РЕШЕНИЕ
№ 145
гр.
Русе.18.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен
съд___________наказателна___________колегия
в публичното_____заседание________на______четиринадесети_____ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Петър Балков
Членове:1. Росица
Радославова
2. Александър Иванов
при секретаря________Недялка Неделчева______________и
в присъствието на
прокурора__________Николай Николов________като разгледа
докладваното от
председателя_________Петър Балков________________ВАНД № 663
по описа
за 2019 год.: и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С решение № 630/11.09.2019 год., постановено по АНД № 1129/2019
год., РРС-ІХ-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ обв. Н.К.К. ***, за ВИНОВЕН в
това, че на 20.04.2018 год. в гр. Русе, по непредпазливост причинил на В. И. Р. от гр. Русе средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок повече
от тридесет дни, в резултат на причиняване на следните увреждания: петрохантерно счупване на дясна бедрена кост, наложило
метална остеосинтеза и илеофеморална
флеботромбоза в дясно ,поради което
и на основание чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК, и чл. 78а, ал. 1 от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е
НАЛОЖИЛ административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., платими по
бюджета на съдебната власт.
ОСЪДИЛ е обв. Н.К.К., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на
ОДМВР – Русе сумата от 391.72 лева, която сума следва да бъде заплатена в полза
на държавния бюджет по сметка на ОДМВР – Русе, както и сумата в размер на 5
лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, представляваща
разноски по досъдебното производство.
Жалбоподателят Н.К.К. ***, чрез договорно упълномощения си защитник адв. Б.Д.
от РАК, недоволен от него го обжалва в законния срок и развивайки оплаквания за
неговата необоснованост, моли да бъде отменено и вместо това да постанови друго
решение, с което да го оправдае по първоначално предявеното му обвинение.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Русе счита, че жалбата е неоснователна, а решението за правилно
и законосъобразно, поради което настоява същото да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция, след като взе предвид
доказателствата по делото, наведените във въззивната жалба доводи и становищата
на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира,
че
ЖАЛБАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал,
който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка. Същият е взел под внимание всички относими
по делото доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и
категоричен начин, фактически положения, обосновано е достигнал до своите
изводи относно авторството, съставомерността и правната
квалификация на извършеното от подс. К. престъпление по смисъла на чл. 133, пр.
2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК.
Въззивната инстанция счита, че в хода на делото не са
допуснати инвокираните в жалбата и в съдебно
заседание от адв. Д. съществени процесуални нарушения
на принципните разпоредби, предвидени в чл. 13, чл. 14 от НПК във връзка с
правилата по чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да
са довели до неправилен анализ на събраните по делото доказателства и начина на
постановяване на съдебния акт. Съобразил е всички относими
факти и обстоятелства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и
категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи
относно фактологията, доказателствата и правната
страна на делото, свързани с авторството, съставомерността
и квалификацията на извършеното от подс. К., престъпление по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК. По съществото си наведените в
жалбата доводи за необоснованост на постановеното решение не се споделят от
настоящата инстанция. След като подложи на задълбочена преценка събраните и
проверени от районния съд доказателства, намира, че възприетите фактически
констатации изцяло съответстват на събраните доказателства, а също така и на
изведените обосновани правни изводи.
Обвиняемият Н.К.К., роден на ***
год., в *****български гражданин, българин, живущ ***, *****, женен, с висше
образование, работи като *****, ЕГН:**********, неосъждан
Безспорно е установено, че на 20.04.2018 г., около 13.30
ч., пострадалият В. И. Р. вървял по ул. „Александровска“
в посока към бул. „Цар Освободител“. По същото време обвиняемият Н.К.К. управлявал собствения си велосипед марка „Sprint“, по ул. „Алекснадровска“
в посока кафе-бар „Фреш“, находящ
се на кръстовището на ул. „Александровска“ с „бул.
„Цар Освободител“, където имал среща със съпругата си – св. Н. Г. К. и свой
приятел – св. К. С. Г.. В тази част на ул. Алексадровска
била обозначена с пътни знаци „В 9“ – „Забранено е влизането на велосипеди“ и
„В-2“ „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“. Докато
преминавал на около 1,5 метра вдясно от витрината на клона на ОББ, разположен в
близост до кръстовището с бул. „Цар Освободител“, непосредствено след закуските
„Тирол“, пострадалия В. Р. бил застигнат от обв.
К., който в този момент управлявал велосипеда си, при което последният блъснал
пострадалия в дясната страна на гърба в областта на кръста.
Вследствие на удара Р. паднал на земята, на дясната си страна и
изпитал силна болка в таза и десния крак, и не могъл да се изправи. Обвиняемият
Н.К. веднага спрял до пострадалия, за да разбере неговото състояние и след като
разбрал, че последният изпитва болки и не може да се изправи подал сигнал на
ЕЕН 112, като съобщил на оператора за нуждаещ се от линейка пострадал мъж,
който е блъснат от велосипедист. На място пристигнал екип на Сектор ПП при ОД
МВР-Русе. При извършената проверка за употреба на алкохол не е установено
наличие на такъв в кръвта на обв. К. и пострадалия Р.
. След пристигане на медицински екип, пострадалия Р. бил транспортиран в УМБАЛ „Канев“ АД Русе за
оказване на медицинска помощ и лечение.
Видно от заключението на назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитирал
като компетентно и обосновано, на инкриминираната дата В. И. Р. е получил следните увреждания: петрохантерно счупване на дясна бедрена кост, наложило
метална остеосинтеза, кръвонасядания
на дясно бедро, илеофеморална флеботромбоза
в дясно. Вещото лице е дало заключение, че установената илеофеморална
флеботромбоза в дясно добре отговаря да е в
причинно-следствена връзка с установеното счупване на дясна бедрена кост. По
отношение на характера и степента на установените увреждания е посочено, че
наранявания са причинили на пострадалия трайно затрудняване на движенията на
десен долен крайник за срок повече от тридесет дни, съставляващо средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал. 2 от НК.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, чието заключение първоинстанционният съд е кредитирал като компетентно и обосновано,
по която вещото лице е дало заключение, че описаните травматични увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети и отговарят да бъдат получени
при падане от собствен ръст при инцидента на 20.04.2018 г. по начин описан в
свидетелските показания. Падането от собствен ръст, което може да доведе до
установените травматични увреждания при пострадалия е било възможно да настъпи
както със, така и без външно въздействие върху пострадалия. Вещото лице е
посочило, че не се установени обективни следи, които добре да отговарят да са
получени при съприкосновение с процесния велосипед,
но не може с категоричност да се изключи установеното кръвонасядане
по външно-задната повърхност на дясното
бедро, да е получено от съприкосновение с предната гума на велосипеда, макар и
по-вероятно да е получено във връзка със самото счупване на бедрената кост или
от падането на терена. Вещото лице дава заключение, че е възможно да е налице
съприкосновение между велосипед, управляван от велосипедист и пешеходец, което
да доведе до падане на пешеходеца и без да останат видими следи от травматични
увреждания по пешеходеца от съприкосновението със системата
велосипед-велосипедист.
В хода на досъдебното производство са изискани записи от
подадения сигнал на ЕЕН 112, като същите са предоставени на оптичен носител и е
назначена техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, която е фиксирала тяхното съдържание. Видно от
същата, сигнала е подаден в 13.38 ч. на 20.04.2018 г. от лицето Н.К. чрез
комуникиращо устройство с номер **********, ползвано от него, като съобщава за
пострадал мъж, блъснат от велосипедист.
Районният съд правилно е възприел изложената фактическа
обстановка и неговите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото
гласни доказателства, а именно от
приобщените посредством
обясненията на обв. Н. К. К. и показанията на
свидетелите В. И. Р. , Г. Е. В., Н. Г. К., К.
С. Г., В. С. П., С. С. Ц. и В. Д. Д.
така също и от писмените доказателства и писмените доказателствени
средства приобщени в хода на производството по делото и, протоколи за
процесуално следствените действия.
Решаващият съд е направил обстоен анализ на всички гласни
доказателства вкл. и на обясненията на подс. К., в резултат на който обосновано
е достигнал до извода, че в действителност на посочената дата и място е
допуснал инкриминираното престъпление. Безспорно от показанията на сочените
свидетели е установено авторството на деянието.
Правилно съдът е кредитирал тези гласни доказателства, от които се установява
действителната фактическа обстановка и същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
писмени доказателства в това число и тези от експертен порядък.
Правилно съдът е приел, че по делото са събрани две групи
противоречиви помежду си гласни доказателства и в изпълнение на задълженията
си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, да изложи съображения
защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и след внимателен анализ, и
оценка на доказателствената съвкупност по делото.
Преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза, досежно фактите включени в предмета на доказване в настоящото
производство се съдържат в показанията на свидетелите В. И. Р. ,
К. С. Г. частично, досежно управлението на велосипеда
от страна на обвиняемия, В. С. П. и В. Д.
Д., а косвени доказателства в подкрепа на изнесеното от тази група свидетели се
съдържат в показанията на свидетелите С. С. Ц. и Г. Е. В., както и заключенията
на назначените и изготвени техническа експертиза, съдебномедицинската
експертиза и допълнителната такава.
На тези гласни доказателства противостоят обясненията на
обвиняемия Н.К.К. и показанията на свидетелите Н. Г. К.
и К. С. Г. в частта им, че обвиняемият е бил неподвижен и не е имало
съприкосновение с пострадалия.
За да прецени достоверността на събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, съдът е оценил изнесеното от всеки
един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална възможност, всеки един от
свидетелите да възприеме фактите, за които свидетелстват, възможната тяхна
заинтересованост, вътрешната логическа убедителност и обективна интерпретация
на очертаните от свидетелите факти, а така също и съществуващата корелация
между изнесеното от всеки един от свидетелите, съпоставено с останалите
ангажирани от по делото доказателствени източници,
формиращи цялостната доказателствена съвкупност по
делото.
Правилно съдът е кредитирал изцяло показанията на
свидетелите В. С. П., В. Д. Д. и С. С. Ц.
като депозирани от лица, очевидци на събитията, които лица пряко и
непосредствено са възприели фактите от обективната действителност, включени в
предмета на доказване, за които свидетелстват. Показанията на тези свидетели са
вътрешно единни, в хронологична последователност, лишени от нестабилност на
изложеното и без в същите да се съдържат каквито и да е противоречия по
отношение на възприетите от всеки един от свидетелите факти. Налице е и
единство в показанията на тези свидетели, при съпоставяне на изнесеното от
всеки един от тях, с показанията депозирани от другите свидетели от тази група.
Съдът правилно е приел за неоснователни и бланкетни релевираните от защитата доводи, че свидетелите са детайлни
само в една част и не си спомнят, друга част от осъществилите се събития.
От своето местоположение, всеки един от тези свидетели е
имал обективна възможност да възприеме фактите, за които свидетелства. Косвени
доказателства, досежно обективността в показанията на
тези трима свидетели, във връзка с възприетите от тях факти се съдържат и в
заключението на назначената и изготвена техническа експертиза, видно от което
непосредствено след деянието обвиняемият е пресъздал именно възприетите от тези
свидетели факти в проведения от него разговор с оператора на ЕЕН 112 – „Ами
блъсна го велосипедист“, а така също и от заключението на назначената и
изготвена съдебномедицинска експертиза и допълнителната такава, в която вещото
лице посочва, че е възможно да е налице съприкосновение между велосипед
управляван от велосипедист и пешеходец, което да доведе до падане на пешеходеца
и без да останат видими следи от травматични увреждания по пешеходеца от
съприкосновението със системата велосипед – велосипедист.
Всеки един от тези свидетели добросъвестно изнася пред
съда, само и единствено неговите непосредствени възприятия, без да има за цел,
дадените показания да бъдат изцяло в подкрепа на обвинителната теза, което от
своя страна е и критерий за тяхната непредубеденост и обективност. В подкрепа
на този си извод, съдът съобрази и показанията на св. С. С. Ц., който също е
приятел на сина на пострадалия, който свидетел в своите показания изнася, че не
е видял самият удар, тъй като си е играл с телефона си. Това според настоящия
съдебен състав е доказателство за добросъвестността в показанията на този
свидетел и индиция, че и показанията на свидетелите В.
С. П., В. Д. Д. , които също са приятели
на сина на пострадалия изнасят пред съда само и единствено възприетите от всеки
един от тях факти, а не депозират показанията си единствено и само в подкрепа
на обвинителната теза. Ако това беше така, както твърди защитата, то всеки един
от тези свидетели, включително и св. Ц. би депозирал показания, че е видял
самия удар.
Показанията на тези свидетели, че обвиняемият е
управлявал велосипеда на мястото, където същите твърдят, че е настъпил удара –
малко след закуски „Тирол“ и в началото на банка ОББ, се подкрепят и от
показанията на свидетеля К. С. Г., който в своите показания свидетелства, че
именно там е възприел обвиняемия, който в този момент е управлявал велосипеда.
При оценката на гласните доказателства, съдът е подложил
показанията на пострадалия св. В. И. Р. на
критична оценка, с оглед тяхната възможна заинтересованост, предвид факта, че
същият е пострадал от действията на обвиняемия. Въпреки възможната им
заинтересованост, съдът кредитирал показанията на св. Р. , доколкото същите се
намират в корелативно единство, както с показанията на свидетелите В. С. П., В. Д. Д. и С. С. Ц., така и със
заключенията на изготвените техническа и съдебномедицински експертизи.
Съдът правилно е кредитирал и показанията на свидетеля Г.
Е. В., тъй като по отношение на
показанията на този свидетел не са налице, каквито и да е данни за възможна
заинтересованост на неговите показания и същевременно същите кореспондират със
събраните преки доказателства, досежно същите факти,
съдържащи се в показанията на останалите свидетели от тази група и заключенията
на назначените и изготвени техническа и съдебномедицински експертизи. По своята
същност, показанията на този свидетел, съдът е приел за годно доказателствено средство, тъй като този свидетел не е
извършвал действия по разследването, в хода на които обвиняемият да е депозирал
обяснения, които именно обяснения този свидетел да преразказва при разпита си.
На тези доказателства, противостоят обясненията на обв. Н.К.К. и показанията на
свидетелите Н. Г. К. и К. С. Г..
При оценката на обясненията на обвиняемия, съдът е взел
предвид специфичния им характер и доказателствена
природа на същите, които освен важен източник на доказателства са и средство на
защита, като не дава вяра на обясненията на обвиняемия, в частта им, че
пострадалият В. И. Р. е
паднал сам в момент, в който обвиняемият е стоял неподвижно, тъй като в тази им
част обясненията на обвиняемия са в противоречие, както от показанията на
свидетелите В. С. П., В. Д. Д. и С. С. Ц.
Г. Е. В., така и от заключенията на
техническата и съдебно медицинските експертизи. Видно от съдържанието на проведения
разговор от страна на обвиняемия с оператора на ЕЕН 112, същият изрично е
заявил „Ами блъсна го велосипедист“. Употребената в разговора от обвиняемия
дума „блъсна“, означава освен, че е имало удар, а и че същият е причинен именно
при управлението на пътното превозно средство от страна на обвиняемия. Не може
да се приеме, че се касае за грешно изразяване от страна на обвиняемия, тъй
като същото обвиняемият е заявил и на свидетеля Г. Е. В., непосредствено след
произшествието.
Правилно съдът не е кредитирал показанията на св. Н. К.,
тъй като освен възможната заинтересованост на показанията на тази свидетелка,
предвид факта, че същата е съпруга на обвиняемия, показанията на тази
свидетелка, напълно се опровергават от показанията на свидетелите В. С. П., В. Д. Д. и С. С. Ц. Г. Е. В. и
заключенията на двете експертизи, обсъдени по-горе.
Отделно от това, изнесеното от св. К., че обвиняемият не
е управлявал велосипеда, а само го е бутал с ръка, в момента, в който ги е
видял на заведението, заедно със св. Г. и им е махнал с ръка, се опровергават,
освен от показанията на свидетелите от първата група и от заключението на
назначената и изготвена техническа експертиза на проводения разговор на
обвиняемия с дежурния оператор, в който обвиняемият изрично е заявил, че
възрастният мъж е бил блъснат от велосипедист. В тази им част, показанията на
св. К. се намират и в противоречие с показанията на св. Г., който изрично в
депозираните от него показания свидетелства, че в момента, в който им е махнал,
обвиняемият е управлявал велосипеда, а не го е бутал. Показанията на св. К. са
в противоречие и с правилата на формалната и житейска логика. Самата свидетелка
посочва, че обвиняемият ги е видял, когато е бил до закуските „Тирол“ и в
началото на банка ОББ и напълно нелогично е изнесеното от свидетелката, същият
да не се е насочил направо към тях, а да е продължил напред, да е спрял с лице
към халите и едва тогава да е имал намерение да пресече ул. „Александровска“, за да отиде до тях, при положение, че е
можел бутайки велосипеда още от закуските „Тирол“, да са насочи към тях. В тази
им част, досежно мястото на удара, показанията на
тази свидетелка се опровергават от показанията и на св. Г., който в своите
показания, изрично посочва, че в момента, в който е видял пострадалият на
земята е бил преди входа на банката и ударът не е настъпил, както посочва
свидетелката кръстовището на бул. „Фердинад“ и ул. „Александровска“, а на самата ул. „Александровска“,
както посочват в своите показания всички свидетели от първата група. В
противоречие с формалната логика са и показанията на свидетелката, че към
момента на удара пострадалият се е движил в посока Бордо, от бул. „Фердинанд“ и
е бил с дясно рамо към велосипеда, за който свидетелката твърди, че в този
момент е бил неподвижен и както посочва самата свидетелка, че „съпругът и бил
вече пред него“, същият да падне именно на дясната си страна и още повече,
както посочва в своите показания св. Г. „с гръб към площада“.
Самият св. Г. изрично посочва, че ударът е настъпил в
момента, в който обвиняемият ги е видял и им е помахал, което се е случило до
закуските „Тирол“, което място именно в своите показания посочват свидетелите В.
С. П., В. Д. Д. и С. С. Ц. Г. Е. В. като място на удара, което също изключва
възможността да са верни показанията на св. К., че инцидента е настъпил на
самото кръстовище. В противоречие с правилата на логиката е обаче, изнесеното
от св. Г., за посоката на движение на пострадалия, а именно, че същият е идвал
от бул. „Фердинад“. Първо, както изнасят всички
свидетели в този момент е имало много хора по ул. „Александровска“
и да направи на свидетеля Г. впечатление движението именно на пострадалия,
който този свидетел не е познавал преди това и да е проследил посоката му на
движение е меко казано лишено от логика, още повече, че в този момент
вниманието на св. Г. е било насочено, от св. К. към обвиняемия „Ей го къде е Н.“
и в този именно момент, както изнася в своите показания св. Г. се е обърнал,
видял го е, обвиняемият им помахал и в същото време е настъпил ударът. В тази
им част показанията на този свидетел напълно кореспондират и с показанията на
свидетелите от първата група и не е налице, каквото и да е противоречие с тях,
което е още едно доказателство за обективността в показанията на свидетелите от
първата група. Не могат да бъдат кредитирани показанията на този свидетел, че
обвиняемият е бил спрял, когато е срещнал пешеходеца и е изчаквал на 2-3 метра
след входа на банка ОББ 15-20 секунди, тъй като в тази им част показанията на
този свидетел, освен че се опровергават от показанията на свидетелите от
първата група, но и са вътрешно противоречиви с показанията на самия свидетел,
дадени в началото на неговото изложение в съдебно заседание, че ударът е
настъпил непосредствено, след като обвиняемият им е помахал, което се е
случило, както всички свидетели посочват малко след закуските „Тирол“. В частта
им, че пострадалият е вървял срещу обвиняемия показанията на този свидетел,
освен, че се опровергават, както беше посочено от показанията на свидетелите от
първата група, отново противоречат на правилата на формалната и житейска
логика, тъй като ако това е вярно, няма как пострадалият след падането да е бил
с гръб към площада, както посочва самия свидетел, в която им част показанията
му отново се подкрепят от показанията на свидетелите от първата група. На
последно място показанията на този свидетел в частта им, че пострадалият се е
стреснал на около половин или един метър преди колелото и чак е подскочил,
противоречат, както на обясненията на обвиняемия, така и на показанията на св. К.,
които от своя страна посочват, че е възможно да е имало досег между велосипеда
и пострадалия.
По гореизложените съображения, решаващия съд правилно е
приел за неоснователни доводите на защитата, за недоказаност на обвинителната
теза и за заинтересованост в депозираните от страна на свидетелите В. С. П., В. Д. Д. и С. С. Ц. Г. Е. В. показания.
Налице е корелативно единство между депозираните от тези
свидетели показания, във връзка с осъществилите се факти, за които същите
свидетелстват с изнесеното от обвиняемия след инцидента в проведения разговор с
оператора на ЕЕН 112 и св. Г. Е. В., което е още една индиция
за обективността на изнесеното от тези свидетели.
Внимателният анализ на всички доказателства, прякото им
съотнасяне едни спрямо други формира единна верига от факти, изграждащи без
всякакво противоречие и в синхронично единство, всеки един от основните
пунктове свързани с предмета на доказване по делото и допринасят в пълна степен
за формиране на убеждението на решаващия съдебен състав относно доказаността на възприетата от съда доказателствено
обезпечена фактология по делото, която обосновава единствено
възможният извод за виновността на обвиняемото лице и за постановяване на
осъдително решение спрямо него.
По делото в ход по същество от страна на защитата се
направи анализ на доказателствения материал в насока
на непълно и не достатъчно задълбочено разследване по делото във фазата на
досъдебното производство. Окръжният съд намира, че по настоящото досъдебно
производство прокуратурата, съответно разследващият орган, са изяснили в
достатъчна степен предмета на обвинението, съответно са направени
законосъобразни правни изводи и анализ на доказателствата, въз основа на
възприетата и от съда по-горе фактическа обстановка. Това е така, тъй като по
делото е назначена съдебно медицинска експертиза, която дава заключение за
механизма на причиняване на процесната средна телесна
повреда на пострадалия В. Р. .
Правилно съдът е приел, че така с деянието си обв.
Н.К. еосъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 133, ал. 2, вр. чл.
129, ал. 2 от НК.
От обективна страна на 20.04.2018 год. в гр. Русе, по непредпазливост
причинил на В. И. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок повече от тридесет
дни, в резултат на причиняване на следните увреждания: петрохантерно
счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза
и илеофеморална флеботромбоза
в дясно.
Обект на престъплението са установените в държавата обществени отношения,
които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Правилно съдът е приел, че изпълнителното деяние на
престъплението било осъществено чрез действие, изразяващо се в система от
телодвижения насочени към привеждането в движение и управлението на пътно
превозно средство - велосипед.
Съставомерният резултат е настъпил като пряка и непосредствена
последица от извършеното от обвиняемия управление на велосипед, в нарушение на
изрична забрана за това, въведена с пътни знаци „В 9“ – „Забранено е влизането
на велосипеди“ и „В-2“ „Забранено е влизането на пътни превозни средства в
двете посоки“ и блъскане на пострадалия, в резултат на което е последвало
падане от страна на последния и причиняване увреждане на анатомичната цялост на
организма на пострадалия - петрохантерно счупване на
дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза и илеофеморална флеботромбоза в
дясно с период на възстановяване повече от тридесет дни.
От субективна страна обвиняемият извършил деянието
виновно – с форма на вината непредпазливост. В съзнанието на същия не са
намерили отражение представи, че в резултат на извършеното от него нарушение на
забраната да управлява пътно превозно средство – велосипед по ул. „Александровска“, въведена с пътни знаци „В 9“ – „Забранено
е влизането на велосипеди“ и „В-2“ „Забранено е влизането на пътни превозни
средства в двете посоки“ и наличието на пешеходци, движещи се по ул. „Александровска“ е възможно настъпването на съставомерните последици на извършеното от него деяние, но
е бил длъжен, с оглед разпоредбите на закона и е имал обективна възможност да
предвиди, че същите могат да настъпят.
Както в съдебно заседание пред първата инстанция, така и
в заседанието пред въззивната инстанция защитата на
обвиняемия прави възражение, че обв. К. не е извършил
престъплението, видно от показанията на втората група свидетели.
Въззивният съд изцяло споделя извода на районния съд, че от
показанията на първата група свидетели и назначените експертизи по категоричен
начин се установява, че именно този обвиняем е извършил това деяние.
Правилно и законосъобразно съдът, след като е съобразил
събраните доказателства по делото е намерил, че са налице всички предпоставки
на чл. 78а от НК - за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и
налагане на административно наказание от съда, а именно: към момента на
извършване на престъплението обвиняемият е бил пълнолетен; за извършеното от
него престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една
година или пробация. Към момента на извършване на
деянието обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер ; към момента
на извършване на престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, Раздел IV от НК; от престъплението не са причинени
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване ; от престъплението не
са причинени тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно
състояние, не е извършил множество престъпления и престъплението не е извършено
спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
При индивидуализация размера на административното
наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът съобрази
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, с оглед задължителното за съдилищата
разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.11.1985 г. по н. д. №
4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се
прилагат разпоредбите на Закона за административни нарушения и наказания,
включително и чл. 27 от ЗАНН, като съобрази тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. Тежестта на нарушението, съдът намира
за по-ниска, предвид конкретните обстоятелства, които разкрива деянието.
Въз основа на тези обстоятелства и предвид имотното
състояние, декларираните доходи и семейните задължения, съдът правилно е определил
за обвиняемия Н.К. наказание при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, предвидено в
чл.78а ал.1 от НК, а именно глоба в размер на 1 000 лв., съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено към минимума. Така определеното наказание
в пълна степен би постигнало целите по чл. 36, ал.1 от НК, както по отношение
на генералната, така и на личната превенция.
Степента на обществена опасност на обвиняемия, също е
ниска. Касае се за изолирана и непредпазлива проява в неговия живот и
едновременно с това са налице доказателства за положителната му обществена
оценка на неговата личност.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът е
отчел оказаното съдействие на пострадалия, непосредствено след деянието.
Отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, не се
установиха.
Независимо от тезата на защитата на подсъдимия за
необоснованост на изложените в мотивите на присъдата съображения, въззивната
инстанция счита, че районния съд след като е подложил на преценка всички
доказателства и съпоставяйки ги със съвкупния доказателствен материал, обосновано
е достигнал до своите правни изводи, относно наличието на обективната и
субективна съставомерност на деянието. По-горе бяха
изложени подробни съображения относно приетите за достоверни от първата
инстанция гласни и писмени доказателства, в чиято доказателствена стойност няма
никакво съмнение. След като ги е съобразил съдът, правилно е приложил и
материалния закон, поради което с решението си го е признал за виновен по
предявеното му обвинение, правилно е индивидуализирал и му е наложил съответно
наказание.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи
за необоснованост на решението, тъй като обвинението за извършено престъпление
по смисъла на чл. 133, ал. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което решаващия съд е
достигнал до необоснованите си изводи. Всички наведени доводи не намират опора
в събрания съвкупен доказателствен материал, относно
доказването на този вид престъпления, поради което окръжният съд изцяло не ги
споделя.
Относно представеното наказателно постановление на
началника на КАТ, следва да се изпрати препис от въззивното
решение на същия и да се прекрати административното производство тъй като има влазло в сила решение на съдебната инстанция.
Предвид изложеното окръжният съд намира, че не са налице инвокираните в жалбата отменителни
основания, поради които изцяло възприема тезата на прокуратурата. В този смисъл
решението като правилно и законосъобразно следва изцяло да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл.
314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваното решение, счита,
че други изменителни или отменителни
основания освен сочените в жалбата не са налице.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК
съдът,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 630/11.09.2019 год., постановено по АНД №
1129/2019 год., РРС-ІХ-ти нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.