РЕШЕПИ Е
№
гр. Варна, 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието па секретаря
Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №620 по описа за 2018 година на
Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Р.А.К., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес:***,
чрез адв. Николай Ташев, срещу Т.В.М., ЕГН **********
с адрес ***, иск
с правно
основание чл.108
ЗС да бъде
прието за установено, че ищцата е собственик на реална част с площ от 1834 кв.м. от недвижим имот,
представляващ пасище, мера с площ от 6.093 дка в м. Тютюнлъка
от землището на с. Равна гора, община Аврен, новообразуван имот №000195 по плана на земеделските земи
на землището па селото, при граници на целия имот: ПИ №000196, ПИ 158 и
регулационната граница на населеното място, а по КККР на с. Равна гора, Община
Аврен, одобрени със Заповед РД-18-635/07.03.2018г., съставляващ ПИ с идентификатор 61128Л3.22, която реална част е
защрихована в оранжев цвят па Приложение №2, към заключението на вещото лице С.К.,
находящо ее па л.222 от
делото, при твърдение имотът да е придобит от ищцата но силата на дарение от
нейния баща Атанас Ганев С., обективирано в нот.акт № 35 том VI пот.дело № 1729/ от 17.10.1962 година,
както и да бъде осъдена ответницата да предаде на ищцата владението върху този имот.
Твърди се в исковата молба, че
ищцата Р.А.К. е наследница по закон на баща си Атанас Ганев С.,***, където
живее в момента. Приживе баща й бил собственик на недвижим имот, представляващ
дворно място с площ от 2,3 декара - парцел I в кв.46 по регулационния план на
селото, одобрен през 1930 година, при граници парцел II, парцел IV-291, от едната страна улица, а от другата проектна такава, която не е
проведена. С пот.акт № 35 том VI пот.дело № 1729/ от 17.10.1962 година, баща й й дарил този имот. По това време кооперирането на
земеделието в селото било вече завършено. Имотът е представлявал дворно място,
като се поддържа, че същият не е внасян в ТКЗС. Сочи се, че оттогава и доскоро
ищцата го е владяла лично, като той е съществуваща частна собственост. Твърди
се, че имотът представлява дворно място с малка стопанска постройка, кладенец,
като бил изцяло ограден с метална мрежа на бетонни колове, засаден с овощни
дръвчета и лозе на колчета е телена конструкция, а по всички имотни граници
имало засадени черничеви дървета. Излага се. е след приемане на ЗРП от 1930
година няма последващо изменение на регулационния
план, за да бъде той изключен от строителните граници па населеното място, като
по повод проектирана сделка през 1992 година ищцата се снабдила със скица №844
от 16.11.1992 година Община Лврси. При изготвяне па
плана за земеразделяне и картата на старите реални граници по реда па ЗСПЗЗ па
землището на селото, за целия квартал 46 от регулационния план е прието, че
съставлява земеделска земя и по сега действащите планове и карти на землището
на селото този терен се приема, че не е част от урегулираната територия, а е
със статут на земеделска земя, като доколкото е известно на ищцата, е в ход
процедура по уточняване на т.н. „контактна зона". Твърди се, чс ищцата след кооперирането не е губила владение на имота
си и е продължила да обработва имота доскоро в границите му по регулационния
план от 1930 година, като следващ план има изработен, но същият не е одобрен и
никога не е влизал в законна сила. Твърди се, че както процесният
имот, така и съседните имоти, са съществуваща частна собственост, и никой от
собствениците не е претендирал възстановяване на собствеността на тези имоти по
реда па ЗСПЗЗ. Сочи се, че вследствие възникналата неточност в отразяването на
плана, определени липа са направили опит да присвоят чужда собственост. Праводателката па праводателката
па ответницата - лицето Ж. Стоева Христова, се е възползвала от възможностите
на нормата на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ и на два пъти е завеждала пред Районен съд
Варна искове за възстановяване на право па собственост па земеделски земи с
голяма площ, за които е твърдяла, чс с пропуснала да
претендира реституция пред административните органи в законоустановения
срок, като в едно от производствата е претендирала и само чрез свидетели е
установила право на възстановяване в качеството па наследник па майка си Дона
Ставрева Станчева върху имот е площ от 27 декара в землището па с.Равна гора,
при граници река Камчия и пътя Варна-Бургас. за което е образувано гр.дело №
926/2004 година по описа на ВРС -XXX състав. Твърди се. чс
преди да има взето решение на Общинския съвет за разпореждане със земите по
чл.19 от ЗСПЗЗ, в нейна полза като заявител е издадено Решение № 2 от
13.01.2005 година на ОСЗ Аврен. Твърди се, че решението с посочено като
издадено па основание чл.27 «А» ППЗСПЗЗ, като с него па Ж. Христова с
възстановено правото на собственост на поземлен имот, означен като -«пасище,
мера» с площ от 12,185 декара в м.»Тютюплъка» от
землището на е.Равна гора, Община Аврен, представляващо поземлен имот№ 000168.
както вероятно и друг поземлен имот в близост до този. Преди решението да влезе
в законна сила е съставен протокол за въвод във
владение, а няколко дни по-късно от имота са формирани два нови имота - ПИ
000195 и 000196. Твърди се, чс били издадени нови
скици и данъчни оценки за същите, след което па 31.03.2005 година собственицата
по реституция е продала на Десислава Тодорова Христова - пасище, мера, с площ
от 6,093 декара в м. «Тютюилъка» от землището на
с.Равна гора, Община Аврен, представлявящо новообразуван
имот № 000195. Твърди се, че другата част от имота - като нов имот 000196 с
продадена па друго лице -С.М. Янчев, тъст на ответницата. Твърди сс, чс върху площта па ПИ 000168,
от който са образувани новообразуваните имоти 000195 и 000195, в западната му
половина попада поземленият имот па ищцата - дворно място с площ от 2 300
кв.метра, съставляващо парцел I в кв.46 по регулационния план па село Равна
гора, Община Аврен от 1930 година, който не е отменен, като част от него с площ
от около 1600 кв.метра попада в първия имот, а останалата част с площ от около
700 кв.метра попада във втори имот. Сочи се, че възстановяването на тези имоти
по реда на ЗСПЗЗ в полза па трети лица С незаконосъобразно, тъй като имотът на
ищцата е съществуваща частна собственост. В тази връзка се поддържа, че последващите разпоредителни сделки не са противопоставими на ищцата. Твърди се, че приобретателите също знаят, че не са собственици на тази
част от терена, поради което и до началото па 2015 година не са потърсили имотите
си, за да установят реална фактическа власт. Сочи се, че това се е променило на
31.03.2015 година, когато скрито от ищцата, купувачите на ПИ 000196 са завзели
южната част от имота й. Ищцата е предявила срещу тях иск с правно основание
чл.76 ЗС, с влязло в законна сила решение по гр.дело № 10514/2015 година по
описа на Районен съд Варна. Твърди се, че същата е предявила такъв иск и за
северната част от имота си, която попада в имот № 000195, като по него е
образувано гр.дело № 10515/2015 година тю описа на
ВРС. Твърди се, че купувачът на този имот Десислава Тодорова Христова вече го е
продала на ответницата по делото. В края на м. юли 2015 година и северната
половина от имота на ищцата е завзета от ответницата и нейните родственици, като били изкоренени находящите
се в тази част трайни насаждения, били премахнати останалите части от
съществуващата ограда от мрежа на бетонни колове към пътя от северозападната и
югоизточна страна, а също така били изсечени и изкоренени останалите засяти на имотните граници черничеви дървета, които били засяти през 60-те години от бащата на ищцата. Твърди се, че
по този начин ответницата, чрез своя съпруг и чрез тъста си, е установила
трайна фактическа власт. Впоследствие били изкоренени и старото лозе на бетонни
колчета и овощни дръвчета в двора. Сочи се, че това действие е неправомерно,
защото ответницата не е собственик па имота, а същият е бил владян до датата на
отнемане на владението от ищцата. Моли се за уважаване на предявения иск по
тези съображения и присъждане па сторените по делото разноски. В открито
съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск. В хода на устните състезания признава качеството на
добросъвестен владелец па насрещната страна, тъй като владението й е основано
на правна сделка, като счита, че следва да бъдат съобразени онези подобрения,
които реално са налични.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва активната материалноправна легитимация на ищцата като собственик на процеспия имот, респективно се поддържа неоснователност на
предявения иск. Оспорва се идентичността на имота, тъй като в исковата молба
липсват поне три граници индивидуализиращи го като такъв. Сочи се, че
представеният нотариален акт № 35, том 4, нот.дело №
1729/17.10.1962 г. не се отнася за имота па който ответницата е собственик.
Поддържа се и че праводателят на ищцата не е бил
собственик, тъй като видно от нот. акт № 78, том I,
д. 135/1962г. е придобил имот по давност, който констативен акт не го лигитимира. Възразява се, че не са верни и твърденията, че
при изготвяне на плана за земеразделяне и картата на старите реални граници по
реда на ЗСПЗЗ на землището па селото, неизвестно защо за целият квартал 46 от
регулационния план било прието, че съставлява земеделска земя и по сега действуващите планове и карти па землището на селото този
терен се приема, че не е част от урегулираната територия, а е със статут на
земеделска земя, и е в ход процедура по уточняване на т.н. „контактна
зона" . Твърди се, че такава процедура не е имало и няма, а и няма такъв
имот. Оспорва се обстоятелството, че ищцата осъществява фактическа власт върху
имота от 1962 г. Сочи се, че чрез покупко-продажба, обективирана
в нот. акт с вх.рег. № 16416, акт 178, том 52, д,8914/15.07.2015
г. ответницата е закупила от Десислава Тодорова Христова ПИ № 000195. Сочи се, чс имотът се намира във владение на ответницата от датата
на придобиването му 15.07.2015г. като към владението й е присъединено
владението и на нейната праводателка, която го е
придобила от своята майка с нот.акт № 100, том III,
д.492/31.03.2005 г. Сочи се, че видно от границите на имота, последният жилищен
имот па селото е с №000001-жил.територия на с. Равна гора, както и видно от
скица изх. №К01919/14.07.2015г. изд. от общ. Аврен, имотът за който ищцата
претендира, не съществува, разминава се както по местонахождение, така и по
граници, съседи, и начин на трайно ползване. Оспорва се твърдението, че имотът
представлявал дворно място и че същият не е внасян в кооперирането па земята.
Твърди се, че имотът никога не е представлявал дворно място, същият е включен в
масив па местното ТКЗС, не е бил владян от ищцата, не е имало стопанска постройка,
кладенец, същият не е бил ограден с метална мрежа па бетонни колове, засаден е
овощни дръвчета и лозе на колчета с телена конструкция, не е имало по всички
имотни граници засадени черничеви дървета, а при закупуването му от ответницата
и баща й представлявал запустяло място потънало в треви, храсти и по-скоро
сметище на селото. Твърди се, че с решение № 2/13.01.2005 г. на ОСЗГ-с.Аврен и
протокол за въвод праводателката
на продавачката на ответницата на имота, е въведена в неговото владение. Твърди
се, че навсякъде във всички скици, планове е записано, че имотът представлява
пасище - мера, както и имотите, с които граничи, са също пасища и мери. Твърди
се, че имот № 000196 е бил собственост на бащата на съпруга на ответницата.
Твърди се, че същият го е купил от Ж. Стоева Христова, която го притежава по
наследство. Твърди се, че сделката е обективирана в нот. акт вписан в СВ Варна с вх.рег. № 7042, акт 64, том
22, от 31.03.2005г., като срещу него също е било образувано гр.д. № 10514/15г.
по описа на ВРС-34 с-в със същото правно основание чл.75, чл.76 ЗС. Твърди се,
че чрез лъжливи свидетелски показания, ищцата е успяла да докаже отнемането на
част от имота. Обръща се внимание, че като бивш собственик не фигурира ищцата,
нито нейният праводател, земята е възстановена по
силата на ЗСПЗЗ.
В условията па евентуалност, се
прави възражение
за право на задържане на имота с правно основание чл.72, ал.З ЗС до
заплащане на увеличената стойност на имота от 39640лв. в резултат на на направените в процесната
реална част подобрения, считано от датата на закупуване на имота от ответницата
през лятото па 2015г. до настоящия момент, както следва:
1/
почистване па имота с багер и ръчен труд. запълване е пръст;
21 направа на дренажен капал /отвеждане на води/; 3/
подравняване на пръста;
4/ пръскане е хербицидни
препарати за унищожаване на шипкови храсти и плевели;
5/ и 7/ обработка на земята с дискова брана;
6/ дълбока оран с трактор;
8/ поставяне на бетонни колове
и копане на дупки, трамбоване, изпъване на тел с лебедка, транспорт;
91 направа на ограда с бодлива тел и мрежа;
10/ направа и поставяне па портална метална врата;
11/ поставяне на метални тръби по редовете за
конструкция, копане с багер,
труд;
12/ тел за опъване на редовете и труд;
13/ купуване на плодни дръвчета - круши;
14/ копане на дупки е багер за дръвчетата; 15/ торене при
посаждането им;
16/ привързване па
дръвчетата към телта по редовете;
17/ обработка на
почвата с тор - два пъти в годината - 2016,2017,2018г.;
18/ поставяне па
капково напояване и материали за него -маркуч - 550м., разпръсквател
и капкообразуватели - 400бр., тънък маркуч - 300м.;
19/ присаждане на 100
бр. дръвчета;
20/ прекарване на
ел.енергия - проучване и свързване;
21/ копане на 2 броя кладенци - единият през м. януари
2015г., вторият - през пролетта на 2017г. и почистването им периодично;
22/ набиване на обтегачи в земята ръчно с чук и
опъване на първата носеща метална тръба;
23/ поливане през месеците юли и август всяка сутрин
от 5.00 часа до 11.00
часа;
24/ привързване и извиване на клоните на всяко дръвче по
5-6 пъти през сезона, летни резитби, пръскане с хербицид и косене па тревата ,
пръскане на дръвчетата от 12 до 16 пъти в годината;
25/ закупена техника и обработка с култиватор /мулчер модел - EFG - 155/ -
2 бр.;
26/ транспортни разходи за закупуване на дръвчета, до имота за
обработка на почвата по 5-6 пъти в годината; за пръскане с препарати 12-15 пъти
в годината, ежедневно напояване; за закупуване на торове и препарати, метални
тръби, дървени колове, пясък, чакъл, бодлива тел. мрежа, материали за капково
напояване - маркуч и др.
В открито съдебно заседание
ответницата чрез процесуалните си представители, поддържа направените в
отговора па исковата молба възражения. В изпълнение указанията па съда, дадени с определението тю чл.140 ГПК, уточнява че се позовава и на придобивна давност от 2005г. до настоящия момент, с
присъединяване на владението на праводателката си. В хода на устните състезания
заявява, че в евентуалност претендира правото па задържане съобразно
експертизите по делото.
След съвкупна преценка па
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Приета е по делото па л.
182-187 документация, касаеща строеж на жилището на
Атанас Ганев С. в с. Равна гора от 1956г.
Приет по делото е списък на стопаните от с. Равна
гора, които имат жилищни и други постройки, застроени върху държавна земя от
15.03.1957г., в който фигурира Атанас Ганев С. за имот в кв. 46, парцел I, като
в забележка е отбелязано, че имотът е изплатен и е незастроен /л.258/.
С нотариален акт №78. том I. дело №135/30.01.1962г.,
Атанас Ганев С. е признат въз основа па обстоятелствена проверка, за собственик
по покупка и давност на недвижим имот. находящ се в
с. Равна гора, дворно място от 2.3 дка, съставляващо парцел първи в кв.46, при
граници II.
IV и от
две страни улици, или Георги Димов и от две страни улици /л.82/.
С нотариален акт №35. t.VI, дело 1729/17.10.1962г.,
Атанас Ганев С. дарява на дъщеря си Р.А.С. дворно място от два декара и три
ара, съставляващо парнел първи в кв.46, при граници II, IV и от две страни улици, или
Георги Димов и от две страни улици /л.9 и 10/.
Съобразно приобщено па л.161 писмо от Областна дирекция
„Земеделие" -Варна, общинска служба по земеделие - Аврен, в архивите на
ОСЗ - Аврен на името на Ж. Стоева Христова няма възстановено право на
собственост в землищата на общ. Аврен. Тя с заявител на имотите па Дона
Ставрева Станчева. Към писмото са представени Решение №1/13.01.2005г., е което
началник на ОбС „ЗГ" Хр. Маринов въз основа па
решение на ВРС по гр.д. №926/2004г. по чл.П, ал.2 ЗСПЗЗ, е разпоредил да се
настанят наследниците па Дона Ставрева Станчева в имот в с. Равна гора №000160
от 20.500 дка /л. 162/. Приложено е и решение от 16.07.2004г. на ВРС по гр.д.
№926/2004г., с което па оси. чл.П, ал.2 ЗСПЗЗ е прието, че наследниците па Дона
Ставрева Станчева - Ж. Стоева Христова, имат право да възстановят правото на
собственост върху притежавания от нея недвижим земеделски имот - нива с площ от
27 дка в землището па с. Равна гора, м-ст
„Пода"/л. 165 и 166/.
С нотариален акт №100. том III, per. №2919, дело №492/31.03.2005г.
Ж. Стоева Христова продава на Десислава Тодорова Христова пасище, мера с площ
от 6.093 дка, находящ се в м. „Тютюилъка",
в землището па с. Равна гора, община Аврен, съставляващ ПИ №195 /л.83/.
Видно от протокол за монтаж на електромер от
23.09.2009г. на „Е.ОН България Мрежи" АД, е извършена проверка на аб. №********** в е. Равна гора, в присъствието на Кръстю
Славов и Руска К.. Налице е отбелязване, че имотът е неразрушена стопанска
постройка и електромерът не се ползва /л.124/. На л. 125 са приети две фактури
за начислена стойност па сл. енергия през 1996г., от които е видно, че за
Кръстьо Славов към 1996г. са налице две партиди за с. Равна гора -описаната
вече с аб. №********** и с аб.
№**********. В констативен протокол №11250768 от 10.07.2018г. е налице
отбелязване, че липсва постройка, захранване и електромер, а абонатен
№********** се води па къщата, където живее Р.А.К. /л.127 и 128 - гръб/.
Наличието па два абонатни номера за с. Равна гора на името па Кръстю Славов с
удостоверено и в писмо на „Енерго –Про Продажби" АД от 15.01.2018г., прието на л. 178.
Съобразно писмо на „Енерго -Про
Продажби" АД до Т.В.М. от 22.1 1.2018г. /л.
180/, за адрес парцел I в кв.46 в с. Равна гора няма данни за разкрита партида за ел.
енергия.
Приобщено е удостоверение за наследници на Кръстю
Славов Кръстев /л. 133/, починал на 23.09.2016г., съобразно което негови
наследници са съпругата му Р.А.К. и децата му Радослав Кръстев Славов и
Атанаска К. Славова.
Съобразно удостоверение от Басейнова
дирекция „Черноморски район" от 18.07.2018г. /л.134/, издадено по
заявление па Р.А.К., водоземно съоръжение за подземни
води в имот №1 в кв. 46 в с. Равна гора, е вписано под №РКС -26903/09.08.2007г.
в Регистъра па водовземпи съоръжения за подземни води
за задоволяване на собствени потребности на гражданите.
С нотариален акт №152, том I, per. №6717. дело №116/15.07.2015г., Десислава Тодорова Христова продава па Т.В.М.
ПИ №000195, с площ от 6.093 дка, находящ се в
землището па с. Равна гора, м. Тютюнлъка /л.86/.
С решение№1237 от 30.03.2016г. по гр.д. 10515/2015г. по описа на ВРС,
са отхвърлени предявените от Р.К. срещу Десислава Тодорова Христова искове с
правно основание чл.75 и 76 ЗС за осъждане на ответницата да предаде на ищцата
владението върху реална част с площ от 1600 кв.м. от ПИ №000195 в землището на
с. Равна гора /л.80 и 81/. Исковете са отхвърлени тъй като не се е установило
ответницата да упражнява фактическа власт върху имотите. Приобщено е и цялото
производство по посоченото дело. Видно от протокол от проведено открито съдебно
заседание на 28.01.2016г., ответницата Десислава Христова е заявила, че не
ползва имота, не е влизала във владение и кракът й не е стъпвал в това място.
С решение №1694/28.04.2016г. по гр.д. 10514/2015г. по описа на ВРС, са
осъдени С.М. Янчев и Маргарита Г. Янчева да предадат на Руска А.К. на осн. чл.76 ЗС владението върху недвижим имот, представляващ
реална част от ПИ №000196 с площ от 417 кв.м. /л. 13-16/.
Приобщени са на л.70-78 писмени документи относно
закупувани от ответницата оборудване и препарати през 2016г., 2017г. и 2018г.,
както и на л.255 свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника - колесен трактор.
Приета е по делото в оригинал
е скица №841 от 16.11.1992г., издадена от администрацията в с. Аврен, на парцел
№ I в кв. 46 по плана на с. Равна гора от 1930г. /л. 135/. Автентичността па
този документ е оспорена от ответницата, с оглед на което е открито производство
по реда па чл.193 ГПК. Съобразно заключението на първоначалната съдебно-почеркова експертиза /л.242-252/, скицата е
изготвена и подписана от лицето А.М.. Регистърът от 1992г. на отдел „ТСУ",
община Аврен, в който е вписана процесната скица, не
е запазен. Разпитано е лицето А.М. като свидетел, като заявява, че подписът на
скицата не е нейн, тъй като към момента па издаването
й е била в отпуск по майчинство. Съгласно заключението па допълнителната съдебно-почеркова експертиза /л.345-355/, почеркът в процесната скица и подписи не принадлежат на лицата Катя
Маринова Христова и Наталия Вескова Боянова.
Съобразно заключението на втората допълнителна съдебно-почеркова
експертиза /л.371-385/, процесната скица не е
подписана от пито едно от лицата, работили в направление „ТСУ и
строителство" на община Аврен. Скицата е подписана от лицето Светлана Г.
Карагьозова, което в процесния период е било на щат в
служба „Чистота" на община Аврен.
Съгласно писмо на Община Аврсп
от 30.11.2018г., съгласно плана на с. Равна Гора, одобрен с Указ на Царя
№123/05.02.1930г. за улична регулация и Указ на Царя №753/14.03.1930г. за
дворищна регулация, в кв.46 не е отреден урегулиран поземлен имот с номер I /л.
179/.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Димитър Г. Павлов и Курти Петков Петров. Първият свидетел
излага, че познава Р.,*** и не е излизал. 2014г. бил кмет до м.05.2015г. Имотът
на Р. бил ограден, бил дворно място. Преди 2014г. имало едно лозенце. Имотът бил доста голям, декар, или два. Имало
паянтова къщичка, кладенец, резервоар да се пълни с вода. Сега има насяти хубави млади насаждения, овошки, свидетелят знае, че
от рода па С., който влязъл направо в имота на Р. и извън нейния имот около
2015г. Засяли го, оградили го, копали и те за
кладенец. Видът на имота се променил, старите граници па имота на Р. се
заличили. Р. имала сливи, череши, черници по края. Сега ги няма тези дървета,
изцяло е променен теренът и е направена голяма овощна градина. Р. знаела, че
някой е влязъл в имота й, отишла при свидетеля, плачела и казала, че ще се
самоубие. Свидетелят от дете помпи имота на Р. като дворно място. В някои от
годините бил в чертите на селото, в някои може и да са го изключили. 65-70
години е техен имотът. Постройката била малка, имали електричество и ел. помпа.
Където е бил имотът на Р. никога не е имало сметище, имало дере, където си
хвърлят боклуците, но не е регламентирано сметище.
Свидетелят Курти Петков Петров
твърди, че живее в Равна гора, познава Р., баща й. В южния край на селото
имотът бил на баща й, лозе, дерета имало, бил ограден. Голям имот, около 3 дка.
Кладенец имало, бай Танас
го направил. Сега го затворили, имало мрежи, изсекли черниците по края около
2015г. Идвали някакви хора с коли, казали, че бил бай С.. Сега имотът е засят
круши. Старите граници не са запазени, а преди имотът бил ограден с мрежа и
бетонни колове. Р. дори не знаела, те дошли и започнали да изрязват дърветата.
Казал й и тя се учудила как така ще режат и вечерта отишли да видят какво
става. Свидетелят лично е видял как са махали мрежите, тъй като е овчар и всеки
сутрин, обяд и вечер минава оттам. До 2015г. Р. си обработвала имота, имало
праскови, круши и череши. Имало стълб в имота, предполага че е имало ток.
Постройката била от керпич, с покрив, прозорци и
врата. Бай С. съборил и оградил всичко.
По искане на ответницата са
разпитани свидетелите Никола Андонов Иванов и Васил Н. Иванов. Първият свидетел
излага, че е от с. Китка, 2003г. купил имот, заедно с бай С. по съседство в
Равна гора. Имотът на бай С. се намирал като се отива от Равна гора по посока
Камчия, около 10 дка. Той го има от 2005-2006г., сега имотът е на сипа му. Като
ги купили, били хавра, строителни отпадъци, не можело
да се мине от треви и боклуци. Той дал много пари за багер и чистене на
отпадъците. Нямало ток, имало една циганска къща, само тя имала ток. Сега
съпругът па ответницата направил големи работи, изчистил, направил крушова
градина, от другата страна праскова градина, два кладенеца копал.
Прасковите насял миналата година, направил капково
поливане с телове. Не познава баба Руска, или да е идвала в имота. :
Свидетелят Васил Иванов твърди, че познава Т. и
Мирослав, от 17 години живее в Равна гора. Мястото било храсталаци и дерета, и
после станало приказка, градина, много труд. Запознал се със съпруга на
ответницата покрай негов приятел и станали приятели. Промяната в имота станала
като взел мястото, преди четири години. Мястото преди било храсти, в които даже
кучетата на свидетеля не искали да влизат. Па 50 м. от него имало постройка,
където живеят цигани. В мястото нямало ток. Нямало метална ограда и колове. Там
били боклуците на селото. Сега в градината има круши, оградено,поддържанокапково поливане. Момчето копало кладенец, може и
да са два. Не е виждал къщичка в имота. Черниците били извън мястото.
По делото е изготвено и прието в две части заключение
на вещо лице С.К. по съдебно-техническа експертиза /л.217-239/, съобразно което
регулационният план, по който е описан поземленият имот, предмет на сделката с
НА 35/1962г., съставляващ УПИ 1 в кв.4б по РП на Равна гора, е одобрен със
Заповед №123/05.03.1930г. за улична регулация и Заповед №753/14.03.1930г. за
дворищна регулация. Последващ РП няма одобрен. Процесният имот е УПИ I, кв.46, без да е образуван от
поземлен имот с плапоспимачен номер. В разписните
листи към кадастралния план са вписани собствениците на поземлени имоти и
парцелите, които образуват. УПИ I, кв.46 е върху територия с незатворен контур
без планоснимачен номер. Не е установено от вещото
лице вписване в стопанския регистър на Атанас Ганев С. за УПИ I, кв.46. РП от
1930г. е изменен, като УПИ I, кв.46 е заличен, заедно със съседните улици, като
за граница на населеното място стават югоизточната граница па УПИ II, кв.46 и
югозападната граница на УПИ IV, кв.46. Територията на процесния
имот е извън строителните граници на населеното място, което вещото лице е
отразило па комбинирана скица 1 /л.221/. На РП от 1930г. са направени две копия
- през 1976г. и 1981г., на които процесният имот не е
отразен и е извън строителните граници на селото. Територията на имота е
земеделски земи. Вещото лице сочи, че в архива па Община Аврен не са открити
заповеди, касаещи процесния имот за изключване и
включване в строителните граници на селото. Коригираният план за земераделяне на е. Равна гора е обн.
ДВ 49/28.05.1999г., а планът па съществуващите стари реални граници и
възстановени стари реални граници, е обн. ДВ
бр.21/09.03.1999г. ПИ 000160 е възстановен с план за земеразделяне. В КВС на
Равна гора не е запазена историята на имотите и не може да се възстановят
границите па ПИ 000160. Територията му е предоставена за земи по чл.19 ЗСПЗЗ.
ПИ 195 с образуван от територията на ПИ 000160. Собствениците са възмездени със
съдебни решения. Нов имот 000168 е образуван от ПИ 000160 по искане на
наследниците па Дона Ставрева Станева на осн. съдебно
решение от 16.07.2004г. па ВРС с решение 1/13.01.2005г. на ОСЗГ - Аврен.
Наследниците на Дона Станева със заявление от 22.02.2005г. разделят ПИ 000160
на два имота - ПИ 000195 и ПИ 000196. УПИ I, кв. 46 попада върху площта на ПИ 195 по КВС, съответно в ПИ 61128.13.22 по КК с
площ от 1834 кв.м. ПИ 000195 и 000196 на
място представляват овощна градина, оградена с ограда от бетонови
колове и оградна мрежа. Вещото лице е отразило
кладенец в имота на приложение
8. От извършена справка в служба
ТСУ при Община Аврен не са се установили
строителни книжа за сграда в процесния
имот. В Община Аврен не е имало процедура по уточняване на контактна зона.
Изготвени и приети по делото са и заключения па вещото лице Ц.А. по
назначените първоначална и допълнителна съдебно-оценителни експертизи досежпо заявените от ответницата подобрения /л.295-302/.
Според заключението на вещото лице, общата стойност към настоящия момент на
установените на място подобрения е 27993лв., формирана, както следва: т.1
почистване на 1.834 дка от храсти и дървета - 183лв.; запълване е пръст
-транспорт, полагане и изравняване - 800лв.: т.2 направа на дренажен канал
отвеждане на води /материали и труд/ - 500лв.; т.З подравняване на пръста за
1.834 дка - 183лв.; т.4 пръскане с хербицидпи
препарати за унищожаване на шипкови храсти и плевели - 119лв.; т.8 и т.9
направа на ограда е бодлива тел и мрежа -3200лв.; т.10 направа и поставяне на
портална врата метална - 580лв.; т.П поставяне на метални тръби по редовете за
конструкция - материали и труд за 67 конструкции - 791лв.; т.12 тел за опъване
па редовете /материали и труд/ - 850лв.; т.16 привързване па дръвчетата към
телта по редовете за 350бр. - 420лв.; т. 19 присаждане на 100 дръвчета по
500лв. и труд 350лв.; разходи за създаване на круши по т.5, 6, 7, 13, 14, 15,17,
23 и 26 - 9037лв.: т. 18 поставяне на капково напояване /материали и труд -
1590лв./; т.20 прекарване па сл. енергия - 90лв.; т.21 копане на 2 бр. кладенци
- 21.1 направа па кладенец с дълбочина 10м. - 3000лв. и 21.2 направа на
кладенец е дълбочина 13 м. - 3900лв., 21.3 оборудване на кладенеца с дозатор и
др. части за капково напояване - 250лв.. 21.4 периодично почистване на
кладенците - 300лв.: т.22 набиване па обтегачи в земята ръчно е чук и опъване
на първата носеща метална тръба - 270лв.; т.24 привързване и извиване на
клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона - 1680лв. Вещото лице е
допуснало математически грешки в изчисленията, като па първо място сборът на
включените стойности от него при обобщаване па подобренията е 28093лв. Ведно е
това, при сборуване вещото лице е пропуснало сумата от 500лв. стойност на 100
дръвчета, при което общата стойност па признатите от вещото лице подобрения е
28593лв. Съгласно заключението стойността на закупената техника и обработка с
култиватор 2бр. е на стойност 7000лв., като същите са движими вещи. Съобразно
допълнителното заключение, стойността на труда за косене на саморасла трева и мулчиране на опадали листа и малки клопки с 400лв. за
2017г. и 2018г.
Въз основа па изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни
изводи:
Разпоредбата па чл.108 ЗС регламентира възможността на
собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да
има основание за това.
Съобразно правилата за разпределение па доказателствената тежест в процеса, за успешното провеждане
на ревандикационния иск, ищецът следва да установи,
че е придобил правото на собственост върху процесния
имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание,
както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота.
В тежест на ответника е да
установи, че владее имота на годно правно основание - договор за покупко - продажба, както и че неговият праводател
е бил титуляр на правото на собственост към момента на сделката.
Ищцата се позовава на производно придобивно
основание - дарение от своя баща през 1962г., а ответницата заявява право па
собственост върху имота, възникнало в резултат на покупко-продажба от праводател, чийто праводател е
придобил права въз основа па осъществена реституция. Респективно от ищеца е
оспорен да е надлежно осъществен фактически състав на реституция.
От заключението па вещото лице С.К., което съдът изцяло кредитира като
обективно дадено от лице, разполагащо с необходимите знания, по категоричен
начин се установява, че имотът, предмет на НА за дарение №35/1962г. попада
върху площта на ПИ 195 по КВС, респективно именно върху възстановения в полза
на праводателите на ответницата имот и има
припокриване и идентичност на имотите в размер на процесната
реална част. Този извод на съда не се разколебава от откритото производство по
чл.193 ГПК и събраните в неговите рамки доказателства относно липсата па
правомощия да издава скици за лицето, подписало приобщената скица №841/16.11.1992г.
Съществен за изводите на съда е фактът, че от експертизата по безспорен начин
се установява, че в РП от 1930г. имотът е отразен и същият е идентичен па
имота, предмет на дарението от 1962г., респективно на придобития от праводателя па ищцата Атанас Ганев и предмет на КНА
№78/1962г. И след като това е така, като неучаствало в реституционната
процедура лице, ищцата има право да оспори предпоставките за възстановяване на
правото на собственост.
Установи се от заключението па вещото лице К. и че последващ РП след този от 1930г. няма одобряван, а след
изменение па РП от 1930г., УПИ I, кв.46 е заличен, останал е извън строителните
граници на населеното място формално, а впоследствие в КВС е отразен като
земеделска земя. Територията на ПИ 160, от който е образуван ПИ 195, е
предоставена за земи по чл.19 ЗСПЗЗ. С Решение №145/16.11.2016г. по гр. д. №
2412 по описа за 2016 год. на ВКС, II г.о., е разяснено че по въпроса за
статута на имот, намиращ се извън регулационния план на населеното място,
съдебната практика /Р № 100 от 23.07.10 год. по гр. д. № 3426/08 год. IV г. о.,
Р № 249 от 4.07.11 год. по гр. д. № 621/10 год. I г. о./ приема, че не всички
земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат
земеделски характер. Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не
бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат
отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места,
със запазване на собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са
били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се прилага чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, нито
чл. 19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува и
забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по давност. В Решение №142/17.12.2018г.
по гр. д.№ 524 по описа за 2018г. на ВКС, II г.о. също така е изложено, че
съгласно практиката по Решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г.
на I г.о. могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено
владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на
ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено
кооперативно земеползване, поради което такива земи
не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. А щом не подлежат на
възстановяване, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ - в него
влизат само незаявените в срок земи. Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови правото на
собственост, което юридически не е отнемано, но фактически владението върху
имотите е отнето; следователно законът не може да отнема собственост, чието
упражняване е продължило и след колективизацията. В същия смисъл са и Решение №
249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. на I г.о., Решение № 488/19.12.2011г. по
гр.д.№ 1403/2010г. на I г.о.. Решение № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г.
на I г.о./.
В светлината на
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесният
имот не е подлежал на възстановяване, тъй като, макар да е бил изключен от
строителните граници, същият не е бил отнеман от неговите собственици - праводателят па ищцата, респективно от нея. До този извод
съдът достига анализирайки събраните по делото доказателства, от които липсват
каквито и да е данни имотът да е бил отнеман от наследодателя на ищцата Атанас
Ганев С., нито последният да е членувал в ТКЗС. Напротив, от заключението на
вещото лице С.К. се установява, че не е констатирано вписване в стопански
регистър на Атанас С.. Ангажираният от ответницата списък на стопаните от с.
Равна гора обективира единствено факта, че Атанас С.
е имал постройка, застроена върху държавна земя към 15.03.1957г.
Също така, съдът съобразява събраните доказателства в
посока, че до момента на покупко-продажбата в полза на ответницата през 2015г.,
имотът е бил владян от ищцата. Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите Димитър Павлов и Курти Петров в тази връзка, които са логични, безпротиворечиви, съответстват на цялостно установената
фактическа обстановка по делото и най-вече, са базирани на трайни
непосредствени впечатления. И двамата свидетели са категорични, че до влизане в
имота от ответницата и съпруга й, Р. си е ползвала имота, имала е кладенец,
направен от баща й, дръвчета, както и че знаят имота от дълги години само като
собствен на Р. и баща й. Показанията се подкрепят и от гореописаните писмени
доказателства от Басейнова дирекция относно наличието
на регистриран кладенец от ищцата през 2007г. Също така от констативните
протоколи на „Енерго - Про",
от които е видно, че в Равна гора за съпруга на ищцата е имало две регистрирани
партиди, като няма спор, че семейството на ищцата притежава и друг имот в с.
Равна гора - къща, като за нея е отбелязано, че е само аб.
№**********, от което следва изводът, че аб.
№********** е за различен имот в с. Равна гора. Описаното в писмото, издадено
по искане на ответницата от „Енерго - Про", че за парцел 1 в кв. 46, няма данни за разкрита
партида за ел. енергия не разколебава извода, че едната партида е била за процесния имот, тъй като липсва изискване имотът да е бил
индивидуализиран при енергоснабдителното дружество
непременно с регулационен номер, още повече назад във времето. Същевременно,
показанията на разпитаните в полза на ответната страна свидетели Никола Иванов
и Васил Иванов не разколебават показанията на свидетелите на ищеца, тъй като те
излагат факти относно промяната на имота от съпруга на ответницата, за което
самата тя твърди, претендирайки подобрения, да се е случило след договора за
покупко-продажба през 2015г. Известното занемаряване на имота, което описват
тези свидетели, също е логично е оглед възрастта на ищцата. За да се приеме, че
тя е осъществявала владението преди 2015г. не е нужно да се установи системна,
ежедневна поддръжка па имота. Достатъчно е да се установи, че владелецът не е
бил лишен от възможността да ползва имота си, което съдът намира за установено
за ищцата до 2015г. от описаните доказателства.
Така мотивиран, съдът достига до извод, че праводателите на ответницата не са придобили надлежно права
по силата па осъществената реституционна процедура в полза на наследниците на
Дона Станчева, респективно не са могли да прехвърлят право на собственост на
ответницата по силата па покупко-продажбата с НА 152/15.07.2015г.
При този извод, съдът дължи произнасяне по възражението на ответницата
за придобиване на имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивка давност
от 2005г. до. настоящия момент, с присъединяване па владението на праводателката й.
Съгласно чл.79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива е непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение па 5 години. Съобразно чл.82 ЗС, владелецът може да
присъедини към своето владение и владението на праводателя
си. За да е налице придобивното основание, следва да
са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивката давност,
а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на
предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е осъществявана с
намерението за придобиване на вещни права върху имота съобразно дефиницията на
чл.68 ЗС. Разпоредбата на чл.69 ЗЗД
въвежда оборима презумпция относно намерението за своене. Трайно обобщените необходими признаци на владението
са същото да е несъмнено, явно, непрекъснато с оглед правилото на чл.81 ЗС и
спокойно.
От ангажираните по делото доказателства не се установява праводателката на ищцата Десислава Тодорова Христова да е
осъществявала фактическа власт върху процесния имот
от момента на сделката в кейка полза през 2005г., напротив от приобщеното
производство по гр.д. 10515/2015г. е видно, че лично Десислава Христова пред
съда е заявила, че не е ползвала имота, не е влизала във владение и „кракът й
не е стъпвал на това място". В този смисъл ответницата Т.М. не би могла да
присъедини владението на праводателката си. А от
датата на покупко-продажбата, с която Т.М. е придобила имота - 15.07.2015г., до
момента на завеждане на настоящото производство на 15.01.2018г. не е изтекъл
изискуемият от чл.79 ЗС петгодишен срок.
Поради това, не се установи по
делото да е налице противопоставимо на ищеца правно
основание, легитимиращо ответника да упражнява фактическа власт върху имота,
поради което предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен и
следва да бъде уважен доколкото няма спор, че към завеждане на делото
ответницата упражнява фактическа власт върху имота. Процесната
реална част /уточнена окончателно като площ и граници с изменението в о.с.з. на
25.04.2019г./ следва да бъде индивидуализирана съгласно изготвената от вещото
лице С.К. комбинирана скица на л.222.
По възражението е правно основание чл.72, ал.З ЗС:
Основателността на иска за собственост обуславя и
разглеждането на направеното в срока по чл. 131 ГПК от ответницата възражение
за право на задържане по чл.72 ЗС до заплащане стойността па направени в процесната част подобрения.
Съобразно чл.72, ал.1 ЗС, добросъвестният владелец
може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя
към деня на постановяване съдебното решение. Съгласно ал.З на същия текст, до
заплащане на подобренията и на разноските, той има право да задържи вещта.
Няма спор по делото, че
доколкото ответницата Т.М. е придобила имота въз основа на годно правно
основание - покупко-продажба и не е знаела, че праводателката
й не е била собственик, то тя има качеството на добросъвестен владелец по
смисъла на чл.70 ЗС.
Не е спорно по делото и че считано от момента на
придобиване на имота, ответницата е извършила заявените от нея дейности в
претенцията за увеличената стойност на имота, като това обстоятелство се
установява и от ангажираните от нея гласни доказателства.
В т.6 на ППВС №6/1974г. е прието, че подобрение на един имот е налице,
когато вложените труд. средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му, като увеличението следва да бъде заплатено на владелеца,
доколкото съществува към деня па постановяване па решението за заплащането му. Движимостите, както е прието в т.8 па ППВС №6/1974г., които
могат да бъдат отделени без съществено увреждане па имота, не подлежат на заплащане,
тъй като не представляват подобрение.
С Решение № 93/25.06.2015г. по гражданско дело № 1358
от 2015 година на ВКС, I г.о. е дадено указание, че при определянето па
стойността на подобренията, следва да бъде взета предвид както стойността па
вложените материали, така и стойността на труда, тъй като па обезщетяване
подлежат всички разходи, които са довели до увеличаване стойността па имота. В
настоящия случай по категоричен начин е установено, че такъв труд е бил
полаган, след като подобренията действително са били извършени. Последните са
констатирани на място и при изготвяне на неоспореното заключение па вещото лице
Ц.А., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно и на което и
двете страни се позовават досежно подобренията в хода
па устните състезания. Респективно, съдът определя размера на увеличената
стойност па имота съобразно това заключение.
С оглед на изложеното, па
основание чл.72, ал.З ЗС, следва да бъде признато на ответницата Т.М. правото
да задържи имота до заплащане от ищцата на увеличената му стойност съобразно
заключението на вещото лице /след коригиране на допуснатите математически
грешки/ в размер на сумата от 28593лв., представляваща увеличената стойност на
имота в резултат на направените в процесната реална
част подобрения, считано от датата па закупуване на имота от ответницата през
лятото па 2015г. до момента па завеждане на делото, както следва: почистване на
1.834 дка от храсти и дървета; запълване е пръст - транспорт, полагане и
изравняване; направа па дренажен канал - отвеждане на води /материали и труд/;
подравняване па пръстта за 1.834 дка; пръскане с хербицидни препарати за унищожаване на шипкови храсти и
плевели; направа па ограда с бодлива тел и мрежа и поставяне па бетонни колове:
направа и поставяне на портална врата метална; поставяне на метални тръби по
редовете за конструкция - материали и труд за 67 конструкции; тел за опъване на
редовете /материали и труд/; привързване на дръвчетата към телта по редовете за
350бр.; присаждане на 100 бр. дръвчета и труд; разходи за създаване на круши,
включващи обработка па земята с дискова брана, дълбока оран с трактор, купуване
па 350бр. плодни дръвчета, копане на дупки с багер за дръвчетата, торене при
посаждането им, обработка на почвата с тор два пъти в годината, труд при
поливане през м. юли и август по два пъти в годината и транспортни разходи;
поставяне па капково напояване - труд и материали за него -маркуч - 550м., разпръсквател и канкообразуватели
- 400бр., тънък маркуч - 300м.; прекарване па ел. енергия; направа на 2 бр. кладенци; набиване на обтегачи в земята
ръчно с чук и опъване на първата носеща метална тръба - 20бр.; привързване и
извиване па клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона. Възражението за
признаване право па задържане следва да бъде отхвърлено за горницата над
28593лв. до предявения размер па увеличената стойност от 39640лв., както и за
заявените подобрения, представляващи закупена техника -култиватор /мулчер модел - EFG - 155/ - 2 бр., които
съставляват движими вещи и не подлежат на заплащане. Сумата по допълнителното
заключение за труд за косене и мулчиране от 400лв. не
следва да бъде присъждана, доколкото с молбата на ответницата по т.25 е била
заявена само стойност на техника и обработка с култиватор. Сумата за обработка
с култиватор е включена в първоначалното заключение при разходите за създаване
на круши, а дейности по затревяване и косене е мулчер
конкретно не са били заявявани с първоначалната и уточняващите молби.
По разноските в процеса:
Съобразно изхода на спора по предявения иск за
собственост, отправеното своевременно искане и представените доказателства, и
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 600лв., 50лв. заплатена държавна такса и 400лв.
депозит за съдебно-техническа експертиза на вещото лице Ст. К., или разноски в
общ размер от 1050лв.
Съобразно изхода на спора по възражението за право на задържане, по
което по смисъла на чл.298, ал.4 ГПК се формира сила па пресъдено
нещо и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК, ищцата следва да заплати па ответницата
сторените само по повод на това възражение разноски я общ размер от 1100лв., от които 750лв.,
представляващи половината от заплатеното от пея общо адвокатско възнаграждение
за производството и 350лв. депозит за съдебно-оценителната експертиза на вещото
лице Цв. А..
На осн. чл.10 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд държавна такса от 1143.72лв. върху признатата с решението сума за
подобрения.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Р.А.К., ЕГН ********** с адрес ***, и ответника Т.В.М., ЕГН ********** е адрес ***,
чс ищецът е собственик на реална част с площ от 1834
кв.м. от недвижим имот, представляващ пасище, мера е площ от 6.093 дка в м. Тютюнлъка от землището па с. Равна гора, община Аврен,
новообразуван имот №000195 по плана на земеделските земи па землището на
селото, при граници на целия имот: ПИ №000196, ПИ 158 и регулационната граница
на населеното място, а по КККР на с. Равна тора. Община Аврен, одобрени със
Заповед РД-.18-635/07.03.2018г., съставляващ ПИ с идентификатор 61128.13.22,
която реална част е защрихована в оранжев цвят па Приложение №2, към
заключението на вещото лице С.К., находящо се на
л.222 от делото, приподписана от съда и съставляваща
неразделна част от настоящото решение, като имотът е придобит от ищцата по
силата на дарение от нейния баща Атанас Ганев С., обективирано
в нот.акт №35 том VI нот.дело
№1729 от 17.10.1962г., и ОСЪЖДА Т.В.М., ЕГН ********** с адрес *** да предаде
на Р.А.К., ЕГН ********** с адрес ***, владението върху тази реална част, на
основание чл.108 ЗС.
ПРИЗНАВА на Т.В.М., ЕГН ********** с адрес *** ПРАВО
ПА ЗАДЪРЖАНЕ върху имота, представляващ реална част с площ от 1834 кв.м. от
недвижим имот, представляващ пасище, мера с площ от 6.093 дка в м. Тютюнлъка от землището на е. Равна гора, община Аврен,
новообразуван имот №000195 по плана на земеделските земи па землището па
селото, при граници на целия имот: ПИ №000196, ПИ 158 и регулационната граница
па населеното място, а по КККР на с. Равна гора, Община Аврен, одобрени със
Заповед РД-18-635/07.03.2018г., съставляващ ПИ е идентификатор 61128.13.22,
която реална част е защрихована в оранжев цвят на Приложение №2, към заключението
на вещото лице С.К., находящо се на л.222 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от
настоящото решение. ДО ЗАПЛАЩАНЕ от ищеца Р.А.К., ЕГН ********** с адрес ***,
на сумата от 28593лв. /двадесет и осем хиляди петстотин деветдесет и три лева/,
представляваща увеличената стойност на имота в резултат па направените в процесната реална част подобрения, считано от датата па
закупуване па имота от ответницата през лятото на 2015г. до момента на
завеждане па делото, както следва: почистване на 1.834 дка от храсти и дървета;
запълване с пръст - транспорт, полагане и изравняване; направа на дренажен
капал - отвеждане на води /материали и труд/; подравняване на пръстта за 1.834 дка; пръскане с хербицидни
препарати за унищожаване на шипкови храсти и плевели; направа па ограда с
бодлива тел и мрежа и поставяне на бетонни колове; направа и поставяне па
портална врата метална; поставяне на метални тръби по редовете за конструкция -
материали и труд за 67 конструкции; тел за опъване на редовете /материали и
труд/; привързване на дръвчетата към телта по редовете за 350бр.; присаждане па
100 бр. дръвчета и труд; разходи за създаване на круши, включващи обработка па
земята с дискова брана, дълбока оран с трактор, купуване на 350бр. плодни
дръвчета, копане па дупки с багер за дръвчетата, торене при посаждането им,
обработка па почвата с тор два пъти в годината, труд при поливане през м. юли и
август по два пъти в годината и транспортни разходи; поставяне на капково
напояване - труд и материали за него -маркуч - 550м., разпръсквател
и капкообразуватели - 400бр., тънък маркуч - 300м.;
прекарване на ел. енергия; направа на па 2 бр. кладенци; набиване на обтегачи в
земята ръчно с чук и опъване на първата носеща метална тръба - 20бр.;
привързване и извиване на клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона, на основание чл.72, ал.З ЗС,
като ОТХВЪРЛЯ възражението за признаване право на задържане до заплащане на увеличената стойност на
извършени в процесния имот подобрения за горницата над 28593лв. /двадесет и осем хиляди
петстотин деветдесет и три лева/ до предявения размер па увеличената стойност от 39640лв. /тридесет и девет хиляди
шестстотин и четиридесет лева/ и за заявената закупена техника култиватор /мулчер модел - EFG - 155/ - 2 бр.
ОСЪЖДА Т.В.М., ЕГН *** 1060959 с адрес *** да заплати на Р.А.К., ЕГН ********** с адрес ***50лв. /хиляда и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Р.А.К., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати па Т.В.М., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 1100лв.
/хиляда и
сто лева/, представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Р.А.К., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати в полза па бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 1143.72лв. /хиляда сто
четиридесет и три лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса
върху признатата с решението сума за подобрения, искани във формата на
възражение, на
оси. чл.10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: