Н.о.х.д №856 /2015
год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението
срещу подсъдимия Р.Р.М. ЕГН ********** ***
е повдигнато за това, че на
07.05.2015г., в с.Петлино, обл.Кърджали, противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство – а именно - лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с ДК№*******, на стойност от 2 200 лв., от владението
на Н. ***, без негово съгласие, с намерение да го
ползва, като е последвала повреда на превозното средство
на стойност 970 лв., същото е оставено
без надзор на 07.05.2015г. в близост до входа /табелата/
на с.Малък извор, обл.Хасково до асфалтов път
505, като деянието е извършено повече от два пъти
и при условията на повторност– престъпление по чл.346 ал.2 т.1 и
т.2 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК.
РП-Хасково
поддържат обвинението. Подсъдимият М. направил самопризнания в процедурата по
съкратено съдебно следствие за всички факти и обстоятелства от обвинителния акт
и не се спорело по тях. Освен това от материалите по делото имало събрани
достатъчно доказателства, които сочели на вина на подсъдимия. Прокурорът
пледира за наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца след
редукцията с 1 / 3. Осъждането трябвало да бъде ефективно, тъй като в случая
чл.66 ал.1 от НК бил неприложим.
Подсъдимият
Р.Р.М. разбира в какво е обвинен, признава се за виновен и е съгласен с фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт в производството по съкратено съдебно
следствие. Съдът чете определение по чл.372 ал.4 от НПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна, изложеното в
обвинителния акт, а именно :
На 06.05.2015г. св.Н.А.К. си бил на
вилата в с. Петлино, обл. Кърджали. В близост до
вилата същият бил паркирал лекия си автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ ******,
като контактният ключ оставил на ключа за запалването понеже се заклинвал и не
можел да излезе.
На
07.05.2015г. около 01:00 часа подс.М. *** и забелязал
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ *******.
Трябвала му кола, с която да се придвижи до гр. Гълъбово, за да види
приятелката си. М. видял, че ключа на автомобила е на ключа за запалването,
дръпнал шофьорската врата, тя се отворила и той запалил автомобила и се насочил
към гр. Гълъбово.
В този момент св.К. чул кучетата да
лаят и когато излязъл да види кой е, констатирал, че колата му я няма, за което
сигнализирал в полицията. Подс.Р.М., където имало
възможност, карал по странични пътища и като излязъл от гр.Кърджали тръгнал в
посока гр.Хасково за гр.Гълъбово. Карал с висока скорост - около 110-120 км/ч и на завой в
близост до табелата за с.Малък извор, обл.Хасково,
изгубил правоуправлението над автомобила, излязъл от пътя и се ударил в дърво.
След това, подс.М.,
въпреки удара, успял да излезе от автомобила в относително добро състояние,
като му течала само малко кръв от областта на главата. Той се отдалечил от
катастрофиралия автомобил, седнал в страни от пътя, защото бил замаян и решил
да се обади на приятеля си от затвора св.Ф. К. Ф., като му обяснил, че е
закъсал с колата понеже му свършило горивото и го помолил да го прибере.
Св.Ф. запалил личната си кола „Опел Корса“ с ДК№ ******ВВ и отишъл до мястото, където се
намирал подс.М.. Последният се качил в колата на
св.Феим, като имал видими следи от катастрофата - кръв по тениската си и
двамата тръгнали към гр.Хасково.
Св.Ф. го попитал какво му се е случило,
а подс.М. го излъгал че катастрофирал с колата на
негов роднина, за да не бъде разпитван.
По пътя в близост до с. Корен спукали гума и се обадили на друг техен
познат от затвора - К. С. Д., за да им донесе ключ, защото нямали и не можели
да сменят гумата.
Св.Д. им занесъл ключ, сменили гумата и
подс.М. се качил в колата на св.Д.в, който го откарал
до гр. Хасково, а св. Ф. карал зад тях. По пътя подс.М.
споделил и на него, че е претърпял катастрофа и че колата била на негов
роднина.
В последствие св.Д., подс.М. и св.Ф. обикаляли с колата на св.Д. като последният
ги оставил към 05:00 часа и се прибрал, а другите двама продължили да се
разхождат из гр.Хасково. След това се прибрали в дома на св.Ф., но подс.М. не искал да влиза вътре и няколко дни спал в колата
на св.Ф..
След няколко дни престой при св.Ф., подс.М. си тръгнал от там и от тогава св.Феим не го бил
виждал.
На 07.05.2015г. инкриминираният
автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ ****** бил открит в дере до самата табела на
входа на с.Малък извор, обл.Хасково.
Местопроизшествието било първоначално
посетено и запазено от полицейски служители сред които бил и св.Д. В. на
длъжност мл.експерт в РУ-Хасково. От извършения оглед на МПС-то от разследващ
полицай се открили следи от пръсти и косми между тапицерията на кората и страничното
стъкло на дясната врата на автомобила като същите били приобщени като
веществени доказателства.
От заключението на извършената
съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на автомобил „Фолксваген
Голф“ с ДК№ ******* възлиза на 2200 лева, а причинените му материални щети в
следствие на ПТП-то са 970 лева.
От приложената Справка за нарушител
водач е видно, че подс.Р.М. не притежава СУМПС и няма
наказания и актове по ЗДвП.
Автомобилът не е върнат и до този
момент.
Видно от свидетелството за съдимост е,
че подсъдимият М. е осъждан многократно, включително и за друго деяние по
чл.346 от НК.„
При
така установената фактическа обстановка съдът споделя извода на прокурора, че
от правна страна, подсъдимият Р.Р.М. ЕГН ********** от с.Опълченско е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.346 ал.2
т.1 и т.2 вр.ал.1 вр.чл.28
ал.1 от НК, като на 07.05.2015г., в с.Петлино, обл.Кърджали, противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство – а именно - лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК№**********, на
стойност от 2 200 лв., от владението на Н. ***, без негово съгласие, с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство на
стойност 970 лв., същото е оставено без надзор на 07.05.2015г. в близост до
входа /табелата/ на с.Малък извор, обл.Хасково до
асфалтов път 505, като деянието е извършено повече от два пъти и при условията
на повторност.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
престъпния резултат и е искал именно неговото настъпване – подсъдимият е
съзнавал, че МПС-то е чуждо за него, че няма правно основание да установи
фактическа власт върху него, имал е намерение да го ползва, без изричното или
мълчаливо съгласие на владелеца, съзнавал е, че изоставяйки МПС-то владелецът
му няма да има възможността да упражнява обичайния надзор върху него и е целял
настъпването на обществено-опасните последици.
Както бе отбелязано по-горе
подсъдимият е многократно осъждан, налице са и негативните характеристични
данни.
Освен това подсъдимият е бил осъждан за
деяние по чл.346 от НК, което прави настоящото деяние извършено при условията
на специален рецидив / повторност/.
В тази връзка съдът определи наказанието
на подсъдимия по следния начин : Нормата на квалифицирания състав на чл.346
ал.2 т.1,2 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 до 10
години. Налице е специален минимум. По делото бе проведено и съкратено съдебно
следствие и съдът приложи нормата на чл.373 ал.2 от НПК. Съдът най-първо
определи наказанието на подсъдимия по общите правила. За индивидуализация на
наказанието съдът обсъди съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие пълните
самопризнания, оказаното съдействие на органите, младата възраст на подсъдимия
и изразеното критично отношение. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
прие отрицателните характеристични данни на подсъдимия, тежката минала съдимост
въпреки младата възраст, сочеща на формиране на трайни престъпни навици. Ето
защо съдът обсъди отговорността на подсъдимия при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, което налага определяне на наказанието под средата и над
минимума. Съдът счете, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и
6 месеца отговаря точно на целите на наказанието. След това с оглед чл.58а ал.1
от НК съдът намали това наказание с 1/3, т.е с 10 месеца и получи окончателен
размер на наказанието 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода“. С оглед чл.60
ал.1 от ЗИНЗС изпълнението на наказанието следва да се извърши в затвор, тъй
като подсъдимият е рецидивист. Първоначалният режим на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода” с оглед чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва да бъде
„строг”.
Така съдът счита, че ще бъдат
най-пълноценно постигнати целите на индивидуалната и генералната превенции
спрямо подсъдимата и останалите членове на обществото.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия
следва да се възложат направените по делото разноски в размер на 623 лв.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.