№ 14974
гр. С, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110124047 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗД „Е..“ АД срещу „С..........“ ЕООД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 214,16 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
имуществена застраховка „Товари по време на превоз“ застрахователно
обезщетение по щета № 05100643/2023 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2024 г., до
окончателното плащане, и сумата от 16,30 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 04.10.2023 г. до 23.04.2024 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Товари по време на превоз”,
полица № Q051 02320/11.11.2022 г., обект на която са суровини за хранително-
вкусовата, козметичната и фармацевтичната промишленост, с период на
застрахователно покритие от 20.11.2022 г. до 19.11.2023 г., била заведена и
образувана преписка по щета № 051 00643/2023 г. Твърди, че застрахованото
при ищеца лице „Б Б“ ЕООД подало уведомление за щета в резултат на
настъпила частична повреда по време на извършван от ответника „С..........“
ЕООД превоз на стоки от гр. В, П до гр. С.. – при пристигане на пратката в
склада на получателя „Б Б“ ЕООД в гр. С се установило наличието на 2 бр.
скъсани чували, всеки по 25 кг., с теч от артикул Clearam PG HV със
съдържание суровина за хранителни продукти – модифицирано нишесте.
Наложило се стоката да бъде бракувана от получателя, тъй като продуктът е
имал достъп до външна среда, бил е със замърсено съдържание и е било
1
налице изтичане на материал, а и с оглед качеството му на суровина за
хранителни продукти. За бракуването бил съставен Протокол за брак №
**********/30.05.2023 г. На място при приемане на стоката в склада на
получателя в присъствието на превозвача „С..........“ ЕООД в международната
товарителница било отбелязано „2 броя скъсани чували с теч от артикул
„Clearam PG HV“, партиден номер 497823“. Посочва, че транспортът е
осъществен по суша, като стоката е потеглила на 12.05.2023 г. от В, П и неин
изпращач е Barentz Sp. Z.o.o („Б“ ООД) чрез спедитор DSV Road Sp. Z.o.o.
Към момента на потеглянето на стоката не били отбелязани забележки в
товарителницата във връзка със състоянието на товара. Твърди, че след опис
на щетите на 08.06.2023 г. изплатил застрахователно обезщетение на
увреденото лице „Б Б“ ЕООД в размер на 214,16 лв., като по този начин
встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение.
Поддържа, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът отговаря за
цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането за превоз до доставянето , както и за забавата при доставянето
на стоката. Поддържа се, че товарът е увреден по време на извършване на
превоза на стоката. С тези съображения ищецът намира, че е налице
основание за реализиране на регресната отговорност на превозвача, породена
от неизпълнение на договорното му задължение за извършване на превоз на
товари. До ответника била изпратена покана, получена на 03.10.2023 г., но до
настоящия момент претендираната сума не е възстановена. Претендира и
заплащане на лихва за забава в размер на 16,30 лв. за периода от датата,
следваща получаването на поканата от ответника – 04.10.2023 г., до 23.04.2024
г. Моли за осъждане на ответника да заплати горепосочените суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва изложеното в
исковата молба фактическо положение. Твърди, че дори и да се установи
настъпването на застрахователно събитие, същото не се е случило по вина на
ответника. Възразява, че при настъпило застрахователно събитие е
задължително да се извика авариен комисар, който да извърши оглед, да
изясни причините за настъпването на събитието и да определи размера на
щетите, като издаде за тази цел авариен протокол, което в настоящия случай
не е извършено. По тази причина счита, че не са спазени императивните
разпоредби на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR), както и уговореното със застрахователя в приложената по
делото застрахователна полица. С тези доводи моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 17, ал. 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в т.ч., в
случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Съгласно нормата на чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ превозвачът е отговорен за
цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на
приемането за превоз до момента на доставянето , както и за забавата при
доставянето .
Ето защо за възникване в полза на ищеца на регресното вземане по чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ е необходимо да се установят в условията на пълно и главно
доказване следните материалноправни предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Товари по
време на превоз”, полица № Q051 02320/11.11.2022 г., сключен със
застрахованото лице собственик на увреденото имущество, в срока на
застрахователното покритие на което и вследствие на неизпълнението на
договорно задължение от страна на ответника да извърши автомобилен
превоз на товари да е настъпило застрахователно събитие, което представлява
покрит застрахователен риск, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действително претърпените вреди и за ответника в
качеството на превозвач да е възникнала отговорност към увредения за
вземане в твърдения размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и правоизключващите си
възражения.
В случая се касае за договор за застраховка срещу рисковете по превоза
по смисъла на чл. 419 КЗ, съгласно който застрахователният договор при
сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е
изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго. Това е вид
имуществено застраховане на вещи с цел покриване на вредите, нанесени на
превозвания товар, независимо от причините за увреждането му и наличието
на вина за същото от превозвача. Застраховката покрива вредите, причинени
на товара, а не отговорността на превозвача. В хипотеза, в която вина за
вредите има превозвачът, платилият застраховател има право на регресен иск
срещу него за платеното застрахователно обезщетение съобразно правилата на
чл. 410 КЗ. Застрахователят по застраховка срещу рискове по превоза, който е
платил обезщетение за вреди от загубен или повреден товар, се суброгира в
правата на застрахования и може да предяви регресен иск срещу превозвача,
3
само ако застрахованият има такова право.
С приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в Определение
№ 5791/03.02.2025 г., за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Товари по
време на превоз”, полица № Q051 02320/11.11.2022 г., сключен между ищеца и
застрахованото лице собственик на увреденото имущество; наличието на
сключен между застрахованото лице и ответното дружество договор за
автомобилен превоз на товар по маршрут гр. В, П - гр. С..; заплащането от
ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 214,16 лв. на 08.06.2023 г.
Спорно между страните е наличието на застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск, настъпило в резултат от
неизпълнението на договорното задължение на ответника да извърши
автомобилен превоз на товари, както и какви точно щети са причинени на
превозвания товар, собственост на „Б Б“ ЕООД, при осъществяване на
превоза.
От приобщената по делото отворена застрахователна полица № Q051
02320/11.11.2022 г. по застраховка „Товари по време на превоз“ се установява,
че между ищеца и „Б Б“ ЕООД е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане със срок на
застрахователно покритие от 20.11.2022 г. до 19.11.2023 г. със застрахован
обект суровини за хранително-вкусовата, козметичната и фармацевтичната
промишленост, превозван с чували, кашони, бидони или палети посредством
сухопътен транспорт от/до Е – Б на риск от застрахования и деклариран с
апликации по образец на застрахователя.
От приетите по делото писмени доказателства – международна
товарителница /CMR/, Фактура № 503929/12.05.2023 г. и Апликация № 50 към
застрахователна полица № Q051 02320/11.11.2022 г., се установява, че е
извършен автомобилен превоз на следния товар: 1 палет (22 чувала) Rotasil 2
CR (100 кг.) и 1 палет (22 чувала) Clearam PG HV (1 000 кг.), натоварен на
12.05.2023 г. в гр. В, П. Посоченият товар е превозен от ответното дружество
„С..........“ ЕООД. Товарът е доставен в склада на „Б Б“ ЕООД в гр. С, бул.
„Б....“ на 15.05.2023 г. При получаването на товара в международната
товарителница е отбелязано следното: 2 бр. скъсани чували с теч от артикул
Clearam PG HV с партиден номер 497823. Наличието на нарушена опаковка на
2 бр. чували по 25 кг. се установява от приетото като писмено доказателство
уведомление за щета – карго от 16.05.2023 г. и приложения по делото снимков
материал. От представения Протокол за брак № **********/30.05.2023 г. се
установява, че 50 кг. модифицирано нишесте Clearam PG HV с партида №
497823 е бракувано поради транспортна щета.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства се
установява, че в срока на застрахователния договор действително е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, представляващо покрит
4
застрахователен риск – частична повреда на превозвания от ответното
дружество товар, изразяваща се в нарушена по време на извършения превоз
опаковка на 2 бр. чували по 25 кг., в които се е съхранявало модифицирано
нишесте Clearam PG HV. Доказа се по делото, че повредата е настъпила в
резултат от неизпълнението на договорното задължение от страна на
ответника да извърши автомобилен превоз на товари. Същата следва да се
счита за настъпила в периода на извършване на превоза - от момента на
приемането от превозвача на товара до доставянето му. Това е така, тъй като в
съдържанието на представената по делото международна товарителница няма
отразени забележки относно състоянието на превозвания товар към момента
на приемането му от ответното дружество изпращач в гр. В, П. Съгласно чл. 9,
ал. 2 от конвенцията при невписване в товарителницата на мотивирани
възражения от превозвача се приема, че стоката и опаковката са били в
добро състояние по време на приемането за превоз от превозвача и че броят
на колетите, маркировката и номерата им отговорят на данните в
товарителницата. Ето защо и от гледна точка на правилото на чл. 17, ал. 1 от
конвенцията, съответно на чл. 67 от Закона за автомобилните превози, може
да се направи извод, че в настоящия случай е налице неточно виновно
изпълнение на договора за превоз в качествено отношение поради наличие на
частична повреда, т.е., такова неизпълнение, което води до намаляването
стойността на товара, за което в случая е сключена и процесната застраховка с
посочения застрахователен риск. Не се твърди, нито се доказва наличието на
някое от основанията по чл. 17 от конвенцията за освобождаване на
превозвача от отговорност.
Неоснователно се явява възражението на ответника за неоснователност
на исковете поради това, че при настъпване на застрахователното събитие
получателят на товара не е изпълнил задължението си да покани авариен
комисар, който да извърши оглед на повредата и да издаде авариен протокол, в
който да бъдат изяснени причините за настъпването на събитието и да бъде
определен размера на щетите. На първо място, не са налице императивни
разпоредби в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR), които да вменяват такива задължения на получателя на
товара. Съдът намира, че не е било необходимо ангажирането на авариен
комисар за установяване за причината за настъпилата частична повреда на
превозвания товар, след като при приемането му безспорно се доказа, че
такава е била налице. На следващо място, действително от съдържанието на
представената по делото отворена застрахователна полица, както и от
приложимите към застрахователния договор Общи условия за застраховка
„Товари по време на превоз“ /чл. 23/, следва, че с цел доказване настъпването
на застрахователно събитие застрахованото лице е длъжно да представи пред
застрахователя авариен протокол, издаден от авариен комисар, с който да се
докаже естеството и размера на загубата или повредата на товара, съставен не
по-късно от момента на освобождаване на товара. Неизпълнението на това
задължение от страна на застрахованото лице обаче представлява единствено
5
предпоставка, при наличието на която е възможно застрахователят да откаже
да изплати застрахователно обезщетение, респ. да изплати застрахователно
обезщетение в намален размер. Следователно, липсата на съставен авариен
протокол от авариен комисар не е предпоставка за освобождаване на
превозвача от отговорността, която последният носи по смисъла на чл. 17, ал.
1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответното
дружество. Безспорно е извършването на 08.06.2023 г. на застрахователно
плащане от страна на ищеца в полза на застрахованото лице „Б Б“ ЕООД по
щета № 051 00643 в размер на 214,16 лв., а и същото следва от приетите
писмени доказателства – доклад-заключение по щета, формуляр за завеждане
на застрахователна претенция и преводно нареждане за кредитен превод от
08.06.2023 г. Не е спорно между страните, че размерът на изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение съответства по стойност на средната
пазарна цена на повредената стока. Ответното дружество не твърди и не
доказа погасяване на задължението си.
Ето защо предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
1 КЗ вр. чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ за сумата от 214,16 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Товари по време
на превоз“ застрахователно обезщетение по щета № 05100643/2023 г., се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен. Върху главницата следва да се
начисли законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в
съда – 24.04.2025 г., до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
установи погасяване на дълга на падежа.
С оглед формираните от съда правни изводи за наличие на главен дълг
следва да бъде разгледана и акцесорната претенция за вземането на ищеца за
мораторна лихва за периода от 04.10.2023 г. до 23.04.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
От приетото по делото известие за доставяне се установява, че
изпратената от ищеца до превозвача покана за плащане е била получена на
03.10.2023 г. Ответникът не оспорва така извършеното връчване. Доколкото в
отправената покана не е предвиден изричен срок за изпълнение, то считано от
деня, следващ датата на нейното получаване, ответникът е изпаднал в забава
относно плащането на претендираната сума, т.е., от 04.10.2023 г. Съдът
6
установява чрез използван онлайн лихвен калкулатор, че за периода от
04.10.2023 г. до 23.04.2024 г. мораторната лихва върху установената главница
от 214,16 лв. възлиза на 16,30 лв., поради което предявеният акцесорен
осъдителен иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има единствено ищецът в производството, който претендира и доказва
извършването на разноски в общ размер на 500 лв., от които 100 лв. за
държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 09.11.2023 г. и преводно нареждане от
22.11.2023 г., които разноски следва да се присъдят на ищеца в пълен размер.
С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С..........“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр. С, кв. АДРЕС, да заплати на ЗД „Е..“ АД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. АДРЕС, на основание чл. 410, ал.
1, т. 1 КЗ вр. чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 214,16 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Товари по време на превоз“ застрахователно обезщетение по щета №
05100643/2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.04.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от
16,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.10.2023 г. до
23.04.2024 г.
ОСЪЖДА „С..........“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр. С, кв. АДРЕС, да заплати на ЗД „Е..“ АД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 500 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7