О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 188

 

 

гр. Пловдив,  15.06.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2-ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година  в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                                                      СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                      

разгледа докладваното от съдия Дандарова въззивно гражданско дело № 220 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 -27 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 4503/21.05.2020г. от ОД МВР-Х. против определение № 502/11.03.20г. постановено по в.гр.д.№ 89/2020г. по описа на Хасковския окръжен съд, в частта с  която е спряно производството по делото на осн.чл. 229 ал.1 т.4 ГПК-до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът И.Н. взема становище,че жалбата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът  намира за установено следното:

С обжалваното определение е спряно в.гр.д.№ 89/20г. по описа на ХОС на осн. чл. 229 ал.1т.4 ГПК-до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС.

За да постанови този акт,съдът е приел,че предметът на тълкувателното дело има преюдициален характер по отношение на предмета на делото разглеждано от съда.

На първо място, под „дело ,решението по което ще има значение за правилното решаване на спора“ по смисъла на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК следва да се разбира такова дело,по което ще е налице решаване на конкретен правен спор със сила на присъдено нещо.Тълкувателното дело не е такова.При него ще има изясняване смисъла на обективното право, а не защита съдържанието на конкретното субективно право.

На второ място е налице т.1 от ТР № 8/07.05.2014г. пот.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС,която е задължителна за съдилищата,съобразно чл.130 ал.2 ЗСВ: „тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление,както и за всички органи,които издават административни актове.“

От горното следва,че не е налице хипотезата на чл. 229 ал.1т.4 ГПК и няма условия за спиране на производството.

Обстоятелството,че с оглед цената на иска,решението на въззивния съд по конкретния спор няма да подлежи на касационен контрол,не дава възможност за подмяна на действащото право.

Не до тези правни изводи е достигнал окръжния съд,поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 502/11.03.20г. постановено по в.гр.д.№ 89/2020г. по описа на Хасковския окръжен съд, в частта с  която е спряно производството по делото на осн.чл. 229 ал.1 т.4 ГПК-до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС.

ВРЪЩА делото на ОС-Х. за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: