РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Велико Търново, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.
и в присъствието на прокурора ДОНКА МАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10222/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 260088/23.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 394/2020 г., с което състав на
Районен съд Велико Търново е потвърдил като законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 19-1275-002683/07.01.2020 г., издадено от ВПД Началник
сектор „ПП“ към ОД на МВР В.Търново, с което на К.М.Б. с ЕГН ********** за извършено
нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400,00 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в
законния срок от името на К.Б. чрез упълномощения адвокат. В касационната жалба
се релевират доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с мотивите на
въззивния съд, че случаят не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка се посочва, че извършеното нарушение е по-скоро административен пропуск,
отколкото някаква тенденция в поведението на водача. Посочва се също, че в
периода, предхождащ датата на установяване на нарушението, стриктно е спазвал
изискванията на чл.638, ал.3 от КЗ, както и че в първия възможен момент е
сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо
намира, че в случая са били налице всички предпоставки за прилагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което моли настоящата инстанция да
приеме, че случаят е маловажен. По тези съображения, касаторът претендира за
отмяна на решението на районния съд и връщане на делото за разглеждане от друг
състав на същия съд, алтернативно за отмяна на решението на районния съд и за
постановяване на такова по същество от касационната инстанция, с което НП да
бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от *** Д., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Извън това изтъква, че първоинстационният съд не е обсъдил основния довод на
жалбоподателя, че не той е управлявал описаното в НП МПС.
Ответникът по касационната жалба не
изпраща представител и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че безспорно е установено нарушение по КЗ и предлага
решението да бъде оставено в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона и съществено нарушение на
процесуални правила. Предвид това, ВТАС извърши проверка за наличие на
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348,
ал.2 и ал.3 от НПК.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното:
Касаторът е бил страна в производството
пред РС, като за него съдебното решение е неблагоприятно по резултата си.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против съдебен акт,
подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
РС е установил, че НП е издадено срещу К.М.Б.
за това, че на 29.12.2019г. около 16:21 часа в гр. Велико Търново, ул.
„Магистрална“, кръгово кръстовище „Качица“, в посока гр. София, е управлявал
лек автомобил „Ауди А7 Спортбек“ ***, собственост на М.К.Б.., като при
извършена проверка от контролните органи –полицейски служители в сектор „ПП“
към ОД МВР В.Търново с РСОД е установено, че за автомобила няма сключена
застраховка “Гражданска отговорност“ за автомобилистите – нарушение по чл. 638,
ал. 3 от КЗ.
РС е установил фактическа обстановка,
съответна на посочената в НП. За да потвърди НП, РС е приел на първо място, че
АУАН и НП са съставени от материално компетентни лица, в законоустановените
срокове и притежават необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Анализирайки всички писмени и гласни доказателства въззивният съд е достигнал
до извода, че е безспорно установено извършването на визираното в НП нарушение
и неговото авторство. С мотив, че не е изложил никакви възражения в съставения
АУАН във връзка с твърденията си, че не той е управлявал автомобила, а неговата
спътница, като такива не са представени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е
отхвърлено възражението на Б., че не е субект на нарушението и не дължи
представянето на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Посочено е, че наказанието
е правилно и законосъобразно определено по вид и размер. Изложени са подробни
мотиви защо не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При проведения контрол, настоящата
инстанция не намери основания за касиране на решението на РС. ВТАС в този състав намира, че фактическите
констатации на въззивния съд са основани на достатъчно годни и допустими
доказателствени средства, приети по предвидения процесуален ред – писмени и
гласни такива. Действителните факти по случая са изяснени обективно, всестранно
и пълно след задълбочен анализ на доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност. Върху фактите, чието осъществяване е доказано, въззивният съд е
основал правните си изводи, които съответстват на приложимия материален закон.
Изложени са ясни и адекватни мотиви, във връзка с предмета на доказване и
заявените възражения. При това, изводите на въззивния съд по фактите и по
правото се споделят изцяло от настоящата инстанция, и не е необходимо да се
преповтарят. В тази връзка на основание чл.221, ал.2, изреч.2-ро от АПК
настоящата инстанция препраща към мотивите на РС.
Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на обсъждане на наведеното от него възражение, че не той
е управлявал описаното в НП МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. От
мотивите на първоинстанционното решение се установява, че ВТРС е обсъдил посоченото
възражение, като е изложил подробни мотиви защо намира същото за неоснователно.
Правилно, при съобразяване на нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и
събраните гласни доказателства, ВТРС е приел за безспорно доказано, че именно
жалбоподателят (касатор в настоящото производство) е управлявал описаното в НП
МПС. Настоящия състав изцяло споделя извода на въззивния съд, че ако жалбоподателят
(касатор в настоящото производство) е считал, че на процесния ден не той е
управлявал описаното в НП МПС, то е следвало да изложи възраженията си в този
смисъл в съставения АУАН. Видно от приложения такъв на л.7 от въззивното дело е,
че е записал в графата за възражения - "нямам възражения", което
сочи, че дори в момента на проверката не е имал възражения от характер, че не
той е управлявал автомобила. Нещо повече, възражения в тази насока не са
представени от него и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Ето защо се налага извод, че именно Б. е
управлявал автомобила в процесния ден и час, поради което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.
638, ал. 3 КЗ.
Не могат да бъдат споделени и възраженията
на касатора за маловажност на нарушението. Нормата на чл. 28 от ЗАНН
регламентира маловажност на случаите на извършени административни нарушения.
Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на
предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното
нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са
свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата,
респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.
Нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора е свързано с обществените отношения, гарантиращи
правата на физическите, юридическите лица и причинените на трети такива
имуществени и неимуществени вреди. Посочената норма е императивна и въвежда
задължително поведение – управление на МПС след сключване на застраховка
"Гражданска отговорност" за посочените в нормата лица. Освен това
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не сочат на
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид
характерът на този вид административно нарушение. За да е на лице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. В хода на производството не са релевирани доводи и не са ангажирани
доказателства, указващи на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Напротив, налице са
данни/вж. л.36-гръб/, че управлявайки МПС без наличие на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ г-н Б. е причинил ПТП, т.е. противоправното му
поведение е рефлектирало върху собственика на другото превозно средство и е
натоварило „Гаранционния фонд“, чиито вноски са за сметка на застрахователите, предлагащи
ЗЗГО, видно от чл.520 от КЗ. Сключването на застраховка по отношение на
управляваното от касатора МПС дори няколко часа след извършване на нарушението
не обуславя маловажност на неправомерното деяние, тъй като не елиминира извода,
че към момента на проверката МПС не е било с действаща застраховка, а и само по
себе си не е достатъчно, за да обоснове по-ниска обществена опасност на
нарушението от обичайните нарушения от същия вид. Отделно от това в делото е приложена справка относно извършени нарушения по
ЗДвП от касатора, чиято многобройност допълнително мотивира настоящата
инстанция да сподели извода на ВТРС за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения,
касационната инстанция счита атакуваното решение за валидно, допустимо и
правилно. При постановяването му не са допуснати посочените в касационната
жалба нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260088/23.07.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 394/2020 г. по
описа на РС Велико Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: