№ 2876
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300503085 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Балша“ № 17, партер, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Г., против Разпореждане № 23473 от 14.10.2022
г. по ч.гр.д.№ 12253/2022 г. на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлена молбата на
„Изи Финанс“ ЕООД за тълкуване на постановеното по делото разпореждане
№19931/26.08.2022 г.
В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното разпореждане е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че липсва неяснота
между фактите, изложени от съда, неговите правни изводи и това как актът му влияе на
правната действителност, като съдът не е спазил материалния закон. Намира, че РС е
приел договорът за потребителски кредит за недействителен, но не е прогласил същият
за такъв, от което се заключава,че РС е следвало да тълкува дали е приел договорът за
недействителен. Оспорва доводът, че актът е окончателен и че с искането за тълкуване
се цели пререшаване на правния спор като мотивира довод, че независимо от отказа за
издаване на заповед за изпълнение заявителят може да се подаде ново заявление.
Поддържа, че след като съдът е приел в мотивите си, че договорът е недействителен, то
е следвало да прогласил същият за недействителен в диспозитива на съдебният акт.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се върне делото на районния съд, за
да тълкува разпореждане №19931/26.08.2022 г., с което е отказал да издаде заповед за
изпълнение.
1
Съдът, след като се запозна с делото и твърденията в частната жалба, приема
следното:
Производството по ч.гр.д.№ 12253/2022 г. на Районен съд Пловдив е образувано
по заявление на „Изи Финанс“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК против Б. С. М. за сумата от 600 лева главница, 128,70 лв.-договорна лихва, както
и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане и разноски.
В производството е постановено разпореждане №19931/26.08.2022 г., с което е
отхвърлено заявлението на „Изи финанс” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
срещу Б. С. М., за горепосочените суми. На заявителят е указано, че разпореждането
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаванието и че може да предяви
осъдителен иск относно вземането в едномесечен срок от влизане в сила на
разпореждането. Съобщението за постановеното разпореждане, ведно с препис от
същото, е връчено на заявителя на 08.09.2022 г., което не е обжалвано в указания срок
от заявителя и е влязло в сила на 16.09.2022 г.
Междувременно на 13.09.2022 г. е постъпила молба от заявителя с искане на
осн.чл.251 ГПК за тълкуване на разпореждане №19931/26.08.2022 г. В тази насока са
изложени съображения, че според съда е налице основание за нищожността на
твърдения договор, но в диспозитива на разпореждането договорът не бил прогласен за
нищожен. В предвид изложеното се намира, че не става ясно дали договорът е
прогласен за нищожен или не като са поставени въпроси: Ако бил прогласен това как
било станало - с мотивите на разпореждането ли и в кои негови части е нищожен ?
Посочено е, че ако не е прогласен за нищожен, то на какво основание е отхвърлено
заявлението.Ако е за наличие на основателни съмнения, на какво почивали те ? С
молба от 03.10.2022 г. заявителят е уточнил, че не ставало ясно - дали договорът за
кредит е прогласен за нищожен или не е. Не ставало ясно - ако не е прогласен за
нищожен на какво правно основание е отхвърлено заявлението и въз основа на какви
факти.
Последвало е постановяването на обжалваното разпореждане № 23473/
14.10.2022 г., с което районният съд е отхвърлил молбата за тълкуване като
неоснователна. Изложените за това съображения от районния съд са, че в диспозитива
на разпореждането са разграничени страните и вземанията. По отношение на мотивите
съдът е посочил, че е обсъдил обстоятелства, чието тълкуване желае ответника,
относно наличие на неравноправни клаузи в основанието, на което се претендира
дължимостта на вземанията, явяващи се пречка да се определи съществуването на
претендираните вземания. Съдът е приел, че не следва да обсъжда доводите на
молителя дали договорът е нищожен, тъй като съставляват опит за пререшаване на
спора, което е недопустимо. По изложените съображения, районният съд е счел
2
постановеното по делото разпореждане за достатъчно ясно и ненуждаещо се от
тълкуване, поради което е отхвърлил подадената за това молба.
Въззивният съд намира определението за правилно.
На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила решения и
определения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в
постановения от съда диспозитив, което намира приложение и в заповедното
производство съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. По аргумент от изложеното, предмет на тълкуване могат
да бъдат само пороци от посочената категория, съдържащи се в диспозитива на
тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната
воля на съда, който го е постановил.
В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда,
материализирана в диспозитива на разпореждане №19931/26.08.2022 г., е ясно
изразена и обусловена от приетото в мотивите на разпореждането. В диспозитива на
разпореждането е ясно изразена волята на съда да остави без уважение заявлението на
„Изи Финанс“ЕООД. Мотивите за това са ясни в разпореждането и се изразяват в
извода на районния съд за обоснованата вероятност за наличие на неравноправни
клаузи в договора въз основа на коментираните от съда параметри на договора -
предоставен заем от 600 лв. за 360 дни, при фиксиран годишен лихвен процент 40,15
%; ГПР 48,44 % и обща сума за плащане-728,70 лв. Районният съд е заключил, че
липсва посочване на методика за определяне на ГПР, от което е извел и изводът за
обоснованата вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора.
По повод оплакванията в частната жалба следва да се посочи, че
недействителността на договора за потребителски кредит не подлежи на прогласяване
в заповедното производство, а подлежи на установяване в състезателен процес между
страните. За съда в заповедното производство е достатъчно да прецени, че е налице
обосновава вероятност искането да се основава на неравноправна клауза съгласно
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, за да отхвърли заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Следователно поставените от частния жалбоподател въпроси
дали договорът за потребителски кредит е недействителен подлежат на разглеждане в
един състезателен процес, но не налагат исканото тълкуване на разпореждането за
отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК, което е ясно и не се нуждае от тълкуване.
В аспекта на изложеното се налага извод, че обжалваното разпореждане е
правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба е неоснователно и като такава
следва да се остави без уважение.
Предвид горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Балша“ № 17, партер,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г., против Разпореждане № 23473 от
14.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 12253/2022 г. на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлена
молбата на „Изи Финанс“ ЕООД за тълкуване на постановеното по делото
разпореждане №19931/26.08.2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.чл.251, ал.5
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4