Присъда по дело №1725/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 75
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20214430201725
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 75
гр. Плевен, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
СъдебниВИОЛЕТА МАРИНОВА
заседатели:ЦВЕТАНОВА
РУМЕН ПЕТКОВ БАНЧЕВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
и прокурора Пламен Петков Петков (РП-Плевен)
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Наказателно
дело от общ характер № 20214430201725 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата ЦВ. АН. С. родена на *** в ***, живуща в
***, българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, не
работи, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че за времето от
19.11.2017 година до 30.06.2018 година, в ***, действайки при условията на
продължавано престъпление, присвоила пари, а именно сумата от 3 083,71
лева, собственост на *** в ***, представляваща плащания от клиенти на
търговския обект за закупени и физически предоставени им стоки, която сума
е следвало *** да отчете на *** в ***, като не ги е отчела на кооперацията, а
ги е използвала в свой интерес, връчени й в качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93 т. 1 буква „Б“ - длъжност *** в хранителен магазин,
назначена с трудов договор № *** при първо работно време на 8 часа, като в
това си качество носела отговорност:
за извършена работа и за рекламациите от клиенти;
1
за установените липси и брак на стоки;
материална отговорност във връзка с опазване на поверените му стоки;
за отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични
средства;
изпълняващо работа, свързана с пазене на чуждо имущество, а именно:
осъществяване дейността по продажба на стока от името на *** за събиране и
отчитане на разплащанията, свързани с продажбата на стока от търговски
обект - хранителен магазин, собственост на *** в *** - престъпление по чл.
201 ал. І във вр. с чл. 26 ал. І от НК, поради което и на основание чл. 201 ал. І
във вр. с чл. 26 ал. І от НК във вр. с чл. 54 от НК във вр. с чл. 373 ал. ІІ от
НПК й ОПРЕДЕЛЯ наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като на основание чл. 58 А ал. І от НК намалява така определеното наказание
с 1/3 и я ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66 ал. І от НК ОТЛАГА ефективното
изтърпяване на така определеното на подсъдимата С. наказание с
ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК ОСЪЖДА подсъдимата ЦВ.
АН. С. да заплати сумата от 351 лева, представляваща направените разноски в
досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД
на МВР - Плевен.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Плевен.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1725/2021г. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД-Плевен.

Подсъдимата ЦВ. АН. С. родена на *** в ***, живуща в ***, българка,
българска гражданка, със средно образование, неомъжена, не работи,
неосъждана, ЕГН ********** е обвинена в това, че за времето от 19.11.2017
година до 30.06.2018 година, в ***, действайки при условията на
продължавано престъпление, присвоила пари, а именно сумата от 3 083,71
лева, собственост на *** в ***, представляваща плащания от клиенти на
търговския обект за закупени и физически предоставени им стоки, която сума
е следвало *** да отчете на *** в ***, като не ги е отчела на кооперацията, а
ги е използвала в свой интерес, връчени й в качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „Б“ - длъжност *** в хранителен магазин,
назначена с трудов договор № *** при първо работно време на 8 часа, като в
това си качество носела отговорност: за извършена работа и за рекламациите
от клиенти; за установените липси и брак на стоки; материална отговорност
във връзка с опазване на поверените му стоки; за отчетническа отговорност
във връзка с поверените му парични средства; изпълняващо работа, свързана
с пазене на чуждо имущество, а именно: осъществяване дейността по
продажба на стока от името на *** за събиране и отчитане на разплащанията,
свързани с продажбата на стока от търговски обект - хранителен магазин,
собственост на *** в *** - престъпление по чл. 201, ал. І, във вр. с чл. 26, ал. І
от НК.
Настоящото наказателно производство в съдебната си фаза се разви с
провеждане съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, вр.
чл. 371, т. 2 от НПК, като процесуално допустимо при наличие на
предпоставките по чл. 370 от НПК.
Граждански иск за съвместно разглеждане не е предявен.
Участващият по делото прокурор, поддържа обвинението, така както е
предявено с обвинителния акт. При направеното от подсъдимата, цялостно
признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в
съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и
субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената
правна квалификация. Пледира, за същото подсъдимата да бъде призната за
виновна, като и бъде наложено наказание, при условията на чл.58а НК, с
предложение за определянето му в размер на 9 месеца ЛС, което да бъде
намалено с 1/3, като се приложи и институтът на чл. 66 от НК и на това
основание, изпълнението на последните се отложи за подходящ изпитателен
срок.
Подсъдимата С. - участва лично в съдебно заседание и със служебен
защитник адв. ***-АК-гр.Плевен, потвърждава предприетото процесуално
действие за провеждане на съкратено съдебно следствие. Съответно признава
изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, давайки и съгласие за същите
1
да не се събират доказателства. В процесуалното време на последна дума,
поддържа и признание за извършеното престъпление, като моли за
минимално наказание и съжалява.
Защитникът на подсъдимата, при проведеното съкратено съдебно
следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага
доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се
наказание. В тази насока се позовава на процесуалната разпоредба и
следващото от това приложение на чл. 58а от НК, като моли за определяне на
наказание в размер на предвидения минимум, което да бъде намалено с 1/3,
както и неговото изтърпяване да се отложи за изпитателен срок, на основание
чл.66 НК.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на
чл.372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената
част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така
както и се твърди в същия, следното:
Подсъдимата Ц.С. живеела в с. ***, обл. Плевен.
През м. юни. 2017 г. същата започнала работа като „***" в хранителен
магазин, собственост на ***. Била назначена на позиция с трудов договор
№***г., при пълно работно време - 8 часа, като носела отговорност: за
извършена работа и за рекламациите от клиенти, за установените липси и
брак на стоки, материална отговорност във връзка с опазване на поверените
му стоки, за отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични
средства.
С. изпълнявала работа, свързана с пазене на чуждо имущество и по
конкретно - осъществяване дейността по продажба на стока от името на *** и
събиране и отчитане на разплащанията, свързани с продажбата на стока от
търговски обект - хранителен магазин, собственост на ***.
Поради обема на работа щатът бил разширен, като с трудов договор №
*** г. била назначена *** като „продавач- консултант" в хранителен магазин
***. Подсъдимата Ц.С. въвела *** в спецификата на служебните и
задължения. Обяснила й, че двете следва да носят солидарно отговорност за
извършваната дейност в магазина, регламентирано в трудовите им договори,
които вече били подписали. Стоката, която се получавала в магазина,
ежедневно се заприходявала и отчитала в счетоводството.
Извършвал се и ежедневен отчет за продадената стока, която се
маркирала през касов апарат. Това били задължения изцяло възложени като
отговорност на материалноотговорните лица *** и подсъдимата Ц.С..
Материалните блага, които се получавали, се заплащали със средствата от
реализирания стокооборот, като за целта бил изготвен РКО- подписан от
контрагента или доставчика. Ежедневно МОЛ правело стоково- паричен
отчет, в който се описват всички получени стоки в обекта, номерирани,
2
подплатени с дата на получената стока и всички отчетени пари за
продадената стока. По тази причина под. Ц.С. и *** били запознати с
находящите се количества заведени ценности в обекта към всеки един
момент, както и с конкретните парични средства, които са били заплатени за
продадена от тях стока.
Подсъдимата Ц.С. решила да повдигне оборота на обекта, като започне
да отпуска стока на кредит на избрани от нея граждани. За тези си намерения
уведомила ***, като й казала да се съобразява с тази практика. В хода на така
създалото се изключение от правилата, под. С. съзряла възможност да набавя
непосредствено за себе си блага. Същите се изразявали в предмети от
заприходените в магазина, които взимала, за да задоволи лични нужди, както
и в парични суми, които не отчитала, а прехвърляла към задълженията на
различни граждани.Така създалата се ситуация позволявала на подсъдимата
Ц.С. да поддържа добър баланс в семейният си бюджет и поради тази
причина тя решила да продължи по същият начин и занапред.
На период от четири месеца Контролният съвет /КС/ - правел планови
инвентаризации на всички обекти, включително и на въпросния магазин:
Инвентаризацията се правела от председателя на КС, като помощни Органи
се включвали членове на УС, включително и председателя. Инвентаризацията
се провеждала, като поименно се описвал всеки артикул като бройка,
килограм единична цена. След като приключвало действието се правела
рекапитулация и се издавал акт за резултатите. Той се подписвал от МОЛ и
комисията, като можел да бъде коригиран в последствие и отново да се
Извършват допълнителни проверки в обекта.
На 14.04.2018г. в магазин *** - била извършена планова инвентаризация,
в която участвала председателя на *** К.Д. и председателя на КС- ***. След
като приключила ревизията се установила липса на стойност 7 605,50 лв. По
време на ревизията присъствали и подсъдимата Ц.С. и ***, които
наблюдавали всички действия по проверка и оценка на наличностите. От
двете се поискало обяснение; като те заявили, че са предоставяли стоки „на
версия" и, че ще ги възстановят до 16.07.2018 г. Впоследствие бил издаден
акт за начет, в който била записана сумата от 7 605,50 лв., като и двете МОЛ
били запознати с констатациите и били обвързани да възстановят липсите.
По случая бил уведомен централният отдел на ***, който извършил
частична финансова ревизия със заповед №3/30.06.2018 г. от постъпването на
подсъдимата *** и *** до освобождаването им на 30.06.2018 г. Установила се
нова липса от 1 369,255лв.
Впоследствие били направени опити да бъде събрана дължимата сума,
като *** възстановила половината от дължимата сума. По отношение на
подсъдимата Ц.С. било направено прихващане от нейните трудови доходи,
като е останала невъзстановена сума в размер на 3 500 лв., която тя
категорично отказала да възстанови.
Във връзка с установените липси пострадалото дружество депозирало
3
сигнал до РП - Плевен, по повод на което е образувано и проведено
настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването в качеството на свидетели били разпитани
лицата: *** Д. ***, К. К. Д., ***, ***, ***. Била извършена очна ставка между
К.Д. и под. Ц.С., по време на която било заявено категорично, че К.Д. по
никакъв начин не е давала съгласие да се дават стоки „на вересия", както и че
по никакъв повод не е било позволено на под. Ц.С. да взима стоки за лично
ползване без да ги заплаща.
В хода на разследване била назначена и изготвена съдебно-
икономическа експертиза, с която е установено, че общо установените липси
;
от извършените инвентаризации на 14.04.2018 г. и на 30.06.2018 г. ев размер
на 8 600 лв. обяснения съгласно възприетата от нея защитна позиция.
Версията на подсъдимата Ц.С. обаче, не следва да се кредитира, тъй като
противоречи и се опровергава от останалия, събран в хода на досъдебното
производство доказателствен материал.
Обвинението се доказва от свидетелските показания и писмения
доказателствен материал приложен в делото.
От приложените по делото документи е видно, че *** е внесла
дължимата от нея сума в размер на 4 300 лв. с оглед солидарната отговорност,
която тя е носила заедно с обвиняемата ***.
Сумата, възстановена от обвиняемата е в размер на 1 304,14 лв.
Съгласно изпълнителен лист №6262/06.11.2018 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично вземане №5029/05.11.2018 г. по ЧГД
№7865/2018 г. подсъдимата Ц.С. била осъдена да заплати разноски по делото
в размер на 87,85 лв.
Невъзстановената щета на *** е в размер на 3 083,71 лв., от които липси
на стоково-материални ценности - 3 083,7 лв. и невнесена държавна такса по
ЧГД №7865/2018г. - 87,85 лв.
При така установеното от фактическа страна е видно, че подсъдимата
ЦВ. АН. С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на

престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
В хода на разследването обвиняемата разбира обвинението и дава
подробни обяснения за извършеното от нея деяние.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр. чл. 373, ал. 3 НПК. Изведената въз
основа на тях фактическа обстановка, която съдът изложи е безспорно и
несъмнено установена, за което се цениха направените в с.з. самопризнания
от подсъдимата, подкрепени от приложените към досъдебното производство
и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр. чл. 373 НПК писмени
доказателствени средства. Гласните доказателства, пряко и косвено
са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в
4
обстоятелствената част на обвинителния акт, касаят фактическите действия
по присвояването на сумите, както и нарушенията на служебните задължения,
изразили се в неспазване на вътрешни правила и действащи процедури.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент
за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че
направеното от страна подсъдимата признание относно всички релевантни
факти по обвинението,кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
присъдата.От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме
следното:
Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл. 373,
ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на
подсъдимия на деяние, което от обективна и субективна страна, консумира
изцяло признаците на престъпния състав по чл. 201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК.
Доказано е безспорно от обективна страна, че за времето от 19.11.2017
година до 30.06.2018 година, в ***, действайки при условията на
продължавано престъпление, присвоила пари, а именно сумата от 3 083,71
лева, собственост на *** в ***, представляваща плащания от клиенти на
търговския обект за закупени и физически предоставени им стоки, която сума
е следвало *** да отчете на *** в ***, като не ги е отчела на кооперацията, а
ги е използвала в свой интерес, връчени й в качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93 т. 1 буква „Б“ - длъжност *** в хранителен магазин,
назначена с трудов договор № *** при първо работно време на 8 часа, като в
това си качество носела отговорност: за извършена работа и за рекламациите
от клиенти; за установените липси и брак на стоки; материална отговорност
във връзка с опазване на поверените му стоки; за отчетническа отговорност
във връзка с поверените му парични средства; изпълняващо работа, свързана
с пазене на чуждо имущество, а именно: осъществяване дейността по
продажба на стока от името на *** за събиране и отчитане на разплащанията,
свързани с продажбата на стока от търговски обект - хранителен магазин,
собственост на *** в *** - престъпление по чл. 201, ал. І ,във вр. с чл. 26, ал. І
от НК. Особеното качество на субекта, релевантно за съставомерността на
деянието, а именно да е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. ”б” от
НК, по отношение на подсъдимата е категорично установено от приложените
писмени доказателства, с качеството на надлежни такива за обстоятелствата
на заеманата длъжност и свързани с нея задължения. Ето защо, на база анализ
на правомощията им съдебният състав приема, че подсъдимата е имала
5
качеството на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, от тук и е
годен субект на престъплението по чл. 201 НК.
Съществен обективен елемент от състава на изпълнителното деяние по
чл. 201 НК, се явява и отношението на дееца към предмета на престъпното
посегателство – чуждо /обществено или частно/ имущество - пари, вещи и др.,
които се намират в негова фактическа и/или юридическа власт и
въздействието което той оказва върху тях, последните субсумиращи действия
по своенето им /присвояването/, каквото е разбирането в трайното
установената съдебна практика. От обективна страна, в хода на настоящото
съкратеното съдебно следствие, се установи несъмнено, че на подсъдимата,
именно в качеството на длъжностно лице, са били предадени, на правно
основание пари, а именно сумата от 3083,71 лв. собственост на РПК
“Освобождение“ гр. Пордим, представляващи плащания на клиенти, които тя
не ги е отчела на кооперацията.
С това е доказано, че тя е получила фактическата власт върху присвоена
сума. Извършвайки лично цитираните действия - подсъдимата от една страна
не е изпълнила служебните си задължения, и от друга - с последващите си
действия демонстрирала своенето им.
И това е така, защото реално поставяйки ги в свое фактическо владение,
подсъдимата осуетила и прекъснала възможността *** да се ползва и
разпорежда с парите и стоките си. По този начин, подсъдимата
обективирала и разпоредителните действия от своя страна без каквото и да е
основание за това, с имущество – пари което е чуждо по смисъла на закона, в
което се изразява и противозаконността на действията му. С това
присвояването на предмета на престъплението - чужди пари, е осъществено,
а престъплението –довършено. Същото е резултатно и обективно е вярно
настъпването на намаляването на имуществото в патримониума на друго
лице - правен субект. В типично проявление на изпълнителното деяние при
длъжностното присвояване, с действията си подсъдимият в качеството на
длъжностно лице и в пряко нарушение на служебните си задължения да пази
и управлява повереното му чуждо имущество, превърнал държанието от
името и за сметка на работодателя си, във владение за себе си, което няма
право да го получи, в това именно се е изразило и длъжностното му
присвояване.
При формираната доказателствена основа и направено самопризнание,
на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, пряко и категорично е
установено авторството на деянието, както и неговата изпълнителна форма,
при даденост в съвкупните си обективни признаци. Ето защо съдът счете,
действията на подсъдимата за съставомерни от обективна страна и покриват
квалифицираният състав на длъжностно присвояване, съобразно правната
квалификация на обвинението - чл. 201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Като пълнолетно лице, подсъдимата е годен субект на наказателна
отговорност.
6
От субективна страна, деянието подсъдимата е извършила виновно,
при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. При наличие на
интелектуалния волевия елемент, съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал неговите последици и пряко целял тяхното настъпване.
Умисълът от нейна страна е явно и несъмнено обективиран в действията и
проявите му, включително и последващите действия по прикриване деянието.
От тук и изводът, че съзнавала естеството и значението на фактическото
деяние, следователно и признаците на престъплението и неговите обществено
опасни последици – пряко целени от подсъдимия, като настъпването на
същите се явяват неизбежен резултат от проявата му, достатъчно за
обосноваване на пряк умисъл. В подкрепа на изложените изводи, съдът цени,
както гореобсъдените факти, така и направените самопризнания, в хипотезата
на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК.
По изложените до тук съображения, съдът призна подсъдимата за
виновен в извършването на престъпление по чл. 201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК.
Относно наказанието:
Предвид приключването на наказателното производство по особения ред
на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК,
обвързван от императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи
следващото се наказание при условията на чл. 58а НК. На тази плоскост,
интерпретирайки горе обсъдените правила спрямо настоящия казус, със
съответно предвидените наказания в осъществената наказателно
правна норма от особената част – чл. 201, ал. 1 НК, както и обстоятелствата
релевантни за отговорността, с отчитане по-висока обществена опасност на
деянието, с оглед високия размер на присвоената сума, намира, че не би
могло да обоснове смекчаване на наказателната репресия при условията на
чл. 55 НК, поради липса на основания, от една страна, а именно девет
месеца лишаване от свобода, поради което след приспадане на 1/3 наложи
наказание в размер от шест месеца. Така на посоченото правно основание -
чл. 58а, съдебният състав наложи на подсъдимия наказание “ЛИШАВАНЕ от
свобода” за срок девет месеца. За определянето му в този размер, се отчете
високата обществена опасност на деянието, надхвърляща обичайната за този
род престъпления, с оглед размерът на престъпния резултат, индивидуалната
преценка за личната обществена опасност на подсъдимата, разкрива същата,
като ниска такава, в контекста на съвкупните фактически данни за личността
й.
Подсъдимата не е осъждана, липсват данни и за др. престъпни прояви,
респ. противоправни прояви от нейна страна до настоящия момент, които
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства.
С тази правна преценка се взеха предвид, още и възраст, социалното
положение и статус. Подсъдимата в с.з.е добросъвестна, не се е укривал от
разследващите органи, не е създавал пречки за разследването, включително с
7
обстоятелството да дава обяснения, способстващи за разкриване на
обективната истина по делото.
По отношение на начинът на изтърпяване на наказанието: Съобразявайки
размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, както и данните за
личността на подсъдимата, индивидуалната преценка на които е водещия –
доминантен фактор, съдът счита за постигане целите на наказанието и най-
вече за поправянето на наказателно отговорното лице, не е наложително
неговото ефективно изтърпяване. Поради което и приложи разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 НК, на което основание отложи изтърпяването на наложеното
„лишаване от свобода”, за изпитателен срок от ТРИ години. С оглед
невисоката лична обществена опасност, изразеното съжаление за
извършеното, както и гореизложените смекчаващи обстоятелства, съдебният
състав намира, че така индивидуализираното наказание и при приложение
института на условното осъждане, ще съдейства за реализиране целите на
наказателната репресия, заложени в чл. 36 НК. С акцент в достатъчна степен
да допринесе за преосмисляне поведението и превъзпитанието на дееца към
стриктно спазване на законовите разпоредби и действащия правов ред.
Наложеното наказание се счита и за справедливо, при дължимата съгласно
закона съответност на същото с тежестта на извършеното, както и общото
изискване за обществена справедливост, в социално измерение.
Предвид признаването на подсъдимата за виновна, Съдът я осъди да
заплати направените по делото разноски в размер на 351 лева в полза на
Държавата по сметка на ОД МВР Плевен.
Водим от така изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:




8