Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
ИВАЙЛОВГРАД, 24.06.2013 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Калоян П.
при секретаря М.Й., като
разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 160/2012
г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Ищецът М.Х.К. *** твърди, че на 12.09.2012 г., ответникът Х.Д. в
продължение на повече от два часа е пасял козите си в овощната му градина,
която се намирала в местността „Каратопрака” в близост до кв. Лъджа. Козите
били пуснати в градината с площ от пет
декара, свободно да унищожават в нея 315 плодни дръвчета. Всички били
четиригодишни, закупени от институт по овощарство в гр. Пловдив. Напълно били
унищожени четири броя ябълкови дръвчета, същите били с пречупени стволове. 120
броя ябълкови дръвчета са с огризана кора на стволовете и същите били започнали
да изсъхват, след като вече били четиригодишни.
Те не можели да се възстановят. Със счупени клони били 98 броя дръвчета,
от които 65 бр. ябълкови дръвчета, 10
бр. праскови, едно крушово дръвче и 12 бр. сливови дръвчета.
В съдебно заседание ищецът уточнява, че броя на счупените дръвчета са 88
броя, а не 98 броя, от които 65 бр. ябълкови дръвчета, 10 бр. праскови,
едно крушово дръвче и 12 бр. сливови дръвчета.
Всички 315 броя плодни дръвчета били засегнати от козите на ответника, като
на някои от тях били унищожени листа, унищожени плодни пъпки. С огризана
кора били 120 броя дръвчета. Нямало нито
едно неповредено плодно дърво. Почти всички са били увредени в малка или в
голяма степен. Над 150 броя дръвчета не можели да се възстановят.
Предвид изложеното ищецът моли
съда да постанови решение, с което да осъди Х.Д. да му заплати за причинените
му имуществени вреди сумата 1200 лева, ведно със законната лихва от момента на
причиняването на вредата – 12.09.2012 година до пълното изплащане. Претендира разноски.
В
съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. Т. ***, и в писмена защита
от поиследния, поддържа иска.
Обективно
съединени искове по чл. 50, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът
Х.К.Д. ***, чрез процесуалния си представител адв. К. ***, извършва отговор
на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
В
съдебно заседание, лично и чрез адв. К. ***, и в писмена защита от последната,
поддържа отговора. Навежда съображения, че искът е недоказан. Установило се
унищожаването само на 4 дръвчета на стойност 220,88 лева.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Видно
от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186,
том I, рег. № 263, дело № 161/2010 г. на Съдия по
вписванията при РС – Ивайловград, и скица № К00795/25.11.2010 г. ищецът е
собственик на недвижим имот от 5 дка № 131023 в местността “Каратопрака”, в
землището на Ивайловград. В имота ищецът бил засадил овощни дървета и създал
овощна градина.
На
12.09.2012 г. ответникът бил пастир на сборно стадо кози на жителите на кв.
Лъджа в гр. Ивайловград. Около 16.00 часа свидетелят П., който живеел на края
на квартала бил излязъл да пасе своите агнета и видял в далечината на няколко
стотин метра разстояние, че стадото кози влиза в овощната градина на ищеца.
След 5-10 минути при свидетеля П. дошъл и свидетеля Василев, който видял
същото. Около 15 минути след като дошъл Василев, при стадото се появил
ответникът, който извел козите от градината. Двамата свидетели не видели дали
козите са нанесли щети и какви са те.
На
следващият ден ищецът се оплакал в община Ивайловград за случилото се и на
място, за да извърши проверка била изпратена свидетелката Д., агроном и вещо
лице в списъка на ОС – Хасково. Заедно с ответника свидетелката огледала цялата
градина, ред по ред и установила, че има 4 унищожени ябълкови дръвчета,
стволовете на които били прекършени под присадката. Не установила да има
изпочупени клони на другите дървета и обелени кори на стволовете, а само имало
съборени листа и плодове - около 50 килограма. Пораженията не били такива, че
да се унищожат дърветата, а те имали спящи пъпки, които да компенсират
пораженията. Съборените плодове били събрани от ответника за изхранване на
животните му. Свидетелскта посочва, че градината била захрастена, което
привлякло козите.
За
установеното свидетелката Д. съставила констативен протокол, в който отразила,
че стойността на щетата е в размер на 220,80 лева, от които по 42,72 лева
стойност на едно дърво и 50 лева стойност на похабени плодове - по 1 лев на
килограм.
На
същия ден - 13.09.2012 г. свидетелката съставила срещу ответника Акт за
установяване на административно нарушение № 1, за нарушение на наредба за
опазване на обществения ред в Община Ивайловград. Като свидетели по Акта били
посочени свидетелите П. и Василев. В Акта било отразено констатираното.
Деянието било констатирано в присъствието на собственика. Акта бил връчен на
ответника на 19.09.2012 г..
От
заключението на вещото лице С. се установява, че към 17.05.2013 г. от
засадените 315 дръвчета са изсъхнали 97. От тях 81 дръвчета били с огризана от
полски мишки кора в областта на кореновата шийка, което било причина за
изсъхването. 16 броя дръвчета нямали такова
поражение, като вещото лице не може да даде заключение за причината за
изсъхването. Може само да предполага. Вещото лице посочва, че не се полагат
достатъчно грижи за градината. Същата била силно заплевена /буренясала/,
почвата не била обработена, както в реда, така и в междуредието. В резултат на
това почвата била напукана, а растежът на дръвчетата слаб. Възрастта на
дръвчетата била 2, 3 и 4 годишни. Щетата от 16 броя изсъхнали дръвчета била в
размер на 683,52 лева, следователно за едно дръвче 42,72 лева, като вещото лице
посочва, че не е ползвало при изчислението на щетата констативния протокол на
свидетелката Д..
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите Василев, П. и Д., доколкото са
единни, логични и непротиворечиви и се потвърждават от приетите писмени
доказателства, заключението на вещото лице.
Съгласно
чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл. 50 ЗЗД, за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица
отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането - чл. 51 ЗЗД.
Видно
от установената фактическа обстановка, на 12.09.2012 г. стадо кози, за които
отговарял ответникът Д., доколкото бил техен пастир, навлезли в овощната
градина на ищеца К. и унищожили четири ябълкови дръвчета на стойност всяко по
42,72 лева, като пречупили стволовете им. По този начин козите намиращи се под
надзора на ответника причинили на ищеца вреди на обща стойност 170,88 лева.
Вредите са причинени в резултат на виновно поведение на ответника, който не е
изпълнил задължението си да контролира животните и така да предотврати
увреждането на имуществото на ищеца. Ето защо и съгласно правилото на чл. 45 ЗЗД ответникът дължи поправяне на вредите, чрез обезщетяването им.
От
доказателствата по делото не се установиха и доказаха другите твърдени от ищеца
вреди от счупени клони, унищожени листа и плодни пъпки и размера на тези вреди.
Не се установи други дървета да са унищожени в резултат на въздействието на
козите върху тях.
В
тежест на ищеца бе да докаже своите твърдения, но той не стори това.
Единственото
ангажирано, при това от ответника, доказателство за установяване състоянието на
градината след навлизането на козите в нея, бе показанията на свидетелката Д.,
която при това е и вещо лице – агроном. Тя посочва, че в градината не е имало
счупени клони, не е имало изгризани от козите стволове. Съборената листна маса
не е била в такова количество, че да увреди дърветата.
Както
свидетелката Д., така и вещото лице С. обаче посочват, че градината не е
гледана добре. Свидетелката посочва, че на 13.09.2012 г. градината е била не
просто буренясала, а чак захрастена. Вещото лице С. посочва, че на 17.05.2013 г. градината била силно заплевена /буренясала/, почвата не била
обработена, както в реда, така и в междуредието. В резултат на това почвата
била напукана, а растежът на дръвчетата слаб. Осен това вещото лице сочи, че 81
дръвчета са изсъхнали, тъй като били нагризани от полски мишки, което отново
говори за недобро гледане. Това поставя въпроса дали 16-те дръвчета, по които
вещото лице не е установило гризане от мишки не са изсъхнали поради недобро
гледане.
По
делото не се претендират вреди изразяващи се в повредени или унищожени плодове.
Ето
защо съдът намира иска да доказан и основателен до сумата 170,88 лева,
представляваща стойността на 4-те ябълкови дръвчета с пречупени стволове, като
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените
му имуществени вреди в размер на тази сума.
В
останала част до претендираните 1200 лева искът не бе доказан и поради това
следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид
уважаването на главния иск следва да се уважи акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законата лихва върху сумата 170,88 лева обезщетение за
претърпени имуществени вреди от момента на причиняването на вредите -
12.09.2012 г. до пълното изплащане на сумата.
Ищецът
е извършил разноски по делото за държавни такси – 50,00 лева, за възнаграждение
за вещо лице – 150,00 лева, за възнаграждение за адвокат – 50,00 лева, за
банкови преводи 6,00 лева.
Поради
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски съразмерно на уважната
част от иска, а именно: за държавни такси - 7,12 лева, за възнаграждение за
вещо лице - 21,36 лева, за възнаграждение за адвокат -7,12 лева, за банкови
преводи 0,85 лева.
Предвид
гореизложените мотиви, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.К.Д.
***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.К. ***, сумата 170,88 /сто и седемдесет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева,
представяваща обезщетение за причинени имуществени вреди от животни – кози, на
които е надзирател, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на
причиняването на вредите - 12.09.2012 г. до пълното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 170,88 лева, до
претендираните 1200,00 лева, като неонователен.
ОСЪЖДА Х.К.Д.
***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.К. ***, сторените по делото разноски, съразмерно на
уважената част от иска, а именно: за
държавни такси - 7,12 /седем лева и дванадесет стотинки/ лева, за
възнаграждение за вещо лице - 21,36 /двадесет и един лева и тридесет и шест
стотинки/ лева, за възнаграждение за адвокат -7,12 /седем лева и дванадесет
стотинки/ лева, за банкови преводи 0,85 /осемдесет и пет стотинки/ лева
Решението
подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: