РЕШЕНИЕ
№ ...75
гр. Самоков, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 454 по описа на
съда за
А.М.И. ***, обжалва Наказателно постановление № .. от 24.09.2020
г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – София, с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се представлява
от пълномощника си адв. П. М., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на
съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.
В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна заявява становище за неоснователност на
жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Пред съда въззиваемата страна не се представлява и не заявява
допълнително становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред
РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С обжалваното НП на жалбоподателя
е наложена глоба в размер 300 лв. за административно нарушение по чл. 266, ал.
1 от Закона за горите (ЗГ), изразяващо се в това, че при проверка, извършена на
20.05.2020 г. от служители на Югозападно държавно предприятие (ЮЗДП) –
Благоевград, РДГ – София и Териториално поделение „Държавно горско стопанство” (ТП
ДГС) – Самоков е установено, че на същата дата 20.05.2020 г. в отдел ..,
подотдел „о” в землището на с. Г., Община Самоков, в нарушение на чл. 108, ал.
1, т. 1 от ЗГ жалбоподателят сече 3 броя дървета с обща кубатура
От събраните по делото
доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил вмененото му
административно нарушение.
В Закона за горите не
съществува разпоредба, установяваща презумптивна доказателствена сила на акт за
установяване на административно нарушение по този закон, съставен от лице по
чл. 274, ал. 1 от същия закон. Поради това и с оглед задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 7 от ППВС № 10/1973 г., отразените в АУАН
фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и
затова административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите
от закона доказателства.
В конкретния случай
такива доказателства не са ангажирани.
В представения протокол № ../20.05.2020
г., съставен за резултатите от извършената проверка е посочено, а и се
потвърждава от показанията на свидетеля Л.П. – актосъставител, на длъжност „горски
стражар” в ТП ДГС – Самоков, че на 20.05.2020 г. в отдел .., подотдел „о” не се
извежда сеч, т. е. не се работи. В същия протокол не се споменава и една дума
за това дори едно от констатираните като отсечени в този отдел и подотдел
дървета, да е отсечено от жалбоподателя – независимо дали на тази или друга
предходна дата.
От друга страна, от показанията на
св. П. е видно, че вменяването на жалбоподателя на деянието, за което е
санкциониран, е резултат от един твърде своеобразен, и в крайна сметка –
недопустим от процесуална и материално-правна гледна точка начин, по който
общата кубатура на отсечените дървета в подотделите, за които не е издавано
позволително за сеч, била „разпределена” между отделните членове на работеща в
съседни подотдели бригада, към която се числял жалбоподателят. Видно е от
показанията на св. П., че това „разпределяне” е извършено сякаш по някаква
преценка за справедливост според разбиранията на проверяващите, но тази тяхна
преценка няма нищо общо с конкретно деяние на жалбоподателя, установено по дата
и място на извършване и по предмет – такова деяние не е установено нито от св. П.,
нито от който и да било друг.
Само за пълнота на изложението,
съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН в материята на административното
наказване са приложими разпоредбите на Общата част на НК относно формите на
съучастие и неговата наказуемост. Затова, ако евентуално актосъставителят е
установил участие на жалбоподателя в изпълнението на сеч на дървета без
позволително, извършена от повече от едно лице, то в съставения от него АУАН той
е следвало да посочи общото количество дървесина, установена като отсечена без
позволително във всички проверени отдели, както и формата на съучастие на
жалбоподателя в извършване на това единно по своя предмет, място и начин на
извършване административно нарушение, както и останалите участници в
извършването му, но изобщо не е сторил това. Вместо това, при така установената
сеч на дървета без издадено позволително за сеч, за която без особени резерви
може да се счете, че обективните й признаци граничат с тези на престъпление по
НК, на жалбоподателя в административно-наказателното производство напълно
необосновано е вменено конкретно административно нарушение с предмет – част от
отсечените дървета, без изобщо да може да се установи от доказателствата той да
е участвал в извършването му.
От показанията на свидетеля И.М.,
на длъжност помощник-лесничей в Горскостопански участък – Говедарци при ДГС –
Самоков, също изобщо не се установява жалбоподателят да е извършил вмененото му
нарушение – този свидетел сочи, че е установил единствено пънове на отсечени
дървета в подотдели, за които не е издадено позволително за сеч, но няма
никакви възприятия за това кой е отсякъл дърветата.
Други доказателства по делото не
са събрани.
При такова необосновано
разпределяне на предмета на административното нарушение между повече лица, което може да се определи като своеволно
извършено с цел обосноваване на личната им административно-наказателна
отговорност за части от този предмет, обстоятелството, че жалбоподателят не е вписал възражения в АУАН не може да
обоснове извод за доказаност на административно-наказателното обвинение срещу
него. Първо – защото субсидиарно приложимият НПК не установява мълчаливо
самопризнание като доказателствено средство. Второ, защото съгласно чл. 116 от НПК нито обвинението (в случая от административно-наказателен характер), нито
присъдата (в случая наказателното постановление като санкционен акт, респ.
настоящото решение като акт на въззивен съдебен контрол за законосъобразност
върху него) могат да се основават само на самопризнание на
административно-привлеченото лице.
При тази
доказателствена съвкупност съдът намира, че по делото не се установява по
необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин
жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за което е
санкциониран.
Ето защо обжалваното
НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № .. от 24.09.2020 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: