Решение по гр. дело №14415/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1115/09.04.2020г.

гр. Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

            при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14415/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Производството по делото е с иск правна квалификация чл.415 вр. с чл. 422 ГПК.

            Ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД чрез юрк.Е.Р.иска да се признае за установено по отношение на Т.И.К., че последния дължи следните суми: 962,83 лева – главница по договор за паричен заем № *******. от 05.06.2017г. сключен с „Креди Йес” ООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца на 01.10.2018г. с договор за цесия, 149.40 лева – договорна лихва за периода от 04.08.2017г. до 05.02.2018г., 545.77 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 04.08.2017г.до 05.02.2018г., 208.75 лева – мораторна лихва за периода от 04.08.2017г. до 08.05.2019г. – до датата на подаването на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.05.2019г.до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер на сумата от 87.34 лева, за които суми е била издадена заповед № ******* по ч.гр.д. №7142/2019г. по описа на РС – Пловдив.

            Ищецът посочва, че вземането, което претендирада бъде установено произтича от договор за цесия от 01.10.2018г., с който се прехвърлят сумите дължими  по договор за паричен заем № *******. от 05.06.2017г. сключен с „Креди Йес” ООД. Главницата по този договор е падежирала на 05.02.2018г., начислена е уговорената договорна лихва, както и мораторната лихва, а съгласно чл.9, ал.1 от ОУ вр с чл. 6 от договора страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с издаването на запис на заповед и предоставянето на безусловна банкова гаранция, както и поръчителството на едно или две физически лица, които отговарят на посочените в договра условия. Задължението на ответника затова следвало да бъде изпълнено в 3-дневен срок, като според ищеца такова изпълнение не било осъществено в резултат на което и била начислена неустойка в размер на сумата от 624.88лева.

            Ангажират се доказателства. Претендират се разноски,

 

Ответник Т.И.К. е получил препис от исковата молба на 20.11.2019г. и не подава отговор в срока по чл. 131 ГПК. Ответникът е редовно уведомен и за първото по делото съдебно заседание с връчена призовка на 08.01.2020г., не изпраща представител, не заявява доказателствени искания, не прави искане за отлагане на делото, не взима становище по предявения иск.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

В първото по делото съдебно заседание, което е било проведено на 09.03.2020г. процесуалния представител на ищеца  - моли съда за постановяване на неприсъствено решение, тъй като според нея са налице предпоставките на закона затова.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 вр. с чл.239 ГПК за постановяването на неприсъствено решение, тъй като ответника не подава отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не заявява доказателствени искания, а предявения иск е вероятно основателен с оглед на посочените с исковата молба обстоятелства и представените доказателства, респ. на страните са указани последиците от неспазването на процесуалните срокове и неявяването им в съдебно заседание.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева за настоящата инстанция и за заповедното производство съобразно представения списък на л. 59 от делото.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ПОЛЗА НА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис №4 чрез юрк. Е.Р.следните суми: 962,83 лева – главница по договор за паричен заем № *******. от 05.06.2017г. сключен с „Креди Йес” ООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца на 01.10.2018г. с договор за цесия, 149.40 лева – договорна лихва за периода от 04.08.2017г. до 05.02.2018г., 545.77 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 04.08.2017г.до 05.02.2018г., 208.75 лева – мораторна лихва за периода от 04.08.2017г. до 08.05.2019г. – до датата на подаването на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.05.2019г.до окончателното изплащане на задължението;

ОСЪЖДА Т.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ПОЛЗА на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис №4 чрез юрк. Е.Р.сумата от 600 /шестотин/ лева, която представляват разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Решението може да се обжалва по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд – гр. Пловдив в едномесечен срок от съобщаването му на ответника.

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/В. АТАНАСОВ

Вярно с оригинала.

Р.М.