№ 273
гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Атанас Г. Янков
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20235000600193 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Жалбоподателят - подсъдимият Т. Й. К., се явява лично с адв. Р. Д.,
редовно упълномощена от по-рано.
Жалбоподателите - частните обвинители М. А. Т., С. И. Т., С. И. Т., Р.
И. Т., А. И. Т. и А. И. Т. не се явяват, редовно призовани.
Не се явява и техният повереник - адв. А. Б., редовно призован. От
същия по делото е постъпила молба, с която уведомява, че на днешната дата е
ангажиран по друго НОХД пред Окръжен съд - С. и не може да се яви в
днешното съдебно заседание. Не възразява да бъде даден ход на делото.
Поддържа въззивната си жалба и оспорва тази на подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да бъде даден ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Т. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи. Нямам доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам отводи. Нямам и доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ Т. К.: Нямам отводи и доказателствени искания.
С оглед становището на страните, съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам, че оценката, направена от
страна на първата инстанция по отношение доказано виновно поведение от
страна на подсъдимия Т. К. в авторството на деяние по чл. 123 НК е правилна.
Тя не е произволна, изградена е на обективен прочит на доказателствата по
делото. Няма да влизам в ролята на първоинстанционен прокурор, за да правя
анализ на доказателствената маса. Считам, че анализът, направен от страна на
окръжния съд, е достатъчно обстоятелствен, нямам критични бележки по
отношение на него и моля да го възприемете в този сегмент, в който посочих.
По-скоро ще се спра в моето изказване по отношение на доводите,
които процесуалният представител на подсъдимия е представил в полза на
желанието си за оправдаване на неговия подзащитен - това са доводите,
които са били формулирани и разгледани пред първа инстанция, защото в
жалбата, която е депозирана пред вас, не се сочи нищо ново, поради което ще
се съсредоточа именно в тези, доколкото си спомням, три основни пункта във
възражението на защитата по отношение на обвинителната теза.
На първо място се твърди, че е невъзможен субект на престъпление по
чл. 123 НК подсъдимият, тъй като за професията „бригадир“ не се изисква
някакво особено обучение и правоспособност. Все пак, трябва да имаме
предвид, че не се касае за бригадир на бригада за бране на ягоди, например, а
за съвсем друг вид дейност. Само по себе си понятието „бригадир“ не е нещо
самостоятелно, а то е свързано с дейността, която се извършва. Става въпрос
за бригадир, който извършва строителна дейност и именно строителната
дейност е тази, която попада в защитените от чл. 123 НК обществени
отношения - тя е правно регламентирана и е източник на повишена опасност.
Това следва и от обстоятелствената част на обвинителния акт, и от
2
пространните доводи, приведени от страна на Окръжния съд, поради което и
подходът да се третира само понятието „бригадир“ като нещо отделно, без да
бъде разгледано в контекста на извършваната дейност, считам за абсолютно
неправилно.
Ще си позволя да цитирам, именно във връзка с подобна дейност на
бригадир, свързана с извършване на строителство, без наличие на
съответната правоспособност, едно изключително свежо решение, казвам
„свежо“, от гледна точка на времето, на ВКС от 11.04.2022 г. под № 55 по
нак. дело № 148/2022 г. на второ наказателно отделение, което разглежда
почти идентична на настоящата ситуация.
Що се касае до довода, приведен от страна на защитата, на второ място,
че видите ли, пострадалият самоволно е започнал да извършва, без налична
заповед съответната дейност, аз съм длъжен да отбележа, че независимо дали
е имало конкретна заповед или не, в случая е налице виновно поведение от
страна на подсъдимия К., защото именно той като човек, който е организирал
и ръководил строителната дейност на място, е бил длъжен да осигури всички
условия за безопасно провеждане на строителната дейност. Неосигурявайки
тези условия, той е създал предпоставки всеки да си прави, каквото си иска и
да настъпят вредните последици, довели до смъртта на подчинено нему лице.
И на последно място, препращането към института „ne bis in idem“
поради наличието на наказателно постановление, в случая намирам за
неудачно, защото тези наказателни постановления, с които е реализирана
административна отговорност, не касаят конкретно подсъдимия, а са
издадени на съвсем друго лице - юридическо такова, поради което няма
идентичност на субектите, по отношение на които е била адресирана
съответната санкция.
Вече що се касае до претенцията на частния обвинител за увеличаване
на наказанието - моето мнение е, че тя има своя резон да бъде уважена,
поради причината, която извеждам от това, че не намирам за напълно
обоснован подходът на първата инстанция за приложение на
привилегированата норма на чл. 123, ал 4 НК.
Разбира се, аз няма как да имам някакви претенции, тъй като липсва
атакуване на присъдата в тази насока, от гледна точка на правната
квалификация, но считам, че с оглед естеството на фактите по делото, доста
3
незаслужено се е ползвал подсъдимият от тази правна квалификация. По
делото липсват каквито и да било доказателства, че след срутването на
материалите върху пострадалото лице и с оглед характера на причинените
отношения, той е бил в състояние на живот – това не е установено и при
неговото освобождаване от затисналата го строителна маса. Фактите сочат, че
той е загинал незабавно или почти непосредствено след инцидента и именно
ситуация като тази, която аз описах, е разгледана в това решение, което
цитирах малко преди това, а именно под № 55 от 2022 г. и където, по същите
съображения, е отречена възможността да се ползва привилегированата
норма на чл. 123 ал. 4 НК. Разбира се, с оглед липсата на атакуване на
съдебния акт в тази насока, съдът няма какво да направи по тази тема, но е
довод от моя гледна точка, да се прецени, че обстоятелствата по отношение
на налагането на този размер на санкцията не са съвсем екзактни и в тази
връзка може да бъде уважена жалбата на частните обвинители.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, аз като процесуален
представител на подсъдимия, който е осъден от Окръжен съд - П. по НОХД
№ 878/2022 г., поддържам депозираната от негово име жалба, като, както
правилно представителят на Апелативна прокуратура посочи, не сме изразили
ново становище, тъй като доводите ни са тези, които сме излагали и при
първоинстанционното разглеждане на делото.
Аз смятам, че преценявайки целия събран доказателствен материал и
най-вече заключението, което беше изслушано пред първоинстанционния съд
в техническата експертиза и експертизата по безопасност на труда, която бе
изслушана в съдебно заседание на 29.11.2022 г., експертите в лицето на
вещото лице К. заявиха, че за да има качеството на бригадир едно лице, не се
налага нарочна заповед или някаква правна наредба. Поради тази причина аз
смятам, че моят подзащитен, изпълнявайки функцията на бригадир, правилно
е осъществявал тази дейност, без да е налице нарочна заповед на
ръководителя на фирмата, който е бил, по документи, синът на моя
подзащитен. Поради тази причина и пред първоинстанционния съд нашите
доводи бяха в насока, че той е упражнявал правно регламентирана дейност, за
която обаче е имал право. Тоест, правната квалификация, за която е внесено
обвинението с обвинителния акт и за която той бе признат за невиновен, а
именно за престъпление по чл. 123 ал. 2 вр. ал. 1 НК - считам, че не е
осъществен съставът на това престъпление, от обективна страна, тъй като
4
такава дейност той е осъществявал, като е имал право за осъществяването й.
Отделно от това, експертите, давайки заключението си, аз съм
претендирала пред първоинстанционния съд, дават правни доводи, които
нямат отношение и не следва съдът да се съобразява с тях. Задачата на
вещите лица е дали има нарушение на безопасните условия на труд, а не дали
е налице причинно-следствена връзка между тези нарушения и
противоправното поведение на моя подзащитен. Поради тази причина, ще ви
моля много внимателно да цените експертизата в тази насока.
Това ми бе доводът, че не е налице престъпление по ал. 2 на чл. 123 НК,
но ако вие сте на мнение, че такова престъпление все пак моят подзащитен е
осъществил от обективна и субективна страна, то аз смятам, че следва да
имате предвид и процесуалното поведение на пострадалия И. А. Т., който
въпреки указанията на моя подзащитен към момента на извършване на
дейността – да стои и да чака, да не продължава с работата, тъй като се е
наложило подсъдимият да се отдалечи в момента на свалянето на гредите, той
твърде самонадеяно и по своя преценка е продължил да осъществява тази
дейност, без да иска съгласие от своя ръководител в лицето на моя
подзащитен.
Поради тази причина, ще видите, че съдът съвсем правилно в мотивите
си е изложил свидетелските показания, които е обсъдил подробно и аз нямам
никакви забележки по отношение на обсъждането на свидетелските показания
в мотивите на присъдата, още повече, че ние още в началото изразихме
съгласие производството да започне по реда на съкратеното съдебно
следствие, но съдът много правилно е обсъдил, както казах, показанията на
всеки един от разпитаните в хода на досъдебното и на съдебното
производство. Ще видите показанията на свидетеля К. Я., който заявява, че
въпреки указанията да не продължава дейността си, пострадалият е
продължил да извършва работата така, както той е сметнал за добре.
Свидетелят С. М., който беше разпитан не само в досъдебното
производство, но който и в съдебното производство потвърди показанията си,
че в момента, в който е видял, че плочата прави проблем, е предупредил
пострадалия да спре да работи. Той е заявил, че знае какво прави и по своя
преценка е продължил. В тази насока са показанията и на свидетеля А. А.,
свидетелят С. К., свидетелят М. А. Всички тези свидетели, които са били на
5
мястото на инцидента, потвърждават защитната позиция на моя подзащитен,
че към момента на осъществяване на тази дейност пострадалият е бил
предупреден от другите работници, но въпреки това, той е продължил да
работи по този начин в момент, когато подсъдимият не е бил наблизо.
Аз няма да преповтарям всичко, което съм изложила пред
първоинстанционния съд, вие сте се запознали, но аз смятам, че съвсем
правилно първоинстанционният съд възприе преквалификация на деянието по
чл. 123, ал. 4 НК и правилно в своите мотиви е изложил подробни
съображения и за мен днес беше изненада позицията на представителя на
Апелативна прокуратура, че според него нямало доказателства в тази насока.
Напротив, ще видите първоинстанционният съд колко подробно е изложил
показанията на всички свидетели, които към момента на случване на
инцидента, заедно с моя подзащитен, това са свидетелите, сега може и да ги
бъркам, но С. М., М. А. които заедно с моя подзащитен са направили всичко
зависещо и най-вече по настояване и под въздействие на подсъдимия Т. К., са
започнали да се опитват да изкарат тялото на пострадалия в момент, в който
не се е знаело какъв е изходът от този инцидент.
Съдът е изложил подробни съображения защо е възприел тези доводи,
подкрепил ги е с правна доктрина – посочени са решения, които аз няма да ги
повтарям, но аз смятам, че при тези подробни съображения и правни изводи
на първоинстанционния съд, няма как вие да не се съгласите, че правилната
правна квалификация е именно тази по чл. 123 ал. 4 от НК. Именно,
приемайки тази правна квалификация и всички, събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство характеристични данни за моя
подзащитен, му е наложено наказание при условията на чл. 55 НК, като тъй
като по този текст наказанието е до 3 години „лишаване от свобода“ и
заменяйки наказанието, съдът е наложил наказание „пробация“ в този предел
от 2 години, който ние считаме обаче, че е твърде завишен.
За да си позволя да моля пред вас да му бъде наложено по-ниско
наказание, аз съм посочила в жалбата си, че има събрани многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на моя подзащитен –
процесуалното му поведение, факта, че веднага е потърсил близките на
пострадалия с цел да обезвъзмезди щетите, които са причинени от деянието,
трудовата му ангажираност - всичко това говори, че са налице многобройни
6
смекчаващи вината обстоятелства и наказанието „пробация“ в този,
определен от първоинстанционния съд размер от 2 години, е твърде
завишено.
Да, вредоносният резултат е твърде тежък, съгласна съм, но затова моят
подзащитен, както заявих по-горе, не следва да бъде осъждан с такова тежко
наказание, тъй като и процесуалното поведение на пострадалия е в насока, че
той самият е допринесъл за настъпване на този тежък вредоносен резултат. В
тази връзка ви моля за вашия съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ (реплика): Имам реплика. Тя ще бъде кратка. На първо
място, няма как подсъдимият да заличи своето бездействие с това, че други
работници по някакъв начин са отправяли активни предупреждения към
пострадалия. Той отговаря за собственото си поведение, а то е безспорен факт
по делото. И на следващо място, може би съм останал неразбран. Не съм
твърдял, че подсъдимият не е направил опит и усилия в разравянето на
падналата маса, но все пак, за да се приеме, че има извършена помощ, тя
следва да е необходима по отношение на лицето, тоест трябва да има
доказателства, че то е било живо и се нуждае от тази помощ, а аз именно
акцентирах, че не сме изправени реално пред тази хипотеза, но всъщност този
въпрос е по-скоро теоретичен, тъй като няма как да даде отражение върху
правната квалификация.
АДВ. Д. (реплика): Само извинявайте, не взех отношение по жалбата на
частните обвинители, съжалявам, че пропуснах. Моля да я оставите без
уважение и да уважите нашата жалба.
ПОДСЪДИМИЯТ Т. К. (за лична защита): Съгласен съм с казаното от
адв. Д.. Съжалявам за случилото се. Нямам какво друго да добавя.
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ.
ПОДСЪДИМИЯТ Т. Й. К.: Искам оправдателна присъда.
Съдът след съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе със съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
7
Съдебното заседание се закри в 14:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8