№ 553
гр. Велико Търново , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110102115 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и вр. чл. 233 ал.1 изр. 2 вр.
чл. 231 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е сключил с
ответниците договор за наем от ***г., по силата на който им отдал под наем обзаведено
жилище, находящо се в гр. В. Търново, ул. „***” № *** за срок от една година срещу
месечна наема цена в размер на 200 лв. дължима между 15-30 число на текущия месец.
Ищецът посочва, че е предал ползването на имота в деня на сключване на договора,
като намиращото се в него обзавеждане и вещи били в надлежен вид. Твърди, че
ответниците са поели договорно задължение да заплащат в срок потребената ел.
енергия и вода, както и други текущи разходи за ползването на жилището. Изтъква, че
същите са се задължили да го обезщетят и за причинените от тях вреди по време на
ползване на наетия обект. Ищецът твърди, че наемателите не са платили дължимата
наемна цена за периода 15.10.2019г. – 28.11.2019г. в размер на 286, 67 лв.,
консумираната от тях ел. енергия за времето от 23.07.2019г. до 22.10.2019г. в размер на
228, 24 лв., както и потребената вода за периода от 21.05.2019г. до 21.10.2019г. в
размер на 122, 72 лв., като уточнява, че последните две суми са заплатени от него.
Отделно от това ищецът сочи, че ответниците са увредили част от наетото имущество –
хладилник /силно замърсен и мухлясал/, готварска печка /липсва стъклен капак/, тераса
1
– кухня /замърсена мазилка с мазни петна по стените – 6 кв.м./, баня – тоалетна
/повредена кутия от гипскартон с размери – 2, 74/0, 6 м./, както и липсваща плафониера
на лампа в коридора. Ищецът изтъква, че за отстраняването на това увреждане е
заплатил сумата от 457, 90 лв. Твърди, че процесния договор за наем е прекратен на
28.11.2019г., когато ответницата му е предала 3 броя ключове. Уточнява, че
последната се задължила да изнесе в срок до 01.12.2019г. намиращите се в наетото
жилище техни вещи – легло, килим, възглавници, завивки, домашна посуда /подробно
описани в исковата молба/, но не сторила това и същите продължават да са в имота,
въпреки отправените от него неколкократни покани. В тази връзка ищецът смята, че
като не са опразнили и освободили имота от вещите си наемателите са продължили да
го ползват в периода 01.12.2019г. – 04.09.2020г., въпреки противопоставянето му, за
което му дължат обезщетение в размер на 1800 лв. По изложените съображения
ищецът отправя искане до съда да осъди всеки от ответниците да му заплати
половината от горепосочените суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на
исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба в едномесечния срик по
чл. 131 ГПК. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорват
предявените искове с възражения за заплащане на дължимия наем и за липсата на
повреди по наетия обект.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Не е спорно по делото, а и от представения договор за наем от ***г. е видно, че
ищецът е отдал под наем на ответниците недвижим имот – апартамент, находящ се в
гр. Велико Търново, ул. „***” № *** за срок от една година, считано от датата на
договора. Наетият обект е предаден на наемателите на ***г. в състоянието и с
обзавеждането описано в чл. 1 от договора /арг. чл. 1, чл. 3 и ал. 14 /. Срещу
предоставеното ползване ответниците са се задължили да заплащат месечна наемна
цена в размер на 200 лв. от 15-то до 30 – то число на месеца. При подписване на
договора същите са заплатили наема за м. април 2019г. и са дали депозит от 200 лв.,
който е следвало да им бъде върнат при прекратяването му, ако са платили
извършените от тях консумативни разходи и не са причинили вреди при ползването на
имота. В последният случай наемодателят може да прихване /приспадне/ от внесения
депозит размера на щетата /чл. 5 и чл. 12 от договора/. Според чл. 6 от договора
наемателите са се задължили да заплащат в срок разходите за ток и за вода, както и да
отстраняват дребните повреди за тяхна сметка /чл. 12/. При нарушаване на някоя от
клаузите по договора наемодателя може да го прекрати едностранно без предизвестие,
а от страна на наемателите същия може да бъде прекратен само с едномесечно
2
предизвестие /чл. 17/.
От два броя покани до наемателите и от приемно – предавателен протокол от
28.11.2019г. е видно, че на посочената дата наетия обект е върнат на наемодателя от
първия ответник с връчване на всички ключовете от него. В присъствието на свид. Г.
Т. е установено, че е увреден част от процесния имот и обзавеждането в него – липсва
стъклен капак на готварската печка, хладилника е мръсен и мухлясал, има счупена
ваза, липсва релсата за пердето, замърсена е мазилка по стените на тераса – кухня като
на площ от 6 кв.м. има мазни петна, в банята – тоалетна е повредена кутия от
гипскартон с размери – 2, 74м. на 0, 6 м. и липсва плафон на лампа в коридора. В
протокола са вписани показанията на водомера към 28.11.2019г. – 183 куб. м., както и
че към тази дата в имота остават вещи на наемателите – легло приста с ракла, юргани,
възглавници, килим, кофа и парцал. Страните са се споразумели наемателите да се
явяват в жилището на 01.12.2019г. в 14:00 часа за изнасяне на тези вещи.
От разписка от 18.02.2020г. на „Изи Пей” и приложенията към нея се установява,
че за периода 21.05.2019г. – 21.10.2019г. в имота е консумирана вода на обща стойност
122, 72 лв., за което са издадени 5 броя фактури, платени от ищеца. От представените
от него фискални бонове с издател „Енерго Про – Продажби” АД се установява, че
консумираната ел. енергия в наетия обект за периода 23.07.2019г. – 22.08.2019г. е на
стойност 68, 83 лв. с включена неустойка за просрочие от 0, 53 лв., за периода
23.08.2019г. – 22.09.2019г. е на стойност 77, 73 лв. с включена неустойка за просрочие
от 0, 51 лв. и за периода 23.09.2019г. – 22.10.2019г. е в размер на 81, 68 лв.
От представените оферти от 16.12.2019г., от 13.01.2020г. и от констативен
протокол от 17.12.2019г., както и фактурите и фискалните бонове към тях се
установява, че за отстраняване на щетите по мазилката на терасата и по гипскартона в
банята е заплатена сумата от 200 лв., за отремонтиране на готварската печка – сумата
от 153 лв., за основно почистване и дезинфекция на хладилника - сумата от 85 лв., а за
закупуване на липсваща плафониера за коридора – сумата от 19, 90 лв.
Ответната страна е представила квитанция към ПКО № 6/09.10.2019г. за
заплащане на сумата от 200 лв. на ищеца с основание наем.
От показанията на свид. Т. – позната на ищеца се установява, че е присъствала
при съставянето на приемно – предавателния протокол от 28.11.2019г., като
потвърждава, че описаните в него вреди по имота и обзавеждането са били налични.
Първият ответник подписал протокола, след като се запознал със съдържанието му и
признал дължимостта на сумите за електричество и вода. В имота останали вещи на
наемателите, които се задължили да ги изнесат до първо число на следващия месец.
Изрично им било подчертано, че следва да дойдат в имота и да се изнесат, за да може
3
ищецът да го ползва отново. Към датата на съставяне на протокола ответниците не са
живеели в имота.
От показанията на свид. С. – съсед на ищеца се установява, че на 01.12.2019г. по
обяд двамата отишли в процесния имот, за да чакат наемателите да се изнесат. Стояли
час – два в апартамента, но никой не дошъл. Ищецът звъннал на ответниците, които му
обяснили, че чакат транспорт. Свидетелят отново посетил имота през м. октомври
2020г. и състоянието му било същото.
От показанията на свидетелите *** – съпрузи и приятели на ответниците се
установява, че били помолени от тях да им помогнат с изнасянето на багажа от
процесния обект. Било през зимата на 2019г. и отишли в апартамента след 15:00 часа,
тъй като тогава свидетеля *** свършвал работа. Не изнесли нищо, тъй като в имота
нямало никой и ищецът не дошъл да отвори, въпреки разговорите с него по телефона.
От съвпадащите твърдения на страните се установява, че вещите на ответниците
са изнесени от имота на ищеца в хода на процеса.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Уважаването на иска по чл. 232 ал. 2 пр. 1 ЗЗД за заплащане на наемна цена за
периода 15.10.2019г. – 28.11.2019г. изисква ищецът да докаже пълно и главно
наличието на валидна облигационна връзка с ответниците по договор за наем,
предаване на наетата вещ на наемателя в състояние, което отговаря на ползването, за
което е наета и размера на вземането си. В тежест на ответниците е да докажат, че са
изпълнили задължението си за заплащане на уговорения наем през процесния период.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между страните
е съществувала валидна облигационна връзка по договор за наем от ***г. относно
временното и възмездно ползване на процесния обект. Не е спорно по делото, а и от
отразеното в договора за наем се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си на
наемодател и е предоставил на ответниците ползването на наетия обект, в състояние,
отговарящо на договореното предназначение /чл. 1, чл. 3 и ал. 14/. Изпълнението на
това задължение на ищеца е породило основното задължение на наемателите да
заплащат уговорената месечна наемна цена в размер на 200 лв.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че за процесния
период същите не са изпълнили това си задължение. Противно на възраженията им
ползването на наетата вещ е продължило до датата на фактическото й връщане на
наемодателя – 28.11.2019г., когато са му предадени ключовете от имота. Без значение
за дължимостта на наема е дали наемателите реално са ползвали и живели в обекта до
4
този момент, тъй като наемната цена се дължи до връщането на наетия обект по
смисъла на чл. 233 ал. 1 ЗЗД. До него момент наемодателят фактически е лишен от
благото да ползва имота и има вземане за наем срещу наемателите. В случая за исковия
период последните дължат един пълен месечен наем в размер на 200 лв. за времето от
15.10.2019г. до 15.11.2019г., както и част от наемната цена в размер на 86, 66 лв. за
времето от 15.11.2019г. до 28.11.2019г. или общо дължимата сума за наем е в размер на
286, 66 лв. Ответниците не доказват заплащане на тази сума. Представения от тях ПКО
от 09.10.2019г. не доказва пълно и главно, че платената на ищеца сума от 200 лв. е
отишла за погасяване на наема за м. октомври 2019г., както се твърди от тях. От една
страна, с оглед уговорките в договора и предвид началния и крайния му срок следва да
се приеме, че наемната вноска не се дължи за календарен месец, а за период от 15-то
число на предходния месец до 15 – то число на текущия месец. Извод, който следва и
от уговорката за падежа на задължението за плащане на наемната цена /от 15-то до 30-
то число на месеца/. От друга страна с представения документ не е изрично посочено
за кой месец се отнася платената наемна цена. Предвид на това следва да се приеме, че
плащането касае периода до 15.10.2019г., за което е налице съдебно и извънсъдебно
признание от ищеца направени с исковата му молба и с отправените до ответниците
покани от 25.11.2019г. По тези съображения на основание чл. 232 ал. 2 пред. 1 ЗЗД
ответниците дължат на ищеца сумата от 286, 66 лв. за наемна цена за периода
15.10.2019г. – 28.11.2019г., като с оглед липсата на противна уговорка всеки от тях
дължи половината от тази сума или по 143, 33 лв.
За уважаване на втората исковата претенция по чл. 232 ал. 2 пр. 2 ЗЗД за
заплащане на консумативните разходи в наетия обект в тежест на ищеца е да докаже
пълно и пряко изразходваните от ответната страна консумативи, свързани с
обикновеното ползване на вещта, в случая ел. енергия и питейна вода, както и тяхната
стойност. Задължението на ответниците за посрещане на тези разходи следва както от
закона, така и от процесния договор за наем /чл. 6 от него/. Като годни доказателства за
размера на разходите за ел. енергия и вода следва да се ползват издадените в тази
връзка документи от дружествата - доставчици. От представените от ищеца разписки и
фискални бонове се установява, че в процесния обект за периода 21.05.2019г. –
21.10.2019г. е изразходвана вода на обща стойност 122, 72 лв., а за периода
23.07.2019г. – 22.10.2019г. е консумирана ел. енергия на обща стойност 228, 24 лв.
Доколкото доказателства за заплащането на тези суми се намират в държане на ищеца
и се представят от него с исковата молба се налага извода, че горепосочените
задължения са покрити от него. По аргумент от чл. 74 ЗЗД с плащането на тези суми
ищецът е встъпил в правата на удовлетворените кредитори и ответниците дължат на
него възстановяването им. По същество същите не са оспорили дължимостта на тези
суми, нито представят доказателства по делото за погасяването им. Мотивиран от
изложеното съдът намира, че искът за заплащане на консумативни разходи следва да се
5
уважи в пълния си предявен размер от 350, 96 лв., както всеки от ответници следва да
заплати половината от тази сума или по 175, 48 лв.
За уважаване на третата исковата претенция по чл. 233 ал.1 изр. 2 ЗЗД ищецът
следва да докаже настъпването на твърдените от него вреди през време на ползването
на вещта от наемателя и техния размер. Последният може да се брани с възражения, че
щетите се дължат на причина, за която не отговаря. Следователно законодателят е
въвел една оборима презумпция, че вредите на наетата вещ са причинени виновно от
наемателя, а в негова тежест е да установи обстоятелства, изключващи отговорността
му – че вещта е повредена от случайно събитие или от трети лица, за чиито действия не
отговаря. По делото не е спорно, че наетата вещ е приета в добро състояние,
съответстващо на описаното в чл. 1 от договора. Обстоятелство, което е признато от
ответниците с подписването му, с оглед съдържащото се изявление в тази насока в
посочената клауза. От приемо – предавателния протокол и от показанията на свид. Т.
категорично се установяват нанесените по наетия обект и обзавеждането в него вреди.
Последните подробно са описани в протокола от 28.11.2019г. и доколкото той
удостоверява неизгодни за подписалия го наемател обстоятелства, същият се ползва с
нужната за пълното доказване удостоверителна сила. Извънсъдебното признаване на
факта на увреждане на имота направено от единия ответник, доколкото се подкрепя от
показанията на свид. Т., установява настъпването на вредите и по отношение на другия
наемател, който не е присъствал при връщането на имота /арг. чл. 217 ГПК/.
Ответниците са обикновени другари в материалното правоотношение и факта на
повреждане на вещите следва да бъде установен еднакво за тях. Съдът дава вяра на
показанията на свид. Т., тъй като са безпристрастно и достоверно дадени и почиват на
непосредствените й възприятия. Установяването на тези вреди към момента на
връщане на наетия имот, при предаването му на наемателите в добро състояние, сочи,
че те са причинени от тях през време на действието на процесното наемно
правоотношение. Последните не са оборили въведената в закона презумпция /чл. 233
ал. 1 изр. 2 ЗЗД/ и не са доказали по никакъв начин, че вредите се дължат на причина,
за която не отговарят. Доколкото в случая се касае за дребни повреди по см. на чл. 231
ал. 1 ЗЗД ответниците са били длъжни да ги отстранят за тяхна сметка и като не са
сторили това до връщане на вещта дължат обезщетение за причинените вреди по чл.
233 ал. 1 изр. 2 ЗЗД. От представените от ищеца писмени доказателства, които не са
оспорени изрично от ответниците, категорично се установява, че за отстраняването на
процесните щети същият е заплатил общо сумата от 457, 90 лв. В съответствие с чл.
162 ГПК съдът приема, че това е размера на дължимото от наемателите обезщетение за
репариране на причинените от тях вреди по наетия обект и обзавеждането в него.
Следователно предявения иск с правно основание чл. 233 ал. 1 изр. 2 вр. чл. 231 ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, като всеки от наемателите бъде осъден да заплати с
6
оглед искането на ищеца половината от тази сума или по 228, 95 лв.
За уважаване на последната исковата претенция по чл. 236 ал. 2 ЗЗД по делото
следва да се установи прекратяване на процесното наемно правоотношение и
продължаващо ползване на имота от наемателите, въпреки противопоставянето на
наемодателя. В случая наемния договор от ***г. следва да се счита за прекратен на
28.11.2019г. на основание чл. 17 от него. На тази дата е налице едностранното му
прекратяване от наемодателя без предизвестие, доколкото към него момент
наемателите не са били изпълнили задълженията си за плащане на наемна цена и
консумативни разноски за исковия период и са върнати ключовете от наетия обект.
За да обоснове продължилото след прекратяване на наемното правоотношение
ползване на имота, ищецът е пояснил, че ответниците са оставили свои вещи в него и
не са ги изнесли, въпреки изричната уговорка между страните в тази насока.
Константна е съдебната практика, обобщена в Решение № 214/23.01.2017г. по т.д. №
1642/2015г. на II т.о., ВКС, че наемателят дължи обезщетение по чл. 236 ал. 2 ЗЗД, ако
след прекратяване на наемното правоотношение, не е освободил държането на наетия
обект, дори да не ползва същия. Връщането /освобождаването/ на наетата вещ по см.
на чл. 233 ал. 1 ЗЗД предполага наемателят да е осигурил на наемодателя достъп до нея
във вида, в който е била към момента на сключване на наемния договор – напълно
опразнена от негови вещи и друго имущество и да е предал ключа на наемодателя. Ако
след прекратяване на договорната връзка наемателя продължи да съхранява свои вещи
в наетия обект, въпреки осигурения достъп на наемодателя до него с връщане на
ключа, е налице продължаване на ползването по см. чл. 236 ал. 2 ЗЗД /Решение №
73/08.04.2016г. по гр.д. № 5376/2015г. на IV г.о., ВКС/.
В случая наличието на вещи на наемателите в процесния обект към датата на
прекратяване на наемното правоотношение безспорно е установено от приемо –
предавателния протокол от 28.11.2019г. Безспорно е установено постигната между
страните уговорка те да се изнесат от наемателите на 01.12.2019г., както и
неизпълнението й от тяхна страна. В тази насока са както показанията на свид. С., така
и факта, че процесните вещи са изнесени в хода на процеса. От показанията на този
свидетел се установява, че ищецът е бил в наетия обект в уговорения ден и час и че е
останал там около час – два, което сочи, че е осигурил необходимото съдействие на
наемателите да освободят наетата вещ. Не е налице негова забава по см. на чл. 95 ЗЗД,
която да освободи от отговорност длъжниците, тъй като последните не са предложили
изпълнение на задължението си в уговорения момент. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на свидетелите на ответниците, че на 01.12.2019г. са отишли в
имота, за да изнесат вещите си и ищецът не е бил в него. От една страна същите не
установяват това да е станало на посочената дата, а от друга сочат доста по – късен час
7
от уговорения. А и с оглед обема на личните вещи на ответниците звучи недостоверно
тяхното изнасяне от имота, без осигурен транспорт. Следователно след 01.12.2019г.
изоставяйки процесните вещи в наетия обект, наемателите са продължили ползването
му, въпреки противопоставянето на наемодателя, което следва от постигната уговорка
между тях за изнасянето им. До края на исковия период – 04.09.2020г. ответниците не
са доказали да са предприели действия по освобождаване на имота, нито липсата на
оказано съдействие от наемодателя за това. Следователно за времето от 01.12.2019г. до
04.09.2020г. ответниците са ползвали наетото жилище без основание, поради което
дължат обезщетение за вреди по чл. 236 ал. 2 ЗЗД. Съгласно трайната съдебна
практика, размера на обезщетението, което се дължи от бившия наемател за
продължилото ползване на вещта, не може да бъде по – нисък от уговорения наем и е
съизмерим със средната пазарна цена, ако ищецът докаже, че в периода когато е лишен
от ползване, тази цена е надвишавала уговорения наем. Понастоящем ищецът
претендира заплащане на обезщетение, равно на месечния наем за исковия период,
като с оглед на неговата продължителност от 9 месеца, дължимия размер на
обезщетението при месечен наем от 200 лв., възлиза на 1800 лв. Искът по чл. 236 ал. 2
ЗЗД е предявен до този размер и следва да се уважи изцяло, като с оглед изричната
воля на ищеца всеки от ответниците следва да бъде осъден да му заплати сумата от по
900 лв.
Ответниците не твърдят и не доказват изпълнение на това си задължение.
Направеното от тях възражение за прихващане със сумата от 400 лв. – внесен депозит е
преклудирано, защото не е релевирано в срока за отговор, а се прави едва в писмената
защита. Поради това съдът не дължи произнасяне по него в настоящия процес, но няма
пречка връщането му да се претендира в отделно производство.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски се
явява основателна. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 222
лв. и на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., поради което ответниците
следва да бъде осъдени да му заплатят общо сумата от 622 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. И. А., ЕГН: ********** и М. Р. И., ЕГН: **********, двамата с
адрес гр. В. Търново, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. В.
Търново, ул***, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл.
233 ал.1 изр. 2 вр. чл. 231 ал. 1 ЗЗД и чл. 236 ал. 2 ЗЗД ОТ СУМАТА 286, 66 лв. /двеста
осемдесет и шест лева и 66 стотинки/ - неплатен наем за периода 15.10.2019г. –
8
28.11.2019г. по договор за наем от ***г. за имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул.
„***” № ***, по 143, 33 лв. всеки от тях, ОТ СУМАТА 350, 96 лв. /триста и петдесет
лева и 96 стотинки/ - общ размер на консумативни разходи за ел. енергия и вода, по
175, 48 лв. всеки от тях, ОТ СУМАТА 457, 90 лв. /четиристотин петдесет и седем лева
и 90 стотинки/ - общ размер на стойността на нанесените имуществени вреди по наетия
обект, по 228, 95 лв. всеки от тях и ОТ СУМАТА 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ -
обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул.
„***” № ***, за периода от 01.12.2019г. до 04.09.2020г., след прекратяване на договора
за наем от ***г., по 900 лв. всеки от тях, ведно със законната лихва върху
горепосочените суми от датата на исковата молба – 04.09.2020г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА Р. И. А., ЕГН: ********** и М. Р. И., ЕГН: **********, двамата с
адрес гр. В. Търново, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. В.
Търново, ул***, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК СУМАТА от 622 лв. /шестстотин
двадесет и два лева/ - разноски за платена държавна такса и възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9