Решение по дело №24/2022 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

                                           № 189

 

гр. Русе, 23.06.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, в публично заседание на 15 юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ЙЪЛДЪЗ АГУШ ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

при секретаря               ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА                и с участието на прокурора               ГЕОРГИ МАНОЛОВ                като разгледа докладваното от съдия      БАСАРБОЛИЕВА   КАН дело № 24 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник В. Д., против Решение № 561 от 18.11.2021 г., постановено по АНД № 1285/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № НП-72 от 14.05.2021 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на дружеството-касатор за нарушение на чл. 11, ал. 5, вр. с чл. 9, ал. 2, т. 4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и на основание чл. 31, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на  20 000 (двадесет хиляди) лева и е осъдено дружеството да заплати на КЕВР сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление. Претендира се и присъждането на направените в производството разноски.

Касационният ответник – КЕВР – гр. София, чрез процесуален представител, в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба № 1565 от 21.01.2022 г. по описа на РС – Русе, в съдебно заседание в хода по същество на делото и в представени писмени бележки оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изисква чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

В съответствие със закона първата съдебна инстанция е счела, че в производството пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения. Описанието на вмененото на касатора административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушените законови разпоредби. Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.

Повдигнатото обвинение, представляващо изпълнително деяние, е неизпълнение на предложения от касатора и утвърден от административнонаказващия орган бизнес план в частта за показателя за качество на доставяната обществена услуга. „ВиК“ ООД – гр. Русе е следвало да поддържа общи загуби на вода във водоснабдителните системи не повече от 40.62%  на годишна база за 2019 г., а към 31.12.2019 г. дружеството отчело постигнато годишно ниво на показател ПК4б - общи загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване 44,18%.

Видно от подробната мотивировка в акта и в НП, ясно се визира като дата на нарушението - 01.01.2020 г. Тази дата е правилно определена от АНО. Неизпълнението на задължението да постига заложените показатели за качество се констатира за период - предходната календарна година - в настоящия случай 2019 г., т.е. през тази година операторът е следвало да постигне посочената от самия него стойност в програмата за постигане на годишните целеви нива на показателите за качество на предоставяните ВиК услуги, съгласно одобрения му бизнес план, като това е можело да стане до 31.12.2019 г., вкл. Предвид това, нарушението е налице към 01.01.2020 г. Място на конкретното нарушение се явява цялата обособена територия, в която конкретно визирания ВиК оператор извършва своята специфична дейност. Това е така, тъй като задължението му покрива именно цялата територия, на която той предоставя своите услуги, съответно неизпълнението на конкретни показатели от това задължение, засяга цялата тази територия.

Настоящата инстанция споделя изцяло извода на въззивния съд, че в процесния случай безспорно е установено и доказано от фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение по чл. 31, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 5, вр. с чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗРВКУ. Това е така, тъй като по делото по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е ВиК оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, поради което следва да осъществява дейността си в съответствие с разпоредбите на този закон. С Решение № БП-Ц-10 от 26.07.2017 г. КЕВР е одобрила бизнес плана на „ВиК“ ООД - гр. Русе за развитие на дружеството за периода 2017-2021 г., с включени в него индивидуални годишни целеви нива на показатели за качеството на ВиК услугите. В бизнес плана било заложено ниво на показателя ПК4б, установен като показател за качество на ВиК услугите в чл. 2, ал. 1, т. 4 от НРКВКУ - общи загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване 40.62% за 2019 г. На основание чл. 32, ал. 1 от НРКВКУ, „ВиК“ ООД - гр. Русе е предоставило в КЕВР (вх. № В-17-29-6 от 21.04.2020 г.) годишен доклад за изпълнението на бизнес плана на дружеството за 2019 г. и таблични справки в електронен модел, в които се съдържа и отчет за постигнатите годишни целеви нива на показателите за качество на ВиК услугите за 2019 г. спрямо заложените показатели по бизнес плана на дружеството. Видно от Справка № 3 към доклада „Показатели за качество на предоставяните ВиК услуги за 2019 г.“, дружеството е отчело към 31.12.2019 г. постигнато годишно ниво на показател ПК4б - общи загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване 44,18%. Загубите били формирани и определени на база на количество подадена вода на вход Водоснабдителна система - 18 441 714 куб.м. и неинкасирани количества питейна вода в размер на 8 146 639 куб.м. за 2019 г.

Специалният закон в чл. 11, ал. 5 вменява, като задължение на ВиК операторите, да изпълняват показателите за качество, определени съобразно изискванията по ал. 1, т. 1 на текста, който гласи: комисията одобрява предложения от ВиК оператора бизнес план в тримесечен срок от постъпването му, ако отговаря на следните изисквания: 1. годишните целеви нива на показателите за качество на ВиК услугите са разработени с оглед бъдещо постигане на дългосрочните нива на показателите по чл. 9, ал. 2, както и с методиката по чл. 9, ал. 4.

В НП конкретно се претендира нарушение на задължението по чл. 11, ал.5, вр. с чл. 9, ал. 2, т. 4 от закона, като тази правна квалификация на дадените в акта и в НП факти от обективната действителност е изцяло правилна. По ясен и подробно мотивиран начин органът претендира, че дружеството не изпълнява задължение, поето от него с одобрения от наказващия орган бизнес план, а именно, през 2019 г. да има годишно ниво по показателя ПК 46 – общи загуби на вода във водопроводната система и срокове за тяхното намаляване /%/, в размер на 40,62%, а вместо това от проверката на органа се установява, че този показател е 44,18%. Тези релевантни факти се установяват по несъмнен начин пред първата съдебна инстанция, поради което и изводът й, че се доказва от обективна страна осъществяване на нарушението на чл. 11, ал. 5, вр. с чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗРВКУ е изцяло правилен и съответен на събрания доказателствен материал и приложимия закон.

Конкретно одобреният Бизнес план е за период от пет години - 2017-2021г. Същият се изготвя от самото наказано лице (чл. 10, ал. 1 от ЗРВКУ), което сочи, че операторът на ВиК услуги сам залага съответните показатели, за които поема ангажимент да ги спазва след одобрението на бизнес плана, но в течение на съответната календарна година. Актът, с който регулиращият орган одобрява плана, безспорно има характер на индивидуален административен акт, но така се придава „законова“ сила на въведените с бизнес плана задължения, чието спазване след одобрението от КЕВР е изцяло в тежест на ВиК оператора. Одобряването на плана обхваща съответно негов период на действие, като след този момент поетите задължения стават „закон“ за оператора (арг. от чл. 11, ал. 4 от ЗРВКУ). Задължението по чл. 11, ал. 5 от ЗРВКУ за изпълнение на утвърдените с бизнес плана показатели за качество касае изпълнение изцяло, т.е. на всички показатели и липсата или неизпълнението на който и да е от тях е основание за ангажиране на отговорността на дружеството.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсулт. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ то следва да бъде определено в размер на 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 561 от 18.11.2021 г., постановено по АНД № 1285/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-72 от 14.05.2021 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране и е осъдено дружеството да заплати на КЕВР сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Добруджа“ № 6, представлявано от С. И.С., да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, сумата от 80 (осемдесет) лева за направени в производството разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                               

                                                                                2.