Р
Е
Ш Е Н И Е № 570
гр.
Пловдив 03.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в открито заседание на двадесет и
осми февруари две хиляди и девеетнадесета година в състав:
Председател: Румяна
Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при участието на
секретаря Бояна Гълъбова като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 2620
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е разпределението, изготвено на 01.06.2018г. по изп. д. № 20118250000398
по описа на Частен съдебен изпълнител Стефан Горчев с район на действие Окръжен
съд Пловдив.
Постъпили са
жалби от Б.А.Т., в качеството му на длъжник по изп.дело № 398/2011г. на ЧСИ
Стефан Горчев, от А.Б.Т., в качеството му на трето лице по същото изпълнително
дело и от С.П.Ж., в качеството й на длъжник против разпределение, предявено с
протокол от 01.06.2018г.
В
жалбата, подадена от Б. А. Т. се твърди, че съдебният изпълнител е нарушил
предвидените в нормата на чл.136, ал.1 от ЗЗД привилегии, понеже в
разпределението са включени разноски за изпълнителни действия неотносими към
публичната продан на ипотекиран недвижим имот, находящ се в ***, от която е
постъпила разпределената сума, а също така поради това, че в разпределението не
бил включен кредитор с вписана възбрана върху същия горепосочен имот. Твърди се
също така, че по изпълнителното дело не са издадени постановления за разноски и
сметки по чл.79 от ЗЧСИ и е допусната математическа грешка при извършване на
разпределението.
Жалбоподателят
А. Б. Т. прави оплакване, че не е уведомен за извършването на публичната
продан, както и че съдебният изпълнител неправилно е приел, че продаденият имот
е лична собственост на бившата му съпруга в качеството ú на едноличен
търговец.
С жалбата,
подадена от С. П. Ж. се твърди, че имотът, предмет на публичната продан, бил
придобит в режим на съпружеска имуществена общност между нея и А.Т., а след
прекратяване на брака им останал в обикновена съсобственост между тях. В тази жалба
се твърди още и това, че продаденият на публична продан имот не обезпечава
вземането на взискателя „Банка Пиреос България“АД, тъй като срокът на
учредената в нейна полза ипотека бил изтекъл, а и имотът бил единствено нейно
жилище и съответно бил несеквестируем. Във връзка с твърдението, че имотът на ***
е придобит в режим на СИО се излагат доводи, че е следвало да бъде разпределена
само половината от постъпилата от публичната продан сума, съобразно с
притежаваните от съсобствениците равни дялове.
От
взискателя „Банка Пиреос България”АД е подадено възражение, с което жалбите се
оспорват като недопустими и неоснователни.
Длъжникът по
изпълнението С. Ж. счита, че жалбите от А. и Б. Т. са основателни.
Присъединените
взискатели ТД на НАП Пловдив и Община Пловдив не вземат становище.
ЧСИ Стефан Горчев излага мотиви, че жалбите от С. Ж. и Б.Т. са
допустими, но неоснователни, а жалбата, подадена от А.Т. е недопустима, тъй
като не е страна в изпълнителното дело.
Съдът като прецени доказателствата по делото и ги прецени с оглед
направените оплаквания в жалбата намери за установено следното:
Жалбата, подадена от А.Т. е допустима, тъй като той е ипотекарен
длъжник и доколкото същият е засегнат от изпълнителния способ, т.е.
изпълнението е насочено върху негово имущество, то той не само има качеството
на страна, но е приравнен на длъжник в изпълнителното производство, както посочено
в т.2 от ТР № 4/11.03.19г. по тълк. д. № 4/17г. на ОСГТК на ВКС.
Разпределението по смисъла на нормата на чл. 460 от ГПК е акт на
съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума следва да
се определи за пълното или частичното погасяване на всяко едно от тях.
След проведената за периода 21.04.12г. – 21.05.12г. публична продан на
процесния ипотекиран имот на 22.05.12г. е съставен протокол за обявяване на
наддавателни предложения, с който за купувач на имота е обявен взискателя
„Банка Пиреос България“ АД като единствен наддавач на основание чл. 492 от ГПК
за сумата 66 001лв. Тази сума
съдебният изпълнител я е разпределил с обжалваното разпределение, като е определил
суми за погасяване на вземанията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, чл. 136, ал.1,
т.2 от ЗЗД и чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД. За вземанията от първия ред е заделена
сума за погасяване в размер на 2 611.50лв. за първоначалния взискател,
306лв. представляваща начислени такси за съдебния изпълнител, включително и за
предявяване на разпределението и 2 264.88лв. такси, което прави общо
5 182.38лв., а не както е отразено в раздел І от разпределението
5 189.38лв. Дори тази разлика да се дължи на грешка при сборуването, то
обжалваният акт на съдебния изпълнител има и други недостатъци. В жалбата,
подадена от Б.Т. изрично се възразява,
че таксата по т. 20 от ТТЗЧСИ в размер на 1892.90лв. и по т. 31 от същата
Тарифа в размер на 180лв. за хонорар на вещо лице, не е посочено, за кое имущество
се отнасят, понеже по делото е извършен опис и на още един недвижим имот – на
29.11.2011г.,който е различен от процесния. От мотивите
на съдебния изпълнител
става ясно, че погасените в първия ред такси към първия взискател са посочени в
колона „Е“ от таблица 2 към разпределението, чийто сбор прави 2 611.50лв.
По изпълнителното дело, обаче са начислени и други вземания
-стр.3 от решение по гр. д. № 2620/18г. на ПдОС-
към този взискател до
размера от 3 651.38лв. и няма разграничение, кои вземания се отнасят до
изпълнителни действия, които не свързани с публичната продан на процесния имот
и кои са тези изпълнителни действия. Мотивите на съдебния изпълнител съдържат
съвсем кратки пояснения относно малка част от посочените вземания от първи ред
като например имущественото проучване, такси към Агенцията по вписванията,
вписване на възбрани, издаване на скици и удостоверение за тежести и хонорар на
вещо лице на л. 423 от изпълнителното дело. По този начин обаче не може да се мотивира
относимостта на посочените разноски към изпълнителния способ. Не може да се
сподели и подхода на съдебния изпълнител изложен на стр. 4 от мотивите му, че
посочването на всички такси на едно място е с цел яснота и прегледност на
разпределението. Това е така, защото в случая всички разноски следва да са
максимално индивидуализирани, включително ако се налага и чрез посочването им
по страници, за да може де се прецени правилно ли са включени в съответния ред
от привилегии. Без такова уточнение например не може да се прецени начисленият
хонорар от 300лв. за вещо лице на л. 423 за какво точно е определен, т.е. дали
е за оценка на процесния имот.
Констатираната неяснота относно относимостта на посочените в раздел І
от разпределението вземания към осъществяването на процесния изпълнителен
способ е в отклонение от дадените указания в т.6 от ТР № 2/26.06.15г. по тълк.
д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, свързани с приложението на правилата на
предпочтителното удовлетворяване по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Допуснатото
нарушение на тези правила влияе върху правилността на останалите привилегии по
чл. 136, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗД.
Така установените нарушения са достатъчно съществени, че налагат отмяна
на обжалваното разпределение и връщането му на съдебния изпълнител за
извършване ново разпределение.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпределение, изготвено на 01.06.2018г. по изп. д. №
20118250000398 по описа на Частен съдебен изпълнител Стефан Горчев с район на
действие Окръжен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото на Частен съдебен изпълнител Стефан Горчев за извършване
на ново разпределение.
Решението може да бъде обжалвано в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивския апелативен
съд.
Председател: Членове:1. 2.