№ 241
гр. Стара Загора, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20215530105742 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
и чл. 9 и сл. ЗПК за сумата от 1709,64 лв., представляваща неплатена
главница по договор за потребителски банков кредит от **** г. /тридесет и
четири падежирали вноски по главница за периода 08.05.2018 г. – 08.02.2021
г./, и по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от
1147,90 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 08.12.2018 г. –
08.02.2021 г. /двадесет и седем падежирали вноски за договорна лихва за
периода 08.12.2018 г. – 08.02.2021 г./, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД твърди, че на **** г. между ответника
Д. СЛ. СЛ. и „Обединена Българска Банка” АД бил сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. По силата на този
договор Кредиторът предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на
1
5378,00 лв. за покриване на потребителски нужди, който бил преведен по
сметка в банката на името на Кредитополучателя. Същият се е задължил да
върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията, уговорени в договора.
В чл. 4 /2/ от договора било предвидено, че лихвения процент към
датата на сключване на договора е в размер на 14,95 % годишно.
Погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащали ежемесечно
на 8-мо число на месеца, като ответникът се е задължил да погаси
задължението си общо на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок на
погасяване на кредита до **** г. След усвояване на Кредита,
кредитополучателят е правил вноски, след което е преустановил погасяването
на дължимите вноски.
На ***г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „Обединена Българска Банка” АД и ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
по силата на който, задължението на Кредитополучателя, произтичащо от
Договор за предоставяне на потребителски без обезпечение от ****г., било
изкупено от ищеца. За извършената цесия ищецът имал изрично пълномощно
за уведомяване на длъжника. Изпратено било уведомление за цесия до
постоянния и настоящ адрес на ответника, който съвпадал с този, посочен в
Договора за кредит, но писмото се върнало в цялост, като на известието за
доставка било отбелязано „непотърсено“. Поради това прави изявление за
уведомяване на ответника за цесията с исковата молба.
По заявление на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, по ч.гр.дело № ****/2021г. на Старозагорски районен съд, като
длъжникът възразил.
Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в общ размер на 2857,54лв., от която: 1/главница- 1709,64лв., частично
претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 08.05.2018
г. до 08.02.2021 г. включително /падежирали вноски/ и 2/ договорна лихва –
1147,90лв. частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за
периода от 08.12.2018г. до 08.02.2021 г. включително /падежирали вноски/, по
Договор за предоставяне на потребителски без обезпечение от ****г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 06.10.2021 г., до окончателното
2
изплащане на сумата, като в уточняваща молба детайлизира петитума на
исковата молба както следва:
Претенцията за главница включва следните неплатени вноски:
08.05.2018 г.- главница 35,13лв. + застраховка 6,56лв. - общо 41,69лв.;
08.06.2018 г.- главница 35,58 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 42,14 лв.;
08.07.2018 г. - главница 36,04 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 42,60 лв.;
08.08.2018 г. - главница 36,50 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 43,06 лв.;
08.09.2018 г. - главница 36,97лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 43,53 лв.;
08.10.2018 г. - главница 37,45 лв. + застраховка 6,56 лв. -общо 44,01лв.;
08.11.2018 г. - главница 37,93 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 44,49лв.;
08.12.2018 г. - главница 38,42 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 44,98 лв.;
08.01.2019 г. - главница 38,91 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 45,47 лв.;
08.02.2019 г. - главница 39,41 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 45,97 лв.;
08.03.2019 г. - главница 39,92 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 46,48 лв.;
08.04.2019 г. - главница 40,43лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 46,99лв.;
08.05.2019 г. - главница 40,95лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 47,51лв.;
08.06.2019 г.- главница 41,48лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 48,04лв.;
08.07.2019 г. - главница 42,02 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 48,58 лв.;
08.08.2019 г. - главница 42,56 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 49,12 лв.;
08.09.2019г. - главница 43,10 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 49,66 лв.;
08.10.2019 г. - главница 43,66 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 50,22 лв.;
08.11.2019 г. - главница 44,22 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 50,78 лв.;
08.12.2019 г. - главница 44,79 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 51,35 лв.;
08.01.2020 г. - главница 45,37 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 51,93 лв.;
08.02.2020 г. - главница 45,95 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 52,51 лв.;
08.03.2020 г. - главница 46,54 лв. + застраховка 6,56лв. - общо 53,10 лв.;
08.04.2020 г. – главница 47,14 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 53,70 лв.;
08.05.2020 г. - главница 47,75 лв. + застраховка 6,56 лв. – общо 54,31 лв.;
08.06.2020 г. - главница 48,36 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 54,92 лв.;
08.07.2020 г. - главница 48,99 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 55,55 лв.;
08.08.2020 г. – главница 49,62 лв. + застраховка 6,56 лв. – общо 56,18 лв.;
08.09.2020 г. - главница 50,26 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 56,82 лв.;
08.10.2020 г. – главница 50,90 лв. + застраховка 6,56 лв. – общо 57,46 лв.;
08.11.2020 г. - главница 51,56 лв. + застраховка 6,56 лв. - 58,12 лв.; 08.12.2020
г. - главница 52,22 лв. + застраховка 6,56 лв. - общо 58,78 лв.; 08.01.2021 г. -
3
главница 52,89 лв. + застраховка 6,56 лв. – общо 59,45 лв.; 08.02.2021 г. –
главница 53,58 лв. + застраховка 6,56 лв. -общо 60,14 лв. или общо 1709,64
лева и претенцията за договорна лихва включва следните вноски: 08.12.2018
г. - 49,83 лв.; 08.01.2019 г. - 49,34 лв.; 08.02.2019 г. - 48,84 лв.; 08.03.2019 г. -
48,33 лв.; 08.04.2019 г. - 47,82 лв.; 08.05.2019 г. – 47,30 лв.; 08.06.2019 г. -
46,77 лв.; 08.07.2019 г. - 46,23 лв.; 08.08.2019 г. - 45,69 лв.; 08.09.2019 г. -
45,15 лв.; 08.10.2019 г. - 44,59 лв.; 08.11.2019 г. - 44,03 лв.; 08.12.2019 г. -
43,46 лв.; 08.01.2020 г. - 42,88 лв.; 08.02.2020 г. - 42,30 лв.; 08.03.2020г. - 41,71
лв.; 08.04.2020г. - 41,11 лв.; 08.05.2020 г. – 40,50 лв.; 08.06.2020 г. - 39,89 лв.;
08.07.2020 г. - 39,26 лв.; 08.08.2020 г. - 38,63 лв.; 08.09.2020 г. - 37,99 лв.;
08.10.2020 г. – 37,35 лв.; 08.11.2020 г. -36,69 лв.; 08.12.2020 г. - 36,03 лв.;
08.01.2021 г. - 35,36 лв.; 08.02.2021 г. - 34,67 лв. или общо 1147,90 лева.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба като заема позиция за неоснователност на иска.
Признава, че на **** г. сключил договор без обезпечение за отпускане
на кредит с ОББ. Сочи, че в началото погасявал сумите в срок, но при
влошаване на финансовото му положение изпаднал в неплатежоспособност
към ОББ.
След пет години и два месеца, на *** г. ОББ била прехвърлила
задълженията му на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД. За тази „продажба“
ищецът не е бил уведомен писмено и от двете страни. Не е получавал и не е
подписвал никакви документи.
В отговора сочи, че не оспорва „само и единствено размера на дълга“,
както било упоменато в исковата молба, а оспорва начина на продажбата. В
съдебно заседание заявява, че има договор с ОББ, че е получил кредита, че не
е плащал вноските за периода от май 2018 г. до февруари 2021 г. нито на ОББ,
нито на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и съответно размера на задължението е този.
И твърди, че в договора за цесия има неравноправни клаузи, както и че няма
взаимоотношения с фирмата купувач на дълга, прави възражение за изтекла
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се
представлява. С оглед признанията на ответника в о.с.з. и обявените за
безспорни между страните факти се отказа от доказателственото си искане за
назначаване на съдебно-икономическа експертиза. Моли съда да уважи
4
предявените искове и да му присъди направените разноски за държавна такса
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се яви, като зае
позиция за неоснователност на исковете. В допълнение на отговора на
исковата молба направи възражения за изтекла погасителна давност за
вземанията и доводи за неравноправност на клаузи от договора за цесия
между първоначалния кредитор и ищеца. Призна, че не е погасил процесните
вноски и договорната лихва, като призна и че са претендирани в правилно.
Излага становище за неоснователност на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно между страните по делото, че между „ОББ“ АД, като кредитодател,
и ответника Д. СЛ. СЛ., като кредитополучател, е сключен на 07.04.2014 г.
договор за потребителски банков кредит, като сумата по кредита била реално
предоставена от кредитора и усвоена от длъжника, както и че между „ОББ“
АД и ищеца бил сключен договор за цесия от *** г. Освен това, че вноските
за периода 08.05.2018 г. до 08.02.2021 г. и договорната лихва не са заплатени
от ответника и това е техния точен размер така както е описано в исковата
молба /т.е. размера на дълга отговаря на незаплатения размер/, че ответникът
не е уведомяван за цесията преди делото.
Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен
кредит от **** г. сключен между „ОББ“ АД и ответника Д. СЛ. СЛ., ведно с
приложения към него погасителен план /л. 7-15 от делото/, страните са
уговорили предоставяне на кредит в размер на 5378,00 лв., с начин на
усвояване – превод по сметка на клиента, с фиксиран годишен лихвен
процент 14,95%, и начин на връщане: 120 месечни вноски, всяка от които по
94,81 лв., с краен срок на погасяване – **** г. В приложения към договора
погасителен план са посочени падежите на отделните вноски и размерите на
главницата и на договорната лихва, които се включват във всяка отделна
месечна вноска в общ размер на 94,81 лв.
Представени са също по делото рамков договор от *** г. за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен между „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД
5
/л. 16-54 от делото/, като съгласно Приложение 1А неразделна част от
рамковия договор съгласно т. 13.5 от договора /л. 56-58 от делото/, вземането
на „ОББ“ АД, произтичащо от договор от **** г. с длъжник - ответника, е
било прехвърлено на ищеца. Това означава, че на *** г. „ОББ“ АД като
прехвърлител на вземания е сключил договор за прехвърляне на вземания с
ищеца. Съгласно т.2.1 на договора предмет на същия е прехвърляне на
вземания. Представени са доказателства, че предмет на договора за продажба
и прехвърляне на вземания /представеното извлечение от приложението към
него/ е задължението на ответника произтичащо от договор за потребителски
банков кредит от **** г.
„ОББ“ АД е упълномощило „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството си на
цесионер по договора за прехвърляне на вземания от *** г. от свое име и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /така пълномощни,
на л. 63-69 от делото/. До ответника са били изпратени от „ЕОС Матрикс“
ЕООД уведомителни писма с изх. № 4759/13.08.2020 г. и изх. №
4760/13.08.2020 г. /л. 59-60 от делото/ за станалата продажба и ответникът е
бил поканен да заплати сумата посочена в писмото, като във второто писмо е
била обявена предсрочна изискуемост на кредита. От известие за доставяне /л.
61-62 от делото/ се установява, че писмото е било „непотърсено“.
От приложеното ч.гр.д. № ****/2011 г. по описа на Старозагорски
районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „ОББ“ АД срещу Д.С.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
сумата от 1709,64 лв., представляваща главница по договор за потребителски
банков кредит от **** г. и сумата от 1709,64 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 08.12.2018 г. до 08.02.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2021 г. до
окончателно плащане на вземането, както и за разноските по заповедното
производство в размер на 57,15 лв. за държавна такса. Тъй като длъжникът
възразил по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед бил предявен
установителен иск за установяване на вземанията по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
„ОББ“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.
2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
6
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно на страните по делото, че „ОББ“ АД и ответника са били в
договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски банков
кредит от **** г. и заемната сума е била предоставена на ответника.
Представеният по делото договор за паричен кредит, установява
възникналото заемно правоотношение между кредитора „ОББ“ АД и
кредитополучателя – ответник, по силата на което ответникът е получила
сумата в размер на 5378,00 лева и се е задължил да я върне, заедно с
договорна лихва в общ размер на 11378,23 лв. Представеният по делото
погасителен план установява всяка погасителна вноска какво вземане
включва и в какъв размер /л. 13-15 от делото/.
Действително крайният срок за изпълнение на договора е **** г. т.е.
падежът на последната вноска не е настъпил към датата на приключване на
съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция, но следва да се
посочи, че претенцията на ищеца обхваща единствено вноски с настъпил
падеж /последната претендирана вноска е от 08.02.2021 г./ към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /06.10.2021 г. /.
Поради това, в случая въпросът дали е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита няма да бъде обсъждана, тъй като този въпрос не е релевантен
относно вноските с вече настъпил падеж /каквито единствено се
претендират от ищеца/ към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – така т. 2 от Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК в което е прието, че
недоказаното настъпване на предсрочната изискуемост за част от кредита не
препятства уважаването на иска за изискуемите, съобразно падежите в
договора, вноски по кредита и други акцесорни вземания. Предсрочната
изискуемост няма отношение към основанието на претенцията.
Настъпването й не променя момента на изискуемост на вече
падежираните преди обявяването й на длъжника вноски. Съобразно
правилото на чл. 162 ГПК, при доказване от страна на ищеца на основанието
за дължимост на сумите - чрез доказване на сключен договор за кредит,
предоставянето на сумите от кредитодателя на кредитополучателя и
7
настъпила, съобразно уговореното, изискуемост на отделните вземания, за
съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера на
просрочените вноски, доколкото не би бил установим от самите договорни
клаузи. Отделно от това с исковата молба /вкл. със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ ищецът е поискал единствено ответникът да бъде
уведомен за наличие на цесия, но не и за настъпила предсрочна изискуемост,
като се позовава само на своето предходно уведомление за извършена цесия.
След като по делото се установи възникналото валидно облигационно
правоотношение между „ОББ“ АД и кредитополучателя – ответник,
предоставяне на заемната сума в размер на 5378,00 лв. и настъпилата
изискуемост/падеж на претендираните погасителни вноски в периода
08.05.2018 г. – 08.02.2021 г. /за главницата/ и 08.12.2018 г. – 08.02.2021 г. /за
договорната лихва/ на задълженията по договора преди подаване на
заявлението н за издаване на заповед за изпълнение /06.10.2021 г./ преди да се
произнесе по размера на дължимите суми по договора, следва да се даде
отговор на въпроса надлежно ли е цедирано вземането на ищеца, с оглед
оспорванията, направени от ответника във връзка с цесията.
Прехвърлянето на вземане /цесията/ е договор, с който кредиторът на
едно вземане /цедент/ го прехвърля на трето лице /цесионер/. Длъжникът по
вземането не е страна по договора и поради това възражението на
ответника от о.с.з. от 2*** г. относно неравноправни клаузи в договора за
цесия е неоснователно, тъй като клаузите по договора за цесия не
пораждат допълнителни парични задължения за него извън тези по
договора за кредит. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по
договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на
допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и
4 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението
има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник,
правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето
на вземането има действие за всички трети лица от момента, в който
съобщението бъде получено от длъжника – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно с
договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице, като
за валидността му не се изисква съгласие на длъжника, тъй като както се
каза длъжникът не е страна по договора за цесия. За да породи обаче
8
извършеното прехвърляне действие по отношение на длъжника то следва
волеизявлението на досегашния кредитор /цедента/ да е достигнало до
длъжника. В тежест на ищеца е да докаже съобщаване на цесията на
длъжника/длъжниците.
По делото няма спор, че преди неговото образуване ответникът не е
била уведомен за извършената цесия и поради това ищецът в исковата си
молба /стр. 3/ е направил искане на ответника да бъде предоставено
уведомлението заедно с исковата молба. Исковата молба е връчена на
ответника лично /съобщение, л. 81 от делото/, което води до извода, че е
уведомен редовно за цесията.
Действително съгласно константната съдебна практика, включително на
върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г.
на ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г.,
II т.о., решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о. /,
за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва
до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента
за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3
ЗЗД, съгласно която предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Въпреки това в трайната
практика на ВКС се приема, че по силата на принципа на свободата на
договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/
може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.
3 и ал. 4 ЗЗД, както е в настоящия случай. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК - така
решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение
№ 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр.д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение №
114/07.09.2016 г. на ВКС по т.д. № 362/2015 г., II т.о., решение №
3/16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г. на І т.о., решение №
78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о./. Такъв е и процесния
случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от
9
цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера „ЕОС Матрикс“
ЕАД /вж. и решение № 12/20.05.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1210/2020 г., решение № 8/09.04.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1172/2020 г./. Поради това настоящият съд в
съответствие с посочената съдебна практика на ВКС приема, че по силата на
принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията,
като такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. От друга страна, при отсъствието на специални
изисквания в закона за начина на уведомяване на длъжника за цесията,
съобщението до него следва да се приеме за надлежно и когато изходящото
от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба, с
която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане. Ето
защо, а и по аргумент за по-силното основание, извършеното в процесния
случай упълномощаване на цесионера от страна на цедента да уведоми
длъжника, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията.
В обобщение - като споделя и прилага цитираната в предходния абзац
съдебна практика настоящата инстанция приема, че изходящото от цедента,
чрез неговия пълномощник, уведомление за извършената цесия, представено
с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с
което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Отделно от това следва изрично да се посочи, че е спазена разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 ЗПК – в чл. 18 от индивидуалния договор за потребителски
кредит от **** г. страните изрично са се съгласили, че „Банката има право по
всяко време да прехвърли /цедира/ изцяло или частично вземанията си по
този договор на трети лица“. Казаното води до извод, че
кредитополучателят Д.С. сключвайки и подписвайки индивидуалния
договор за кредит изрично се е съгласил с посочената клауза даваща
възможност на „ОББ“ АД да прехвърля чрез цесия своите вземания по
договора за кредит от **** г.
По отношение на дължимостта на процесните суми за главница и
договорна лихва следва да се посочи, че по делото е налице признание на
10
дълга за главница и договорна лихва от ответника както по основание, така и
по размер /направено е възражение, че ответникът дължи тези суми на
първоначалния кредитор „ОББ“ АД, а не на ищеца/, като тези обстоятелства
бяха обявени и за безспорни с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т.
4 ГПК. Тъй като ответникът призна в съдебно заседание, че дължи
процесната сума за главница и договорна лихва и не е заплатил същите
настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът е признал настъпването
на всички правнорелевантни факти, досежно съществуването на незаплатен
дълг. Това се установи и от доказателствата по делото. Преценката на съда по
чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния
принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които
са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият
предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за
изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на
фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на
съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и
признаване или отричане на права, които не са спорни /така решение №
98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./. Следва да се посочи,
че ответникът е подал отговор на исковата молба, но е оспорил единствено
легитимацията на ищеца, а не своето задължение по договора за банков
кредит, като направи съдебно признание на обстоятелствата, че е получил
тези суми, като поради неплатежоспособност не ги е заплатил, т.е. ответникът
не е заел позиция, не е посочил и не се е позовал на обстоятелства, касаещи
основателността на претенцията, не е представил доказателства, различни от
представените от ищеца, а съдебно призна своето задължение за плащане.
Поради това направеното съдебно признание за дължимостта на главницата и
договорната лихва ще бъде ценено с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е.
съгласно всички обстоятелства по делото /така решение № 271/03.10.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г.о./. Също в решение № 527/15.03.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 943/2010 г., IV г. о. е прието, че изявлението, с което се
признава съществуването на дълга за главница и договорна лихва е съдебно
признание /както е в случая/, което съдът преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК. Поради това исковете се
явяват установени по основание и размер.
В първо о.с.з. от 2*** г. за пръв път и в несъответствие с чл. 133 ГПК
11
ответникът въведе възражение, че името му не фигурирало в договора за
цесия, но това твърдение се опровергава от представените по делото рамков
договор от *** г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между
„ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД /л. 16-54 от делото/, и конкретно неговото
Приложение 1А неразделна част от рамковия договор съгласно т. 13.5 от
договора /л. 56-58 от делото/, от които се установи, че вземането на „ОББ“
АД, произтичащо от договор от **** г. с длъжник - ответника, е било
прехвърлено на ищеца. Т.е. на *** г. „ОББ“ АД като прехвърлител на
вземания е сключил Договор за прехвърляне на вземания с ищеца. В
съответствие с чл. 99 и чл. 100 ЗЗД прехвърлителят прехвърля всички свои
права, права на собственост, облаги и участия върху и във вземанията /така
напр. и решение № 33/17.02.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д.
№ 1448/2021 г./. Освен това посочване на договора и длъжника в
приложение неразделна част към договора за цесия е допустимо /така
решение № 8/09.04.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1172/2020 г., решение № 16/24.01.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1436/2021 г., решение от 07.08.2020 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1085/2020 г., решение от 15.04.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1022/2020 г., решение от 05.10.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1137/2020 г./. Поради това от
представеното от ищеца в заверен препис по делото извлечение от това
приложение към този договор следва да се приеме, че „ОББ“ АД е цедирало с
него и вземанията си от ответника по процесния договор за кредит с всички
принадлежности, привилегии, обезпечения.
В първо о.с.з. от 2*** г. отново за пръв път и в несъответствие чл. 133
ГПК ответникът въведе възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията, което възражение е преклудирано /в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК ясно се
сочи, че общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с
изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и
погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по
естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с
предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/.
Въпреки това по отношение на главницата може да се посочи, че в
решение № 38/26.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 1157/2018 г., II т.о., решение
12
№ 28/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 523/2011 г., III г.о. е прието, че
уговореното между страните връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на
погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.
Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. на ВКС по т.д. № 3/2011 г., ОСГТК задължителни разяснения
относно съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/. Ето защо, приложима по отношение на
това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена
от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не
кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата
на падежа на отделните погасителни вноски. Това становище бе изцяло
потвърдено и закрепено с Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г. на
ВКС по т.д. № 5/2019 г., ОСГТК, в което ясно се сочи, че при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания.
Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или
моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. В случая крайния
падеж на кредита е през 2024 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 06.10.2021 г., поради което
вземането за главницата не е погасено по давност. Дори при евентуално
съществуване на хипотеза на предсрочна изискуемост на кредита от датата на
връчване на исковата молба на **** г. /вж. съобщение, л. 81 от делото/, тъй
като преди делото няма доказателства изявлението на ищеца /уведомление, л.
60 от делото/ да е достигнало до ответника, то отново от **** г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2021 г.
не са изминали пет години. Дори не са изминали пет години от падежна на
най-старата погасителна вноска /08.05.2018 г./ до датата на подаване на
13
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2021 г.
Същите аргументи, които няма да бъдат повтаряни, са относими и към
договорната лихва с три уточнения – 1/ погасителната давност за договорната
лихва е тригодишна /вж. подробно решение № 130/15.04.2020 г. на ВКС по
т.д. № 1829/2018 г., I т.о., решение № 60158/14.07.2021 г. на ВКС по гр.д. №
3409/2020 г., III г.о., /, 2/ дори при евентуално съществуване на хипотеза на
предсрочна изискуемост на кредита от датата на връчване на исковата молба
на **** г. /вж. съобщение, л. 81 от делото/, тъй като преди делото няма
доказателства изявлението на ищеца /уведомление л. 60 от делото/, то отново
от **** г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.10.2021 г. не са изминали три години и 3/ дори не са
изминали три години от падежна на най-старата погасителна вноска
/08.12.2018 г./ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.10.2021 г.
Предвид гореизложеното, се налага извода, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 1709,64 лева – неизплатена главница /падежирали
вноски за периода 08.05.2018 г. – 08.02.2021 г./ и сумата от общо 1147,90 лв. –
неизплатена договорна лихва /падежирали вноски за периода 08.12.2018 г. –
08.02.2021 г./ по договор за потребителски банков кредит **** г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда. Договорът за цесия, с който дружеството - ищец се
легитимира като кредитор, е породил действие спрямо ответника – длъжник и
следователно ищецът е активно материално-правно легитимиран да търси
изпълнение по отношение на спорното право, което води до основателност на
предявените от него искови претенции, които следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски за държавна такса в размер на 61,24 лв. за исковото
производство, както и тези, направени в заповедното производство – 57,15 лв.
за държавна такса /така т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/ или общо сумата от 118,39 лв. разноски
за двете производства.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 9 и сл. ЗПК и по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, по отношение на Д.
СЛ. СЛ., ЕГН: ********** и адрес: гр. ******** съществуването на вземането
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, общо в размер на 2857,54 лв. /две хиляди
осемстотин петдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки, от които 1/
главница в общ размер на 1709,64 лв. /хиляда седемстотин и девет лева и
шестдесет и четири стотинки/ съставена от падежирали вноски за периода
08.05.2018 г. – 08.02.2021 г. както следва: 08.05.2018 г.- главница 35,13лв. +
застраховка 6,56лв. - общо 41,69лв.; 08.06.2018 г.- главница 35,58 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 42,14 лв.; 08.07.2018 г. - главница 36,04 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 42,60 лв.; 08.08.2018 г. - главница 36,50 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 43,06 лв.; 08.09.2018 г. - главница 36,97лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 43,53 лв.; 08.10.2018 г. - главница 37,45 лв. +
застраховка 6,56 лв. -общо 44,01лв.; 08.11.2018 г. - главница 37,93 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 44,49лв.; 08.12.2018 г. - главница 38,42 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 44,98 лв.; 08.01.2019 г. - главница 38,91 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 45,47 лв.; 08.02.2019 г. - главница 39,41 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 45,97 лв.; 08.03.2019 г. - главница 39,92 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 46,48 лв.; 08.04.2019 г. - главница 40,43лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 46,99лв.; 08.05.2019 г. - главница 40,95лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 47,51лв.; 08.06.2019 г.- главница 41,48лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 48,04лв.; 08.07.2019 г. - главница 42,02 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 48,58 лв.; 08.08.2019 г. - главница 42,56 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 49,12 лв.; 08.09.2019г. - главница 43,10 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 49,66 лв.; 08.10.2019 г. - главница 43,66 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 50,22 лв.; 08.11.2019 г. - главница 44,22 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 50,78 лв.; 08.12.2019 г. - главница 44,79 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 51,35 лв.; 08.01.2020 г. - главница 45,37 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 51,93 лв.; 08.02.2020 г. - главница 45,95 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 52,51 лв.; 08.03.2020 г. - главница 46,54 лв. +
застраховка 6,56лв. - общо 53,10 лв.; 08.04.2020 г. – главница 47,14 лв. +
15
застраховка 6,56 лв. - общо 53,70 лв.; 08.05.2020 г. - главница 47,75 лв. +
застраховка 6,56 лв. – общо 54,31 лв.; 08.06.2020 г. - главница 48,36 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 54,92 лв.; 08.07.2020 г. - главница 48,99 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 55,55 лв.; 08.08.2020 г. – главница 49,62 лв. +
застраховка 6,56 лв. – общо 56,18 лв.; 08.09.2020 г. - главница 50,26 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 56,82 лв.; 08.10.2020 г. – главница 50,90 лв. +
застраховка 6,56 лв. – общо 57,46 лв.; 08.11.2020 г. - главница 51,56 лв. +
застраховка 6,56 лв. - 58,12 лв.; 08.12.2020 г. - главница 52,22 лв. +
застраховка 6,56 лв. - общо 58,78 лв.; 08.01.2021 г. - главница 52,89 лв. +
застраховка 6,56 лв. – общо 59,45 лв.; 08.02.2021 г. – главница 53,58 лв. +
застраховка 6,56 лв. -общо 60,14 лв. и 2/ договорна лихва в общ размер
1147,90 лв. /хиляда сто четиридесет и седем лева и деветдесет стотинки/
съставена от падежирали вноски за периода 08.12.2018 г. – 08.02.2021 г. както
следва: 08.12.2018 г. - 49,83 лв.; 08.01.2019 г. - 49,34 лв.; 08.02.2019 г. - 48,84
лв.; 08.03.2019 г. - 48,33 лв.; 08.04.2019 г. - 47,82 лв.; 08.05.2019 г. – 47,30 лв.;
08.06.2019 г. - 46,77 лв.; 08.07.2019 г. - 46,23 лв.; 08.08.2019 г. - 45,69 лв.;
08.09.2019 г. - 45,15 лв.; 08.10.2019 г. - 44,59 лв.; 08.11.2019 г. - 44,03 лв.;
08.12.2019 г. - 43,46 лв.; 08.01.2020 г. - 42,88 лв.; 08.02.2020 г. - 42,30 лв.;
08.03.2020г. - 41,71 лв.; 08.04.2020г. - 41,11 лв.; 08.05.2020 г. – 40,50 лв.;
08.06.2020 г. - 39,89 лв.; 08.07.2020 г. - 39,26 лв.; 08.08.2020 г. - 38,63 лв.;
08.09.2020 г. - 37,99 лв.; 08.10.2020 г. – 37,35 лв.; 08.11.2020 г. -36,69 лв.;
08.12.2020 г. - 36,03 лв.; 08.01.2021 г. - 35,36 лв.; 08.02.2021 г. - 34,67 лв. по
договор за отпускане на банков потребителски кредит без обезпечение от
**** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.10.2021 г. до изплащане на окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1612/07.10.2021 г. по ч.гр.д. №
****/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. СЛ. СЛ., ЕГН: ********** и
адрес: гр. ******** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 сумата в размер на
61,24 лв. /шестдесет и един лева и двадесет и четири стотинки/ разноски за
исковото производство както и сума в размер на 57,15 лв. /петдесет и седем
16
лева и петнадесет стотинки/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ ****/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд или общо 118,39 лв.
/сто и осемнадесет лева и тридесет и девет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
17