Р E Ш Е Н И Е
№
08.06.2018г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми май две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИКОЛИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 907 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 от АПК във връзка с чл.11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
Производството е образувано,
след като с решение от 12.02.2018 г. по адм. дело № 633/2017 г. Административен
съд – Стара Загора е отменил решение № 1083 /17.10.2017г, постановено по гр.д.
№ 5621/2016г. по описа на Районен съд-Стара Загора, в частта с която е
отхвърлена жалбата на жалбоподателите против тази част от Заповед №
10-00-2145/05.10.2015г. на Кмета на община Стара Загора и одобреното с нея Решение
по т.8.8. протокол № 31 от 05.08.2015г. на ЕСУТ при община Стара Загора, с която са определени като застроени: площта
от 1 101 кв.м от ПИ идентификатор 68850.513.100 по КККР и площта от 300 кв.м.
от ПИ идентификатор 68850.513.6734 по КККР на гр.Стара Загора, както и в частта
относно разноските, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Именно в горепосочената част
процесната заповед е предмет на обжалване в настоящото производство. В
останалата част спорът е решен с влязлото в законна сила решение от
12.02.2018 г. по адм. дело № 633/2017 г. Административен съд – Стара Загора.
Искането на жалбоподателите
е за отмяна на заповедта в горепосочената й част, като са изложени съображения,
че тези площи са свободни от затрояване.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответната по жалбата страна, моли същата да бъде оставена без уважение, като
излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед в обжалваната
част.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата
оплаквания, приема за
установено, от фактическа страна, следното:
Видно от представената заповед № 10-00-2145/05.10.2015г. на Кмета на община Стара Загора същата е
издадена на основание чл. 11, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, с която е одобрено решението на ЕСУТ при Община Стара Загора (Протокол №
31 от 05.08.2015г. на ЕСУТ по т.8.8.) за
определяне като застроени: площта от 1 101 кв.м от ПИ идентификатор
68850.513.100 по КККР – парк „Бедечка“ и площта от 300 кв.м. от ПИ
идентификатор 68850.513.6734 по КККР на гр.Стара Загора – за стадион „Локомотив“
(предмет на разглеждане в настоящото дело). Представен е и цитирания в
заповедта Протокол № 31 от 05.08.2015г.
на ЕСУТ на ЕСУТ при Община Стара
Загора.
От представената административна
преписка се установява още, че производството по издаване на оспорената в
настоящото производство заповед е започнало по молба., с вх. номер
10-03-3724/11.06.2013 г.на Ж.Л.А., като наследник на Куна Иванова Ж.. Видно от
удостоверение за наследници (на л. 58 от гр.д. 5512/2015г. на РС –Стара Загора)
жалбоподателите са законни наследници на Куна Иванова Ж., бивш собственик. Всъщност
процесуалната легитимация на страните не е спорна и тя е многократно изследвана
от различните съдебни състави, разглеждали делото, предвид това, че понастоящем
за трети път същото се разглежда от първа инстанция, поради което настоящият
съдебен състав намира, че при изложението на фактическата и на правната страна
на делото, следва да се спре само на спорните въпроси.
Един от тези спорни неизяснени въпроси е относно
фактическото състояние и заетостта от застрояване на площта
от 1 101 кв.м от ПИ с идентификатор 68850.513.100 по КККР и площта от 300 кв.м.
от ПИ с идентификатор 68850.513.6734 по КККР на гр.Стара Загора, за
изясняването на който е назначена съдебно – техническа експертиза с две вещи
лица – инженер и архитект. Според заключението на СТЕ, което съдът приема, като
компетентно и добросъвестно изготвено и съответстващо на писмените
доказателства по делото, площта от 1 101 кв.м от ПИ идентификатор 68850.513.100
по КККР на гр. Стара Загора, припокриваща се с част от бивш поземлен имот
504.64 по помощния кадастрален план, е ситуирана южно от езеро Загорка и
западно от р. „Бедечка“, (отразена в зелено в Приложение 2 към заключението), в
която има декоративни дървета и саморасли такива. Вещите лица са констатирали
при огледа на място, че там има частично запазено благоустрояване – асфалтова
алея с градински бордюри, останки от метални стълбове за парково осветление с
наличие на кабели в стоманените тръби – осветление липсва и няма електрическо
захранване. В съдебно заседание вещите лица уточниха, че документално тази част
от имота е част от парк Бедечка и установената от тях налична L-образна
алея е част от алейната мрежа на парка и представлява изпълнено строителство и
че по помощния план имало отразени три отбивки (фигури) от алеята, които не
съществуват. По отношение на площта от 300 кв.м. от ПИ идентификатор
68850.513.6734 по КККР на гр.Стара Загора, припокриваща се с част от бивш
поземлен имот 504.80 по помощния кадастрален план, вещите лице са я отразили в
зелен цвят в Приложение 1, като са посочили, че площта е 253 кв.м., а не 300
кв.м. Ситуирана е северно от магазин „Лидъл“, западно от ул. Иван Вазов и южно
от изградената ограда на стадион „Локомотив“, в която са разположени 4 големи
декоративни дървета. При огледа вещите лица са констатирали, че в триъгълна
площ попадат 16 кв.м. от ползван някога като обект за стопанска дейност – кафе
– аперитив с площ от 54 кв.м., както и че е налична бетонова алея с градински
бордюри, водеща до санитарния възел в североизточната част на сградата.
Посочено е, че строителните останки от сградата не могат да се ползват за реконструкция
и следва да се премахнат. В съдебно заседание вещото лице В. уточни, че това
кафене е бивш временен павилион, който не бил попаднал в списъка за временни
обекти, за които Община Стара Загора през 2001 -2002 г. отстъпвала право на
строеж, затова договорът с наемателя бил
прекратен и оттогава павилионът се ограбвал и разрушавал. Според вещото лице
останките от тази сграда не можело да се считат за извършено застрояване.
Изрично вещото лице заяви, че тези 253 кв.м. не са нито част от стадиона, нито
негови прилежаща части, нито част от парка. Отредените за стадиона прилежащи
части не попадали върху тези 253 кв.м.
Съдът като
взе предвид установеното от фактическа страна и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, намира, от правна страна, следното:
Оспорването е
направено от лица с право на жалба, в предвидения от закона 14 – дневен срок против
административен акт /заповед на кмета по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ/, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол по законосъобразност. Следователно оспорването е процесуално
допустимо.
В производството
по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ
кметът на общината определя застроената част от имота, с помощта на назначената
от него техническа комисия. Въпросите относно законността на застрояването и
моментът на извършването му не се проверяват в това производство. То е междинно
относно възстановяването на собствеността върху бившите земеделски земи, които
попадат в урбанизираната част на населеното място. Предпоставките за
приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ,
между които са и законността на строежа и датата на
неговото извършване, се разглеждат от друг орган - Общинската служба по
земеделие и гори и в друго производство. В този смисъл Решение № 2188 от
17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2008 г., IV о; Решение № 7622 от
4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2012
г., IV о.; Решение № 1555 от 21.02.2005
г. на ВАС по адм. д. № 6544/2004 г. и др.
Съгласно чл. 11
ал. 4 от ППЗСПЗЗ застроената част се определя служебно от техническата служба
на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Съгласно чл. 17
ал. 1 т. 4 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони в жилищните
територии отделни поземлени имоти се урегулират с устройствен план за нежилищни
обслужващи обекти вкл. за обществени озеленени площи, какъвто е парк „Бедечка“.
Застрояване по
смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на
съответните обекти, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им
функциониране, съобразено както с устройствените, така и с хигиенните норми,
като озеленяването също е вид "зелено строителство", когато е
предвидено по регулационен план като самостоятелно мероприятие, а съпътстващи
благоустройствени мероприятия са тези, при които е изпълнено основното такова.
Член 61, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ предвижда, че в териториите на
общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като
средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране
на отдиха на населението, а според ал. 2 на този член, основа на зелената
система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско
значение - паркове, градини, улично озеленяване.
Благоустрояването
и озеленяването по смисъла на чл. 61 от ЗУТ са неделима част, елемент от едно
комплексно по своята същност мероприятие, свързани с естетизиране на околната
среда, поради което имат характер на застрояване и са пречка площта да се счита
за свободна.
С
оглед смисъла, вложен в чл. 11, ал.2, т.2
от ППЗСПЗЗ, в производството по чл. 11, ал.4 от същия нормативен
акт, при определяне на застроена част в терени, предвидени за обществени
мероприятия, подлежи на проверка и провеждането на съответното мероприятие.
В случая от
приетото заключение на съдебно – техническа експертиза, безспорно се установи,
че площта от 1 101 кв.м от ПИ с идентификатор
68850.513.100 по КККР е част от парк „Бедечка“ и че е налична там L-образна
алея, с бордюри и метални стълбове за парково осветление, която е част от
алейната мрежа на парка и представлява изпълнено строителство. Налични са
декоративни дървета и храсти. Това, че поддръжката на парка в тази част е
занемарено не означава, че мероприятието не е изпълнено, нито води до отпадане
на процесната площ като част то парка. В случая е реализирано мероприятие –
обществен парк. Следователно това е пречка да се приема, че тази площ е
свободна от застрояване. Оттук следва, че в тази част жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По отношение обаче на от 253 кв.м. от ПИ с идентификатор 68850.513.6734
по КККР на гр.Стара Загора, припокриваща се с част от бивш поземлен имот 504.80
по помощния кадастрален план, се установи, че не е част, нито пък прилежащи
части от стадион „Локомотив“, нито от парк „Бедечка“. Действително вещите лица при
огледа са констатирани на място останки от полуразрушен кафе – аперитив (16
кв.м. от него са в процесната площ) и бетонирана алея, водеща към тоалетна към
него. Според вещото лице – архитект става въпрос за бивш
временен павилион, който не е попаднал в списъка за временни обекти, за които е
било отредено право на строеж на Община Стара Загора, затова договорът с
наемателя бил прекратен и оттогава павилионът се ограбвал и разрушавал. С оглед
така дадените разяснения от вещото лице относно статута на кафе – аперитива съдът
приема, че този бивш временен павилион нямат характер на строителни дейности по
§ 1в, ал. 1 ДР ППЗСПЗЗ и не представляват
съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 2 ДР
ППЗСПЗЗ. В този смисъл бе и изявлението на вещото лице в съдебно
заседание, че тазси площ от 253 кв.м. е свободна от застрояване.Следователно в
тази част жалбата се явява основателна досежно 253 кв.м. от ПИ идентификатор
68850.513.6734 по КККР на гр.Стара Загора и следва в тази част атакуваната
заповед да бъде отменена и да бъде определена като свободна от застрояване тази
част от имота.
С оглед изхода на делото – частично уважаване на
жалбата и на основание чл.143, ал.1 АПК
Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите
половината от направените от тях разноски, а именно: сумата от 200 лева за СТЕ,
както и да заплати на жалбоподателката С.А.
250 лева – адвокатски хонорар (л. 21 т делото).
На основание чл.143, ал.3 АПК жалбоподателите следва
да бъдат осъдени да заплатят на Община Стара Загора половината от направените
от тях разноски, а именно: 250 лева – половината юрисконсултско възнаграждение
(чл. 8, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. ), съразмерно отхвърлената част от
жалбата.
Мотивиран от изложеното, Районен съд
Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Л.А. с ЕГН **********, Л.Е.А. с ЕГН **********,
С.Е.А. с ЕГН **********, А.К.А. с ЕГН ********** и Д.С.Ж. с
ЕГН ********** ***, против заповед № 10-00-2145/05.10.2015г. на Кмета на
Община Стара Загора, с която
е одобрено решение по т.8.8. от протокол № 31 от 05.08.2015г. на ЕСУТ при Община
Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е
определена като застроена площта от 1 101 кв.м от ПИ с идентификатор
68850.513.100 по КККР на Стара Загора – парк „Бедечка“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТМЕНЯ заповед № 10-00-2145/05.10.2015г. на Кмета на
община Стара Загора, с която е одобрено решение по т.8.8. от протокол №
31 от 05.08.2015г. на ЕСУТ при Община Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е
определена като застроена площта от 253 кв.м. от ПИ с идентификатор
68850.513.6734 по КККР на гр.Стара Загора – за стадион „Локомотив“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, като отхвърля
искането за отмяна на заповедта над тези 253 кв.м. до претендираните от
жалбоподателите 300 кв.м..
ОПРЕДЕЛЯ
като свободна от застрояване площ от 253
кв.м. от ПИ с идентификатор 68850.513.6734 по КККР на гр.Стара Загора, СЪОБРАЗНО схема (Приложение 1, триъгълна част от
площта, оцветена в зелено), приложена към заключението на СТЕ.
ОСЪЖДА Община Стара
Загора, представлявана от Кмета, да
заплати на Ж.Л.А. с ЕГН **********, Л.Е.А. с ЕГН **********, С.Е.А. с ЕГН **********, А.К.А. с ЕГН ********** и Д.С.Ж. с ЕГН ********** ***,
сумата от 200 лева, представляваща
направените от тях разноски за СТЕ, съразмерно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Община Стара
Загора, представлявана от Кмета, да
заплати на С.Е.А. с ЕГН **********,***, сумата от 250 лева, представляваща
направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената
част от жалбата.
ОСЪЖДА Ж.Л.А. с ЕГН **********, Л.Е.А. с ЕГН **********, С.Е.А. с ЕГН **********, А.К.А. с ЕГН ********** и Д.С.Ж. с ЕГН ********** ***,
да заплатят на Община Стара Загора, представлявана от Кмета, сумата от 250 лева за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: