№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Богданова в. гр. д. № 7574 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 12136/01.08.2016г., постановено по гр. д. № 22059/2015г.,
Софийски районен съд е признал за установено по предявения от Г.П.Д. срещу „Ч.Е.Б.“
АД, че не дължи сумата от 1452,65лв. с ДДС, представляваща начислена ел.
енергия за периода 21.01.2015г.-23.03.2015г. за обект, находящ се в гр. София,
ул. „*******, с кл. № 310210420429.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение.
Поддържа се, че потребената от ищеца ел. енергия е измерена с годно средство за
търговско измерване (СТИ), като за процесния период 21.01.2015г.-23.03.2015г.
не е изтекъл срока, след който средството е подлежало на последващ метрологичен
контрол. Твърди се, че от приетата в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза се установява реално потребената от ищеца ел.
енергия, както и че същата е правилно изчислена. Изтъква се, че районният съд е
извел погрешни правни изводи от събраните доказателства, доколкото СТИ е
произведено през 2012г., попада в категория под 10 млн. волтампера и подлежи на
метрологичен контрол на 4 години. Посочва се, че е неправилен изводът на съда
относно собствеността на СТИ. Съобразно изложеното се моли за отмяна на
решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна, с който същата се оспорва. Поддържа се,
че правилно районният съд е приел, че през процесния период е липсвало годно
СТИ, тъй като последното е било в употреба след изтичане на срока за
метрологична проверка и това е довело до неточно измерване на потребената ел.
енергия. Ето защо се моли за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
С исковата молба ищецът излага твърдения, че
не дължи на ответника сума в общ размер на 1452,65лв. за начислена ел. енергия,
за която са издадени 2 броя фактури - № ********** от 03.03.2015г. за периода
21.01.2015г.-20.02.2015г. на стойност 815,23лв. и № ********** от 03.04.2015г.
за периода 21.02.2015г.-23.03.2015г. на стойност 637,42лв. Поддържа, че по
отношение на средството за търговско измерване „Дейзи“, модел „IVEL ADX 1” е
налице влязла в сила заповед № А-221/30.09.2013г. на председателя на БИМ,
съгласно която се отменя одобряването на този тип СТИ, а всички изготвени въз
основа на
такъв
уред сметки са незаконосъобразни, поради липсата на годно СТИ. Също така твърди,
че процесният електромер не е преминал метрологични проверки и отчетените
стойности не отговарят на реалното потребление.
Предявен за разглеждане е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
На етапа
на въззивното производство не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства /заявление от ищеца до ответника за продажба на ел. енергия за
битови нужди – л. 47-48 от първоинстанционното дело/, че страните по делото са
били обвързани през процесния период от облигационно правоотношение по договор
за продажба на ел. енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, по
силата на което ответникът се е задължил да доставя ел. енергия на ищеца, а последният
да заплаща цената на потребеното количество.
Не е
спорно също, че на 03.03.2015г. ответникът е издал фактура на ищеца за сумата
от 815,23лв. за консумирана ел. енергия за периода 21.01.2015г.-20.02.15г. на
горепосочения имот, а на 03.04.2015г. за сумата от 637,42лв. за консумирана ел.
енергия за периода 21.02.2015г.-23.03.2015г.
Спорният
въпрос е дали средството за търговско измерване, което следва да отчита
потребената от ищеца ел. енергия за имота, е било от одобрен тип и е минало
нужната метрологична проверка. За изясняване на този въпрос са изслушани две
съдебно-технически експертизи /пред районния и пред въззивния съд/, които не са
оспорени от страните и съдът ги възприема като обективни и компетентно изготвени.
От тях се установява, че през процесния период в имота е било монтирано
средство за търговско измерване № 40054275, което е с мощност до 10 MVA. СТИ
е Дейзи IVEL – за активна енергия, трифазно, двутарифно,
произведено през 2012г., с напрежение 230/400V, ток
5/100А. За неговото монтиране в имота е съставен констативен протокол №
1048440/27.02.2013г. с показания на I и II тарифа
000000. Уредът разполага с гаранционна карта от 05.12.2012г. за тестване и
първоначална проверка, като подлежи на последваща такава на 4 години. При
демонтажа на електромера с констативен протокол № 2904320/25.11.2015г. не са
описани нередности или негодност. Вещото лице е дало заключение за редовен
отчет на СТИ, както и че изчисленията по отношение на консумираната и
остойностена ел. енергия са математически верни и съответстват на одобрените
цени на ел. енергия за процесния период от ДКЕВР.
В
аспекта на изложеното, съдът намира предявеният иск за неоснователен. От
експертните заключения се налага извода, че процесният уред за търговско
измерване е с мощност до 10 MVA и съгласно т. 26 от Заповед
№ А-102/05.03.2010г. на председателя на Държавна агенция за метрология и
технически надзор, този тип електромери подлежат на периодична метрологична
проверка на 4 години. Ето защо, след като СТИ е минал първоначално тестване и проверка
на 05.12.2012г., то следващата задължителна такава е следвало да бъде извършена
до 05.12.2016г. Процесният период, за който ищецът твърди недължимост на
сумите, е 21.01.2015г.-23.03.2015г., тоест за този период уредът за търговско
измерване не е бил с изтекъл срок на действие на първоначалната проверка.
Неоснователен
се явява и доводът на ищеца, че след като със заповед от 30.09.2013г. е
отменено одобряването на този тип средство търговско измерване, всички сметки
изготвени въз основа на неговото отчитане са незаконосъобразни. От заповед №
А-221/30.09.2013г. на и. д. председател на БИМ се установява, че със същата е
отменено одобряването на типа електромер DAISY IVEL ADX1, одобрен
като гама DAISY IVEL xxxx № 4528. В т. 2 от заповедта обаче изрично е
посочено, че намиращите се в употреба
електромери тип DISY IVEL ADX1 да се считат за одобрен тип. По
делото не е спорно, че процесният електромер е именно от този тип. От
съдържанието на заповедта се достига до извода, че с нея се отменя за в бъдеще одобряването
на този тип електромери, но тези които към датата на заповедта се намират в
експлоатация следва да се считат за одобрен тип, тоест за отговарящи на
изискванията. Съгласно чл. 36, ал. 3 от Закона за измерванията, в случаите по
ал. 1 (когато председателят на БИМ отмени със заповед одобряването на типа)
намиращите се в употреба средства за измерване се считат от неодобрен тип, освен ако в заповедта за отменяне е
предвидено друго. В настоящия случай е налице именно предвиденото в закона
изключение – в заповедта изрично е предвидено, че намиращите се в употреба
средства следва да се считат от одобрен тип. Към датата на заповедта средството
за търговско измерване, отичащо потребената ел. енергия в процесния имот, е
било в употреба и следва се счита за такова от одобрен тип.
Не може
да бъде споделен и доводът на ищеца, че след като в графа „забележка“ на
констативен протокол № 2904320/25.11.2015г. за демонтаж на СТИ е отбелязано
„изтекла годност“, то това е достатъчно, за да обоснове извод за неточно отчитане
на електромера и съответно за недължимост на сумите. Това е така, тъй като
демонтирането на електромера е настъпило на 25.11.2015г., а процесният период,
в който ищецът твърди, че не дължи заплащане на електроенергия, обхваща
21.01.2015г.-23.03.2015г. Следователно, процесният период предхожда с повече от
6 месеца датата на демонтиране на електромера. Също така, отбелязаното в
протокола от служител на трето за спора дружество, не може да се тълкува като
признание на неизгоден за ответника факт, тъй като не изхожда от него. Но дори
да се приеме за такова, то съгласно чл. 175 ГПК се цени от съда с оглед на
всички обстоятелства по делото. В настоящия случай, това изявление не се
подкрепя от събраните доказателства, а напротив – опровергава се. Ето защо, възраженията
на ищеца в тази насока са неоснователни.
По
изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Като е достигнал до друг извод, районният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
При този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. За първоинстанционното производство същият е доказал разноски в
размер на 225лв. за експертиза и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение. За въззивната инстанция ответникът е сторил разноски в размер
на 29,50лв. за държавна такса, 200лв. за експертиза и на основание чл. 78, ал.
8 ГПК 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 12136/01.08.2016г.,
постановено по гр. д. № 22059/2015г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 45-ти състав, изменено с Определение от 25.04.2017г. в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г.П.Д. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сума в общ размер на 1452,65лв., представляваща начислена
ел. енергия за периода 21.01.2015г.-23.03.2015г. за обект, находящ се в гр. София, ул. „*******, с кл. № 310210420429,
за която сума са издадени 2 броя фактури - № ********** от 03.03.2015г. на
стойност 815,23лв. и № ********** от 03.04.2015г. на стойност 637,42лв.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК Г.П.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес
Център, сумата от 325лв. – разноски
в първоинстанционното производство и сумата от 329,50лв. – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.