Присъда по дело №1923/2022 на Районен съд - Русе

МОТИВИ по НОХД № 1923/2022г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.

Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и предала на съд
подсъдимата В. Б. Й. – родена на ***** г. в град Русе, община. Русе, област
Русе, български гражданин, българка, с постоянен адрес *****, неомъжена,
работи, с висше образование, ЕГН: **********, неосъждана, за престъпление
по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно за това, че на 27.07.2021г. в град Русе,
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес А 180
ЦДИ“, с рег. № Р **** КМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда - 2,93 на хиляда, установена по надлежния ред - по реда на Наредба №
1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и MП за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК, в
хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
В хода и по реда на съдебните прения, представителят на държавното
обвинение поддържа повдигнатото на подсъдимата обвинение, при същата
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените
в обвинителния акт. Релевират се доводи, касаещи доказаност на
обвинителната теза, както от обективна, така и от субективна страна. При
индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимата, се сочат като смекчаващи отговорността обстоятелства,
признанието на вината и чистото съдебно минало на подсъдимата, а като
отегчаващи високата концентрация на алкохол и опитите на подсъдимата на
осуети извършването на проверката. С оглед изложеното се предлага на
подсъдимата да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“,
ориентирано към средата, което да бъде намалено с една трета и на основание
чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено неговото изпълнение за срок от три години.
По отношение на останалите кумулативно предвидени наказания се предлага,
наказанието „Глоба“ също да бъде ориентирано към средата, а наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ да бъде за срок от две години и
четири месеца.
Защитникът на подсъдимата, заема становище, че с оглед реда, по който
е преминало производството, описаните в обвинителния акт фактически
обстоятелства не се оспорват. При определяне размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимата се моли да бъдат обсъдени всички
обстоятелства, които са предвидени в Глава пета на общата част на НК, като
бъдат съобразени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства. Заема се становище, че към момента на
проверката не е било налице пречене от страна на подсъдимата, тъй като
престъплението вече е било извършено и няма как това да бъде отегчаващо
1

отговорността обстоятелство. Релевират се доводи, че са налице множество
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, а именно
здравословното й състояние, наличието на психични проблеми, в резултат на
стреса, в който е изпаднала, обстоятелството, че подсъдимата полага
общественополезен труд, положителните й характеристични данни, а така
също и наличието само на едно наложено на същата наказание по
административен ред, за извършено от нея нарушение на правилата за
движението по пътищата. С оглед се застъпва тезата, че по отношение на
подсъдимата е приложима разпоредбата на чл. 55 НК и наказанието
„Лишаване от свобода“ на същата, следва да бъде определено под най-ниския
предел. По отношение на наказанието „Глоба“ също се посочва, че е налице
възможност, същото да не бъде наложено, а по отношение на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ се заема становище, че
претендирания от представителя на държавното обвинение размер е
необосновано завишен и не почива на събрания доказателствен материал,
като не е съобразен със смекчаващите и отегчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства, като същото следва да бъде в порядъка около
година или максимум това, което е изтърпяла до момента.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимата поддържа
казаното от нейния защитник.
Упражнявайки правото си на последна дума, изразява съжаление за
постъпката си и че е разбрала грешката си, и не смята да повтаря това
нарушение.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и писмените доказателствени средства, поотделно и в
тяхната взаимна връзка и зависимост и обсъди инвокираните от страните
фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата В. Б. Й. е родена на ***** г. в град Русе, община. Русе,
област Русе, български гражданин, българка, с постоянен адрес *****,
неомъжена, работи, с висше образование, ЕГН: **********, неосъждана.
Същата е правоспособен водач от 2006г., и като такъв има едно
наложено наказание за извършено от нея нарушение на правилата за
движението по пътищата.
През нощта на 26/27.07.2021г. подсъдимата В. Й., употребила алкохол,
като въпреки това, в ранните часове на 27.07.2021г. същата привела в
движение лек автомобил „Мерцедес А 180 ЦДИ“, с рег. № Р **** КМ и
започнала да го управлява по улиците на град Русе. При движението си ул.
„Янтра“, подсъдимата извършила нарушение на правилата за движението по
пътищата, поради и което била спряна за проверка от полицейски екип от
Второ РУ при ОДМВР – Русе, в състав свидетелите Н. Г. и С. В..
2

В хода на извършената документна проверка на подсъдимата,
полицейските служители установили, че подсъдимата лъха на алкохол и
поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе,
за извършването на проверка с техническо средство. Първоначално
подсъдимата отказала да представи документите си, с оглед установяване на
нейната самоличност. Пристигналият на място екип, в който бил свидетелят
М. И., направил опит да извърши проверка на подсъдимата с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7510, но същата не изпълнила дадените й
указания във връзка с количеството въздух, който следва да издиша, като
същевременно се държала арогантно към полицейските служители. На
подсъдимата бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване
в 03,10 часа, след което била съпроводена до УМБАЛ „Канев“ град Русе,
където в 03,40 часа, дежурен лекар - свидетелят Д. А., пристъпил към
попълване на протокола за медицинско изследване и вземане на кръвна проба
за изследване, като разяснил на подсъдимата правото й да откаже да даде
кръвна проба. Подсъдимата заявила, че желае да даде кръв за изследване за
употреба на алкохол. След вземането на пробата, свидетелят А. продължил с
попълването на протокола, като между него и подсъдимата възникнал спор
във връзка с твърдените от последната заболявания, при което същата отказал
да подпише протокола, а саморъчно изписала фразите „Съгласна съм да се“,
„Искам да с“, след което ги задраскала и написала „не съм съгласна
27.07.2021г. Отказвам Й.“ и се подписала.
След това на подсъдимата Й. бил съставен втори акт за установяване на
административно нарушение, в който тя като обяснение вписала, че е
консумирала бира.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
химическа експертиза, заключението на която съдът кредитира като
компетентно и обосновано, в която вещото лице е дало заключение, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата е била 2,93 на хиляда.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на така установената фактическа обстановка, изведена след
оценка на приобщените по делото доказателствени източници, намиращи се в
корелативно единство, както по между си, така и с направеното от
подсъдимата признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът намира, че от правна страна следва да бъде изведен
единственият възможен извод, а именно, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1
НК, за което е предадена на съд.
От обективна страна подсъдимата В. Б. Й., на 27.07.2021г. в град Русе е
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес А 180
ЦДИ“, с рег. № Р **** КМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда - 2,93 на хиляда, установена по надлежния ред - по реда на Наредба №
1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и MП за реда за установяване концентрацията на
3

алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи
сигурността при осъществяване на транспортната дейност, като правно
регламентирана дейност източник на повишена опасност.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимата, чрез действие –
управление на МПС, изразяващо се в система от телодвижения насочени към
привеждането в движение и управлението на моторно превозно средство.
Престъплението е формално, на просто извършване. За довършеността
му е необходимо подсъдимата да управлява моторно превозно средство, с
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, като в конкретния случай от
доказателствата по делото безспорно се установява, че същата на 27.07.2021г.
е привела в движение и е управлявал МПС - лек автомобил „Мерцедес А 180
ЦДИ“, с рег. № Р **** КМ, с концентрацията на алкохол в кръвта – 2,93 на
хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата е установена по
надлежния ред, разписан в Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, посредством кръвна проба и извършена
химическа експертиза.
Субект на престъплението е наказателно отговорно лице, което е
пълнолетно и към момента на деянието е могло да разбира свойството и
значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си въз основа
на осъзнатото им свойство и значение.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма
на вината пряк умисъл. В съзнанието на същата са намерили отражение
представи досежно всички елементи, включени в престъпния състав, а
именно, че е привела в движение и е управлявала моторно превозно средство,
след като е употребила алкохол. В съзнанието на подсъдимата са намерели
отражение представи досежно общественоопасния характер на извършеното
от нея деяние, а именно, че същото е запратено от закона и наказуемо,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от същото и
пряко е целяла тяхното настъпване.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимата В. Б. Й. за виновна в
извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК.
При индивидуализиране наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена опасност, която
разкрива на конкретното деяние, съотнесена към обществената опасност на
деянията от този вид, която степен на обществена опасност с оглед
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата – 2,93 на хиляда, следва
да бъде преценена като изключително висока, тъй като тази концентрация е
над два пъти съставомерната такава и тази степен на алкохолно опиване, се е
отразила изключително негативно на възможностите на подсъдимата да
управлява моторното превозно средство с максимална концентрация, което от
своя страна е създало изключително висок риск от настъпване на
4

пътнотранспортно произшествие.
Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на дееца, която
степен на обществена опасност намира за ниска, предвид чистото съдено
минало на подсъдимата.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност на деянието и
дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на
деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Предвид липсата по делото на данни, въз основа на които да бъде
обоснован извод, касаещ обективна необходимост от страна на подсъдимата
да приведе в движение и да управлява МПС, то подбудите за извършване на
деянието са явна демострация към неспазване и незачитане на правилата за
движението по пътищата
Като отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, извън
по-високата степен на обществена опасност на деянието, съдът отчете
извършеното от подсъдимата нарушение на правилата за движението по
пътищата – навлизане след пътен знак „В 1“ и опитите на същата да осуети
извършването на проверката и установяване на нейната самоличност.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направеното
признание, критичното отношение на подсъдимата към извършеното от нея
деяние, чистото й съдебно минало и добрите характеристични данни,
полагания от подсъдимата обществено полезен труд и наличието само на едно
наказание, за извършено от нея нарушение на правилата за движението по
пътищата, за което същата е санкционирана по административен ред.
Констатираните и отчетени смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства са типичните такива и не представляват многобройни или
изключителни такива по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК, поради и което не са в
състояние да обосноват извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание
за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко, за да намери
приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.
При отчитане на всички обстоятелства, имащи значение при
индивидуализацията на наказанието, съдът намира,че наказанието, което
следва да бъде определено на подсъдимата, следва да бъде
индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК, в размер на средния
предвиден в разпоредба на чл. 343б, ал. 1 НК размер на наказанието
„Лишаване от свобода“, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две
години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2, беше намалено
с една трета и на подсъдимата беше определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и четири месеца, чието изпълнение беше
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На подсъдимата
беше наложено и кумулативното наказание „Глоба“ в размер на 750 лева, с
5

оглед доказателствата за имотното й състояние, изводими от представената от
същата декларация семейно и материално положение и имотно състояние,
видно от която същата реализира месечен доход в размер на 1500 лева,
поради и което наказание „Глоба“ в размер на половината от получавания й
доход, съотнесено с обстоятелствата, имащи значение при
индивидуализацията на наказанието се явява съответно на извършеното и на
имотното състояние на дееца. По отношение на другото кумулативно
предвидено наказание, а именно „Лишаване от право да управлява МПС“,
съдът определи същото за срок от две години, с оглед тежестта на
извършеното деяние и останалите обстоятелства, изложени по-горе, касаещи
индивидуализацията на наказанието, като на основание чл. 59, ал. 4 НК беше
приспаднато времето, през което същата и била лишена по административен
ред от упражняването на това свое право, считано от 27.07.2021г.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства, релевантни за
индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното постигане на
целите на наказанието, именно така определените на подсъдимата наказания,
се явяват в най-пълна степен съответни на извършеното от нея, предвид
конкретната обществена опасност на деянието и при отчитане на всички
останали обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието и като такива същите се явяват справедливи и в най-пълна степен
биха постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на
личната така и по отношение на генералната превантивна функция на
наказанието.
Макар и целта на личната превантивна функция да може да бъде
постигната с по-леко наказание, предвид липсата на предходно упражнявано
наказателноправно въздействие върху подсъдимата, целта на генералната
превантивна функция на наказанието в конкретния случай не би могла да
бъде постигната, чрез прилагане по отношение на подсъдимата на
необосновано снизхождение, тъй като освен, че същото не намира опора в
доказателствата по делото, досежно обстоятелствата имащи отношение към
индивидуализацията на наказанието, но и едно такова наказание не би
изиграло своя превантивен и възпиращ ефект по отношение на останалите
членове на обществото.
Налице е равноценност между личната и генералната превантивна
функция на наказанието и нито едната от двете не следва да има приоритет
при индивидуализация на наказанието, а в случая с оглед зачестилите случаи
на управление на МПС от водачи, които са употребили алкохол и са
причинили ПТП, част от които с летален изход, според настоящия съдебен
състав се налага да не бъде проявявано необосновано снизхождение по
отношение на лица, извършили престъпления свързани с управление на МПС
след употреба на алкохол и именно, чрез генералната превантивна функция на
наказанието биха се намалили именно настъпилите ПТП след употреба на
алкохол с фатален изход.
Именно поради обществената нетърпимост към такъв тип деяния и
6

обществените очаквания към всички държавни институции, за вземане на
мерки, които да преустановят този наболял за обществото проблем, касаещ
управление на МПС от водачи употребили алкохол, съдът следва да отговори
на обществените очаквания и да не проявява необосновано снизхождение към
извършителите на такъв тип престъпления, като дава приоритет на личната
превантивна функция на наказанието пред генералната такава. Не следва
тежки наказания да се налагат само и единствено на лица, които са
причинили ПТП, след употребата на алкохол с летален изход, а ролята на
съда е именно превантивно, чрез своята правораздавателна дейност, чрез
генералната превантивна функция на наказанието, да въздейства
предупредително и възпиращо върху останалите членове на общественото,
като по този начин се намалят случаите на управление на МПС от водачи,
употребили алкохол и респективно настъпването на произшествия с фатален
край, от такива водачи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на
подсъдимата бях възложени направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 62,40 лева, които същата следва да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОДМВР – Русе, както и държавна такса в размер на
пет лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	130
Дата:	14 ноември 2022 г.
Съдия:	Ивайло Асенов Йорданов

Дело:	20224520201923
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 октомври 2022 г.

Присъда по дело №1923/2022 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите