Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Велико Търново, 10.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА КОЛЕВА
при
секретаря Ц.З., като разгледа докладваното от съдия Колева гр. дело № 641 по
описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.143 ал.2 от СК и чл.149 от СК.
Ищцата Д.Д.Н., ЕГН **********, в качеството
й на майка и законен представител на малолетното дете С.П.Н., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник – адвокат М.К., твърди, че се е намирала във фактическо
съпружеско съжителство с ответника по делото, от което се родило детето им С.П.Н.,
родена на ***г. Сочи, че една седмица след раждането на детето, ответникът ги
напуснал. Твърди, че от раздялата им същият не полагал никакви грижи за детето
и не му е заплащал издръжка, а детето живее при нея и единствените грижи за
него полагат тя и родителите й. Твърди, че детето е пораснало и нуждите му се
увеличили. Счита, че ответникът като родител е задължен да дава издръжка на
малолетното дете, което задължение е безусловно. Поради това моли съда да
постанови решение, с което за осъди същия да заплаща на детето им, чрез нея
като майка и законен представител, издръжка занапред в размер на 120.00 лв.
месечно, считано от подаване на ИМ до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава до
окончателното изплащане. Претендира и издръжка минало време в общ размер от
1 440 лв. за една година назад, считано от подаване на ИМ, ведно със
законната лихва от подаване на същата до
окончателното изплащане. Моли да бъдат присъдени в тежест на ответника
направените по делото разноски за упълномощения адвокат при условията на чл.38
от ЗА съгласно представения договор за безплатна правна помощ.
Ответникът П.К.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е депозирал такъв, в който е
посочил, че счита искът за запращане издръжка занапред за основателен. Оспорва
иска по чл.149 СК, като твърди, че въпреки значителните си финансови
затруднения от момента на раздялата си с ищцата до подаване на ИМ е давал
ежемесечно средства за издръжка на детето С., купувал е храна, дрехи, играчки и
е давал за празници парични суми. Посочва, че от съжителството си с Д.Г.П. има
още две малолетни деца, на които също заплаща издръжка в размер на 90.00 лв. за
всяко едно от тях, като понастоящем имало висящо производство в Районен съд –
Дряново по иск с правно основание чл.150 СК за увеличаване на издръжката на
тези две деца в размер на по 150.00 лв. Твърди, че е безработен и не реализира
никакви доходи от трудова дейност поради прекратяване на ТПО, както и че не
притежава имущество, от което може да реализира такива. Моли искът по чл.149 от СК да бъде отхвърлен изцяло.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя
пълномощник, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло.
Поддържа претенцията за разноски.
Ответникът, чрез своя пълномощник,
поддържа изложеното в писмения отговор на ИМ. Претендира разноски на основание
предоставена безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и моли при
присъждане на разноските да бъде съобразена разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК
поради признаването на иска по чл.143 ал.2 от СК.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0679/09.10.2012г. на Община Велико Търново, се
установява, че детето С.П.Н. е родена на ***г*** Търново от майка Д.Д.Н., ЕГН **********
и баща П.К.Н., ЕГН **********.
Видно от удостоверение с изх. №
405/16.02.2017г., малолетното дете е записано и посещава ДГ „***”-Велико
Търново от 01.09.2015г., за което се заплаща месечна такса от 36 лв. при пълна
посещаемост заедно с 21 лв. постоянна
такса.
Представена е служебна бележка с изх.
№ 29/16.02.2017г., видно от която ищцата е регистрирана като търсещо работа
лице в Дирекция „Бюро по труда”-Велико Търново от 08.02.2017г.
От Заповед № 32/06.03.2017г. се
установява, че ТПО на ответника в печатница „Сира” е било прекратено, считано
от 07.03.2017г., на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Представени са 2 бр.
удостоверения за раждане, от които се установява, че същият има две малолетни
деца, родени на ***г., на които заплаща издръжка в месечен размер на по 90 лв.
/изпълнителен лист от 12.06.2013г., издаден по гр.дело № 115/2013г. на
РС-Дряново/. От представеното в първото съдебно заседание по делото извлечение
от решение № 18/13.04.2017г. по гр.дело № 40/2017г. по описа на РС-Дряново и
след извършена справка на интернет сайта на съда, се установява, че заплащаната
от ответника издръжка на тези две деца е увеличена от 90 лв. на 125.00 лв. на
всяко едно от тях. Допуснато е, на основание чл.242 ал.1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно увеличената издръжка.
Видно от приетия по делото социален доклад за
положението на детето с изх. № ПР/Д-ВТ/91-006 от 24.04.2017г., изготвен от
Дирекция ”Социално подпомагане” – Велико Търново, родителите на С. са се
разделили скоро след нейното раждане, като ищцата заедно с детето продължила да
живее при своите родители, а ответникът – в дома на своята майка. От раздялата
между тях ответникът непрекъснато контактувал с детето, предимно събота и
неделя, като детето не оставало да преспива в дома на своя баща. Установява се,
че същият се интересувал от детето и поделял с ищцата разходите за посещение на
детска ясла и градина. Детето посещавало и зумба към детската градина, за което
ищцата заплащала допълнително месечна такса от 16 лв. От м.януари 2017г.
ответникът не е посещавал детето и преустановил заплащането на част от
месечната такса за ДГ. Основните грижи за детето се полагат в семейната среда
на майката, като последната е подпомагана финансово от своите родители. Когато
детето гостува в семейната среда на баща си, той е този, който осигурява
потребностите му. В хода на проведеното проучване е установено, че за
малолетното дете са полагани адекватни грижи и са осигурени базовите му
потребности, както и че двамата родители са внимателни, грижовни и
заинтересовани за развитието му.
За установяване на спорните по делото факти по делото
са събрани гласни доказателства. Св.С. Н., майка на ищцата, установява, че през
последните няколко години ответникът заплащал половината от таксата, дължима за
посещение на детето в детска ясла и градина, понякога й купувал дреха, но не е
давал парични суми. Вземал детето през почивните дни ежеседмично, водел я в дома
си или на разходка. Св.П.Ш. посочва, че ответникът никога не е давал издръжка
за детето С., през което време и е работил, и е бил безработен. Вземал детето
през почивните дни, купувал й дребни неща – блузка, сладки. Заплащал част от
таксата за детската градина.
Св. С.Н. и св.Д. Н., майка и брат на ответника,
посочват, че последният заплаща цялата месечна такса за посещението на С. в ДГ,
купувал й дрехи, обувки и играчки. Всяка седмица го вземал при себе си. Св.Н. посочва,
че ответникът закупувал и лекарства за детето. Всички свидетели установяват, че
детето е много привързано към своя баща.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца. Това задължение е безусловно и не зависи
от това дали родителите са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото
си. От представеното по делото удостоверение за раждане се установява по категоричен
начин, че ответникът е баща на малолетното дете С.П.Н.. Не е спорно между
страните, че тяхната фактическа раздяла датира малко след раждането на детето и
че от тогава то живее при своята майка, поради което се отглежда в семейната
среда на този родител. Поради това, съдът намира, че предявеният иск е доказан
по своето правно основание и ответникът следва да бъде осъден да заплаща
занапред издръжка на малолетното си дете.
Размерът на дължимата издръжка се определя според
нуждите на лицето, което има право на такава и възможностите на този, който я
дължи. От събраните по делото доказателства се установява, че малолетната С. е
на 4-годишна възраст и посещава втора група на ДГ „***”-Велико Търново. Ищцата
не работи, като от 07.03.2017г. ответникът също е безработен. Няма данни по
делото и не се твърди същият да притежава имущество, от което може да реализира
доходи. Видно от приложените удостоверения за раждане, изпълнителен лист и
решение по гр.дело № 40/2017г. на РС-Дряново, същият е родител на още две
малолетни деца, на които също заплаща издръжка, увеличена от по 90.00 лв. на по
125.00 лв. месечно на всяко едно от тях. Същият е в трудоспособна възраст, поради
което съдът намира, че би могъл да реализира месечен доход поне в размер на
минималната работна заплата, установена за страната. Съобразявайки възрастта на
детето и неговите потребности – нуждите му от храна, облекло и други, както и
направеното от ответника признание на иска в пълния му предявен размер, счита,
че последният следва да бъде уважен изцяло. Издръжката се дължи от предявяване
на иска – в случая 27.02.2017г., до настъпване на законни основания за нейното
прекратяване или изменение, като основателна се явява и акцесорната претенция
за законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на
изискуемостта до окончателното й изплащане.
Предявеният по чл.149 от СК иск за заплащане на издръжка
за минало време е допустим и основателен до размера от 896.26 лева. Такава
ищцата претендира за една година назад преди завеждане на иска съобразно
разпоредбата на чл.149 от СК, тъй като нуждата от издръжка е била вече налице. Безспорно
е, че през този период от време страните са били разделени и детето е живеело
при своята майка. Поради това съдът намира, че ответникът дължи на детето си издръжка за
минало време - за периода 27.02.2016г. до 26.02.2017г.
Ищцата твърди, че бащата не е заплащал издръжка на
малолетното дете след тяхната раздяла.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по категоричен начин,
че от постъпването на детето в детска ясла и детска градина до м.януари 2017г.
ответникът заплащал половината от дължимата месечна такса за посещенията на
детските заведения, която за исковия период възлиза на сумата от 543.74 лв., закупувал
е спорадично дрехи, обувки и лакомства за детето. Ответникът не ангажира
доказателства, установяващи, че е заплащал издръжка извън посочената сума. Не
се събраха доказателства през този период от време малолетното дете да е имало
някакви специални потребности, да е посещавало занимания извън детското
заведение, за които родителят да е дължал заплащане. Поради това съдът намира,
че издръжката за минало време следва да бъде определена в размер също на 120.00 лева месечно. С
оглед изложеното по-горе за доброволно заплатени от ответника парични суми,
същите следва да се приспаднат от общия размер на издръжката за минало време. Последният
за периода 27.02.2016г. до 26.02.2017г. възлиза на 1 440.00 лева, като от
него следва да се приспаднат платените за периода м.февруари 2016г. – м.януари
2017г. суми - общо в размер на 543.74 лева. Остава да се дължи издръжка в
размер на 896.26 лева. До този размер искът за издръжка за минало време следва
да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от 1 440.00
лева да се отхвърли, като неоснователен. Ищцата претендира законна лихва върху
главницата на издръжката за минало време, поради което и поради основателността
на главната претенция, такава следва да бъде присъдена.
Следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
издръжки на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
По разноските:
Възможността за безплатно оказване на правна помощ и
съдействие от адвокат е законодателно уредена при наличие на някоя от
хипотезите, визирани в чл.38 ал.1 от ЗА. Съгласно тези разпоредби адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лице, имащо право на
издръжка (по смисъла на чл. 139 от СК това е неработоспособно лице, което не
може да се издържа от имуществото си, а такова именно лице е и малолетният
ищец). Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие /л.11 от делото/, на ответника е оказана
такава по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА по съгласие между упълномощител и
упълномощен. Всеки от процесуалните представители на страните е направил искане
да бъде осъдена другата страна да им заплати разноските за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА, тъй като е била договорена
безплатна правна помощ на ищцата и на ответника. С посочената разпоредба е предвидено,
че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, а съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата е ясна и сочи,
че заплащането на адвокатско възнаграждение, като дължими в исковото
производство разноски, се възлагат на насрещната страна, в случай, че е осъдена
за разноски. Адвокатското възнаграждение се определя по размерите, установени в
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но
задължението на насрещната страна за заплащане на разноски - в случая
адвокатско възнаграждение, дължимо на адвоката, се определя съобразно правилата
на 78 от ГПК. Тъй като според § 1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения относно непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се
определя по аналогия, а уреденото в чл. 7 ал. 1 т. 6 от наредбата
възнаграждение за адвоката повереник на ответник по дело за издръжка е 300 лева, то по аргумент от
посочените разпоредби на адвокат К. следва да се определи възнаграждение в
размер на 300 лева.
Ето защо, съразмерно на уважената част от исковата претенция, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата сумата от 273.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете. Не са налице основанията на чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като дори и да е
признал иска по чл.143 ал.2 от СК, ответникът е дал повод за завеждане на
делото. Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, ищцата следва да заплати
на пълномощника на ответника сумата от 27.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – Велико
Търново, държавна такса върху определения размер на издръжката занапред -
172.80 лева, определена 4% върху
тригодишните й платежи, както и държавна такса върху определения размер на
издръжката за минало време – в размер на 50.00 лв.
Мотивиран така и на основание чл.143 ал.2 от СК и чл.149 от с.к., съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***
да заплаща на малолетното си дете С.П.Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Д.Д.Н., ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка занапред в
размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева, считано от 27.02.2017г. до настъпване
на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.К.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на малолетното си дете С.П.Н., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Д.Д.Н., ЕГН **********,***,
издръжка за минало време в размер на 896.26 /осемстотин деветдесет и шест лева
и двадесет и шест стотинки/ лв. за периода от 27.02.2016г.до 26.02.2017г., ведно
със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 1 440 лв., за разликата от 543.74 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
П.К.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на пълномощника на ищцата –
адвокат М.К., сумата от 273.00 /двеста седемдесет и три/ лв. – за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Д.Д.Н., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете С.П.Н., ЕГН **********,***, да заплати на пълномощника на
ответника – адвокат М.Н., сумата от 27.00 /двадесет и седем/ лв. – за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
П.К.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велико Търново, сумата от 172.80 /сто
седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лв. - държавна такса върху
определения размер на издръжката занапред, сумата от 50.00 лева /петдесет лева/
- държавна такса върху определения размер на издръжката за минало време, както
и 5.00 лв./пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на вземанията.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок, считано от 11.05.2017г., пред Окръжен съд - Велико Търново.
Препис от решението, на основание
чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: