РЕШЕНИЕ
№2 12.02.2009 година гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети състав
На тринадесети януари 2009 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. С.
Секретар Ст. С. Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. С. Административно дело № 241 по описа на 2008 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 5 ал. 4 от ЗПГРРЛ.
Образувано е по жалба на Д.С.Г. *** против заповед № АПО 02/0052 от 03.11.2008г. на областен управител на област, Ямбол, с която е отхвърлено като неоснователно искането му с Вх. № 94ДД/0095/18.06.2007г. в частта на заявените претенции за изплащане на еднократно парично обезщетение по реда на ЗИД на ЗПГРРЛ и Наредбата за прилагане на чл. 4 от цитирания закон за изтърпяна присъда № 247/30.07.1986г. на МРС, изм. с решение № 319/14.07.1987г. на ВС на НРБ по чл. 272 ал. 1 от НК и за интерниране. С оспорената заповед му е признато парично обезщетение в размер на 2 321 лева за изтърпяна репресия, изразяваща се в изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", постановено с присъда № 116 от 14.07.1978г. по нохд № 167/78г. на БОС по см. на чл. 1 ал. 1 от ЗПГРРЛ. Оспорващия не е съгласен и с размера на определеното обезщетение. Счита че следва определеното обезщетение да е в размер на "десет милиона щатски долара". От изложените в жалбата оплаквания се извежда довод за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на приложимия материален закон.
В съдебно заседание - жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адвокат Вангелова твърди, че следва да му се определи исканото от него обезщетение в пълен размер. Представена е писмена защита, в която се сочи че административния орган се е произнесъл едва след около година от постъпване на искането. Счита, че е неясен начина на определяне на
обезщетението. Намира за напълно порочна заповедта в частта, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията на оспорващия за интернирането му в гр. Роман. Сочи се че е налице грешка в изписването на
абревиатурата по решение на ЕРС, като вместо анхд, е изписано апхд, което е довело до неправилно тълкуване от административния орган, че не
е налице заселване по административен ред по см. На чл. 4 ал. 1 т. 4 от ЗПГРРЛ, тъй като е осъществено чрез решение на съд. По същия начин се е отразило и на становището и върху последващата
мярка"заселване" взета с присъда по
нохд № 279/86г. на РС, Мездра. Цитира разпоредбата на чл. 40а от ЗНМ, който определя компетентния орган постановяващ мярката-интерниране-районен съдия. Счита още че никъде не се коментира в заповедта задължителното заселване за Зг., както и 6-те месеца лишаване от свобода. Твърди се още че липсва произнасяне от централната комисия,
по чл. 10 ал. 2 от закона. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът-областен управител на област Ямбол, по делото се представлява от мл. юрисконсулт Попова. Счита, че заповедта е законосъобразна и иска оставянето й в сила. Депозира подробно писмено становище, в което излага доводи за законосъобразно определен размер на обезщетението за изтърпяна репресия, изразяваща се в изтърпяване на наказание"лишаване от свобода" постановено с присъда № 116 от 14.07.1978г. по нохд № 167/1978г. на Окръжен съд, Бургас. Намира за неоснователни твърденията на оспорващия, че административния орган не е разгледал решенията на ЕРС и на МРС. С решението на ЕРС е наложна превантивна административна мярка по чл. 40 а от ЗНМ, която мярка, според изразеното становище съществено се различава от принудителните административни мерки, визирани в ЗПГРРЛ. Освен това счита, че присъдата на мездренския районен съд е за престъпление по чл. 272 ал. 1 от НК, която разпоредба не попада в изчерпателно изброените нормативни актове в чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗПГРРЛ. Иска се оставяне в сила на оспорваната заповед и присъждане на разноски-юрисконсултско възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното: Пред административния орган е депозирано от оспорващия искане с вх. № 94ДД/0095 от 18.06.2007г. за изплащане на обезщетение по ЗПГРРЛ с претендирай размер на обезщетението 10 000 000/десет милиона/ щатски долара. Оспорващият е осъден с Присъда № 116 от 14.07.1978 г. по НОХД № 167/1978 г. на Бургаският окръжен съд, на основание чл. 275, ал. 1 от НК с наложено наказание - "лишаване от свобода" в размер на 3 години и 6 месеца и "глоба", платима в полза на Държавата в размер на 1500 лева. Същият е задържан в затвора в гр. Бургас за изтърпяване на наложеното наказание на 23.02.1978 г. и освободен на 02.03.1981 г., установено от Удостоверение
рег. № 2231/03.05.1994
г. на Главно управление на местата за лишаване от свобода и Удостоверение Рег. № 11222/1 от 15.12.2007 г. на ГД "Изпълнение на наказанията" към
Министерство на правосъдието. С решение
на регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация, гр. Ямбол, признава Д.С.Г. ***. Караджово
за репресиран
През 1986 г. с Решение № 17/27.01.1986 г. по АПХД № 31/86 г. на ЕРС горепосоченото лице е установено на местоживеене *** за срок от 3 години, съгласно чл. 40 "а" от Закона за народната милиция, видно от Удостоверение на Елховски районен съд от 29.12.1998 г.
На 27.05.1986 г. Д.Г. *** въпреки установената по надлежен административен ред забрана, поради което с Присъда № 247/30.07.1986 г. по НОХД № 279/1986 г. постановена от Районен съд Мездра, на основание чл. 272, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на 6 месеца "лишаване от свобода" и задължително заселване за срок от 3 години, което да изтърпи в с. Подвиз, окр. Бургаски. С посочената присъда Мездренски районен съд, на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от Наредбата за приложение на чл. 40 "а" от ЗНМ, отменя наложената му с Решение № 17/27.01.1986 г. по АПХД № 31/86 г. на ЕРС превантивна административна мярка "принудително установяване в друго населено място" по чл. 40 "а" от Закона за народната милиция.
Върховният съд на НРБ с Решение № 319/14.07.1987 г. изменя по реда на надзора влязлата в сила Присъда № 247/30.07.1986 г. на Районен съд гр. Мездра в частта, в която е определено осъденият Д.Г. да изтърпи наказанието задължително заселване в с. Подвиз, окр. Бургаски и постановява да изтърпи така наложеното му наказание в гр. Роман, Врачански окръг. Видно от представената Служебна бележка на затвора в гр. Враца е, че същият е постъпил в затвора за изтърпяване на наказанието на 17.07.1986 г., като е освободен на 05.12.1986 г.
От Решение № 342/13.06.1991 г. на Върховен съд на НРБ се установява, че г-н Г. е подавал молба за допускане преглед по реда на надзора на влязлата в сила Присъда № 247/30.07.1986 г. по НОХД № 279/1986 г. постановена от Мездренски районен съд. Същата е оставена без уважение от ВС на НРБ, като неоснователна.
Относно вида и характера на осъществената репресия е изпратено от административния орган запитване, с писмо изх. № 24/0063 от 14.02.2008 г. до Дирекция "Информация и архив" към Министерство на вътрешните работи - гр. София.
От Удостоверение Рег. № 11222/1 от 15.12.2007 г. на ГД "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието се установява началната и крайна дата /от 23.02.1978 г. до 02.03.1981 г./ на изтърпяване на наложеното с горепосочената присъда наказание "лишаване от свобода."
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед № АЛО 02/0042 от 19.05.2008 г. на Областния управител на Област Ямбол, с която е отхвърлено искането за изплащане на обезщетение на репресирано лице.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
В настоящия случай оспорвания акт в съответствие с чл.5, ал.2 ЗПГРРЛ е издаден от областния управител в рамките на неговата компетентност и в изискуемата писмена форма с мотивирана заповед при спазване на процедурата визирана в закона и наредбата.
Не е налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона, както следва:
За да се присъди обезщетение на едно лице е необходимо същото да е репресирано заради неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и да са налице предпоставките на чл. 1 и чл. 2 от ЗПГРРЛ.
Съдът счита, че правилно и законосъобразно административния орган е присъдил размера на обезщетението по отношение на претърпяната от горепосоченото лице репресия, изразяваща се в изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" постановено с Присъда № 116 /към 14.07.1978 г. по НОХД № 167/1978 г. на Окръжен съд Бургас/. По безспорен начин е доказана осъществената незаконна репресия на лицето Д.С.Г. заради политическите му убеждения. В разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ и тази на чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ законодателят изрично е регламентирал правото на еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди на осъдените лица за приготовление за бягство, опит за бягство през границата по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Относно оспорването на заповедта в частта, с която е признато правото на получаване на обезщетение по цитирания закон, съдът може да се произнася единствено досежно размера на присъденото обезщетение, който е определен правилно и
ч
законосъобразно, в съответствие с Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ.
Съдът счита, че правилно и законосъобразно административния орган е отхвърлил искането на оспорващия с Вх. № 94ДД/0095/18.06.2007г. и в частта на заявените претенции за изплащане на еднократно парично обезщетение по реда на ЗИД на ЗПГРРЛ и Наредбата за прилагане на чл. 4 от цитирания закон за изтърпяна присъда № 247/30.07.1986г. на МРС, изм. с решение № 319/14.07.1987г. на ВС на НРБ по чл. 272 ал. 1 от НК и за интерниране. Текстът по чл. 272 ал. 1 от НК не попада в приложното поле на чл. 1 ал. 1 т. 1 от ЗПГРРЛ. Поради това и осъдените на това основание не подлежат на репарация. Досежно представеното удостоверение от ЕРС, по отношение на оспорващия, от данните по срочната книга е удостоверено, че с решение № 17 от 27.01.1986г. по АПХД № 31/86г. на ЕРС е установен на местоживеене *** за срок от Зг. съгласно чл. 40а от ЗНМ. Тази правна норма е предназначена за предотвратяване на престъпления и други противообществени прояви на осъденото лице. По своята правна същност се различава от визираните в ЗПГРРЛ принудителни административни мерки, които се налагат по административен ред. А видно от ал. 2 на чл. 40а ЗНМ, последните са се прилагали по съдебен ред от районния съдия, по реда на указа за борба с дребното хулиганство. В този смисъл правилно и законосъобразно административния орган е отхвърлил искането и в тази му част.
Доказателствата ангажирани по делото и пред административния орган не дават основание да се приеме, че е налице която и да е от хипотезите на чл.2 от ЗПГРРЛ. Въпреки дадените изрични указания в съдебно заседание на 09.12.2008г.,оспорващия не представи доказателства, от които да е видно, че е осъден с присъда на Елховски РС по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания за престъпление, което да попада в приложното поле на посочения закон. Тъй като няма представена присъда на ЕРС и пред административния орган, съда намира за неоснователно възражението на Д. Г., че присъдата на ЕРС не е разгледана от административния орган.
За да е осъществен фактически състав по ЗПГРРЛ, даващ право да се получи парично обезщетение е необходимо да са изпълнени и двете условия - лицето да е незаконно репресирано и тази репресия да е основана на неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания.
Доколкото изискуемите предпоставки не са налице, то областния управител правилно е приел, че няма данни по отношение на жалбоподателя да е извършена репресия по смисъла на ЗПГРРЛ.
С оглед така установените обстоятелства по делото и посочените мотиви съдът счита, че отказа постановен с обжалваната заповед е законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и предвид направеното искане жалбоподателя следва да заплати на административния орган направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Я А С, трети административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д.С.Г. *** против заповед № АПО 02/0052 от 03.11.2008г. на Областен управител на област Ямбол .
ОСЪЖДА на основание 143, ал.З АПК вр. чл.78, ал.8 ГПК Д.С.Г. *** да заплати на Областен управител на Област Ямбол сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 -дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
|
|
СЪДИЯ: /п/ не се чете
С