възражение за изключен, съгласно т.10,
раздел III от Общите условия, риск. Той твърди
отрицателни факти, а именно – че мястото, където е паркиран процесния товарен
автомобил, не е охраняем паркинг и че автомобилът е оставен без
охрана. Ако застрахованият оспорва тези отрицателни факти, в негова тежест е да
докаже обратното, т.е. че мястото, където е паркиран процесния товарен
автомобил, е охраняем паркинг и че автомобилът е оставен под
охрана. Преди обаче да се отговори на въпроса налице ли е покрит риск, следва
да се установи дали е налице и последният елемент от сложния фактически състав,
а именно – дали увреденото лице е
удовлетворено от застрахования.
Плевенски Районен съд е приел за релевантни твърденията на
застрахования, че „увредено лице“ по смисъла на чл.435 от КЗ е **** и е
изследвал въпроса дали претендираната с фактура
№GUA200.000.388 от 15.05.2017 г. сума от 72 220.49 евро е погасена
частично чрез прихващане /“удръжки“/.
В първото о.с.з. ищецът е твърдял, че така са погасени
5 000 евро. Представено е писмо от 24.11.2017 г. /на стр.117 от делото/, с
което „*******иска от **** да бъде разсрочено плащането на сумата от
72 220.49 евро. Предлага прихващане между дължимата от „*******сума от
72 220.49 евро и дължими ежемесечно от **** суми от по 2 500 евро. Моли,
ако **** получи плащане по застраховката си, да го изплати на ********. Има
данни, че **** също е застраховано като превозвач от ******чрез
застрахователния агент „******, но не е получило никакво плащане от своя
застраховател относно процесната щета от 01.05.2017 г. /виж писмо на стр.68 от
делото/. Този извод се потвърждава и от съдържанието на писмата на стр.154 и
158 от делото.
В о.с.з. на 20.06.2018 г. едностранното изявление, съдържащо
се в писмото от 24.11.2017 г., се сочи от адв. М.А. като „споразумение“ за
прихващане. „*******” ЕАД е оспорило характера и значението на писмото от
24.11.2017 г. Според въззивната инстанция, то не съдържа двустранна уговорка за
прихващане.
„*******е представило справка /на стр.122 от делото/, според
която „удържаните“ от **** суми, дължими на ********, възлизат на общо
19 498.17 евро, в т.ч. и две суми от по 2 500 евро, общо 5 000
евро /за които говори адв. М.А. в първото о.с.з./. В сумата от общо
19 498.17 евро са включени още: два депозита от по 3 000 евро всеки,
както и възнаграждение от 8 498.17 евро по фактура №DIC_17 от 31.12.2017 г. /на стр.119 от
делото/.
В писмо от 13.09.2018 г. /на стр.151 от делото/ се потвърждава,
че заради кражбата на продуктите на ******не е заплатило на „*******общо
19 498.17 евро. Съдържанието на това писмо е оспорено от „*******” ЕАД с
аргумента, че „******и **** са две различни дружества. Този въпрос е останал
неизяснен в първата, а и в настоящата инстанция.
По делото е прието заключение, изготвено от ВЛ Теодора
Илиева, от което е видно, че „*******не е осчетоводило издадената от ****
фактура №GUA200.000.388 от 15.05.2017 г. В същото време в счетоводството на „*******се
водят вземанията от **** в общ размер на 19 498.17 евро, посочени в
справката на стр.122 от делото. Прихващане между сумата по фактурата и сумата
от 19 498.17 евро не е осчетоводявано.
С оглед гореизложеното, Плевенски Районен съд е приел, че не
се е установило по безспорен и категоричен начин, че „*******е изплатило
обезщетение на увреденото лице „******” ЕАД. Този извод би бил правилен, ако
„увредено лице“ по смисъла на чл.435 от КЗ действително беше „******” ЕАД.
Според въззивната инстанция, такова увредено лице е или изпращачът по
процесната ЧМР-товарителница – ****“, или получателят ******. Кой е
„правоимащ“ по смисъла на КОНВЕНЦИЯТА, т.е. лице, което може да се разпорежда с
товара, зависи от това дали е пристигнал на предвиденото място за доставяне или
не. Съгласно чл.13, т.1 от КОНВЕНЦИЯТА например, след пристигането на стоката
на предвиденото място за доставяне получателят има право да поиска да му бъде
предаден втория екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде предадена
срещу подпис. Ако се установи загуба на стоката или ако стоката не е
пристигнала до изтичане на срока, предвиден в чл. 19,
получателят може да предяви от свое име пред превозвача правата, произтичащи от
договора за превоз. В случая, предвид кражбата, товарът не е бил доставен на
получателя, което означава, че правоимащ, респ. увредено лице, се явява
изпращачът. По делото изобщо не е твърдяно, а още по малко е доказано „*******да
е изплатило обезщетение на ****“, което обстоятелство би му дало право да
предяви с основание обратния иск по чл.435 от КЗ срещу „*******” ЕАД. Няма
данни и „******” ЕАД да е изплатило обезщетение на ****“. Претенциите на „******”
ЕАД /предявени с фактура №GUA200.000.388 от 15.05.2017 г./ трудно могат да
бъдат квалифицирани като „регресни“ претенции по смисъла на чл.37 от КОНВЕНЦИЯТА
срещу „*******като превозвач, по чиято вина е настъпила щетата.
При това положение става безпредметно обсъждането на въпроса
дали е налице хипотезата на непокрит риск или пък е налице хипотезата на покрит
риск. Следва да се отбележи, че само във втората хипотеза застрахователят може
да се позове на обстоятелства, които изключват отговорността му да заплати
търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
Все пак – за пълнота на изложението Плевенски Окръжен съд
намира за необходимо да отбележи, че споделя извода в обжалваното решение, че в
процесния случай е налице хипотезата на непрокрит риск, съгласно т.10, раздел III от Общите условия. По делото
не е установено безспорно дали точното място, откъдето са откраднати
камиона и ремаркето, респ. и товара, може да бъде определено като „охраняем
паркинг“. Събраните доказателства се отнасят само до твърдения на шофьора *******.
Обстоятелството, че тези твърдения се съдържат в жалба до Полицията, не ги
прави безспорно достоверни. На следващо място, според въззивния съд, застрахованият
би бил изправна страна по договора, респ. би действал с грижата на добър
стопанин, ако беше прехвърлил на трето лице по силата на договор отговорността
си да охранява превозното средство /например заплащайки такса за охраняем
паркинг/.
В заключение – Плевенски Окръжен съд намира за правилен
крайния извод в обжалваното решение, но поради по-горе изложените съображения.
При този изход на спора по същество, „*******следва да
заплати в полза на „*******” ЕАД сумата от 370 лв., явяваща се разноски за адв.
възнаграждение, направени във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №1943 от 11.12.2018
г. по гр.д. №1386/2018 г. по описа на
Плевенски Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ********-гр.
Плевен, с ЕИК ********* да заплати на „*******”
ЕАД-гр.
София, с ЕИК ******* сумата от 370 лв.,
явяваща се разноски за адв. възнаграждение, направени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: